Книга Нийл Доналд Уолш

И така, връщайки се назад, за да обобщя казаното, мога да направя следните изводи:

* Животът е непрестанен процес на творчество.

* Тайната на всички духовни Учители е да престанат да променят намеренията си; да се придържат към избора, който правят.

* Да не се примиряваме с отрицателен отговор.

* Ние „предизвикваме" онова, което мислим, чувстваме и говорим.

* Животът е креативен или реактивен процес.

* Душата твори, разумът реагира.

* Душата разбира онова, което разумът не може да осмисли.

* Да спрем да преценяваме кое е „най-доброто" (как да спечелим най-много, да загубим най-малко, да получим, каквото желаем) и да започнем да изявяваме Истинската си Същност.

* Твоите чувства са истината за теб. Най-доброто за теб е твоята истина.

* Мислите не са чувства; те са по-скоро идеи за това какво „трябва" да чувстваш.

* За да се върнеш към чувствата, трябва да надмогнеш ума и да си върнеш смисъла.

* Когато познаеш своята истина, следвай я в Живота си.

* Негативните чувства не са истински чувства въобще. Те са по-скоро твоето отношение към нещо, основано във всички случаи на предишен опит със себе си и другите.

* Предходният опит не е показател за истината, тъй като Чистата Истина се сътворява тук и сега, а не се пресъздава.

* Да промениш начина, по който откликваш на нещо, да бъдеш в сегашния (тоест, „предварително изпратен") момент - момента, който ти е изпратен предварително, преди ти да имаш каквито и да било мисли по отношение на него... С други думи, бъди Тук и Сега, а не в миналото или в бъдещето.

* Миналото и бъдещето могат да съществуват само в мисълта. Настоящият Миг е Единствената Реалност. Бъди в него!

* Търси и ще намериш.

* Направи всичко възможно, за да бъдеш във връзка с Бога /Богинята/ Истината. Не прекратявай практиките, молитвите, ритуалите, медитациите, четенето, писането, всичко, „Което ти помага" да бъдеш във връзка с всичко, което, Е.

Как се справям дотук?

Чудесно! Дотук, добре. А сега, можеш ли да приложиш това на практика?

Ще се опитам. Добре.

Да. Можем ли сега да продължим оттам, където прекъснахме? Кажи ми нещо за времето.

Няма време, освен настоящето, времето, предхождащо мисълта за него!

Сигурен съм, че и преди си чувал за това. Но не си го разбирал. Сега вече разбираш.

Не съществува друго бреме, освен настоящето. Не съществува друг миг, освен настоящият. „Сега" е всичко, което е.

А какво става с „Вчера" и „утре"?

Те са плод на въображението. Конструкции на ума. Несъществуващи във Върховната Реалност.

Всичко, което е станало, ставало е и ще става, се осъществява точно сега.

Не разбирам.

И не би могъл да го разбереш напълно. Но можеш да започнеш да разбираш. А засега е нужно само едно първоначално разбиране. И така... слушай.

„Времето" е Континуум. То е елемент на относителността, Който съществува вертикално, а не хоризонтално. Не смятай, че бремето е нещо, Което се развива отляво на дясно - според така наречената линия на времето от раждането до смъртта на всеки човек, и от една крайна точка до друга крайна точка по отношение на Вселената.

Измерението на времето трябва да се търси по вертикала! Представи си го като ос, която представя фигуративно Вечния Сегашен Момент. Сега си представи листове хартия по оста, поставени един над друг. Това са елементите на времето. Всеки елемент е отделен и обособен, но всеки един съществува едновременно с другите. Всички листове върху оста съществуват едновременно! Колкото и да бъдат те, колкото и изобщо да са били...

Съществува само Един Момент - този момент - Вечният Сегашен Момент.

Всичко става само в настоящия момент - и Аз съм прославян. Не е нужно да се чака, за да се отдаде хвала на Бога. Така съм го установил, защото просто не мога да чакам! Бях толкова щастлив да Бъда, който Съм, че просто не можех да чакам това да се изяви в Моята реалност. И така, БУМ - ето го - сега, веднага - ЦЯЛОТО!

Няма Начало, нито Край. То - всичко във всичко - просто Е.

В това Е е разположен твоят опит - в него е и най-голямата загадка за теб. В своето съзнание ти можеш да се пренесеш в целия обхват на всичко, което Е - във всяко „време" и „място", което избереш.

Имаш предвид, че ние можем да пътуваме във времето?

Да, наистина - и мнозина са го правили. Всъщност всички са го правили - и това за вас е нещо обичайно, което наричате състояние на сън. Повечето не си дават сметка за това и не запазват съзнателен спомен. Но тази енергия се полепва по вас като с лепило и понякога оставя достатъчно следи, така че други хора - чувствителни към тази енергия - могат да доловят неща, свързани с вашето „минало" или „бъдеще". Те долавят или „разчитат" тези следи и вие ги наричате ясновидци или екстрасенси. Понякога има толкова следи, че дори и при ограниченията на своето съзнание, можеш да си дадеш сметка, че „си бил тук и преди". Цялото ти същество бива внезапно пронизано от мисълта „правил съм това и по-рано"!

Да. Или това прекрасно чувство, когато срещнеш . някого, когото сякаш си познавал през целия си живот - през цялата вечност!

Това е невероятно чувство. Това е вълшебство. Това е истинско чувство. Ти си познавал винаги тази душа!

Винаги е нещо, което става тъкмо сега!

Така че ти често си вдигал поглед нагоре или надолу от своя лист хартия на оста, за да видиш всички други листове! И си виждал там самия себе си - защото част от Тебе съществува на всеки лист!

Но как е възможно това?

Ето какво ще ти кажа: Ти си съществувал винаги, съществуваш сега и винаги ще съществуваш. Не е имало време, когато не си съществувал - и никога няма да

Чакай малко! Ами какво ще кажеш за идеята за старите души? Нима някои души не са „по-стари" от други?

Нищо не е „по-старо" от нищо. Аз съм сътворил ВСИЧКО НАВЕДНЪЖ и ТОВА ВСИЧКО съществува тъкмо сега.

