Книга Нийл Доналд Уолш

Рядко съм те виждал толкова възмутен. Бог не може да се изпълва с такова негодувание. Това доказва, че ти не си Бог.

Бог е всичко и Бог става всичко. Няма тазова нещо, което Бог не е и всичко, което Бог преживява в Себе Си, Бог го преживява в теб, чрез теб и като теб. Онова, което чувстваш, е своето собствено възмущение.

Тук си прав, защото съм съгласен с всичко, което каза.

Знай, че всяка мисъл, която ти изпращам, ти възп­риемаш през филтъра на собствения си опит, на собс­твената си истина, на собственото си разбиране и на своите собствени решения, избори и проявления на Онова, Което Си и Който Избираш да Бъдеш. Не съществува друг начин да ги възприемаш. Няма друг начин, по който би трябвало да ги възприемеш.

А, ето че стигнахме до този въпрос отново, нима искаш да кажеш, че нищо от тези идеи и чувства не е Твое и че тази ця­лата книга може би е погрешна? Нима искаш да кажеш, че ця­лото преживяване на моя разговор с Теб не е нищо друго, освен компилация на моите мисли и чувства по даден въпрос?

Приеми, че Аз съм този, който ти дава мислите и чувствата по даден въпрос (откъде смяташ, че произхождат тези мисли и чувства?). Аз съм този, който сътворява заедно с теб твоите преживявания; и Аз съм част от твоите решения и избори и проявления.

Приеми, че Аз съм избрал теб наред с много други да предадеш моето послание. Много преди тази книга да бъде написана.

Трудно ми е да повярвам в това.

Да, вече говорихме по този въпрос в първа книга. И все пак аз ще говоря на този свят и ще го направя наред с другите начини и чрез своите учители и онези, които са готови да предадат моето послание. И в тази книга Аз ще кажа на вашия свят, че неговата икономическа, политическа, обществена и религиозна система са при­митивни. Аз виждам, че вие имате колективната над­менност да мислите, че те са най-добрите. Виждам, че по-голямата част от вас се съпротивляват на всяка промяна и подобрение, което може да ги лиши от не­що. Независимо на кого би могло да помогне това.

И все пак повтарям, онова, от което се нуждае твоята планета, това е колективна промяна на съзна­нието. Промяна във вашите разбирания, обновено ува­жение към всичко в живота и задълбочено разбиране на вътрешната връзка между всички неща.

Е, добре, Ти си Бог. След Като не искаш нещата да бъдат такива, каквито са, защо не ги промениш?

Както ти обясних и преди, Моето решение от са­мото начало бе да ви дам свобода да сътворите своя живот- а оттук и своето Аз- такова каквото желае­те да бъде. Вие не можете да познаете Себе си като Творец, ако Аз ви казвам какво да творите, как да творите и след това ви принудя, изисквам или карам да правите това. Ако така постъпя, няма да мога да из­пълня своите цели.

Но сега нека само да разгледаме какво е създадено на твоята планета и да видим дали то не те кара да из­питваш известно негодувание.

Да разгърнем само четири вътрешни страници на един от вашите основни ежедневни вестници в един обикновен ден.

Вземи днешния вестник.

Добре. Днес е събота 9-и април 1994 година и аз чета „Сан Франциско Кроникъл".

Добре. Отвори на която искаш страница.

Добре, ето страница А-7.

Хубаво. Какво виждаш там?

Заглавието е РАЗВИТИТЕ НАЦИИ ОБСЪЖДАТ ПРА­ВОТО НА ТРУД.

Отлично. Продължавай.

В репортажа се говори за „отдавнашния разкол" между индустриализираните нации и развиващите се страни във връзка с правото на труд. Лидерите на някои от развиващи­те се страни се страхуват, че една кампания за утвърждава­не на трудовите норми може да създаде възможност да се затворят вратите за някои от продуктите на ниско плате­ния труд за пазарите на богатите страни.

В статията по-нататък се казва, че преговорите за Бра­зилия, Малайзия, Сингапур и други развиващи се страни не са успели да установят постоянен комитет в Световната профсъюзна организация, който да бъде натоварен да израбо­ти политика по отношение на правото на труд.

За какво право на труд се говори в статията?

Говори се за „основните права на трудещите се", като например забрана на насилствения труд, установяване на норми за сигурност на работните места и гаранции да се сключват колективни трудови договори.

И защо развиващите се страни да не желаят такива права, като част от едно международно споразуме­ние?

Ще ти кажа защо, но първо нека ясно да подчерта­ем, че не са работниците на тези страни, които се съпротивляват на установяването на подобни пра­вила. Тези „договарящи" от името на развиващите се нации са същите хора или близко свързани със същите хора, които притежават и управляват фабриките. С дру­ги думи богатите и властимащите.

Както в дните преди лейбъристкото движение в Америка, това са хората, които в момента получават

- облагите от масовата експлоатация на работниците. Можеш да бъдеш напълно сигурен, че те имат без­мълвната подкрепа на големите пари в Съединените щати и в други страни, където индустриалците - които вече не могат да експлоатират несправедливо ра­ботниците в собствените си страни - влизат в дого­ворни отношения със собствениците на фабрики в те­зи развиващи се страни (или изграждат свои собствени заводи там), за да експлоатират чуждите работници, които са все още незащитени и могат да бъдат използвани за увеличаване на вече цинично големите печалби.

