Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. и им рече: сега съм на сто и двайсет години; не мога вече да излизам и влизам, и Господ ми каза: "ти няма да преминеш този Иордан";

3. Господ, Бог твой, Сам ще тръгне пред тебе; Той ще изтреби тия народи отпред тебе, и ти ще ги завладееш; Иисус ще тръгне пред тебе, както говори Господ;

4. и ще постъпи Господ с тях тъй, както постъпи със Сихона и Ога, царе аморейски, (които бяха отсам Иордан) и със земите им, които Той съсипа;

5. ще ви ги предаде Господ, и вие ще постъпите с тях според всички заповеди, които съм ви дал;

6. бъдете твърди и храбри, не се бойте, (не се ужасявайте) нито се страхувайте от тях, защото Господ, Бог твой, Сам ще тръгне с тебе, (и) няма да отстъпи от тебе и няма да те остави.

7. Тогава Моисей повика Иисуса и пред всички израилтяни му каза: бъди твърд и юначен, защото ти ще влезеш с тоя народ в земята, която Господ се кле на отците му да му я даде, и ти ще му я разделиш на дялове;

8. Сам Господ ще тръгне пред тебе, Сам ще бъде с тебе, няма да отстъпи от тебе и няма да те остави: не бой се и не се ужасявай.

9. И написа Моисей тоя закон и го предаде на свещениците, синовете Левиеви, които носеха ковчега на завета Господен, и на всички старейшини (синове) Израилеви.

10. И завеща им Моисей и каза: след седем години, в годината на опрощаването, в празника Шатри,

11. когато цял Израил дойде да се яви пред Господа, твоя Бог, на мястото, което избере (Господ), чети на глас тоя закон пред целия Израил;

12. събери народа, мъже, жени, деца и пришълците си, които се намерят в градовете ви, за да слушат и се научат да се боят от Господа, вашия Бог, и да залягат да изпълняват всички думи на тоя закон;

13. и синовете им, които не знаят това, ще чуят и ще се научат да се боят от Господа, вашия Бог, през всички дни, докле живеете в земята, за която преминавате Иордан да я завладеете.

14. И каза Господ на Моисея: ето, твоите дни се приближиха към смъртта; повикай Иисуса, и застанете при (входа на) скинията на събранието, и Аз ще му дам наставление. И дойде Моисей с Иисуса, и застанаха при (входа на) скинията на събранието.

15. И в скинията Господ се яви в облачен стълб, и застана облачният стълб при входа на скинията (на събранието).

16. И каза Господ на Моисея: ето, ти ще се прибереш при отците си, а тоя народ ще почне да върви блудно подир чуждите богове на оная земя, в която отива, ще Ме остави, и ще наруши завета Ми, който съм сключил с него;

17. и ще се разпали гневът Ми против него в оня ден, и Аз ще ги оставя и ще скрия лицето Си от тях, и той ще бъде изтребен, и ще го сполетят много злини и скърби, и ще каже в оня ден: "дали затова ме сполетяха тия злини, задето (Господ) Бог мой не е среди мене?"

18. и Аз ще скрия лицето Си (от него) в оня ден за всичките му беззакония, които той ще направи, като се обърне към други богове.

19. И тъй, напишете си (думите на) тая песен, научи синовете Израилеви на нея и вложи я в устата им, за да Ми бъде тая песен свидетелство против синовете Израилеви;

20. защото Аз ще ги въведа в (добра) земя, дето тече мед и мляко, както се клех на отците им; те ще ядат, ще се насищат и ще затлъстеят, ще се обърнат към други богове и ще им служат, а Мене ще отхвърлят и ще нарушат завета Ми (който им Аз завещах);

21. и когато ги сполетят много злини и скърби, тая песен ще бъде против тях като свидетелство, понеже тя няма да излезе (от устата им и) от устата на потомството им. Аз им зная мислите, които имат сега, преди още да съм ги въвел в (добрата) земя, за която се клех (на отците им).