Преживяването на „по-стар" и „по-млад", за което говориш, се отнася до равнищата на съзнание на конкретна душа или Аспекта на Битието й. Вие всички сте Аспекти на Битието, просто части от Онова, Което Е. Всяка част съдържа съзнанието на Цялото, заложено в нея. Всеки елемент носи марката на Цялото.

„Осъзнаването" е преживяването на пробуждане на съзнанието за това. Индивидуалният аспект на ВСИЧКО осъзнава сам себе си. Става в най-буквалния смисъл себе-съзнаващ.

После постепенно придобива съзнание за всички други и накрая за това, че няма други - че всичко е Едно.

Докато най-накрая осъзнае Мен. Моето великолепие!

О, Ти май наистина много си се харесваш?

А ти не Ме ли харесваш? Да, да!

Мисля, че си страхотен!

Съгласен Съм. И аз мисля, че ти си страхотен! Само че в това отношение сме на различно мнение. Ти самият не се смяташ за страхотен!

А как да се смятам за такъв, когато виждам всичките си слабости и грешки - цялото си зло?

Ето какво ще ти кажа: Не съществува зло!

Как ми се ще да беше вярно това.

Ти си съвършен такъв, какъвто си.

И това ми се ще да беше вярно.

То е вярно! Едно дръвче не става по-несъвършено, защото е млада фиданка. Малкото дете не е по-несъвършено от възрастния. То е самото съвършенство. Само защото не може да бърши някои неща, не знае някои неща, това не значи, че е несъвършено.

Едно дете може да сгреши. То се изправя, клатушка се несигурно, пада. После отново става, малко несигурно, като се държи за крака на майка си. Това означава ли, че детето е несъвършено?

Точно обратното! Детето е самото съвършенство, цялостно и достойно за възхищение.

Ти също.

Детето не познава добро и зло.

Точно за това става дума. Това се отнася и за теб.

Но аз познавам доброто и злото. Зная, че е зло да убиваш хора и че е добро да ги обичаш. Зная, че е зло да нараняваш и добро да изцеляваш, да правиш добро. Зная, че е зло да вземеш нещо, което не ти принадлежи, да използваш другия, да бъдеш непочтен.

Мога да ти покажа случаи, в които всяка от тези „злини" може да се окаже добро.

Опитваш се да ме надхитриш.

Ни най-малко. Просто работя с фактите.

Ако искаш да кажеш, че от всяко правило има изключения, съгласен съм.

Ако има изключения от правилото, значи то не е правило.

Искаш да кажеш, че не е нередно да убиваш, да нараняваш, да отнемаш от друг нещо, което му принадлежи?

Зависи към какво се стремиш.

Добре, добре, разбирам. Но това не прави тези деяния редни. Понякога на човек му се налага да извършва зли дела, за да постигне добро.

Откъдето следва, че не са „зли дела" въобще, не е ли така? Те са само средства за постигане на определена цел.

Означава ли това, че целта оправдава средствата?

А ти как мислиш?

Не. Абсолютно не.

Така бъде.

Виждаш ли сега какво правиш? Постепенно започваш да установяваш правила!

А забелязваш ли и още нещо? Това е съвършено добре.

От теб се очаква тъкмо това!

Целият живот е процес, в който правиш избор на това Кой Си и след това преживяваш избора си.

Разширявайки своя Кръгозор, ти си изграждаш нови закони, които са в съответствие с него. Разгръщайки своята представа за Себе Си, ти си създаваш нови правила за това какво трябва и какво не трябва, нови утвърждения и забрани, с които да ги наложиш. Това са границите, в които се стремиш да поместиш нещо, което не може да се помести в никакви граници.

Ти не можеш да държиш своето Аз в определени граници, защото то е безгранично Като Вселената. Но ти можеш да си създадеш представа за своето безгранично Аз като си представиш и приемеш съществуването на ограничения.

Това в известен смисъл е единственият начин, по който можеш да познаеш себе си като конкретна същност.

Безграничното е безгранично. Неограниченото е не навсякъде. Ако е навсякъде, то не е никъде по-специално.

Бог е навсякъде. Затова Бог не се намира по-специално никъде. Да бъде на конкретно място означава, че не би могъл да бъде на някое друго - което е невъзможно за Бога.

Има само едно нещо, Което „не е възможно" за Бога и това е Бог да не бъде Бог. Бог не може „да не бъде". Нито може да не бъде това, Което е. Бог не може да „раз-Божестви" Себе Си.

Аз съм навсякъде и това е всичко. И защото съм навсякъде, затова съм никъде. А ако съм НИКЪДЕ, тогава къде съм?

ТУК И СЕГА.

Така ми харесва това! И в първата Книга го спомена, но така ми харесва, че съм готов да Те оставя да продължиш.

Много мило от твоя страна. А разбираш ли го сега по-добре? Разбираш ли, как си създал своите представи за „добро" и „зло", просто за да определиш Кой Си.

Разбираш ли, че без тези определения - тези граници - ти си нищо?

И виждаш ли, че също като Мен, ти променяш границите си, както променяш своите Идеи за това Кой Си?

Разбирам какво искаш да кажеш, но ми се струва, че не съм променил много границите си - моите лични граници. За мен винаги е било зло да убиваш. Винаги е било неправилно да крадеш. Винаги е било нередно да наскърбяваш другите. Най-важните представи, от които се ръководим, са съществували от самото начало на Времето и повечето хора са единомислени по отношение на тях.

Защо тогава стават войни?

Защото винаги ще има хора, които нарушават нормите. Има гнили ябълки във всеки кош.

Онова, което ще ти кажа сега и в пасажите, които следват, ще бъде много трудно да се разбере и приеме от някои хора. То нарушава много от онова, което се
смята за истина в мисловната система на твоето време. Но Аз не мога да те оставя да продължиш да живееш с тези изградени представи, ако трябва да имаш полза от настоящия диалог. И така, в тази втора книга, трябва да преосмислим някои от тези представи. Но това може малко да те поразтърси. Готов ли си?