В статията се казва, че нашето правителство - настоя­щата ни администрация - се застъпва за правата на работни­ците като част от една световна търговска договореност.

Настоящият ви президент Бил Клинтън е човек, който вярва в основните работнически права, макар . че най-могъщите ви индустриалци не вярват в тях. Той смело се бори срещу интересите на големите соб­ственици. Други американски президенти и световни лидери са били убивани за далеч по-малки неща.

Да не би да искаш да кажеш, че президентът Бил Клинтън ще бъде убит?

Може да се каже, че ще има мощни сили, които ще се опитат да го отстранят от поста му. Те трябва да го отстранят - точно както им беше необходимо да отс­транят Джон Кенеди преди трийсет години.

Също както Кенеди преди него Бил Клинтън прави всичко, което притежателите на големите пари мра­зят. Той не само че се застъпва за правата на работни­ците по целият свят, но застава на страната на „малкият човек" срещу установените институции факти­чески по всички социални въпроси.

Той например е убеден, че право на всеки човек е да има достъп до съответна медицинска помощ - незави­симо дали може да си позволи да плаща огромните цени и такси, които американската медицинска общност е наложила. Той заяви открито, че тези цени трябва да бъдат намалени. Това не го направи много популярен всред една голяма част от американското богато и властимащо общество - като се започне от фармацевтичните производители до застрахователните конгломерати и медицинските корпорации и се стигне до големия бизнес и неговите собственици, на които е било наложено да правят прилични социални осигуровки за своите работници. Твърде много хора, които в мо­мента правят големи пари, ще трябва да започнат да правят по-малко пари, ако бедните в Америка трябва да получат всеобща здравна медицинска помощ.

Това не прави президента Клинтън по-популярен, поне не сред определени кръгове, които в настоящият век са доказали, че са способни да отстранят един пре­зидент от власт.

Нима твърдиш...?

Твърдя, че битката между „имащите" и „нямащите" продължава вечно и е епидемична на вашата планета. Та­ка ще бъде винаги, докато икономическите, а не хумани­тарните интереси управляват света - докато човешкото тяло, а не човешката душа е най-висша грижа.

Мисля, че си прав, на А-14 в същият вестник четем след­ното заглавие „РЕЦЕСИЯТА ПОРАЖДА ГНЯВ В ГЕРМА­НИЯ", подзаглавието гласи, „Безработицата с размери, както в следвоенния период. Все по-голяма пропаст между бога­ти и бедни".

Да. За какво се говори в тази статия?

В статията се казва, че се наблюдава голямо недоволство всред уволнените и безработните инженери, професори, уче­ни, фабрични работници, дърводелци и готвачи в цялата страна. Твърди се, че страната се сблъсква с икономически срив и „се шири усещането, че трудностите не се споделят по равно от всички".

Това е точно така, те не се споделят по равно от всички. В статията говори ли се каква е причината да има толкова много безработни?

Да, Казва се, че протестиращите служители и работници са тези, чиито „работодатели са се преместили в държави, където трудът е по-евтин".

А, да. Любопитно ми е дали са много читателите на „Сан Франциско Кроникьл", които ще видят връзката между статиите на страница А-7 и на страница А-14?

В статията се изтъква също така, че когато започват съкращения, жените са първите работнички, които биват съкратени. Казва се, че „Жените са повече от половината от безработните в рамките на цялата страна и почти две трети от безработните на изток".

Разбира се, аз продължавам да твърдя, макар че пове­чето от вас не желаят нито да го видят, нито да го признаят, че вашите социо-икономически механизми систематично дискриминират цели класи от хора. Вие не предоставяте равни възможности, докато през цялото време твърдите обратното. Вие не предоставяте на хората равни възможности, а непрекъснато изтъквате, че го правите. Нуждаете се сами да си вярвате в това отношение, за да запазите доброто си самочувствие и обикновено отхвърляте всеки, който се опитва да ви каже истината. Готови сте да отхвърляте и най-оче­видното, дори богато то ви бъде доказано.

Вие сте общество от щрауси, които крият глави­те си в пясъка.

А какво друго може да се прочете в днешният вестник?

На страница А-4 статията гласи НОВИ ФЕДЕРАЛНИ МЕРКИ ДА СЕ СЛОЖИ КРАЙ НА ДИСКРИМИНАЦИЯТА ПРИ ДАВАНЕ НА ЖИЛИЩА. Казва се „федералните служ­би по даване на квартири изготвят план, който да принуди да се приложат най-сериозни усилия за премахване на расовата дискриминация при получаване на квартира".

Какво трябва да се запиташ в този случай, защо според теб е необходимо да се прилагат насилствени методи?

Ние имаме справедлив закон за жилищното настаняване, който премахва дискриминацията при получаване на жилище въз основа на раса, цвят, религия, пол, национален произход, инвалидност или семеен произход. Въпреки това на много места не се прави достатъчно, за да се преодолеят предубеж­денията. Много хора в тази страна смятат, че човек може да прави със своята частна собственост всичко, което си по-иска - включително да дава квартира или да не дава кварти­ра на когото пожелае.

