Предстои ли ни среща с лабиринта?
Пътят на българите
Започнахме с Лабиринта и в тази последна глава отново ще се върнем към него. Магията на
този важен символ на тайнството от дълбока древност вълнува хората по цялата планета.
Споменахме, че неговата най-важна част е средата, центърът и досегът с него води до смърт и
ново раждане, или вечен живот.
За да се опитаме да разтълкуваме значението на Лабиринта и
посланията му, вероятно трябва да тръгнем от неговото
наименование. Вече отбелязахме, че думата „лабиринт" произлиза
от „лабрюс", която на карийски език (карите са праотците на
траките) означава „двойна брадва". С други думи, попаднеш ли в
Лабиринта, няма лесно измъкване. Опасността е навсякъде -
затова не можеш да продължиш напред, нито да се върнеш назад.
Познати са различни форми на Лабиринт, но щом първообразът е
двойна брадва, нека разгледаме преди всичко нейното
изображение. Ако отстраним дръжката, ще получим два
триъгълника, които са обърнати с върховете си един към друг.
Любопитно е, че същото изображение представлява и пясъчният часовник, който е символ на
времето, но триъгълниците лежат не в хоризонтална, а във вертикална равнина. Това
означава, че не само формата, но и разположението на триъгълниците има важно значение.
Очевидно става въпрос за особено подреждане на небесните тела. Знаем, че тяхното
движение и ред са оказвали важно, понякога съдбовно значение за развитието на живота на
Земята. Затова и хилядолетия наред жреците във всички известни цивилизации като шумерска,
египетска, вавилонска, индийска и др. са следели и отбелязвали в своите дневници промените,
които настъпвали на небесната карта.
Графично и пирамидата се изобразява с триъгълник. На върха й се полагал специален
свещен коничен камък Бен-бен. Наричали камъка Зевс Бетилос, което според историците
означавало, че произходът му е метеоритен и има извънземен характер. Местното население
вярвало, че този камък е хвърлен на земята от Кронос/ Хронос - богът на времето.
Триъгълниците всъщност се явяват аналог на пирамидите, които символизират Вселената.
Смята се, че човешкото тяло също е своеобразна пирамида, която с върха си докосва
измеренията на божественото, а то от своя страна пронизва отгоре тялото на човека и го
свързва със земята.
В египетската митология Хор се смята за един от основните богове. Самото му название ни
кара да свържем неговото име с естествения център на нашата Вселена - хората. Още повече,
че другото име на Хор е Нибиру. В древния шумеро-вавилонски епос за сътворението „Енума
Елиш" се казва, че Нибиру определя началото и бъдещето и човечеството трябва да се
прекланя пред тази звезда. Хор (Нибиру) заема звездното небе между Изида (Сириус) и Озирис
(Орион) и го наричат техен син. Той се рисува като сокол и е символ на Небесния бог и вечната
духовна безкрайна енергия. Слънцето и Луната са неговите очи. Графично Хор може да се
Древните българи, Шумер и Вавилон
Владимир Цонев
84
изобрази със знака ипсилон Y - птица с разперени криле. Както знаем, това е характерен знак
за древните българи, които също като Хор обединяват Слънцето и Луната, и техните
поклонници са двете основни съставки на народа ни. Не случайно българите наричат себе си
хора. Те са хорити (хурити) и техният родоначалник в „Именник на българските кханове" е
Авитохол (Авитохор), чието име означава „праотецът Хор".
На небето Хор (Нибиру), като средата на два триъгълника, разположени във вертикална
равнина и наложени един върху друг, може да се забележи от средата на декември до
началото на януари. Върхът на това събитие на практика е 21-22 декември по време на зимното
слънцестоене, смятано за начало на древнобългарската Нова година. Звездата се забелязва в
полунощ в средата на познатия ни вече Зимен шестоъгълник.
Древните мистици са се стремили да излязат от това
пространство, приличащо на шестоъгълна корона или врата.
Според тях: „Короната олицетворява духа, който струи от
материята." Споменахме, че те са носили името „наби" (близко
до Нибиру) и за тяхна родина се смята земята на фригите
(бригите) в Мала Азия. Тези древни българи са били велики не
само със своите знания и умения, но и преди всичко с вярата си,
че могат да се преборят с безкрайния цикъл от смърт и
прераждане на Земята (сансара) и осигурят по-висша форма за
съществуване на хората.