Струва ми се, че да. Благодаря, че ме предупреди. какво е това, дето е толкова трудно да се разбере и да се приеме и което ще ми кажеш?

Ето какво ще ти кажа: няма „гнили ябълки". Има само хора, които не са в съгласие с начина, по който ти гледаш на нещата, хора, които са си създали различен образ на света. Ще ти кажа следното: Няма хора, които вършат нещата не както трябва, когато се вземе предвид тяхната представа за света.

Това означава, че тяхната „представа" е напълно объркана. Аз зная кое е правилно и кое не и това, че други хора не го знаят, не означава, че аз съм луд. Лудите са те!

Съжалявам, но трябва да кажа, че точно това е отношението, което поражда войните.

Зная, зная. Съзнателно го казах. Просто повторих нещо, което съм чувал мнозина да казват. Но как бих могъл да отговоря на подобни хора? Какво бих могъл да им кажа?

Можеш да им кажеш, че човешките представи за „добро" и „зло" се променят - и са се променяли – все отново и отново с промяна на културата, на времето, на религията, на мястото... дори и във всяко отделно семейство и всеки отделен човек. Можеш да изтъкнеш, че онова, Което хората са смятали за „редно" в един период от време - например изгарянето на вещиците на клада в един исторически момент – днес се възприема като „нередно".

Би могъл да им кажеш, че определението за това какво е „добро" и „лошо" се налага не само в зависимост от времето, но и от географското местоположение. Можеш да им напомниш, че някои дейности на планетата (проституцията, например) са незаконни на едно място, но само няколко мили по-далеч са напълно узаконени. Така че когато се преценява, че един човек е извършил нещо „нередно", това не е въпрос на действителната постъпка на този човек, а на това къде именно я е извършил.

Сега ще повторя нещо, което казах в първа книга и зная, че е много, много трудно да се възприеме от някои хора.

Хитлер е отишъл на небето.

Не съм сигурен, че хората са готови да приемат това.

Смисълът на тази книга и на всички книги от трилогията, които създаваме, е да породим готовност - готовност за една нова парадигма, ново разбиране; за по-широк поглед, по-велика идея.

Тук ще задам някои въпроси, които зная, че мнозина биха искали да зададат. Как е възможно човек като Хитлер да отиде на небето? Всяка религия на света... смятам, че всяка една би го заклеймила и изпратила направо В ада.

Първо, той не би могъл да отиде в ада, защото ад не съществува. Следователно, има само едно място, дето би могъл да отиде. Но тук трябва да се постави един въпрос. Реалният проблем е дали действията на Хитлер са били „зло". Аз повтарям все отново и отново, че не съществува „добро" и „зло" във Вселената. Едно нещо не е по същество добро или зло. То просто е.

Това, че Хитлер се мисли за чудовище, се основава на факта, че по негово разпореждане са убити милиони хора, нали така?

Да, това е очевидно.

Ами ако ти кажа, че онова, което вие наричате „смърт", е най-великото нещо, което може да се случи на човек - какво тогава?

Трудно ми е да приема това.

Смяташ ли, че животът на земята е по-добър от живота на небето? Ето какво ще ти кажа: в момента на смъртта ти ще осъзнаеш най-върховната свобода, най-върховния мир, най-върховната радост и най-върховната любов, която си познавал.

Не отчиташ факта, че колкото и чудесен да е животът след смъртта, нашият живот на земята не трябва да се прекратява противно на нашата воля. Дошли сме тук, за да постигнем нещо, да преживеем нещо, да научим нещо и не е редно животът ни да бъде прекратен от някакъв маниакален гангстер с налудничави идеи.

Това е нещо различно. Това са Божии проявления.

Нима си представяш, че едно събитие може да се случи, ако Аз не желая то да стане? Мислиш ли, че можеш да повдигнеш дори и малкия си пръст, ако Аз не съм решил така? Ти не можеш да извършиш нищо, ако Аз се противопоставя на него.

Но нека да проследим заедно тази идея за „нередната" смърт. „Нередно" ли е животът да бъде превратен поради болест?

„Нередно" не е подходящата дума тук. Това са естествени причини. Не е същото, когато човек като Хитлер унищожава хора.

Ами какво тогава ще кажеш за нещастен случай? За някой нелеп нещастен случай...?

Същото. Той е нещастен, трагичен, но такава е била Божията Воля. Не можем да проникнем в Божия Разум и да разберем защо се случват всички тези неща. Не бива дори да опитваме, защото Божията Воля е неизменна и непонятна. Да се стремим да разкрием Божествената Тайна е съблазън, да знаем отвъд позволеното. Това е грях.

Откъде знаеш?

Защото ако Бог искаше да разберем всичко това, щяхме да го разбираме наистина. Фактът, че не го разбираме –че не можем да го разберем - е свидетелство, че такава е Божията воля.

Ясно. Фактът, че не разбирате е свидетелство за Божията Воля. Фактът, че това не става е свидетелство, че такава е Божията Воля, Хммм...

Може и да не обяснявам нещата достатъчно добре, но съм убеден В разбиранията си.

Вярваш ли в Божията воля, в това, че Бог е Всемогъщ? Да.

Освен що се отнася до Хитлер. Това, което се е случило тогава, не е Божията Воля.

Не.

Но как става това? Хитлер е нарушил Божията Воля.

Ти си го допуснал.

Ако Аз съм го допуснал, значи такава е била Моята Воля за него.

Така изглежда... Но каква причина би могла да те накара да го допуснеш? Не. Твоята Воля е била да му дадеш Свободен Избор. Той е извършил онова, което е извършил, по собствена Воля.

Съвсем си близо до истината. Съвсем близо.

Прав си, разбира се. Моята воля е Хитлер, както и всички вие, да имате Свободен Избор. Но не е Моя волята да бъдете наказвани все по-тежко и нескончаемо, ако не направите избора, който Аз очаквам от вас. Ако беше така, нима вашият избор щеше да бъде „свободен"? Наистина ли разполагате със свободата да вършите каквото пожелаете, ако знаете, че ще страдате неописуемо, ако не действате съобразно Моето желание? Що за избор е това?