И все пак, всеки, който притежава собственост, която може да се дава под наем има свободата да пра­ви собствения си избор и ако този избор отразява едно групово съзнание и общо отношение, което е предубедено към определени категории и класи от хора, то­гава цели части от населението могат частично да бъ­дат елиминирани от това да имат възможността да си намерят прилични места, в които да живеят. Кога­то липсва прилично и достъпно като заплащане жили­ще, онези които владеят жилищна собственост и имо­ти, ще могат да увеличават изключително много цени­те, и то за жилища, които не дават особено добри ус­ловия. По този начин богатите и властимащите отно­во експлоатират масите, този път под предлог или под маската на „право на собственост".

И все пак собствениците би следвало да притежават из­вестни права.

Но когато правата на малцина нарушават правата на мнозинството, тогава какво трябва да се направи?

Пред този въпрос се е изправяло всяко цивилизовано общество.

Дали настъпва такъв момент, когато висшето бла­го на всички стои по-високо от индивидуалните права? Поема ли обществото отговорност за себе си?

Вашите закони за справедливост при решаване на жилищния проблем са начин да се отговори положително на този въпрос.

И винаги когато тези закони не се спазват или кога­то въобще липсват, богатите и властимащите казват по този начин: „не, имат значение само нашите права".

И тук отново трябва да кажа, че сегашният ваш президент и неговата администрация налагат разре­шаването на тези проблеми. Не всички американски президенти са били готови да се изправят срещу притежаващите богатство и власт на този фронт.

Разбирам. В статията се казва, че администрацията на Клинтън е извършила повече проучвания по въпроса с дискриминацията във връзка със жилищния проблем за краткото време, в което е била на власт в сравнение с предходните 10 години.

Говорителят на сдружението по жилищния въпрос, което представлява група съветници по националните въпроси твърди, че години наред са се опитвали да постигнат онова, което прави администрацията на Клинтън, а именно да наложи спазването на статута при даване на жилище.

По този начин настоящият президент си създава още повече врагове сред богатите и властимащите: производители индустриалци, компании за производс­тво на наркотични вещества, застрахователни фир­ми, лекари и медицински конгломерати и собственици на имоти, Всички хора с пари и влияние.

Както отбелязах по-рано Клинтън ще преживее кри­тично време, ако трябва да се задържи на своя пост.

И сега, през април на 1994 година, когато се пише този текст натискът срещу него непрекъснато нараства.

Този вестник от 9-и април на 1994 година говори ли нещо друго относно човечеството?

Да, отново на страница А-14 има снимка на руски полити­чески лидер, който размахва юмруци. Под тази снимка има статия със заглавие ЖИРИНОВСКИ ОТПРАВЯ ПРЕДИЗВИ­КАТЕЛСТВО КЪМ СВОИТЕ КОЛЕГИ ОТ ПАРЛАМЕНТА. В статията се отбелязва, че Владимир Жириновски „е влязъл в поредната си юмручна битка вчера и е набил" свой полити­чески опонент, крещейки в лицето му: „Ще те изпратя да изгниеш в затвора! Ще ти изскубя брадата косъм по косъм!"

А ти се чудиш защо народите воюват помежду си? Ето един влиятелен лидер на голяма политическа пар­тия, който в залите на парламента налага своята мъжественост като бие своите опоненти.

Вие сте много примитивен род, за който силата е всичко, от което разбирате. Няма истински закон на ва­шата планета. Истинският закон е естественият за­кон - онзи, който не е необходимо нито да се обяснява, нито да се учи. Той е нещо, което просто се наблюдава.

Истинският закон е законът, чрез който хората свободно се договарят да бъдат управлявани, защото всъщност се ръководят от него. Тяхната договоре­ност е по-скоро споразумение за един факт.

Такива закони не е необходимо да се налагат със си­ла, те просто са си наложени от само себе си чрез це­лесъобразност с неоспорими последици.

Нека ви дам един пример. Високоеволюиралите съ­щества не се удрят по главата с чук, защото боли. Те не удрят по същия начин и друг човек с чук, по същата причина.

Еволюиралите същества са забелязали, че ако някой бъде ударен с чук, този човек бива наранен и ако продължиш да го удряш, човекът се разгневява. Ако продължиш да го гневиш, той сам ще вземе чука и евентуално сам ще отвърне на удара. Еволюиралите същества зна­ят, че ако удариш някого с чук, ти удряш самия себе си. Няма значение дали имаш повече чукове или по-голям чук. Рано или късно ще бъдеш наранен.

Този резултат е съвсем очевиден.

Нееволюиралите същества - примитивните - наб­людават същото, но те просто не му обръщат внима­ние.

Еволюиралите същества нямат желание да играят на играта „онзи, който има най-голям чук, той печели". Примитивните същества не познават друга игра.

Това всъщност е една до голяма степен мъжка игра. Всред вашия човешки род много малко са жените, които са готови да играят играта, „когато те удрят, боли". Те играят нова игра, те казват, „ако аз имах чук, щях да изкова справедливост, щях да изкова свобода, щях да изкова любов между моите братя и сестри по цялата земя".

Искаш да кажеш, че жените са далеч по-еволюирали от мъжете, така ли?

Аз не съдя нито в едната, нито в другата посока, това е, което наблюдавам.

Истината, също както и естественият закон е съ­що нещо, което може да се наблюдава.

Всеки закон, който не е естествен закон, не може да се наблюдава и трябва да бъде обяснен на човека, трябва да ти се каже, кое е за твое добро. То трябва да ти се покаже. Тази задача не е лесна, защото, ако не­що не е за твое добро, то е самоочевидно.

Единствено онова, което не е самоочевидно, трябва да бъде обяснявано.

