Книга на царете, където е и летописът на българската държавност „Именник на българските кханове
Жреческият народ на огнените бриги
жүктеу/скачать 4.74 Mb. Pdf көрінісі
|
| Жреческият народ на огнените бриги
и тайните (херметически) знания Мнозина съвременни изследователи си задават въпроса: „Защо различни в етническо и езиково отношение народи от Централна Азия се наричат българи?' Интересна е и заслужава внимание тезата на Милош Сидоров от 1997 г., защитена в книгата му „Блъгариянството - религията на седемте". Той смята, че думата „българин" идва от „блъгарин". Според него етимологията „българи"/„блъгари" все още не е напълно изяснена, но обикновено се свързва с кръг от близки понятия, имащи преди всичко религиозен смисъл: „блестящ", „светъл", „свят", „блажен", „божествен" и др. Сидоров прави аналогия между думата „блъгарин" с така наречената „религия на седемте" (става дума за седемте небесни светила - Слънце, Луна, Марс, Венера, Юпитер, Сатурн, Меркурий). Важно е да се отбележи, че територията на съвременна Гърция, в древността владяна от пелазгите, се нарича Елада, в превод „земята на седемте". Съществена информация за старата българска религия (блъгариянството) ни дава записаното от Охридския архиепископ Теофилакт. Той отбелязва, че българите до кръщението си „не знаели името на Христос, но бидейки в скитско заблуждение, служели на месеца (Луната), на слънцето и на други звезди". Заедно с имената „блъгариянство" и „скитско заблуждение" тази особена небесна религия с корени в Шумер и Вавилон се нарича още „славянска религия". В онова време пет са племената, за които тя е характерна - скити, хуни, българи, мизи и славяни. С други думи, те са отделни части от един и същи народ. Не бива да забравяме обаче, че понятието „славянин" е вторично и се явява като наследник на думата „траки", която изчезва в началото на новата ера. Хронистът през VI в. Йордан първи говори за славяните. Той ги смята за стари жители около р. Дунав, принадлежащи към групата на скитите (част от голямата тракийска общност). За периода VI до средата на IX в. господстващата религия в Епир, Македония, Мизия, Тракия, Далмация, Босна, Срем и Панония е „скитското заблуждение", или българската вяра в седемте небесни светила. Редица данни говорят за българите като предводители, духовни водачи и обединители на различните тракийски племена. Те са тези, които живеят сред най- гъсто населените и цивилизовани области -Тракия и Мизия. Затова и по-късно Аспарух с помощта на траките (познати като славяни) успява да овладее земите на юг от р. Дунав -тяхна древна обетована прародина. Съветът на великите боили в предхристиянски времена при българите се е състоял от шест боили и от кхана, който се явява седмият. Това е важен символ на висшата власт. Безспорно е, че членовете на съвета са били натоварени и с жречески функции -т. е. са боил-колобри. Жреците колобри играят основна роля за развитието на небесната религия. Тяхното изкуство (Шаманизмът) се явява най- старото религиозно учение. Шаманът е трябвало да бъде астроном, философ, воин, певец, гадател, маг. Някои колобри дори умеели да управляват и потоците енергия, идващи от космоса и от недрата на земята. Те са могли да напускат телата си и да пътуват към други светове, след като преминели специална подготовка, която включвала и приемането на наркотични напитки. Интересен е произходът на думата „колобър". В Тунгуско- Тибетската област се среща диалектичната й форма „хулабыр" - „лица, живеещи при храмовете". Вече казахме, че жреците (мъдреците, влъхвите) са свързани с „небесната религия" и са известни още като магове. В евангелията не случайно се говори за маговете от изток, видели звездата на Спасителя от Витлеем (Христос) и дошли да му се поклонят. Голямо е сходството между влъхви - влахи - балхи (балх), название, идващо от древ- нобългарския гр. Балх. Под изток тук следва да се разбира източно от Юдея, в един ареал, където хилядолетия наред господства „религията на седемте" („небесната