Това не е въпрос на наказание. То е просто Природен закон. Въпрос на последици.

Виждам, че добре си изучил цялата теологична постановка, Която ти позволява да се отнасяш към Мен като към един отмъстителен Бог, без да Ме държиш отговорен за това.

Но кой е създал тези Природни закони? И ако приемем, че съм Аз, защо е трябвало да създавам такива закони, а после да би позволя да ги нарушавате?

Ако не съм искал да бъдете засегнати от тях - ако волята Ми бе Моите прекрасни създания никога да не търпят страдания - защо съм допуснал вьзможност да страдат?

И защо ще би изкушавам ден и нощ да престъпвате законите, които съм създал?

Ти не ни изкушаваш. Изкушава ни дяволът.

Ето че продьлжаваш да Ме освобождаваш от отговорност.

Не разбираш ли, че единственият начин да докажеш логически своята теология е да Ме обявиш за безсилен? Не разбираш ли, че за да имат смисъл твоите конструкции, Моите трябва да са лишени от смисъл?

Не те ли безпокои представата, че Бог е сътворил същество, чиито действия не може да Контролира?

Не съм казвал, че Ти не можеш да контролираш дявола. Ти можеш да контролираш всичко. Ти си Бог! Просто си предпочел да не го правиш. Допускаш дяволът да ни изкушава, да се опитва да спечели душите ни.

Но защо? Защо ще правя това, ако не искам да ви отклоня от Себе Си?

Защото искаш да се върнем към Теб по собствен избор, а не защото нямаме избор. Ти си сътворил Рая и Ада, за да имаме избор. Така можем да избираме, а не да следваме един път по липса на друг.

Виждам как си дошъл до тази идея. Смяташ, че щом съм допуснал нещата в твоя свят такива, каквито са, значи и в Моя трябва да е така.

В твоята реалност Доброто не може да съществува без Злото. Затова си мислиш, че и в Моя свят е така.

Но ето какво ще ти кажа: Там, където съм Аз, не съществува „зло". Съществува само Пълнота на всичко. Единство. И Осъзнаването, Преживяването на това.

Моето Царство е Абсолютът, Където Едно не съществува спрямо Друго, а напълно независимо.

Мое е мястото, където всичко Е Любов.

И няма последици от нищо, което мислим, говорим или Вършим на Земята, така ли?

О, но последици съществуват. Погледни наоколо си. След нашата смърт, искам да кажа.

Не съществува „смърт". Животът продължава вечно. Животът Е. Вие просто променяте формата си.

Добре, нека да е според Твоите думи - след като „променим формата си".

След като промените формата си, последиците престават да съществуват. Съществува само Познанието.

Последиците са елемент на относителността. Те нямат място в Абсолютната реалност, защото зависят от линеарното „време" и последователността на събитията. Те не съществуват в Царството на Абсолюта.

В това Царство няма нищо друго, освен мир, радост и любов.

В това Царство ти ще узнаеш най-сетне Добрата вест: че твоят „дявол" не съществува, че ти си това, за което винаги си се смятал - доброта и любов. Представата, че си нещо различно, е дошла от един безумен външен свят, който те е накарал да действаш безумно. Един външен свят, който съди и заклеймява. Другите съдят за теб и въз основа на тяхната присъда ти съдиш себе си.

Сега искаш Бог да те съди, а Аз няма да го направя.

И тъй като не можеш да разбереш един Бог, Който не действа така, както хората, ти изпадаш в объркване.

Твоята теология е опит отново да намериш себе си.

Казваш, че нашите теологически системи са безумни - но нима е възможно да има действаща теологическа система, без система за Награди и Наказания?

Всичко зависи от онова, което се приема за цел на Живота - а оттам и за основа на теологията.

Ако вярваш, че животът съществува, за да бъде изпитание, проверка, период, през който трябва да се докаже дали си „достоен", теологическите системи добиват смисъл.

Ако вярваш, че животът ти съществува като възможност, като процес, чрез който откриваш - спомняш си - че си достоен (и винаги си бил), тогава вашите теологии изглеждат безумни.

Ако си убеден, че Бог е егоцентрично Божество, което изисква внимание, почит, оценка и привързаност -и е готов да убива, за да ги получи - тогава теологическите ви системи започват да изглеждат логични.

Ако вярваш, че Бог не притежава его, нито изпитва нужди, а е първоизворът на всичко и съсредоточие на мъдростта и любовта, тогава вашите теологии се разпадат.

Ако вярваш, че Бог е отмъстителен, ревнив в Своята Любов и Жесток в Своя гняв, тогава вашите теологии са съвършени.

Но ако си убеден, че Бог е Бог на мира, на радостта и любовта, че Той е източник на вдъхновение, тогава вашите теологии са безсмислени.

Ето какво ще ти кажа: смисълът на Живота не е да удовлетвориш Бога. Смисълът на живота е да познаеш и пресътвориш Истинския си Аз.

Когато направиш това, ти наистина Й въздаваш слаба и удовлетворение.

Защо казваш „Й"? Нима Ти си в женски род?

Не съм нито в женски, нито в мъжки род. Понякога използвам местоимение в женски род, за да се отърсиш от патриархалното си мислене.

Ако смяташ, че Бог е едно, това значи, че според теб не може да бъде друго. А това е голяма грешка.

Хитлер отиде на небето по следните причини:

Не съществува ад и следователно нямаше къде другаде да отиде.

Действията му могат да се определят като грешки - действия на нееволюирало същество - а грешките не се заклеймяват. Дава се шанс те да се поправят, да се еволюира.

Грешките, извършени от Хитлер не са нанесли вреда или злина на онези, чиято смърт той е причинил. Тези души са били освободени от земните си окови, подобно пеперуди, излетели от какавидата.

Останалите Живи омайваха загиналите само защото не знаеха към каква радост се устремяват тези души. Никой, който е преживял смъртта, не оплаква смъртта на никого.

Твърдението ти, че тези смърти са били безвременни и следователно „нередни", предполага, че е възможно във Вселената да стане нещо, което не бива да става. Но като се има предвид Моята Същност, това е невъзможно.