Нужен е един твърде необикновен и решителен човек, за да убеди хората в нещо, което не е очевидно от само себе си. За тази цел вие сте създали политиците. Както и чиновниците.

Учените също не говорят много, те обикновено не са много приказливи или това не е необходимо. А кога­то извършат някой експеримент и той успее, те прос­то показват онова, което са направили, резултатите говорят сами за себе си. Така че учените обикновено са мълчаливи хора. Не са склонни към много вербализиране и това не е необходимо. Резултатът от тяхната ра­бота е самоочевиден и освен това, ако опитат нещо и то не успее, те нямат какво да кажат.

С политиците не е така, дори и когато се провалят те говорят. Фактически понякога колкото повече се провалят, толкова повече те говорят.

Същото се отнася и за религиите, колкото по-неуспешни са, толкова са по-многословни.

Но Казвам ти: Истината и Бог се откриват само в едно: в мълчанието.

Когато си намерил Бога и когато си открил истина­та, не е необходимо да говориш за това. То е самооче­видно.

Ако говориш много за Бог, вероятно това е така, за­щото продължаваш да търсиш. И в това няма нищо ло­шо. Това е много добре. Само че давай си сметка къде се намираш.

Но учителите говорят за Бог през цялото време. Ние са­мите говорим само за това в тази книга.

Човек преподава онова, което е избрал да научи и на­истина тази книга говори твърде много за Мен, както и за живота, което прави тази книга много показателен пример за това, което ти казвам. Ти самият си се заел да напишеш тази книга, защото продължаваш да търсиш.

Да.

Наистина. Същото е вярно и за онези, които че­тат.

Аз не съдя онова, което правите, само наблюдавам и от време на време както в случая с тази книга го описвам.

Но сега аз трябва да те попитам - забрави моите наблюдения и забрави моите писания - как ти самият се чувстваш по отношение на това, което наблюда­ваш на своята планета? Току-що видя няколко статии от вестника, които разкриха следното:

Някои страни отказват да дадат основни права на работниците.

Богатите стават все по-богати, а бедните все по­вече обедняват в условията на депресия в Германия.

На правителството се налага да наложи на собст­вениците да съблюдават законите за справедливост при даване на жилища в Съединените щати.

Един силен политически лидер, който казва на политическия си опонент: „Ще те изпратя да изгниеш в затвора! Ще ти оскубя брадата косъм по косъм", докато нанася юмручен удар в лицето и го поваля на пода на Националното събрание в Русия.

Има ли още нещо твоят вестник да ми покаже във връзка с вашето „цивилизовано" общество?

Ами на страница А-13 има статия под заглавие ОБИК­НОВЕНИТЕ ХОРА НАЙ-МНОГО СТРАДАТ ОТ ГРАЖ­ДАНСКАТА ВОЙНА В АНГОЛА.

Подзаглавието гласи :"Във въстаническите области върхушката живее в разкош, докато хиляди хора гладуват".

Достатъчно. Вече си създадох представа. И този вестник е ежедневник, така ли?

Това е само една рубрика от ежедневника. Всичко това бе съсредоточено в първата част.

И така, отново ще кажа, вашата икономическа, политическа, социална и религиозна система е примитив­на. Няма да направя нищо, за да се промени това по при­чините, които вече изложих. Вие трябва да имате сво­боден избор и свободна воля по тези въпроси, за да осъществите моята върховна цел по отношение на вас -да познаете себе си като творци.

И така, след всичките тези хиляди години, ето докъде сте стигнали в своята еволюция - ето какво сте създали.

Това не те ли възмущава донякъде?

И все пак ти си направил нещо добро- обърнал си се към Мен за съвет.

Твоята „цивилизация" нееднократно се е обръщала към Бога с въпроса: „Къде сбъркахме?" „Какво можехме да направим по-добре?" Фактът, че вие систематично сте пренебрегвали моя съвет при всеки друг случай, не ми пречи отново и отново да ви го давам. Като добър баща, аз съм винаги готов да би предложа полезно наблю­дение, когато ме попитате. И също така като добър баща аз съм готов да би обичам и да продължавам да ви обичам, дори когато вие ме пренебрегвате.

Описвам ти тук нещата такива, каквито са и ти казвам по какъв начин може да ги промените за добро. Правя това по един начин, който може би в теб буди известно възмущение, защото искам да привлека твоето и вашето внимание. Виждам, че ви възмущавам понякога.

Какво може да породи такава масова промяна на съзнани­ето, за която многократно говориш в тази книга?

Малко по малко това започва да става. Ние посте­пенно издялваме гранитния блок, който представлява човешкият опит, от всичко излишно, както скулпторът издялква камъкът, за да сътвори и разкрие истинската красота на скулптурата.

„Ние" ли?

Ти и аз. Чрез нашата работа върху тези книги както и огромно количество други вестители - писателите, артистите, телевизионните и кинопродуцентите. Музикантите, певците, актьорите, танцьорите, учителите, шаманите, гурутата. Политиците, лидерите (да, има някои наистина много добри лидери, много ис­крени лидери), лекарите (да, има и много добри адвока­ти, много искрени!), майките и бащите, бабите и дя­довците, всекидневните, кухните и дворовете на цяла Америка и на целия свят.

Ние сме предците, предвестниците.

И съзнанието на много хора се променя.

Благодарение на теб.