религия") на шумери и вавилонци. Петър Добрев отбелязва, че в най-древните индоевропейски езици като санскрит в Азия или в старокелтския в Европа вместо „л" се използва звук, който е среден между „л" и „р". На българската дума „вълк" в санскрит съответства „врика", на „бълха" -„брика", на „дълъг" - „дригу". Съобразявайки се с тази особеност, изследователят сочи, че ако на санскрит името е „бригу", а на тракийски „бриги", на български трябва да е „бългу" или „бълги". В индийски извори срещаме различни обяснения, които дават същността на „Бригу"/„Бългу". Така например „Бригу"/„Бългу" е „огнен жрец". В „Ригведа" „Бри-гу"/„Бългу" е създател на род от свещеници. Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 60 „Ведите" са написани първоначално на „брахми" - език, чието име идва от върховния бог Брахма - първостроител на света и създател на хората. В превод вероятно означава „първосвещен", „първобожествен". Санскритът се появява по-късно - около V в. пр. н. е. Спо- ред някои изследователи като К. Каменов и др. езикът е дело на българския браман Панини. Той използва централния индийски диалект, както и други говори, за да създаде разбираем за всички индуси език и превежда след това „Ведите". Името Бан (Пан) винаги е било свързано с древнобългарската традиция. От него (гр. Бан) произхожда народът на шумерския цар Зиези, сочен в „Анонимния Хронограф" от 354 г. като родоначалник на българите. В Месопотамия народът „бан", вече посочихме, че е известен и като хухунори („могъщите господари"). Навсякъде - в Шумер, Акад, Индия, Китай, българите са известни с характерни обичаи, сред които е почитта към кучето. До нас са достигнали китайски сведения, които говорят как „Даващият светлина дал живот на Белите кучета". Това са племена от некитайски произход - „варвари". Очевидно можем да сложим знак за равенство между Даващия Светлина и огнения жрец Бригу, дал живот на Белите кучета. Вниманието ни привлича божеството Пангу, което сменя деня и нощта, ражда гръмотевиците и светкавиците. Изобразяват го като същество с глава на дракон и тяло на змия. В „Хрониката на късната династия Хан" от Фан Йе, написана в края на IV и началото на V в., се говори за някои устни предания на некитайски народности. В тях Пангу се представя като куче, което по-късно превръща тялото си в човешко, но главата му остава кучешка и затова носи маска. То взема за жена дъщерята императора Гаосин и става родоначалник (праотец) на цял народ. Споменава се също за племето на Северните Ди, името на което се изписвало със знаците за огън и куче. В началото на този пасаж (става дума за част от „Книга за планините и моретата") стои названието на митичния Жълт император, дал живот на дракона Мяо. А другото негово име е Хуан Ди. Названието Ди е идентично с тракийското племе на диите, обитавало горното поречие на р. Места. Диите били известни майстори на обработката на метали и познати още като мечоносци. Това племе (ди) срещаме неведнъж в старокитайски хроники в земите на Северен Китай. Многозначителен е фактът, че китайският император Хуан Ди (Жълтият император), управлявал от началото на XXVII в. пр. н. е. до началото на XXVI в. пр. н. е., се занимавал с добиването на руда и обработката на метали. Според по-късни портрети на Хуан Ди той съвсем не прилича на представител на жълтата раса. След като посочихме очевидната връзка между племето Ди(и) и името на китайския владетел, нека отбележим, че от Хуан Ди лесно се стига и до Хун Ди - названия, с които китайците наричат своите северни съседи (древните българи). Хуан е сходно с племето „хуа". С това име китайците наричат „белите хуни" (хефталитите/ ефталитите) по името на техния владетел от рода Дуло - Ефтал, населяващи Джунгария. Проведените проучвания недвусмислено говорят, че желязото в Китай е внесено от хуните. Интересни сходства между огнения жрец Бригу, родоначалника на българите Зиези, и Боян Имен открива един от младите български изследователи Петър Голийски. Боян Имен е сочен също като праотец на българите