22. И в оня ден написа Моисей тая песен и научи синовете Израилеви на нея.

23. И заповяда Господ на Иисуса, сина Навинов, и (му) каза: бъди твърд и юначен, защото ти ще въведеш синовете Израилеви в земята, за която им се клех, и Аз ще бъда с тебе.

24. А когато Моисей написа в книгата всички думи на тоя закон докрая,

25. заповяда на левитите, които носеха ковчега на завета Господен, като каза:

26. вземете тая книга на закона и я турете отдясно ковчега на завета на Господа, вашия Бог, и тя ще бъде там като свидетелство против тебе:

27. защото аз зная твоето упорство и твърдоглавие; ето и сега, когато живея с вас, вие сте упорити пред Господа; колко повече след смъртта ми?

28. Съберете при мене всички ваши коленоначалници (и съдиите си) и надзорниците си, и аз ще им кажа гласно тия думи и ще призова в свидетелство против тях небето и земята;

29. защото зная, че след смъртта ми вие ще се развратите и ще се отклоните от пътя, който ви завещах, и по-сетне ще ви сполетят злини, задето ще правите зло пред Господа (Бога), като Го дразните с работите на ръцете си.

30. И Моисей изрече гласно пред цялото израилско събрание думите на тая песен докрай:

2. Да се разлее като дъжд учението ми, като роса речта ми, като дребен дъждец по злакове, като проливен дъжд по трева!

3. Името Господне ще прославя; въздайте слава на нашия Бог!

4. Той е твърдиня; делата Му са съвършени, и всичките Му пътища са праведни; Бог е верен, и неправда няма (в Него); Той е праведен и истинен;

5. но те се развратиха пред Него, те не са Негови деца поради пороците си; род опърничав и разврате'н.

6. Това ли въздаваш Господу, народе глупав и несмислен? Не е ли Той твой Отец, Който те усвои, създаде те и те уреди?

7. Спомни си стародавните дни, помисли за годините на предишните поколения; попитай баща си - и той ще ти обади, старците си - и те ще ти кажат.

8. Когато Всевишният даваше дялове на народите и разселяваше синовете човешки, тогава тури граници между народите по броя на синовете Израилеви *;

9. защото част на Господа е Неговият народ; Иаков е Негов наследствен дял.

10. Той го намери в пустиня, в тъжна и дива степ, закриляше го, грижеше се за него, пазеше го като зеницата на окото Си;

11. както орелът извиква пилците си от гнездото, дига се над тях, простира крилете си, взема ги и ги носи на перата си,

12. тъй Господ Сам го води, и нямаше с Него чужди бог.

13. Той го възкачи на земната височина, храни го с полски плодове и го кърми с мед из камък и дървено масло от твърда скала,

14. с краве масло и овче мляко, и с тлъстина от агнета и васански овни и от козли, и с отбор жито, и ти пи вино, кръв от грозде.

15. И (яде Иаков и) затлъстя Израил, и стана упорит; угои се, задебеля и затлъстя; и остави Бога, Който го създаде, презря твърдинята на спасението си.

16. С чужди богове Го раздразниха и с гнусотиите (си) Го разгневиха:

17. принасяха жертви на бесове, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на богове нови, дошли от съседите, и за които отците ви не помисляха.

18. А Застъпника, Който те е родил, ти остави, и Бога, Който те е създал, забрави.