Ще има ли световна катастрофа, разруха с огромни раз­мери, както мнозина твърдят? Нима земята ще трябва да се наклони на своята ос или да се удари в метеор? Нима ще трябва континентите да пропаднат преди хората да се вслу­шат? Нужно ли е да бъдем посетени от същества от Космическото пространство, да бъдем уплашени, така че да загу­бим разума си, за да можем да осъзнаем, че всички сме Едно цяло? Нима е необходимо всички да бъдем изправени пред зап­лахата от смърт, преди да бъдем подтикнати да потърсим нов начин на живот? ,

Подобни драстични събития съвсем не са необходи­ми - но биха могли да възникнат.

А ще възникнат ли?

Нима си представяш, че бъдещето е предсказуемо -дори за Бога? Но казвам ти, бъдещето е нещо, което вие сътворявате. Сътворявате го такова, каквото го желаете.

Но ти каза преди, че в същинското естество на времето не съществува бъдеще; че всички неща стават в НАСТОЯ­ЩИЯ МИГ - ВЕЧНИЯ МИГ СЕГА.

Това е вярно.

Добре, има ли земетресения, наводнения, метеори които се сблъскват с нашата планета „в този миг" или няма? Не ми казвай, че като Бог ти не знаеш.

Вие искате ли тези неща да се случат?

Разбира се, че не. Но Ти каза, че всичко, което Ще стане Вече е станало и става сега.

Това е така. Но вечният миг сега също така вечно се променя. Той е като мозайка - съществува вечно, но в постоянно видоизменяне. Дори когато мигнеш с очи всичко ще бъде различно при отварянето на очите.

Виж! Погледни! Виждаш ли? Всичко отново се променя! АЗ ПОСТОЯННО СЕ ПРОМЕНЯМ.

Какво Те кара да се променяш?

Вашата идея за Мен Самия. Вашите мисли за всичко карат това всичко да се променя - мигновено.

Понякога промяната във всичко е неуловима, фак­тически тя не може да се забележи, зависи от силата на мисълта. Но когато е налице - интензивна мисъл- или колективна мисъл - тогава съществува огромно въздейс­твие, невероятен ефект. Всичко се променя.

И така всъщност има ли големи сътресения, които да об­хванат цялата земя?

Не зная. Ти смяташ ли, че ще има? Вие сте тези, които решавате. Спомни си, че вие избирате своята реалност сега.

Моят избор е това нещо да не се случва.

Тогава няма да се случи. Освен ако се случи. Ето, отново се започна.

Да. Ти трябва да се научиш да живееш в това про­тиворечие и трябва да разбереш най-великата исти­на: Нищо Няма Значение.

Това ще обясня в трета книга.

Добре... Добре... Но на мен не ми се ще да чакам много, за да узная истината по тези въпроси.

Вече има достатъчно неща, които трябва да об­мислиш и асимилираш. Остави си време. Дай си прос­транство.

Трябва ли да свършваме този диалог? Имам чувството, че Ти си на път да приключиш. Винаги започваш да говориш по този начин, когато си готов да се отдалечиш. Бих искал да поговорим за още някои неща, например за същества от Кос­моса - има ли такива създания?

Всъщност ще говорим на тази тема в трета книга.

О, нека поне нещичко да разбера сега.

Искаш да знаеш дали съществува разумен живот и на други места във вселената ли?

Да, разбира се. Той примитивен ли е като нашия?

Някои от жизнените форми са още по-примитивни, някои не са толкова. Някои са далеч по-напреднали.

Посещавани ли сме от подобни извънземни създания?

Да. Много пъти. С каква цел?

За изследване. В някои случаи за внимателна подкрепа.

По какъв начин ни подкрепят те?

О, понякога те ви дават мощна подкрепа. Напри­мер, ти сигурно си даваш сметка, че през последните 75 години човечеството е осъществило огромен технологически прогрес в сравнение с цялата човешка исто­рия преди това.

Да, предполагам, че е така.

Смяташ ли, че всичко от скенерите за мозъчната дейност до свръхзвуковите самолети и компютърните чипове, които влагате в тялото си, за да регулирате сърдечния си пулс е било изобретено от човешкия разум?

Ами... Да.

Защо тогава човекът не е измислил всички тези не­ща преди хиляди години?

Не зная. Предполагам, че не е имало достатъчно техноло­гични средства за това. Искам да кажа, че едно изобретение води до друго. Технологията тогава не е започнала своето развитие. Всичко е процес на еволюция.

Не смяташ ли, че е доста странно в един еволюци­онен процес, който е траел билиони години някъде от­преди 75 до 100 години да се е извършило такъв огромен „скок в познанието?"

Не намираш ли нищо изключително в това, че много хора на планетата сега са станали свидетели на едно развитие на всичко от радиото през радара до електрониката? В рамките на един живот⁷.

Не разбираш ли, че това, което се случва сега пред­ставлява качествен скок? Това е една стъпка напред, която е с такива размери и такива мащаби, че предс­тавлява предизвикателство за всякаква логика?

Какво искаш да кажеш?

Искам да кажа да имате предвид това, че може би ви се помага.

А щом ни се помага „В технологическо отношение", защо не ни се помага в духовно отношение? Защо не получим съ­действие да извършим тази „промяна на съзнанието"?

Получавате и такава помощ.

Така ли?

Хъмм.