в книгата на Микаил Бащу „Шан къзъ дастанъ" („Сказание за дъщерята на хана"), както и в древнобългарския епос „Джагфар тарихь|". Той стоял начело на племе, наречено имен. Боян бил бог (алп). Негови родители били Слънцето и Луната, а братя и сестри -звездите. Когато слязъл на земята сред хората, той предал тайни знания (скрити зад маска). Боян Имен кара и своите последователи да крият тези знания. С други думи, той е създател на своеобразен орден на посветени свещеници, пазители на тайни знания. Името Боян се среща в различни варианти - Буян („възвишен"), Поян („именит"), Баян („оратор", „певец"). Отбелязано е, че той е лодкар и само него змиите в р. Амул (Амур) не закачали, което означава, че е преминал не само през определено посвещение, но и носител Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 61 на нещо свръхестествено - извънземно. Важно сведение за Боян дава Кул Гали, който живее през XII-XIII в. В книгата си „Хон китабъ" („Книга за хуните") той споменава собственото му име - Аудан. Боян по всяка вероятност е ритуална титла. В „Хон китабъ" се разказва как Боян водил хората си на планината Тайга, където пренасяли в жертва бял кон, наричан Иджик в чест на Тангра. В основата на името Аудан стои шумерското „уд" („Слънце"), „уду („слънчево божество"). Интересна и близка е уйгурската дума „отдан" -„светилник" Това означава, че Аудан се явява своеобразен вариант на Бригу/Бългу. Според Петър Голийски можем да сложим знак за равенство между първия шумерски цар от следпотопната династия на Урук - Мес-ки-аг-га-ше-ир, наричан „син на Слънцето", Боян-Аудан и Бригу/ Бългу. Мес-ки-аг-га-ше-ир е духовен син на Зиузуду/Зиези -този, който успява да се спаси от Потопа. Любопитен е фактът, че името Бригу/Бългу се открива сред асировавилонците. Това название - Брику („огън", „светкавица") носи Адад - бог на бурите и дъжда. Като „светкавица", „гръмотевица" (явление, което ражда ново начало) може да се преведе и древнобългарският род Дуло. Думата е синоним на владетел, Дуло означава „поставен от вселената монарх", „посредник между Небето и Земята". Едва ли е случайно, че прозвището на великия хунски вожд Атила е Аудан Дуло („огненият владетел"). Той се смята за обединител на древнобългарските племена: ердим, бакил (бояндур), себер, агачир, харка, утиг, кимер. Не бива да забравяме, че когато слиза на земята, Боян Имен разпространява в племето, сред което живее, тайни, непознати знания. Мнозина изследователи като проф. Хапгуд и др. твърдят, че преди 10-12 хил. години (т. е. веднага след Космическата катастрофа - 11 650 г. пр. н. е.) клон от човешката раса, по-развит от другите, е извършил огромен скок в цивилизацията. При древните народи и племена и днес намираме различни оцелели знания в областта на астрономията, географията и др., за които няма обяснение. За съжаление голяма част от тези знания изчезват със загубването или нарочното унищожение на безценни текстове, ръкописи и книги. Разбира се, съхранили са се и известни познания, но още от дълбока древност те са били умело крити и достъпът до тях е бил крайно ограничен - само „за посветени". Наричали ги „херметически затворени" знания по името на бога на мъдростта Хермес. Климент Александрийски, живял през II-III в. от н. е., говори за 42 свещени книги на Хермес. Плутарх съобщава, че Александър Македонски, като ученик на Аристотел, получил достъп до знания, които философите наричали „устни" и „скрити" и били старателно пазени. По-късно Александър разбрал, че учителят му написал книга за това тайно учение и веднага го укорил: „Постъпил си неправилно, като обнародваш учение, предназначено само за устно преподаване." Очевидно за посветените тези знания били много важни и опасни. В „Ригведа" за тях четем: „ Който постигне вълшебните тайни на словото, нека ги пази от всички ... „Един от магическите египетски папируси започва и завършва с призива: „Заключи устата си! Сложи преграда на устата си!" Именно в Египет пророкът на евреите Моисей получава достъп до тайни