19. Господ видя (и се разгневи) и в гнева отхвърли синовете Си и дъщерите Си,

20. и рече: "ще скрия лицето Си от тях (и) ще видя, какъв ще бъде краят им: понеже те са род разврате'н, деца, в които няма вяра;

21. те Ме раздразниха не с бог, а със своите идоли Ме оскърбиха: и Аз ще ги раздразня не с народ, с народ неразбран ще ги оскърбя;

22. защото в гнева Ми огън пламна; той изгаря всичко до ада преизподен, изпояжда земята и плодовете й и опалва основите планински;

23. ще напратя върху им беди и ще изхвърля срещу тях стрелите Си:

24. те ще изнемощеят от глад, ще бъдат изтребени от огница и люта зараза, и ще напратя върху им зверски зъби и отрова от земни влечуги;

25. отвън ще ги погубва меч, а в къщите им - ужас, като поразява и момък и мома, и дете бозайниче и побелял старец.

26. Аз бих казал: ще ги разпилея и ще излича спомена им между човеците;

27. но отложих това поради озлобението на враговете, да не би враговете му да се възгордеят и кажат: "нашата ръка е висока, и не Господ направи всичко това".

28. Защото те са народ, изгубил разсъдък, и нямат разум.

29. О, да бяха разсъдили, помислили за това, и да бяха разбрали, какво ще стане с тях!

30. как би могъл един да гони хиляда, а двама да прогонят десет хиляди, ако техният Застъпник не би ги предал, и Господ не би ги дал!

31. Защото техният застъпник не е като нашия Застъпник; самите ни врагове са съдии в това.

32. Защото лозето им е от содомска лоза и от гоморски полета: гроздето им е отровно грозде, гроздовете им са горчиви;

33. виното им е змейска отрова и пагубна аспидна отрова.

34. Не е ли скрито това у Мене? Не е ли запечатано в Моите скривалища?

35. Отмъщението е Мое, и Аз ще отплатя, кога им се разклати ногата; защото денят на загинването им е близък, скоро ще настъпи приготвеното за тях.

36. Но Господ ще съди Своя народ и ще се смили над рабите Си, кога види, че ръката им е отслабнала, и че няма вече нито затворени, нито останали вън.

37. Тогава ще каже (Господ): де са боговете им, крепостта, на която те се надяваха,

38. които ядяха тлъстина от жертвите им (и) пиеха вино от възлиянията им? Нека станат и ви помогнат, нека ви бъдат те закрила!

39. Вижте сега, (вижте,) че това съм Аз, Аз съм и няма Бог, освен Мене: Аз моря и съживявам, Аз раня и Аз церя, и няма кой да избавя от ръката Ми.

40. Ще издигна към небето ръката Си и (кълна се в десницата Си и) казвам: жив съм довека!

41. Кога изостря бляскавия Си меч, и ръката Ми приеме съд, ще отмъстя на враговете Си и ще отплатя на ония, които Ме мразят;

42. ще напоя стрелите Си с кръв, и мечът Ми ще се насити на месо, на кръв от убити и пленени, на глави от вражески началници.

43. (Веселете се, небеса, заедно с Него, и поклонете Му се, всички Ангели Божии.) Веселете се, езичници, с Неговия народ (и да укрепват всички синове Божии)! Защото Той ще отмъсти за кръвта на рабите Си, ще отмъсти на враговете Си, (и ще отплати на ония, които Го мразят) и ще очисти (Господ) земята Си и народа Си!

44. (И оня ден написа Моисей тая песен и научи синовете Израилеви на нея.) И дойде Моисей (при народа) и изрече гласно всички думи на тая песен пред народа, той и Иисус, син Навинов.

45. След като Моисей изрече всички тия думи пред целия Израил,

46. каза им: вложете в сърцето си всички думи, които ви днес изрекох, и ги завещайте на децата си, за да залягат да изпълняват всички думи на тоя закон;

47. защото това не са за вас празни думи, а ваш живот, и чрез тях ще живеете дълго време на земята, за която отивате през Иордан да я завладеете.