Процесът на промяна на съзнанието и увеличаване на духовното разбиране на цялата планета е бавен про­цес. Нужно е време и търпение. Това е работа за много животи. За много поколения.

И Ти твърдиш, че ни помагат същества от Космоса, така ли?

Разбира се. Много от тях се намират сред вас сега. Помагат ви от години насам.

Защо тогава не са ни се открили? Защо не ни се предста­вят? Няма ли това да удвои влиянието им?

Тяхната цел е да ви съдействат сами да осъществи­те промяната, която желаете. Не да я създадат, а да ви подпомогнат. Не да ви принуждават към нещо.

Ако ви се открият, тяхното присъствие ще ви накара да им засвидетелствате огромни почести и да придавате голяма тежест на всичко, което ви казват. За предпочитане е основната част от хората сами да постигнат собствената си мъдрост. Мъдростта, която идва от дълбините на душата ти не може да се от­хвърли толкова лесно, както мъдростта, която някой друг ти налага. Вие сте склонни да се придържате пове­че към онова, което сами сте създали, отколкото към това, което ви казват.

Ще ги Видим ли; ще познаем ли някога истинската същ­ност на тези извънземни посетители?

О, да. Ще дойде време, когато съзнанието ви ще се издигне и вие ще се освободите от страха. Тогава те сами ще би се открият.

Някои измежду тях вече са се открили на шепа хора.

А какво ще кажеш за теорията, че тези същества са всъщност зли? Има ли някои измежду тях, които имат зли намерения спрямо нас?

Има ли някои човешки същества, които имат зли намерения?

Да, разбира се.

Някои от онези създания - които са на ниски степе­ни на еволюция - може да бъдат преценявани от ваша гледна точка по същия начин. И въпреки това, помни Моята повеля. Недей да съдиш. Никой не прави нищо нередно от гледна точка на собствените си предста­ви за вселената.

Някои създания са напреднали в технологическо от­ношение, но не и в мисленето си. Вашият, човешки род е такъв.

Но ако тези зли създания са напреднали в техническо отно­шение, те биха могли да ни унищожат. Какво може да ги спре?

Имате защита.

Така ли?

Което означава?

Което означава, че в това отношение, както и във всичко останало, онова, което мислите, него и получа­вате.

Онова, от което се страхувате, него и привличате към себе си.

Онова, на което се съпротивлявате, то настоя­телно ви преследва.

На каквото и да погледнете - то изчезва, давайки ви шанса да го пресътворите отново или да го заличи­те завинаги от своя опит.

Сами избирате онова, което да преживеете.

Хммм. В моя живот някак си нещата не ми изглеждат точно така.

Защото се съмняваш в силата. Съмняваш се в Мен. Това явно не е много разумно. Определено не е.
2О.

Защо хората се съмняват в Теб?

Защото се съмняват в себе си. А защо се съмняват в себе си?

Защото са научени на това.

От кого?

От хора, които са заявявали, че са Мои представи­тели.

Не разбирам. Защо?

Защото това е бил начин и е единственият начин да се държат хората в подчинение. Човек трябва да се съмнява в себе си, защото в противен случай ще изяви всичко, на което е способен. А това не е много удобно. Всъщност никак не е удобно. Не и за хората, които са на власт. Те държат властта, която принадлежи на вас - и много добре го съзнават. И единственият начин да продължават да държат тази власт е да попречат на света да види и след това да разреши двата най-голе­ми проблема в човешкия Живот.

Кои са те?

Неведнъж говорих за тях в тази книга. Нека да обоб­щя...

Повечето от световните проблеми и конфликти, както и Вашите проблеми и конфликти като индивиди, щяха да се разрешат, ако вие като общество:

1. Отхвърлите концепцията за Разделение.

2. Приемете концепцията за пълна Видимост.

Никога повече не се възприемайте като отделни един от друг, нито разделени от Мене. Никога не каз­вай на никого нищо, освен цялата истина и никога не приемай нищо, освен най-висшата истина за Мене.

Първият избор води логично втория, защото кога­то видите и разберете, че вие сте Едно цяло с Всеки, няма да можете да говорите неистина или да криете важни факти, нито да не бъдете напълно прозрачен за всички останали, защото ще разбирате напълно, че това ще бъде само във ваш интерес.

Тази промяна в парадигмата обаче ще иска голяма мъдрост, кураж и обща решимост. Защото Страхът ще проникне в същината на тези концепции, за да ги представи за погрешни. Страхът ще лиши тези велико­лепни истини от тяхната сърцевината и те да изглеждат кухи. Страхът ще ги изопачи, презре, унищожи. И така, Страхът ще се превърне в най-големият ви враг.

Но вие никога няма да създадете онова общество, за което винаги сте мечтали и към което сте се стреми­ли, докато с мъдрост и яснота не прозрете най-важната истина: онова, което правите на другите, вие го правите на себе си; онова, което не успявате да напра­вите за другите, от него лишавате и самите себе си. Болката на другите е и ваша болка, чуждата радост е ваша радост и когато се отричате от някаква част от нея, вие отричате и частица от себе си. Дошло е бре­мето да утвърдите себе си. Дошло е време да видите Истинския Си Аз и по този начин отново да станете Видим, прозрачен. Защото когато ти и твоята истин­ска връзка с Бога стане Видима, тогава Ние ставаме не­разделни. И нищо повече няма да може да Ни раздели.

