Книга на царете, където е и летописът на българската държавност „Именник на българските кханове
жүктеу/скачать 4.74 Mb. Pdf көрінісі
|
|
Част Втора Пелазгите - траки и мизи (македони) на Балканите, в Европа и Азия. Древните българи владетели на Бавария, Испания, Британия и Вавилон Въпреки настъпилите природни катаклизми като Потопът в Черно море, свързани с поредица от преселения към Северна Европа, Близкия изток, Египет, Америка, Волго-Уралието и Азия, част от Протобългарската група- пелазгите, остава в своите стари поселища на територията на Балканите и днешна България. Тя е в основата на цивилизацията по тези земи. От съвременна Северна Гърция през древната Троя в Мала Азия, като се стига до територията на Палестина и Израел, навсякъде е този ареал живеят сродни племена, известни като пелазги (пелгари), а по-късно, както отбелязахме - траки, мизи или македони. Те са наре- чени от гърците варвари. През III хил. пр. н. е. пелазго-траките владеят земите между Стара планина и Бяло море, както и от р. Струма до Черно море. Оттук те предприемат походи на юг до Пелопонес и се заселват там. Създадени са множество селища, между които Микена и Спарта. В науката пелазгите (познати и като пеларги) са известни като коренното население на южната част на Балканския полуостров. Важни сведения за тях оставя Аполодор (II в. от н. е.): „... Пелопс ... покорил страната, която по-рано се наричала ... Пеласгиотида и я нарекъл на своето име Пелопонес." Аполодор говори, че пелазгите обитават и областта Тесалия, която се намира на север от Атина. Друг автор - Тукидид (V в. пр. н. е.), споменава за древна „пелазги- ческа стена", опасвала Акропола. Тя е известна още от XIII в. пр. н. е. с името Пелазгикон. Пелазгите се сочат като най-старото население на територията на днешна Гърция. Те са потомци на митичния Пеласг, син на Зевс, роден в Аркадия. Историческа хроника за борбата за власт в края на IV хил. пр. н. е. в Горен Египет отбелязва спора между двамата братя близнаци - Египт и Данай, споменат в предишна глава. Победител излиза Египт и Данай е принуден заедно с привържениците му да напусне Египет в посока Либия. Те се заселват в Западна Мала Азия, а по-късно поемат към североизточната част на Пелопонес. Някои наши изследователи справедливо извеждат произхода на думата „българ" от „пелгар". Още повече, че в гръцкия език няма звуковете „б" и „ъ" и техните естествени заместители са „п" и „е". Според „бащата на историята" - Херодот, пелазгите са тези, които първи използват мистериите. Известният наш учен проф. Ап. Фол смята, че думата „траки" произхожда от сродната дума „трескайя", използвана най-рано също от Херодот и означаваща „култови церемонии, религиозни обичаи". С тази дума очевидно са се назовавали непонятните обреди на затворените (орфически) общества. И така, вече казахме, че старите местни жители на Балканския полуостров са известни като пелазги, а по- късно като траки или мизи. Македоните обикновено са познати като пелазги, после мизи и накрая българи. Съществуват сведения, че мизите, наречени по-късно тракоилири, в стари времена се делят на кимери (кимбри) и скити. Според Св. Попов кимерите произхождат от ин- доевропейския корен „ким"/„хим", който има значение на „зима" и се свързва винаги с посока север. Това е естествено, защото в древността този многоброен народ населява северните части на Евразия. Омир говори за тях в „Одисея" и оприличава страната на кимерите с царството на Хадес (царството на смъртта и мрака). В древни източници се отбелязва, че те живеят в Северна Германия, близо до днешна Дания, както и на изток в Русия. На 100 километра северно от Москва се намира гр. Кимври. Плиний споменава, че те населяват и земите до Балтийско море, което се е наричало Кимерийско. Кимерите обитават и Средна Азия. Близо до Памир живеят племената утигури и кутригури, важни съставки на българската народност, на държавите на Кубрат и Аспарух. У Херодот те са познати с имената утии и кутии. А по-късно в историята са известни като хуни (по-точно влизат Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 46 в състава на Хунската империя). За Прокопий Кесарийски утии (утигури) и кутии (кутригури) също са наследници на кимерийците - един от най-старите народи, който живее северно от Памир. Има сведения, че кимерийците са населявали Средна Азия още през II хил. пр. н. е. Движението на този многоброен народ става както на изток, така и на запад - към Европа. Но винаги част от него остава в старите си поселища, за да черпи сили от своите корени. Вече отбелязахме, че кимерийците са известни като кимбри (кибри). Ако махнем първата част на думата „ким" - „север" ще остане „бри", което е твърде близко до бриги. Или, с други думи, кимбри е възможно да означава „северните бриги". В потвърждение на това ще напомня, че и двата народа бриги (фриги) и кимбри се родеят с мизите, известни като българи. Разбира се, не всички кимери следва да бъдат свързани с древните българи. В продължителните си странствания