48. И в оня същи ден говори Господ на Моисея и каза:

49. възкачи се на тая планина Аварим, на планина Нево, в Моавската земя, срещу Иерихон, и погледни Ханаанската земя, която давам за владение на синовете Израилеви;

50. и умри на планината, на която ще се възкачиш, и се прибери при народа си, както умря брат ти Аарон, на планина Ор, и се прибра при народа си,

51. задето съгрешихте против Мене среди синовете Израилеви при водите на Мерива в Кадес, в пустиня Син, защото не почетохте светостта Ми среди синовете Израилеви;

52. пред себе си ти ще видиш земята, ала няма да влезеш там, - в земята, която давам на синовете Израилеви.

* В превода на 70-те: по числото на Божиите Ангели.
ГЛАВА 33.
1. Ето благословията, с която Моисей, човек Божий, благослови синовете Израилеви пред смъртта си.

2. Той каза: Господ дойде от Синай, откри им се от Сеир, възсия от планина Фаран и вървеше с десетки хиляди светии; отдясно Му беше огънят на закона.

3. Наистина Той обича народа (Си); всички негови светии са в Твои ръце, и те паднаха при Твоите стъпки, за да възприемат думите Ти.

4. Моисей ни даде закон, наследие за народа на Иакова.

5. И той беше цар израилски, когато се събираха народните главатари заедно с Израилевите колена.

6. Да живее Рувим и да не умира, и (Симеон) да бъде многоброен!

7. А за Иуда каза това: чуй, Господи, гласа на Иуда и доведи го при народа му; да се защити с ръцете си, а Ти бъди помощник против враговете му.

8. И за Левия каза: Твоят "тумим" и "урим" е на светия Ти мъж, когото Ти изкуси в Маса, с когото Ти се препира при водите на Мерива,

9. който казва за баща си и майка си: "аз на тях не гледам", и братята си не признава, и синовете си не знае; понеже те, левитите, държат думите Ти и спазват завета Ти,

10. учат Иакова на Твоите закони, и Израиля на Твоите заповеди, поставят кадиво пред лицето Ти и всесъжение на жертвеника Ти;

11. благослови, Господи, силата му и бъди благосклонен към работата на ръцете му, порази чреслата на ония, които въстават против него и които го мразят, за да не могат се подигна.

12. За Вениамина каза: когото Господ обича, той живее у Него безопасно, (Бог) го закриля винаги, и той почива на плещите Му.

13. За Иосифа каза: да благослови Господ земята му с многожелани дарове небесни, с роса и с дарове на бездната, що долу лежи,

14. с многожелани плодове от слънцето и многожелани плодове от месечината,

15. с превъзходни произведения на старите планини и многожеланите дарове от вечните хълмове,

16. и с многожеланите дарове от земята и от всичко, що я пълни; благословията на Оногова, Който се яви в храстето, да слезе върху главата на Иосифа и върху темето на най-добрия му брат:

17. якостта му е като на първородно теле, и рогата му са като рога на бивол; с тях ще избоде всички народи до край-земя: това са десетките хиляди Ефремови, това са хилядите Манасиеви.

18. За Завулона каза: весели се, Завулоне, в своите пътища, и ти, Исахаре, в своите шатри;

19. те свикват народа на планината, там колят законни жертви, понеже те се хранят от богатството на морето и от съкровищата, скрити в пясъка.

20. За Гада каза: благословен да бъде, който разшири Гада; той почива като лъв и съкрушава мишца и глава;

21. той си избра начатъка на земята, там бе почетен с дял от законодателя, и дойде с народните главатари, и изпълни правдата Господня и съда с Израиля.

22. За Дана каза: Дан е млад лъв, който избягва из Васан.

23. За Нефталима каза: Нефталим е сит с благоволение и изпълнен с благословение Господне; морето и юг са негови владения.

24. За Асира каза: благословен е между синовете Асир, той ще бъде обичен на братята си и в дървено масло ще потопи ногата си;

25. желязо и мед са ти заворки; като дните ти ще се умножава твоето богатство.