И въпреки че ти отново ще живееш с илюзията за разделение, използвайки го като средство да осъзнаваш Себе Си все отново и отново, от тук нататък ще можеш да преминаваш през своите прераждания с прос­ветление, виждайки илюзията на онова, което е, изпол­звайки я игриво и жизнерадостно, за да преживееш все­ки аспект на Истинския Си Аз, който ти е приятно да преживееш, но без повече да го приемаш за реалност. Никога повече няма да ти се налага да използваш прийома на забравата, за да пресъздаваш своя Аз, но ще използ­ваш Разделността с познание, избирайки да изявяваш Онова, Което е Разделено по определена причина и с оп­ределена цел.

И когато бъдеш напълно просветлен - тоест, отно­во се изпълниш със светлината - ти можеш дори да избе­реш да се връщаш към нови превъплъщения, за да съдейс­тваш на останалите да се върнат към светлината. Мо­жеш да избереш да се връщаш към този физически живот не за да пресъздадеш и преживееш нов аспект на своя Аз, но за да пръскаш светлината на истината в това място на илюзии, за да я видят и другите. Тогава ти ще бъдеш „носител на светлина". Тогава ще бъдеш участник в процеса на Пробуждане. Има и други, които са правили това.

Дошли са тук, за да ни помогнат да познаем Истинския Си Аз.

Да. Това са просветлени души, които са осъществи­ли своята еволюция. Те вече не търсят по-висше изживяване на Своя Истински Аз. Вече са преживели най-висшата своя същност. Цялото им желание сега е да извес­тят на вас за това преживяване на Истинския Аз. Те са добрите вестители. Те ще би покажат пътя и Живота в Бога. Ще кажат: „Аз съм пътя и Живота. Следвайте ме." И тогава ще би дадат образец какво означава да живееш във вечното сияние на съзнателното единение с Бога - което означава Божествено Съзнание.

Ние сме в постоянна връзка - вие и Аз. Не можем да не бъдем. Това е просто невъзможно. Но сега вие живе­ете в неосъзнатия аспект на това единение. Възможно е да се живее и във физическо тяло в съзнателно едине­ние с всичко, което Е; в съзнателното разбиране на Върховната истина; в съзнателния израз на Истинския Си Аз. Когато правите това, вие служите като обра­зец за всички останали, за останалите, които живеят в състояние на забрава. Превръщате се в жива памет. По този начин спасявате останалите от това да по­тънат завинаги в своята забрава.

Това е истинският аз - да потънеш завинаги в забра­ва. Но аз няма да позволя да се случи това. Няма да позво­ля да се загуби дори и една овца, но ще изпратя... пастир.

Мнозина пастири ще изпратя и ти можеш да избе­реш да бъдеш един от тях. И когато едни души се про­будят от своя сън, припомнили си Истинския Си Аз от­ново, всички ангели 6 небето ликуват за тези души. За­щото са били загубени и са се намерили.

Нали и сега, в настоящия момент, на земята живеят такива свети хора? Не само в миналото, но и сега ги има, нали е така?

Да. Винаги ги е имало. И винаги ще ги има. Няма да ви оставя без учители; няма да оставя стадото си, но ви­наги ще му изпращам Моите Пастири. И мнозина са те в настоящия момент на земята, както и в цялата все­лена. В някои части на вселената тези създания живеят в постоянна връзва с Бога и непрестанно проявление на най-висшата истина. Това са просветлените общест­ва, за които ти говорих. Те съществуват, реални са и са ви изпратили своите посланици.

Искаш да кажеш, че Буда, Кришна, Иисус са вселенски пра­теници?

Това го казваш ти, не Аз.

Истина ли е?

За първи път ли чуваш подобна мисъл?

Не, но истина ли е?

Вярваш ли, че тези учители са съществували преди да дойдат на Земята и са се върнали там след така на­речената им смърт?

Да.

И кое може да бъде това място според теб?

И къде смяташ, че е това небе?

Не зная. Предполагам, че в друга сфера.

В друг свят, така ли?

Да... О, сега разбирам. Но аз бих го нарекъл духовния свят, не друг свят като този, който познаваме, не друга планета.

Наистина е духовният свят. Но кое те кара да мис­лиш, че тези духове - тези Свети Духове - не биха ре­шили да Живеят и на други места във вселената, така, както са дошли във вашия свят?

Не съм се замислял над това. Представите ми са различни.

„Има много повече неща на земята и на небето, Хорацио, от тези, за които може да си представи твоята философия."

Вашият великолепен метафизик, Шекспир, го е на­писал.

Значи Иисус е бил същество от Космоса!

Не съм казвал нищо такова.

Добре, отговори ми, бил ли е или не?

Търпение, Мое дете. Твърде много избързваш. Има още. Още много. Ще напишем още цяла една книга.

Искаш да кажеш, че ще трябва да чакам, докато напишем третата книга?

От самото начало ти казах, обещах ти, че ще има три книги. Първата ще се занимава с индивидуалния човешки живот и с неговите предизвикателства. Втора­та ще разглежда истините за живота на цялото чове­чество на земята. А третата, както казах, ще се зани­мава с най-важните истини и вечните въпроси. В нея ще бъдат разкрити тайните на вселената.

Освен в случай, че това не стане.

О, Господи. Не зная докога ще издържа. Наистина се умо­рих „да живея в това противоречие", както Ти го наричаш. Искам каквото е, да бъде.

Тогава ще бъде.