Това навярно е било възможно, ако човек се докосне до
средата на Лабиринта, тази най-важна и съществена негова
част. Но защо толкова много се говори за Лабиринта? Дали
защото човешкият живот и развитието на обществото графично
могат да се изобразят със спирала, често срещана форма на
Лабиринта? У човека тя може да се разглежда в две посоки - навътре към себе си и навън към
заобикалящия го свят. Първи откриват тази закономерност отново фригите. Свидетелство за
това е както тяхната характерна шапка и шлем, така и стилът им в архитектурата, който е
известен като йонийски.
Но защо наред с този вечен стремеж към средата на Лабиринта има и страх? Не означава
ли той още нещо, което е преживяно, и то не от отделни хора, а от цялото човечество.
Възможно ли е това и какво е то - Космическа катастрофа, Потоп?
Нека отново се върнем към това, с което започнахме. „Лабиринт" означава „двойна брадва".
Но кога можем да видим тази форма на карийската брадва и как се получава тя? Възможно ли
е такава конфигурация да се получи в небето?
И древните египтяни, и маите (наричани „египтяните на новото време") твърдят, че тази
фатална дата е 2012 г. по време на зимното слънцестоене (21 .XII.). Многократно съм го
отбелязвал, но нека го кажа още веднъж - в основата на техните постижения лежат огромните
знания и умения на трако-кимерийците, двете основни съставки на нашия народ. В началото
казахме, че именно те, като наследници на високоразвитата цивилизация на Атлантида,
разгръщат на Балканите, в древните български и съседни на тях земи своята богата
материална и духовна култура. Потопът в Черно море (5700-5600 г. пр. н. е.) ги принуждава да
търсят нови територии за заселване. Започва тяхното преселение в различни посоки - на север
към Балтийско море, към Азия, към Месопотамия и Египет. В поречието на Нил край фаюмския
оазис през V хил. пр. н. е. те започват грандиозния строеж на Лабиринта, който да съхрани
техните знания за следващите поколения. Издигат и пирамидите в Гиза не само като модел на
Вселената, но и като своеобразен часовник на времето. Техни строители са древните българи -
агачирите, наричани „хора на дърветата".
По-късно част от тях ще се преселят в Америка и от Азия, и от Африка. Открити писмени
документи сочат, че пророкът на маите -божественият Кетцалкоатъл (Кукулкан) е дошъл с
флотилия кораби от Египет около 3000 г. пр. н. е. Той бил бял човек
с брада, светла коса и сини очи. Донесъл на местните хора много
знания, мъдри закони и основал царство. Точно като „брадати
хора", „знаещи", „просветени" („ведяхари") били известни древните
българи сред старите азиатски народи. Не случайно множество
богове в Северна, Средна и Южна Америка носят титлата,
характерна за българската държавност-кан (кхан) или кон: Кукул
Кан, Бочи Кан, Мохи Кан, Вотан Кан, Кон Тики и др. Това е
владетелска титла при кимерийците, познати по-късно като мизи и
скити, нарекли себе си българи. Думите „кими" и „кан" са често
срещани сред маите, чието название вероятно идва от „маис"
(„миси", „мизи") и в превод означава „земя на звездите". Маите
също строят пирамиди и обсерватории (подобно на древните
египтяни), за да наблюдават звездите. Те също са „хора на
Древните българи, Шумер и Вавилон
Владимир Цонев
85
дърветата". За маите дървото е живо същество, което носи мъдростта на поколенията и
вселената. Говорят за „дух на дървото", който наричат Хунаб Ку - Великият дух. А той
същевременно е и „духът на човека". Названието Хунаб („могъщият наб") много напомня за
мистиците при фригите, познати като „наби". Важно е да се каже, че при маите с думата „бен"
се назовава небесен странник, така се нарича (Бен-бен), както знаем, камъкът, който се е
слагал на върха на пирамидите и се е смятало, че има извънземен произход. За древните
връзки между египтяни и маи красноречиво говори и находката на българката Светла
Балабанова, специалист от Института по съдебна медицина в Улм (Германия). При изследване
на египетска мумия тя открива значителни количества кокаин. А известно е, че коката расте
само в Америка.