Всичко, което се случва във вселената, следва съвършен план. Бог не греши.

Когато съзреш пълното съвършенство на всичко -не само в нещата, които приемаш, но и в онези, които не приемаш (и особено в тях) - може да се каже, че си постигнал съвършено познание.

Всичко това ми е известно, разбира се. Говорихме за него в първата книга. Стори ми се необходимо да положим тази основа за разбиране в началото на тази книга. Затова навлязох в тази поредица от въпроси и отговори. Но сега, преди да продължим, бих искал да поговорим повече за някои от най-сложните теологични системи, които ние, хората, сме създали. Например, казвали са ми като дете, че съм грешник, че всички човешки същества са грешници, че това е неизбежно -такива сме родени. Родени сме в грях.

Твърде интересна Концепция. Как са успели да те убедят в това?

Разказваха ми историята за Адам и Еба. В четвърти, пети и шести клас по Катехизис ни учеха, че ние самите може би не сме съгрешили и бебетата със сигурност не са - но Адам и Ева са съгрешили - и като тяхно потомство, ние сме наследили тяхната вина, както и тяхната греховна природа.

Разбираш ли, Адам и Ева са вкусили от забранения плод -познали са Доброто и Злото - и така са осъдили цялото свое потомство на разделение от Бога по рождение. Всички сме рожби на „Грехопадението". Всеки от нас е виновен. Така че ни се дава Свободен Избор да видим, предполагам, дали ще извършим същото, което са извършили Адам и Ева и ще се противопоставим на Бога, или можем да преодолеем своята естествена, унаследена склонност да вършим „зло" и ще постъпим както трябва, въпреки всички изкушения на света.

А ако вършите „зло"?

Тогава Ти ще ни изпратиш в ада.

Наистина.

Да. Ако не се покаем.

Разбирам.

Ако кажем, че се разкайваме - ако се отдадем на пълно Покаяние, Ти ще ни спасиш от Ада, но не и от Всички страдания. Ще трябва все пак да отидем в Чистилището за малко, за да се очистим от греховете си.

Колко дълго ще трябва да останете в „Чистилището"?

Зависи. Трябва да изгорят всичките ни грехове. Не е приятно, уверявам Те. Колкото повече са греховете ни, толкова повече време е нужно, за да изгорят - и толкова по-дълго ще стоим там. Така се твърди.

Разбирам.

Но поне няма да идем в ада, където се отива завинаги. От друга страна, ако умрем в смъртен грях, ще отидем направо вада.

Смъртен грях ли?

За разлика от простимия грях. Ако умрем с простими грехове, които тежат на душата ни, отиваме само в Чистилището. Смъртният грях ни отпраща направо в ада.

Можеш ли да ми дадеш пример за тези различни категории на греха, за които са ти казвали?

Разбира се. Смъртните грехове са сериозни. Нещо като углавни престъпления. Това са углавните престъпления на теологията. Такива неща като убийство, насилие, кражба. Простимите грехове са по-малки. Дребни престъпления в теологията. Простим грях е да пропуснеш църковната служба в неделя. Или, в миналото - да ядеш месо в петък.

Почакай малко! Този ваш Бог ви изпраща в Чистилището, ако ядете месо в петък, така ли?

Да. Но вече не. От началото на шестдесетте години вече не го прави. Но ако някой е ял месо в петък преди началото на шестдесетте години, чака го скръб и мъка.

Наистина ли? Абсолютно.

Ами какво се случи в началото на шестдесетте години, така че „грехът" вече престана да бъде грях?

Папата обяви, че вече това не е грях.

Разбирам. И този баш Бог би задължава да Му се покланяте и да посещавате църква в неделя под страх от наказание и страдание, така ли?

Да не се присъства на литургиите наистина е грях. И ако не го изповядаш, ако умреш с този грях на душата си, ще отидеш в Чистилището.

Ами ако става дума за дете? Какво ще стане с невинното малко дете, което не познава всички тези „закони", според които Бог ви обича?

Ако едно дете умре, преди да е покръстено във вярата, то отива в преддверието на ада.

В преддверието на ада. Това не е място, където душите се наказват. Но не е и раят. Това е... ами... преддверието. Там не можеш да бъдеш с Бога, но поне няма „да идеш при дявола".

Но защо да не може едно красиво, невинно дете да отиде при Бога? Детето не е извършило нищо лошо...

Така е, но не е било кръстено. Колкото и безгрешни да са невинните деца - или който и да било човек - те не могат да отидат в рая, ако не са кръстени. Бог в такъв случай не може да ги приеме. Затова е важно децата да бъдат кръщавани бързо, веднага след раждането им.

Кой ви е внушил всичко това?

Бог. Посредством Своята Църква.

Коя църква?

Светата римокатолическа църква, разбира се. Това е Божията църква. Всъщност, ако си католик и случайно посетиш друга църква, това също е грях.

Останал бях с впечатление, че е грешно да не посещаваш църква.

Така е. Но също така грешно е да посещаваш погрешната църква.

Какво означава „погрешната" църква?

Всяка църква, освен римокатолическата. Не бива да се кръщаваш в погрешна църква, не бива да сключваш брак в погрешна църква - не бива дори да посещаваш погрешна църква. Зная това, защото като младеж исках да присъствам заедно с родителите си на брака на един приятел - всъщност бях поканен да участвам в церемонията като шафер - но монахините ме предупредиха да не приемам тази покана, защото онова било погрешна църква.

А ти послуша ли ги?

Монахините ли? Не. Прецених, че Бог - Ти - ще присъстваш в онази църква със същата готовност, както и в моята, така че отидох. Стоях в светото място, облечен в смокинга си и се чувствах прекрасно.

Много добре. А сега да обобщим - имаме рай, имаме ад, имаме Чистилище и преддверие на ада, имаме смъртен грях и простим грях - и какво друго?

Съществуват още конфирмация, причастие и изповед -както и екзорсизъм и Екстаз. Също така...

ПродълЖавай...

... съществуват светци-покровители и задължителни свети празници...