26. Няма подобен на Бога Израилев, Който в славата Си се понесе по небесата и по облаци, теб на помощ;

27. древният Бог е (твое) прибежище, и (ти) си под вечни мишци; Той ще прогони враговете пред тебе и ще каже: изтребвай!

28. Израил живее безопасно, сам; окото на Иакова вижда пред себе си земя, изобилна с жито и вино, и небесата му пущат роса.

29. Блажен си ти, Израилю! Кой е като тебе, народ пазен от Господа, Който ти е щит закрилник и меч на славата ти? Твоите врагове ти се подмилкват, и ти тъпчиш вратовете им.
ГЛАВА 34.
1. Тогава Моисей се възкачи от равнините Моавски на планина Нево, навръх Фасга, срещу Иерихон, и Господ му показа цялата земя Галаад дори до самия Дан,

2. и цялата (земя) Нефталимова, и (цялата) земя Ефремова и Манасиева, и цялата земя Иудина, дори до самото западно море,

3. и южната страна, и равнината, долина на Иерихон, град на палмите, до Сигор.

4. И рече му Господ: ето земята, за която се клех на Авраама, Исаака и Иакова, думайки: "на твоето семе ще я дам"; Аз ти дадох да я видиш с очите си, ала в нея ти няма да влезеш.

5. И умря там Моисей, раб Господен, в Моавската земя, според думата Господня;

6. и погребаха го в долината на Моавската земя, срещу Ветфегор, и дори доднес никой не знае де е погребан.

7. Моисей беше на сто и двайсет години, когато умря; но зрението му не бе отслабнало, и силата му не бе отпаднала.

8. И синовете Израилеви оплакваха Моисея в равнините Моавски (при Иордан, близо до Иерихон) трийсет дена. И минаха дните за плач и тъга по Моисея.

9. И Иисус, син Навинов, изпълни се с дух на премъдрост, защото Моисей бе възложил върху него ръцете си, и му се покоряваха синовете Израилеви и правеха тъй, както бе заповядал Господ на Моисея.

10. И в Израиля нямаше вече такъв пророк, като Моисея, когото Господ знаеше лице с лице,

11. и по всички личби и чудеса, за които го бе пратил Господ да извърши в Египетската земя над фараона, над всичките му служители и над цялата му земя,

12. и по силната ръка и по големите чудеса, които Моисей извърши пред очите на цял Израил.

КНИГА ИИСУС НАВИН

ГЛАВА 1.
1. След смъртта на Моисея, раб Господен, Господ каза на Навиновия Иисуса, служител Моисеев:

2. Моисей, Моят раб, умря; затова стани, мини през този Иордан, ти и целият този народ, в земята, която Аз давам тям, на синовете Израилеви.

3. Всяко място, на което стъпят стъпалата на вашите нозе, ви давам, както казах на Моисея:

4. от пустинята и от тоя Ливан до голямата река, река Ефрат, цялата земя Хетейска, и до голямото море към залез-слънце ще бъдат вашите предели.

5. Никой не ще устои пред тебе през всички дни на твоя живот; и както бях с Моисея, тъй ще бъда и с тебе: няма да отстъпя от тебе и няма да те оставя.

6. Бъди твърд и храбър, защото ти ще предадеш на тоя народ за владение земята, за която се клех на отците им да им я дам;

7. само бъди твърд и много храбър, и грижливо пази и изпълнявай целия закон, който ти завеща Моят раб Моисей; не се отклонявай от него ни надясно, ни наляво, та да постъпваш благоразумно във всичките си предприятия.

8. Да се не отделя от устата ти тая книга на закона; но се поучавай от нея дене и ноще, за да изпълняваш точно всичко, написано в нея: тогава ти ще имаш сполука в пътищата си и ще постъпваш благоразумно.

9. Ето, Аз ти заповядвам: бъди твърд и храбър, не се страхувай и не се ужасявай; защото Господ, Бог твой, е с тебе навред, където и да идеш.