и преселения те се смесват с различни племена, приемат техните традиции, език и култура и придобиват различен народностен облик. Една от отправните точки от кой клон на кимерийците произхождат българите, е летописът на Георги Раковски „В кратце от болгарословенском народе". В него се посочва, че българите са от ранен клон на кимерите и са едни от най-старите народи в Европа. Техен родоначалник е Болг, управляващ източните земи, които по всяка вероятност са териториите между Черно море и Волга. Всъщност името на народа Болг става название и на река Волга (Болга). „Българският народ излезе В древността от Черното море до река Волга от Великата Скандинавия и зваха се тамо гимери и кимери, където се умножиха и още преди Александър Македонски дойдоха първи В тази страна ..." Около VII в. пр. н. е., когато скитите прогонват кимерите от Северното Черноморие, са датирани редица златни и сребърни съкровища в Австрия, Бохемия, Германия. Предполага се, че те са дело на кимерийците, които тръгват към Европа. Откритите от археолозите находки говорят за важната роля на кимерийците в тези земи, за формирането на келтската народност по горното течение на р. Дунав. В келтски предания се споменава за народа болг, който преди да се пресели в Европа, е живял в Средна Азия, източно от Каспийско море. След като са прогонени от района на Северното Черноморие, отишлите най на запад кимерийци заемат земите на днешна Бавария. Това става неколкостотин години преди болгите, друго племе от древнобългарската група, да се засели там, а по-късно да премине на Британските острови под името кимври. Мнозина изследователи смятат, че народът на Уелс днес е техен наследник. Знамето на тази държава - две хоризонтални ивици (бяла и зелена) и между тях червен дракон, наподобява националния ни трибагреник. Причината за това движение на болгите е, че след похода на Ал. Македонски се води война с Индия, която се управлява от Туптите. През III-II в. пр. н. е. започва масово изтегляне от Балхара към Европа. Част от българите се заселват трайно на Британските острови (в териториите на Англия, Шотландия и Уелс). Названието на островите вероятно идва от бригите -важна съставка на древнобългарската народност. Във втори том на „Всемирная история" откриваме интересна карта. На нея край делтата на р. Дунав е посочено, че живеят бритолаги. Древни автори ги определят като келти, които живеят в тези земи през I-II в. от н. е. От историята е известно, че в този период на Балканите и в близост до Дунава живеят множество келти. От названието на тяхната страна „Бритолагия" лесно се стига и до названието „Британия". Многозначителни са съпоставките, които прави Йордан Табов, между заселването на саксите (обявени за германски племена) в Британия през V в. и на българите, водени от Аспарух, в книгата си „Старите българи". И сакси, и българи са принудени да напуснат зе- мите си и да се движат на запад. Намират подслон на остров, който носи латинското име „Ангулус". Става дума за датския Оггул при саксите и местността „Онгъл" при българите, която на гръцки се изписва „Огглос". Това тяхно временно убежище служи за изходна точка за завладяването на обширни територии в Британия и от Византия. Изследователят обръща внимание и на сходството между изписването на Дания и р. Дунав („Danube"). Ако се върнем назад в историята, можем да открием нови доказателства за движението на древните българи към земите на днешна Западна Европа и Британия. В „Книга на завоеванията" - келтски сборник от XI в., основан на стародавни митове и легенди, се описва как Ирландия претърпяла няколко нашествия след Потопа (Потъването на Атлантида - 9570 г. Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 47 пр. н. е.). Интересното е, че тези нахлувания се извършвали главно от Испания. В третото нашествие участвали три сродни групи: Галион, Фир Домнан и Фир Болг, които били известни общо като Фир Болг („Хора на Болг"). Още по-любопитно е, че Фир Болг се родеели с първите дошли след Потопа. Те представлявали странна раса - гиганти, доста често с едно око и с един крак и станали известни като фомори. Сведенията говорят, че те са потомци на библейския Хам. Въпреки че пристигнал от Испания, народът Болг не е нейно коренно население. Според „Книга на завоеванията" той дошъл от Балканите. В този ред на мисли интригуваща е литовска легенда от XIV в., в която се говори за княза мизийски или български, отгледан от сърна, както и за първия испански крал Болгорос: „Астиаг, кралят на мидийците, казал на Хаспарг, своя писар, да умори Кир, за да не царува след него. Хаспарг обаче го съжалил. Също така и най-първият испански крал - Болгорос, казал да хвърлят неговия внук и син в морето, но морските вълни го изхвърлили жив и здрав на брега, където една дива сърна го отхранила с вимето си. После той станал втори испански крал, наречен Гобис. Така също и князът мизийски или български бил отхранен от сърна, след като го захвърлили в горския пущинак, за да загине..." В Северна Испания и