Всеки ден е осветен. Всяка минута е свещена. Този миг сега също е свещен.

Да, така е. Но някои дни са наистина свещени - задължителни свети празници - и на тези дни също трябва да ходим на църКва.

Ето ти отново „трябва". А какво става, когато не съблюдаваш това задължение?

Това е грях.

Значи, отиваш в ада.

Отиваш в Чистилището, ако умреш с този грях на душата. Затова е хубаво да ходиш на изповед, колкото се може по-често. Някои хора ходят всяка седмица. Други - всеки ден. Така могат да изтрият ръкописанието на греховете си и да бъдат чисти, ако се случи да умрат...

Това се казва да живееш в постоянен страх.

Да, това е предназначението на религията - да ни Внушава страх от Бога. За да вършим каквото е редно и да устояваме на изкушенията.

Аха. Но ако все пак сториш някой „грях" между изповедите и междувременно стане някакъв нещастен случай и умреш, тогава?

Няма страшно. Трябва само искрено да се покаеш и да Кажеш: „Божичко, от душа и сърце се разкайвам, че Те обидих..."

Добре, добре - достатъчно.

Но почакай. Това е само една от религиите на света. Не искаш ли да разбереш нещо и за останалите?

Не, получих представа.

Е, надявам се хората да не си помислят, че се надсмивам над Вярата им.

Не се надсмиваш над никого, просто казваш нещата такива, каквито са. Както казваше навремето американският президент Хари Труман. Хората Крещяха: „Дай им да разберат какво е адът, Хари!", а той отвръщаше: „Няма да им давам да разбират какво е адът, само ще им покажа собствените им дела и сами ще го видят!"

4.

Ти наистина много се отклони - започнахме разговор за времето, а свършихме с разговор за организираната религия.

Нека да се опитам да обобщя основните Ти мисли в трета глава.

* Няма друго време, освен настоящето; не съществува друг момент, освен настоящия момент.

* Времето е Континуум. То е аспект на Относителността, който съществува в една „вертикална" парадигма, при която „моментите" или „събитията" са нанизани един на друг, ставащи или възникващи по едно и също „време".

* Ние постоянно се пренасяме от една в друга реалност на това царство на време-безвремие-всевремие, обикновено насън. „Deja vu" или „внезапните припомняния" са един от начините, по който осъзнаваме това.

* Не съществува време, в което ние да не сме съществували - нито някога ще настъпи такова време.

* Концепцията за „възраст" на душите има отношение само към равнищата на съзнание, а не към продължителността на „времето".

* Не съществува зло.

* Ние сме съвършени такива, каквито сме.

* „Нередното" е концепция на съзнанието, основаваща с на Относителността на опита.

* Ние сами установяваме законите, променяйки ги, така че да съответстват на нашата Настояща Реалност и в това няма нищо лошо. Така и трябва да бъде, ако желаем да еволюираме Като хора.

* Хитлер е отишъл на небето (!)

* Всичко става по Божия воля - Всичко. В това число не само ураганите, торнадото и земетресенията, но Хитлер също. Тайната на разбирането е да се познае Промисълът, който се крие зад всички събития.

* Няма „наказания" след смъртта и всички последици съществуват само в Относителността на опита, а не в Царството на Абсолюта.

* Човешките теологии представляват безумния опит на човечеството да си обясни един безумен Бог, който не съществува.

* Единственият начин, при който човешките теологически системи придобиват смисъл, е като се приеме, че Бог е лишен от всякакъв смисъл.

Как е всичко това? Още едно добро обобщение?

Отлично.

Нека първо разгледаме предназначението.

Всички събития, всички преживявания имат за цел да създадат Възможност. Събитията и преживяванията са Възможности. Нито повече, нито по-малко.

Би било погрешно да ги осъждаме като „дяволска работа", „Божие наказание", „Божия награда" или нещо междинно. Те са просто Събития и Преживявания - нещо ставащо.

Онова, което мислим за тях, което правим по отношение на тях, реакциите ни спрямо тях им дават значението, което имат за нас.

Събитията и преживяванията са възможности, Които привличате към себе си - които създавате индивидуално и колективно посредством съзнанието. Съзнанието създава опита. Ти се опитваш да издигнеш своето съзнание. Привлякъл си тези възможности, за да ги използваш като средства, за да сътвориш и преживееш на практика Истинския си Аз. Истинският ти Аз е същество с по-висше съзнание от онова, което ти проявяваш.

Защото Моята Воля е да преживееш Истинския Си Аз, давам ти възможност да преживееш онези събития и преживявания, които сам си избрал за целта.

Другите Участници в Космическата Игра понякога се присъединяват към теб - като краткотрайни Познати, Периферни Участници, Временни Съотборници, Дълготрайни Партньори, Роднини и Семейство, Любими, Доживотни Партньори.

Ти сам привличаш в живота си всички тези души. А те привличат теб в своя живот. Това е взаимно, творческо преживябане, което изразява изборите и Желанията и на двете страни.

Никой не пристъпва случайно към теб.

Случайност не съществува.

Нищо не става произволно.

Животът не е продукт на шанс.

Ти самият привличаш събитията и хората, които са ти потребни. Опитът и развитието в планетарен мащаб е резултат на груповото съзнание. Те биват привлечени към цялата група, към която принадлежиш, в резултат на нейния избор и желания.

Какво разбираш под термина „твоята група"?

Груповото съзнание не се разбира достатъчно. То обаче е изключително мощно и може, ако човек не внимава, да надмогне индивидуалното съзнание. Затова трябва винаги да се стремите да създавате групово съзнание навсякъде, където отивате и с каквото и да се заемате, ако искате по-широкият ви житейски опит на планетата да бъде хармоничен.

Ако си част от група, чието съзнание не отразява твоето и в дадения момент не си в състояние ефективно да въздействаш на груповото съзнание, разумно е да напуснеш групата, защото в противен случай тя може да започне да те ръководи, без оглед на това накъде сам искаш да се насочиш.

Ако не можеш да намериш група, чието съзнание съответства на твоето, сам я създай. Хора със сходно съзнание ще се присъединят към теб.