знания. Израснал в дома на фараона, той е възпитан от жреци, което по-късно му помага да наложи своя Яхве. Когато говори с евреите, Моисей слага покривало на лицето си, но щом отива при Господ в планината, вдига покривалото. Установено е, че еврейският език иврит произхожда от думата „ибри", означаваща „преминаващи реката" (в миналото е ставало дума за Ефрат и по-късно - за Йордан). Да припомним, че Боян Имен - „Бригу"/„Бългу" единствен от своето племе успява да премине река, гъмжаща от змии. Думата „ибри" е твърде сходна с „кибри" - название на Кимерийците, познати и като хуни. В превод понятието „кибри" вероятно се е използвало в смисъл и земните Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 62 бри(ги). Те се смятат, че пазят входа към подземното царство. Думата „кимери" означава „земните планинци", за разлика от „су-мери"/„шумери" - „небесните планинци". В индийски и келтски предания (народи, свързани с преселенията на древните българи) е описано вътрешното устройство на летателни апарати. Такъв източник е написаната на санскритски „Сама Рангана Сутрадхара". В нея 230 строфи са посветени на летателни апарати и приложението им. Но и тук срещаме забраната да се разкаже и обясни всичко: „Не съобщаваме как се изготвят частите на летящата колесница не защото не знаем, а защото искаме да остане тайна. Не съобщаваме и за конструкцията, защото ако тези сведения станат достояние на всички, апаратът би бил използван и за зло." Устройството на летателния апарат е описано така: „Тялото му трябва да бъде здраво и издръжливо, направено от лек материал, подобно на голяма птица. Вътре трябва да се постави механизъм с живак и с желязно загряващо приспособление под него. Посредством силата, която се крие в живака и която привежда в движение носещия вихър, човекът, който се намира в тази колесница, може да прелети големи разстояния по небето по най-удивителния начин. Четирите устойчиви съда за живака трябва да бъдат монтирани вътре. Когато те бъдат загрети от управляемия огън из железните приспособления, колесницата развива силата на гърма благодарение на живака. И тя веднага се превръща в „бисер в небето". В египетски ръкопис, писан 1500 години пр. н. е., който е официална хроника за царуването на Тутмос III, се казва, че „на двадесет и втората година, в третия месец на зимата, в шестия час на деня на небето се появил огромен предмет с правилна форма, който бавно се движел на юг". През XIII в. (1290 г.) в латински ръкопис на един английски манастир се казва, че над главите на изплашените монаси „се появило огромно, овално сребристо тяло, приличащо на диск, което бавно прелетяло над тях, всявайки голям ужас." За подобни апарати пише и Роджър Бейкън (1214-1290 г.) -учен и философ, хвърлен в тъмница поради достъпа му до „тайни знания". Според него науката дава възможност да се създават апарати без мачти, които развиват огромни скорости и се управляват само от един човек. Тези негови думи са потвърдени още 18 века преди това със съобщението на Херодот за странната лодка без платна и весла. По разказа на очевидци тя навлязла с голяма скорост в Гибралтарския пролив и отплавала към Средиземно море. Бейкън отбелязва, че такива устройства се движат без помощта на животни. „Може да бъде създаден и апарат - посочва той, - който ще може да се движи Във въздуха с човек, намиращ се вътре в него." За нас, днешните хора, е трудно да допуснем мисълта, че Земята е посещавана от цивилизации от други планети. Смята се за невъзможно съществувала хилядолетия преди XXI век земна цивилизация да е притежавала необходимите знания и да е умеела да лети. И все пак в санскритски ръкопис откриваме: „Посредством тези апарати жителите на Земята могат да се вдигат във въздуха, а небесните жители - да се спускат на Земята." По-нататък в същия ръкопис се казва, че въздушните колесници могат да летят не само в „слънчевите области", но и по-далеч - в „звездните области". жүктеу/скачать 4.74 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|