И така, за какво друго говорят древните египтяни и техните наследници маите? В центъра на
тяхното внимание е прецесията, както и някои небесни тела като Слънцето, съзвездието
Орион, планетата Венера, звездният куп Плеядите и др.
В „Книга на мъртвите" египтяните описват небесните явления, които довеждат до
потъването на Атлантида. Там се споменава също, че Земята обръща движението си около
оста си. Има сведения, че се е изместило магнитното поле на Слънцето и виновник за това се
сочи съзвездието Орион, което в миналото се е смятало като място, обитавано от човешките
души. Не са малко привържениците на тезата, че построените пирамиди в Гиза, които са
своеобразен земен аналог на звезди от съзвездието Орион, са важно предупреждение за
някакъв огромен катаклизъм. Предупреждението означава, че той може да се повтори отново,
т. е. става дума за циклично явление.
Случайно ли маите говорят за катаклизъм на 21-22 декември 2012
г.? Едва ли, защото те умеят с поразителна точност да определят
орбитите на планетите и движението на небесните тела. Тогава, на
тази дата се очаква Венера да се скрие на запад и от изток да изгрее
звездният куп Плеяди. Когато Слънцето залезе, Орион ще засияе и
така ще започне нов прецесионен цикъл.
Проведените наблюдения и изследвания говорят, че следва да
видим нещо различно и това ще се дължи на обратното въртене на
Земята. Венера пак ще се появи, но от другата страна (при новия изток
и стария запад). Планетата е смятана от маите за близнак на Земята и
символизира мъжкото начало. Много от фасадите на техните
пирамиди са ориентирани към Слънцето и Венера.
Плеядите и Орион ще изгреят по-късно откъм страната на новия
запад. Интересно е, че Плеядите са били винаги във важна връзка с
равноденствията и слънцестоенията. При зимното слънцестоене те са
видими още с настъпване на тъмнината. Този звезден куп се асоциира
със Сет, който убива брат си Озирис (Орион). Сет е също символ на
световния хаос. Двамата братя се борят за короната на Египет и
затова противостоят на звездното небе. През 2012 г. Орион и Слънцето ще бъдат
противопоставени на Плеядите и Венера.
Според маите тогава Слънцето ще размени магнитните си полюси и ще се освободи
огромно количество енергия с чудовищна сила. Земната атмосфера ще бъде без своята
магнитна защита, ще стане обръщане на магнитното ядро, което се намира във вътрешността
на нашата планета и тя ще започне да се върти в обратна посока. Предполага се, че в резултат
на това външната кора на Земята ще се откъсне и ще започват огромни земни трусове,
размествания на пластовете, избухване на вулкани. На места повърхността ще пропада, на
други ще се издига.
Следи от подобен катаклизъм могат да се открият и днес. Още Дарвин открил в подножието
на Андите, на територията на Чили морски миди на височина 400 метра, които още не били
ерозирали. А пътешественикът Александър фон Хумболт (1769-1859 г.) установил, че
характерните крайбрежни скали на Кордилерите, маркиращи бреговата ивица, се срещат на
удивителната височина от 3000 метра.
Предполага се, че натрупаните инерционни сили няма да могат лесно да бъдат овладени и
от океаните към брега ще тръгнат огромни вълни с невероятни размери.
Интересни са някои предсказания за това, което ни очаква. Централната част на Европа (от
Средиземно море до Балтийско море) ще бъде залята от вода вследствие на пропадане на
земните пластове. От Великобритания ще останат малки острови, подобна съдба очаква и
Франция. Ще изчезне също около 1/3 от Испания, както и значими територии в западната и
южна част на Португалия. Под водата ще се окажат и крайбрежни селища и плажове в земите
на България и Румъния. Всъщност нека напомним, че това вече се е случвало - по време на
Потопа в Черно море.
Този световен катаклизъм ще засегне и останалите континенти. В Северна Америка
Флорида ще бъде потопена наполовина, а източното крайбрежие на САЩ ще стане остров.
Древните българи, Шумер и Вавилон
Владимир Цонев
86
Аляска ще се съедини с Чукотка. В Южна Америка вътрешни морета ще покрият големи
пространства от суша. Азия също ще загуби немалка част от сушата си от Берингово море до
Филипините. Африка ще се раздели на три части от огромна водна площ. Платото в Гиза ще
потъне заедно с пирамидите и Сфинкса. Коритото на р. Нил значително ще се разшири. Най-
благоприятен ще се окаже катаклизмът за Австралия, пустините му ще се превърнат в
плодородни земи. Ще се появи и голямо вътрешно море. Смята се, че в резултат на висока
сеизмична активност ледената Антарктида ще се отърси от своята покривка и ще стане
обитаема.