Отделните индивиди и по-малки групи трябва да въздействат върху по-големите - и в крайна сметка върху цялото човечество, което е най-голямата група - за да се осъществи постоянна и значителна промяна на планетата.

Вашият свят и състоянието, в което той се намира, е отражение на глобалното, обединено съзнание на всички, които живеят в него.

И сам можеш да си дадеш сметка, когато се огледаш какво става в света наоколо ти, че има още много работа да се върши. Освен ако, разбира се, не си доволен от света такъв, какъвто е.

Колкото и чудно да е това, много хора всъщност са напълно доволни. Затова и светът не се променя.

Повечето хора са доволни от един свят, в който се зачитат различията, а не сходствата между хората и несъгласията се разрешават по пътя на конфликта и войната.

Повечето хора са доволни от свят, в който оцеляват най-приспособимите, в който „правото е на силния", конкуренцията е необходимост и най-висшето благо е да победиш.

Ако тази система създава и губещи - така да бъде -щом вие не сте между тях.

Повечето хора са доволни, независимо че такъв модел поражда вьзможността често да се избиват хора, смятани за „врагове", а „губещите" да гладуват и да остават без покрив над главата си, „слабите" да бъдат експлоатирани и потискани.

Повечето от хората определят като „погрешно" всичко, което е различно от тях. Особена нетърпимост се проявява към религиозните различия, както и към много социални, икономически и културни различия.

Експлоатацията на потиснатите класи се оправдава чрез самодоволни изявления на господстващите класи колко се е подобрило благосъстоянието на техните жкртви. Чрез тези мерки по-висшата класа си позволява да пренебрегва проблема какво би следвало да бъде истински справедливото отношение към всички хора, ако човек наистина трябва да бъде справедлив, а не просто да внесе леко облекчение в една ужасна ситуация - като цинично се облагодетелства от сделката.

Повечето хора са готови да се изсмеят, кКо някой предложи по-различна от действащата система, доказвайки, че конкуренцията, убийствата и девизът „победителите не ги съдят" са в основата на прогреса на цивилизацията! Мнозина дори мислят, че друг естествен начин да бъдеш не съществува, че такава е самата човешка природа и не може да бъде друга и ако се държи по друг начин, стремежът на човека да успява ще изчезне. (Макар и никой да не си задава въпроса: „Да успява в какво?')

Колкото и трудно да е за истински просветлените същества да разберат това, повечето създания на вашата планета споделят тази философия и затова не се интересуват от страдащите маси, от подтисканите малцинства, от гнева на бедните или от Жизнените нужди на когото и да било, освен от своите и на своите семейства.

Повечето хора не си дават сметка, че унищожават Земята си - планетата, която им е дала Живот - защото действията им са съобразени само с това да подобрят начина си на живот. Колкото и странно да е това, те не са достатъчно далновидни, за да забележат, че бързите печалби могат да доведат до загуби впоследствие и често водят и ще продължават да водят до такива загуби.

Повечето хора се плашат от понятия като групово съзнание, всеобщо благо, единен свят, Бог, който е единен с всичко сътворено, а не е отделен от него.

Този страх от всичко, което води до единение, и това, че на вашата планета се възвеличава всяко Разделение, пораждат разнородност, дисхармония, несъгласие - но бие дори не проявявате склонност да се учите от собствения си опит и продължавате да се държите по старому със същия резултат.

Неспособността човек да преживее страданието на другия като собствено е причината това страдание да продължава.

Събитията, които стават на вашата планета - и които са ставали в продължение на 3000 години - са отражение, както вече казах, на Колективното Съзнание на „вашата група" - тоест на всички хора на вашата планета.

Такова ниво на съзнание може да се опише в най-добрия случай като примитивно.

Хммм. Да. Но мисля, че се отклонихме от първоначалния Въпрос.

Не съвсем. Ти питаше за Хитлер. Хитлеристкият опит стана възможен като резултат от груповото съзнание. Мнозина биха искали да покажат, че Хитлер е успял да манипулира една група хора - в случая своите сънародници - благодарение на изкусната си риторика. Но това хвърля цялата вина върху Хитлер - както масата от хора би искала.

Но Хитлер нямаше да може нищо да направи без подкрепата и доброволната покорност на милиони хора. Субгрупата, наречена немци трябва да приеме огромното бреме на отговорността за Холокоста. Същото трябва да направи до известна степен и по-голямата група, наречена Човечество, което, дори и нищо друго да не направи, допусна да остане безразлично и апатично към страданията в Германия, докато те не стигнаха такива масови размери, че дори и най-хладнокръвните изолационисти не можеха повече да ги пренебрегват.

Както виждаш, колективното съзнание е предоставило благоприятната почва за разрастване на нацисткото движение. Хитлер се е възползвал от момента, но не го е породил.

Много е важно да се разбере урокът от всичко това. Групово съзнание, което говори постоянно за разделение и превъзходство, поражда липса на съпричастие в много голяма степен, а липсата на съпричастие неизбежно води до загуба на съвест.

Колективното мислене, което се корени в тесния национализъм, се отнася с пренебрежение към участта на другите, а в същото време държи всички останали отговорни за собственото положение и по този начин оправдава отмъщението, „прочистването" и войната.

Аушвиц е нацисткото решение на „Еврейския въпрос" - опит за „прочистване".

Целият ужас на хитлеристкия опит не е в това, че Хитлер е извършил това престъпление срещу човешкия род, а в това, че човечеството е допуснало това да стане.

Не е удивително, че Хитлер се е появил, а че толкова много хора са го последвали.

Срамното не е в това, че Хитлер е избил милиони евреи, а че милиони евреи е трябвало да бъдат избити, преди Хитлер да бъде спрян.

Целта на хитлеристкия опит е била да даде възможност на човечеството да види самото себе си.

През цялата своя история вие сте имали забележителни учители, които са би напомняли коя е Истинската ви Същност. Тези учители са би показвали най-висшето и най-низшето от човешките възможности.

Те са показали живи, изумителни примери за това какво означава да бъдеш човек - докъде може да се стигне, какво може и ще се постигне на определена степен на съзнание.