10. Тогава Иисус заповяда на народните надзорници и рече:

11. идете по стана и дайте заповед на народа и кажете: приготвяйте си храна за път, защото след три дни ще преминете този Иордан, и ще влезете да превземете земята, която Господ, Бог на вашите отци, ви дава за наследство.

12. А на коляното Рувимово, Гадово и на полуколяното Манасиево Иисус каза:

13. спомнете си, що ви заповяда Моисей, раб Господен, думайки: Господ, Бог ваш, ви успокои и ви даде тази земя;

14. жените ви, децата ви и добитъкът ви нека останат в земята, която Моисей ви даде отсам Иордан; а вие всички, които можете да воювате, въоръжени тръгнете пред братята си и им помагайте,

15. докле Господ (Бог ваш) успокои братята ви, както и вас; докле и те наследят земята, която Господ, Бог ваш, им дава; тогава се върнете в наследството си и владейте земята, която Моисей, раб Господен, ви даде отсам Иордан, към изгрев-слънце.

16. Те отговориха на Иисуса и казаха: всичко, що ни заповядаш, ще сторим, и където и да ни пратиш, ще отидем;

17. както слушахме Моисея, тъй ще слушаме и тебе; само Господ, Бог твой, да бъде с тебе, както беше с Моисея;

18. всеки, който се противи на твоята заповед и не послуша думите ти във всичко, каквото и да му заповядаш, ще бъде погубен. Само бъди твърд и храбър!

2. Тогава обадиха на иерихонския цар: ето, някакви-си човеци от синовете Израилеви дошли тук нощес, за да обгледат земята.

3. Иерихонският цар прати да кажат на Раав: предай човеците, които са дошли при тебе и влезли в къщата ти (нощес), понеже са дошли да обгледат цялата земя.

4. Но жената взе двамата ония човеци, скри ги и каза: идваха, наистина, при мене човеци, ала не зная отде бяха те;

5. когато пък на мръкване трябваше да се затворят портите, те излязоха; не зная къде отидоха; спуснете се по-скоро подире им, ще ги настигнете.

6. А сама ги заведе на покрива и ги скри в ленените гръстници, разстлани на покрива й.

7. Пратените се спуснаха подире им по пътя към Иордан до самия брод, а портите затвориха веднага, след като излезе по тях потерята.

8. Преди да си легнат да спят, Раав се качи при тях на покрива

9. и им каза: зная, че Господ е дал вам тая земя, понеже ужас ни облада от вас, и всички жители на тая земя се изплашиха от вас;

10. защото чухме, как Господ (Бог) изсушил пред вас водата на Червено море, когато сте идели от Египет, и как сте постъпили с двамата аморейски царе отвъд Иордан, Сихона и Ога, които сте погубили;

11. когато чухме това, сърце ни се сви, и в никого (от нас) дух не остана против вас; защото Господ, Бог ваш, е Бог на небето горе и на земята долу;

12. и тъй, закълнете ми се в Господа (вашия Бог), че, както аз ви сторих милост, тъй и вие ще сторите милост на бащиния ми дом, и дайте ми верен знак,

13. че ще запазите живи баща ми и майка ми, братята ми и сестрите ми, и всички, които са у тях, и ще избавите душите ни от смърт.

14. Тия човеци й казаха: душата си за вас ще предадем на смърт, стига само (сега) да не издадете това наше дело; и когато Господ ни предаде земята, ние ще бъдем към тебе милостиви и верни.

15. И тя ги спусна с въже през прозореца, понеже къщата й беше на градската стена, и тя живееше на стената;

16. и им каза: идете в планината, за да ви не срещне потерята, и крийте се там три дни, докле се върне потерята (тръгнала подир вас); а после си идете по пътя.