Стигаме и до най-любопитната част в предсказанието, легендарната Атлантида отново ще
изплува от дълбините на Атлантическия океан. А в Тихи океан, срещу Западното крайбрежие на
Северна Америка, ще се появи митичният континент Лемурия.
Нека времето бъде съдник на тези пророчества и техния мащаб. И все пак не може да бъде
отминат с безразличие фактът, че двуполюсното поле в последно време рязко е намаляло, а
това е важен предвестник за смяна на полюсите. Необичайни са и природните бедствия през
последните две години - първо наводненията през 2002 г., а по-късно големите засушавания и
магнитните бури през 2003 г.
Проведените изследвания и получените данни говорят, че през декември 2012 г. Орион,
Венера и др. небесни тела ще заемат важни позиции. Подобна конфигурация е станала при
потъването на Атлантида. Тогава Орион е в най-високата си точка. Това е единственото
съзвездие, което може да бъде ориентир и в Южното, и в Северното полукълбо. Той се явява
своеобразен господар на небесния зодиак и графично може да се оприличи на двойна брадва,
през чиято среда минава небесният екватор.
Днес съзвездието Орион бавно се приближава към своята най-висока точка в небето. Затова
мнозина ще се запитат: „Очаква ли се огромен катаклизъм през 2012 г.?" Съзнанието на хората
все още трудно може да възприеме подобна заплаха. Отговорът на този съдбовен въпрос
вероятно можем да открием не само през 2012 г., но и тук на Земята, ако бъде разкрит под
множество тонове пясък в Египет най-голямото чудо, строено някога от човешка ръка -
Лабиринтът.
Земята вече е преживяла подобна глобална катастрофа и е оцеляла заедно с част от
хората, от растителния и животински свят. Времето, което обаче остава до 2012 г., наистина е
твърде малко, за да можем да посрещнем подготвени тези мащабни събития.
За огромните промени, които предстоят пред нашата планета Земя, вече открито говорят
множество индиански племена и народи от Северна, Централна и Южна Америка, народи от
Тибет, Австралия, Нова Зеландия и Африка. И всички те са удивени, че тяхното послание е
почти непознато за нас - европейците и всички други държави, които са по-близо до западната
култура:
„Остават малко години до годината 2012, онова време, когато свършват големите цикли.
Нашата планета ще се очисти от всичко, което я разрушава, замърсява и изхабява. Само
Древните българи, Шумер и Вавилон
Владимир Цонев
87
няколко години и в нашето съзнание ще настъпи промяна. Древното знание на културите на
този свят се завръща отново, защото е мъдростта на Вселената.
Всичко, което причинява щети на хората и на Земята, няма да може да устои. Затова сега е
дошло времето на очистване. Хората ще осъзнаят в какви трудни времена живеят и че остават
само още малко години. Трябва да се обединим и да преследваме една и съща цел. Само така
можем да предотвратим катастрофалността на настъпващото време. От нас зависи как ще
преминем тези промени. При това не е важно как го правим, важно е само да се съберем
отново и да го направим заедно с огромна духовна сила. От нас зависи какво ще бъде
идващото време. От нас зависи предстоящите промени да не ни унищожат. За нашия ум това
звучи почти напълно невъзможно. Но това е знанието на сърцето, което сега придобива
значение."
Това са мъдри, проникновени и изстрадани слова на хора от различни краища на Земята,
които дълго време са мачкани, потискани и подценявани. Те отдавна са стигнали до простата,
но важна мисъл, че човечеството е част от Вселената и тя е част от самите нас, затова трябва
да живеем, като търсим и се борим за постигане на това така нужно равновесие и хармония.
Българите сме странен народ, изтъкан от противоречия. Територията ни винаги е била
важна врата между Изтока и Запада. Имаме славно, но забравено и непопуляризирано минало,
горчиво настояще и неясно бъдеще. В древността българите са били велики преди всичко със
своя дух. Печелили сме множество битки и нито едно наше бойно знаме не е пленено от
противника ни. Но сме и губили, изпадали сме в тежко, безпаметно състояние. И това е така,
защото врагът е в самите нас.