Трябва да запомниш едно: Съзнанието е всичко и то сьздава твоя опит. Груповото съзнание е могъща сила и може да породи резултати с неизказана красота или грозота. Изборът е винаги във ваши ръце.

Ако не си доволен от съзнанието на своята група, потърси възможност да го промениш.

А най-добрият начин да промениш съзнанието на групата е личният пример.

Ако примерът ти не е достатъчен, формирай си своя група - бъди сам ти източник на онова съзнание, което искаш да преживеят другите. Когато ти го преживееш - ще го преживеят и те.

Всичко започва от теб. Всичко. Всяко нещо. Искаш ли светът да се промени? Промени своя собствен свят.

Хитлер ви даде златна възможност да осъществите това. Хитлеристкият опит - както и Христовият опит - ви разкри дълбоки истини за вас самите. Но това по-широко съзнание Живее дотогава, докогато живее споменът ви за него - както е било в случаите с Хитлер или Буда, Чингиз хан или Харе Кришна, Атила или Иисус Христос.

Ето защо евреите градят паметници на ХолоКоста и искат никога да не се забрави. Защото има по малко от Хитлер във всеки от вас - и то е само въпрос на степен.

Когато се изтребва един народ, това си е изтребване на един народ, независимо дали става край Аушвиц или Ундид Ний.

Значи Хитлер ни е бил изпратен, за да ни даде урок докъде може да стигне човека в злодеянията, които може да избърши, до какво ниво може да изпадне?

Хитлер не ви е бил пратен. Хитлер беше създаден от вас. Той изникна от вашето Колективно Съзнание и не би могъл да съществува, ако не беше то. Това е урокът.

Последиците от разделението, сегрегацията, чувството за превъзходство - „ние" срещу „те", на „нас" срещу „вас" - това е, Което създаде хитлеристкия опит.

Съзнанието за Божествено братство, за единство, за Едно цяло, за „нас", а не противоречието „твое"/"мое" създава Христовия опит.

Когато болката е „наша", а не само „ваша", когато радостта е „наша", а не само „моя", когато целият житейски опит е Наш, само тогава той става истински -Цялостен Житейски опит.

А защо Хитлер е отишъл на небето?

Защото не е извършил нищо „нередно". Той е извършил, каквото е извършил. Напомням ти, че в продължение на много години милиони хора са го смятали за „прав". Как тогава той би успял да се отърси от това убеждение?

Ако издигнеш една налудничава идея и десет милиона души се съгласят с теб, тогава ти може да сметнеш, че идеята ти не е съвсем налудничава.

В крайна сметка светът се съгласи, че Хитлер е „сгрешил". С други думи, хората са стигнали до друго решение за това Кои Са и Кои Избират Да Бъдат по отношение на хитлеристкия опит.

Той издига критерий! Поставя граница, чрез която да измерваме и отграничаваме собствените си идеи за нас самите. Христос е осъществил същото в коренно противоположен смисъл.

Имало е и други като Христос и Хитлер. И ще има. Затова, бъдете винаги будни. Защото хора с високо и ниско съзнание вървят наоколо ви, както вие вървите сред тях. Кое съзнание ще усвоите?

И все пак, не разбирам как е възможно Хитлер да иде на небето. Как е възможно да бъде награден за онова, което е извършил?

Първо, разбери, че смъртта не е краят, а началото; не е ужас, а радост. Не е приключване, а отваряне на нови възможности.

Най-щастливият момент в живота ти ще бъде моментът на Края.

Това е така, защото той не свършва, а продължава по толкова великолепен начин, изпълнен с мир, мъдрост и радост, че е трудно да се опише и невъзможно да се разбере.

И така, първото, което трябва да разбереш - както вече ти обясних - е, че Хитлер не е навредил на никого. В известен смисъл той не е причинил страдание, а му е сложил край.

Буда е Казал: „Животът е страдание". И е бил прав.

Но и да приема това - Хитлер не е знаел, че всъщност върши добро. Той е смятал, че върши зло.

Не, той не е смятал, че върши нещо „зло". Представял си е, че помага на своя народ. И това е, което ти не разбираш.

Никой не върши нищо „зло" от гледна точка на собствените си представи за света. Ако смяташ, че Хитлер е действал безумно и през цялото време е знаел, че действа безумно, тогава ти нищо не разбираш за цялата комплексност на човешкия опит.

Хитлер си е въобразявал, че върши добро за своя народ. И неговият народ е бил на същото мнение! Това е било най-безумното! По-голямата част от нацията е била съгласна с него!

Вие сте обявили Хитлер за „неправ". Добре. Чрез тази преценка вие определяте самите себе си, опознавате се по-добре. Хубаво. Но не заклеймявайте Хитлер, че ви е показал това.

Вие не можете да познаете студеното, ако не познаете топлото, не знаете какво е горе, докато няма долу, не можете да определите ляво без дясно. Не заклеймявайте едното, за да благословите другото. Това означава, че не разбирате истинската им същност.

Векове наред хората са заклеймявали Адам и Ева. За тях се твърди, че са извършили първородния грях. Ето какво ще ти кажа: Това беше Първородното благословение. Защото ако не бе станало това, познанието на доброто и злото, вие дори нямаше да знаете, че те съществуват! Всъщност преди така нареченото грехопадение на Адам, тези две възможности не са съществували. Не е имало „зло". Всеки и всичко съществуваха в състояние на непрестанно сьвършенство. Това беше рай в буквалния смисъл. Но вие не познавахте, че това е рай - не можехте да го преживеете Като съвършенство - защото не познавахте нищо друго.

Трябва ли тогава да заклеймявате Адам и Ева, вместо да им благодарите?

И какво трябваше да сторя Аз на Хитлер?

Но казвам ти: Божията любов и Божията милост, Божията мъдрост и Божията прошка, Божият промисъл и Божията цел са достатъчно широки, за да включват дори и най-ужасното престъпление и най-жестокия престъпник.

Може и да не си съгласен с това, но няма значение. Току-що узна онова, което си дошъл да откриеш тук.