част от Южна Франция и днес живее сравнително малобройният народ на баските (около 1 милион души), който се отличава от своите съседи. Смята се, че те са потомци на най-старото население в Европа. Удивително е сходството на някои думи в баския и българския език: гайта - гайда; бакар - бекяр (ерген); батзар - базар (пазар). Това е обяснимо, ако си спомним, че най-старото население на Испания носи името ибери, което по всяка вероятност идва от кибри (кимерийци). В края на II в. пр. н. е. кимерите застрашават опасно Римската империя, която по това време е в разцвета на силите си. От хрониките нападението е известно като „кимбрийска паника" у Рим, по римското название на кимерите - кимбри. По-късно част от атакуващите Рим също се заселват в Британия. Интересно е, че след това започва и обратният процес - Рим се бори да овладее Британия. През V-VI в. на островите нахлуват и англи, сакси (саки), готи, фризи (фриги), смятани за германски племена. Те са по-близки по дух до бритите и това едва ли е случайно, защото това са главно кимерийци и скити, които обитават тази част на Европа. Още Плутарх отбелязва, че кимбрите са високи и синеоки мъже, поради което римляните ги оприличават на германци (тевтонци). Заслужава да се спомене един не много известен факт. Германия е укрепено антично селище на територията на днешна Сапарева баня (Кюстендилско). Названието е тракийско. Герман е тракийското име на бога на знанието Хермес (Ермис). От него навярно произлиза и жреческият род Ерми, от който е Гостун, управлявал България преди Кубрат. Намерени са монети от IV и V в. Пауталийска монета (Пауталия е древното име на Кюстендил) с образа на император Гета е открита в Германия. Върху монета на едоните - октодрахма, съхранявана в Британския музей, личи надписът „Номисма едонеон басилеос Гита". Има и други по-късни емисии с надпис, чиито смисъл е ясен: „Гета, цар на едоните." А това е белег за родство между гети и едони. От историята е известно, че едоните са тракийско племе, обитаващо долното течение на р. Струма (Югозападна Тракия). Те са съседи на бригите (фригите). Под това име е известно и едно от немските племена, нахлуло в Британия -фризи (фриги). Според местни хроники Баварското кралство и династията на Крал Балгер са създадени от преселници от Азия. В прастари времена този род е живял в земите на север от Индия, където бил известен още по времето на персийските царе Астиаг и Кир, т. е. през VI в. пр. н. е. След това, около II в. пр. н. е., той се преселил в своите най-стари земи в съседство с най-източните краища на Армения, откъдето нови битки и премеждия го насочват към последната му родина- Бавария. Интересни проучвания прави изследователят Иван Митев. Династията на баварските крале - родът на Крал Балгер управлява до XIV в. В друга хроника - на Констанцкия събор (по името на гр. Констанц в областта Баден-Вюртемберг), който се провел от 1414 до 1418 г., е записано, че по това време владетелят носел титлата „Цар на българите" (Keiser von Bulgarien ) и „Цар на халдеите" (Rex Caldeorum). В текста се отбелязва: „Българският цар, който трябва да има за пълномощие и един представител на Ордата, и владее също царството на халдеите." Сочи се също, че България е земя източно от Дамаск (Сирия) и западно от Индия, т. е. древната Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 48 Балхара. По това време Дунавска България (XV в.) е под турско иго. Любопитен е и гербът, нарисуван на заглавната страница на хрониката на Констанцкия събор - три лъва, които са един над друг. Почти идентичен е гербът на Второто Българско царство. Многозначителен е паралелът, който се прави в хрониката между българи и вавилонци. Редица изследователи сочат, че „влъхва" е форма на думата „българин". А „влъхва" означава също „звездоброец", „мъдрец", названия характерни за древните жреци халдеи от Вавилон. В подкрепа на казаното достатъчно е да си спомним и записаното в летописа на българската държавност „Именник на българските кханове" (в текста след Умор): „ Преди така назованите асирийски царе царува, както казахме, и Навухудоносор." При разкопки в старата столица на Дунавска България Плиска бе открита бронзова седмолъчна розетка. Тя представлява своеобразно космическо дърво със своите седем разклонения (седем планети, които се виждали на небосклона още в дълбока древност). За тази розетка историкът В. Бешевлиев пише: „Тези звезди (Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера и Сатурн) са играли важна роля в древната магия и по името на всяка от тях са наречени седемте дни на седмицата в Асирия, Вавилон и Рим, а също и у старите германи." Шумерските и асиро-вавилонски жреци са познати като магове. Към тях арабският хронист Ал Масуди присъединява и българите: „Борджаните (българите) са от вярата на маговете". Едва ли е случайно, че свещената за българите река Дунав, в стари времена Истър, носи името на вавилонската богиня Истар (Ищар). жүктеу/скачать 4.74 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|