Няма по-ярка, самобитна и оригинална личност от българина. Доказали сме го с най-високи
постижения във всички сфери на обществения живот. Това е така, защото наистина сме сред
най-древните народи на Земята. Ние сме тези, които полагат основите на човешката култура и
цивилизация. Природата ни е дарила да носим в себе си един неповторим свят и усет за ритъм,
багри, артистичност и хармония. Българинът е великолепен изпълнител, виртуоз, но обик-
новено той е солист, той трудно подава ръка на другия в името на общата цел, защото е преди
всичко индивидуалист.
Стигаме дотам, че често отричаме своето, родното и пропагандираме чуждото, без да имаме
и най-малко основание. А понякога се изправяме и пред парадокса, че чуждото всъщност носи
български корени. И понеже по-лесно приемаме казаното от други за нас, нека чуем тяхното
мнение. Днес италианският премиер Силвио Берлускони не крие, че Рим е създаден от траки,
които са преселници от Троя. Унгарците с гордост заявяват, че тяхната прародина е Волжка
България (днешен Татарстан и други съседни земи). Бившият френски президент Франсоа
Митеран твърдеше, че „българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата
планета". Норман Дейвис - американски професор и историк, в книгата си „История на Европа"
казва, че корените на европейската култура трябва да се търсят в България, великият духовен
водач Далай лама посочи България като един от трите биоенергийни центрове на Вселената. В
тази посока са и наблюденията на американския компютърен специалист Нам Чжун Паик.
Според него превес в общественото развитие има тази страна, която владее световната
енергия. Англия е била водеща сила, когато е използвана въглищната енергия, а САЩ - сега,
защото владее атомната енергия. Американецът предрича бъдещ век, когато най-важна ще
бъде психическата енергия. Той предполага, че това ще стане през XXII в. и България ще бъде
велика сила, защото разполага с най-значителен потенциал от тази енергия.
Безспорно българите са хора на духа. За съжаление техният дух в този момент е скрит в
тъмен ъгъл и чака по-
добри
времена.
Напоследък
мнозина
наши
сънародници
казват, че обичат Родина-
та
си,
но
мразят
държавата.
Обикновено
това са млади хора,
пълни с енергия, които
искат да се реализират в
живота. Не след дълго те
вече
са заминали в
чужбина, за да опитат
късмета си. Българинът е
гражданин на света. Той
може
бързо
да
се
приспособява в различни
краища на планетата,
въпреки че тъгата по родния край остава завинаги. И това е така, защото родната земя и среда
Древните българи, Шумер и Вавилон
Владимир Цонев
88
са му дали уникални знания и умения, оформили са го като човек. Българинът обаче е
нетърпелив и бърза да се докаже. Щом не може в Родината, тръгва на гурбет за чужбина. Но
тогава кой остава в България? На нея не й ли трябват млади ерудирани хора, знаещи и
можещи? Не е ли време да спрем с този наш български индивидуализъм и да обединим усилия
в името на България?
Откъде трябва да започнем? Отвътре или отвън? Една от най-консервативните в света
институции - Римокатолическата църква ни даде пример. Нейният глава- папа Йоан Павел II
призна, че всички религии по света трябва да бъдат равнопоставени.
Какво общо има това с българите ли? Още от стародавното минало българите често са били
на кръстопът на кого да служат: на Тангра, на Йехова, на Буда, на Христос, на Мохамед? И това
е така, защото именно те са в основата на всички религии. Темата е обширна и заслужава
специално внимание, но тя не е обект на тази книга. Говоря за религиите, защото трябва да се
спре с разиграваната етническа карта у нас и противопоставянето на българи срещу българи,
само за това, че изповядват друга религия - християнска или мюсюлманска. Следва най-накрая
да признаем и своите братя, потомци на българите от Волжка България, които днес наричат
татари, чуваши и др., и да подкрепим усилията им в завръщането им към голямата българска
общност.
Българи има не само у нас, много повече са те по света. Дошло е времето да се обединим и
да възкръсне прословутият български дух, който може да сътвори чудеса. Дължим го пред
паметта и величието на древните ни праотци и предци.
Древните българи, Шумер и Вавилон
Владимир Цонев
89
Достарыңызбен бөлісу: |