17. А човеците й казаха: ние ще бъдем свободни от клетвата ти, с която ни закле, ако не сториш тъй:

18. ето, кога дойдем в тая земя, ти превържи това червено въже о прозореца, през който ни спусна, и събери вкъщи при себе си баща си, майка си и братята си - цялата си бащина челяд;

19. и ако някой излезе вън от вратата на своята къща, кръвта му да е върху главата му, и ние (ще бъдем) свободни (от твоята клетва); а който бъде с тебе в къщата (ти), кръвта му да бъде върху нашата глава, ако някоя ръка се докосне до него;

20. ако пък (някой ни обиди или) издадеш нашето дело, ние тъй също ще бъдем свободни от твоята клетва, с която ни закле.

21. Тя отговори: нека бъде според думите ви! И ги пусна, и те си отидоха, а тя превърза о прозореца червеното въже.

22. Те тръгнаха и отидоха в планината и останаха там три дни, докато се върна потерята. Потерята ги търси по целия път и ги не намери.

23. Тъй двамата тия човеци си тръгнаха назад, слязоха от планината, преминаха (Иордан) и отидоха при Иисуса, Навинов син, и му разказаха всичко, що им се бе случило.

24. И казаха на Иисуса: Господ (Бог наш) предаде цялата тая земя в наши ръце, и всички жители на оная земя имат страх пред нас.

2. След три дни тръгнаха надзорниците по стана

3. и дадоха на народа заповед, думайки: кога видите ковчега на завета на Господа, вашия Бог, и свещениците (ни) левити да го носят, потеглете и вие от мястото си и вървете подире им.

4. Но разстоянието между вас и тях да бъде до две хиляди лакти; не се доближавайте до ковчега, за да знаете пътя, по който ще вървите; защото вие не сте ходили по тоя път ни вчера, ни завчера.

5. И каза Иисус на народа: очистете се за утре (заран), понеже утре Господ ще извърши между вас чудеса.

6. На свещениците пък Иисус каза: вземете ковчега на завета (Господен) и тръгнете пред народа. Свещениците взеха ковчега на завета (Господен) и тръгнаха пред народа.

7. Тогава Господ каза на Иисуса: днес ще почна да те прославям пред очите на всички синове Израилеви, за да узнаят, че, както бях с Моисея, тъй ще бъда и с тебе;

8. а ти дай заповед на свещениците, които носят ковчега на завета, и кажи: щом влезете във водите на Иордан, спрете се в Иордан.

9. Иисус каза на синовете Израилеви: дойдете насам и чуйте думите на Господа, вашия Бог.

10. И каза Иисус: от това ще узнаете, че среди вас е живият Бог, Който ще прогони от вас хананейци и хетейци, евейци и ферезейци, гергесейци, аморейци и иевусейци:

11. ето, ковчегът на завета на Господа на цялата земя ще тръгне пред вас през Иордан;

12. и вземете си дванайсет човека от колената Израилеви, по един човек от коляно;

13. и щом нозете на свещениците, които носят ковчега на Господа, Владетеля на цялата земя, стъпят във водата на Иордан, водата иорданска ще пресъхне, а водата, що тече отгоре, ще се спре като стена.

14. И тъй, когато народът потегли от шатрите си, за да премине Иордан, и свещениците понесоха ковчега на завета (Господен) пред народа,

15. то, щом тия, които носеха ковчега (на завета Господен), влязоха в Иордан, и нозете на свещениците, които носеха ковчега, се потопиха във водата на Иордан (Иордан пък излиза от всичките си брегове през цялото време на пшеничната жетва),

16. водата, що течеше отгоре, се спря и стана като стена на твърде голямо разстояние, до град Адам, който е до Цартан; а която течеше в морето, що е на равнината, в Солено море, отиде и изчезна.

17. И народът преминаваше срещу Иерихон; свещениците пък, които носеха ковчега на завета Господен, стояха на сухо посред Иордан с твърда нога. Всички синове Израилеви преминаваха по сухо, докле целият народ премина Иордан.