Освен ако не бъде.

Всичко - всичко - което някога е било, което е и някога ще бъде, съществува сега. И така, всичко е... Е. Но всичко, което Е, се променя постоянно, защото животът е непрестанен процес на съзидание. Затова в съвсем реален смисъл, Онова, което Е... НЕ Е.

Това Е - НИКОГА не е СЪЩОТО. Което означава, че Е-НЕ Е.

Е, прощавай, Чарли Браун, но туй то! Нима в такъв слу­чай нещо значи нещо?

ОСВЕН АКО НЕ СТАНЕ ЯСНО.

Точно така.

Добре, добре... ясно. Но междувременно - както и за хора­та, които няма да прочетат тези книги - какви възможности има в този момент, тук и сега, да се върнат към мъд­ростта, към яснотата, да се върнат към Бога? Трябва ли да се върнем към религията? Това ли е липсващото звено?

Трябва да се върнете към духовността. Забравете за религията.

Това твърдение ще разгневи множество хора.

Цялата книга ще разгневи много хора... освен ако не ги разгневи.

Защо казваш да забравим религията?

Защото не е полезна за вас. Разбери, че за да има ус­пех организираната религия, хората трябва да повяр­ват, че тя им е потребна. Ако хората вложат вярата си в нещо друго, те трябва да загубят вяра в себе си. Зато­ва първата задача на организираната религия е да накара хората да загубят вяра в себе си. Втората й задача е да ви нагара да мислите, че тя ще ви даде отговори на въп­росите, на които вие сами не можете да си отговорите. И третата и най-важна задача е да те накара да при­емеш отговорите й без да ги поставяш под съмнение.

Поставиш ли нещо под съмнение, ти започваш да мислиш! А започнеш ли да мислиш, ти се връщаш към Праизточника в Себе Си. Религията не може да ти позволи да направиш това, защото напълно възможно е да стигнеш до отговор, различен от нейния. Ето защо религията те принуждава да се съмняваш в Своето Аз. Тя те кара да се съмняваш в способността си да мислиш самостоятелно.

Проблемът при религията е този, че много често тя дава обратен резултат. Защото, ако ти не можеш да приемеш собствените си мисли, без да се съмняваш в тях, как би могъл да приемеш без никакво съмнение новите идеи за Бога, които религията ти внушава?

Много скоро започваш да се съмняваш дори в това, че Аз съществувам - в което никога не си се съмнявал по-рано. Докато живееш по силата на интуитивното си знаене, може и да не си имал точни представи за Ме­не, но със сигурност си знаел, че съществувам!

Всеки мислещ човек, който види какво е направила религията, със сигурност ще разбере, че религията е безбожна! Защото именно религията е изпълнила сърца­та на хората със страх от Бога, докато някога човекът е обичал Това, което Е, в цялото негово великолепие.

Именно религията е накарала човека да коленичи пред Бога, докато преди той щастливо се е издигал, за да Го докосне.

Тъкмо религията е научила човека да се срамува от тялото си и неговите най-естествени функции, докато навремето човекът е почитал тези функции Като най-голям житейски дар!

Религията учи, че не можете да постигнете Бога без посредник, докато навремето вие сте имали чувс­твото за връзка с Бога, просто когато живеете в доб­ро и истина.

Именно религията заповядва на хората да обожават Бога, докато навремето те са Го обожавали просто за­щото не са могли да не Го обожават!

Където и да е проникнала религията - тя е създала разединение, което е противоположност на Бога.

Религията е разделила човека от Бога, човек от човека, мъжа от жената - някои религии буквално заявя­ват на мъжа, че фактически стои над жената по същия начин, по който Бог стои над мъжа - създавайки условия за едно от най-големите недоразумения, наложени вър­ху половината човешки род.

Но казвам ти: Бог не стои над човека, както и мъжът не стои над жената. Не е такъв „естественият ред на нещата", а само такъв го е искал мъжът, който е имал реална власт, когато са се формирали ориентираните към мъжкото начало религии. Половината материал на техните „свещени писания" е бил систематично редактиран, а останалата част е била изопачена, така че да съответства на мъжката представа за света.

Тъкмо религията утвърждава и до ден днешен, че жените са някак второразредни духовни граждани, че не са „подходящи", за да проповядват Словото на Бога, да учат хората и да бъдат свещенослужители.

Също както едни деца, вие все още спорите кой пол е благословен от Мен за ръкополагане в свещенически сан!

Казвам ви: Вие всички сте свещенослужители. Всеки измежду вас.

Няма нито един човек, нито група от хора, които да са „по-подходящи" да вършат Моята работа от други.

Но толкова много мъже са прилични на държавите. Жадни за власт. Не искат да споделят властта, а само да я упражняват. И са си изградили един подобен Бог. Бог, жаден за власт. Бог, който не иска да споделя властта, а само да я упражнява. Но Аз ти казвам: Най-големият дар от Бога е да споделяш силата, която Бог е дал на всички.

Но ние не можем да бъдем Твое подобие! Това би било светотатство.

Светотатство е, че са ви учили на нещо подобно. Аз ти казвам: Вие сте сътворени по образ и подобие Божие -това предопределение сте дошли да осъществите.

Вие не сте дошли на земята да страдате и да се бо­рите и „никога да не постигате". И аз не съм ви изпра­тил с някаква невъзможна мисия.

Вярвайте в Божията благост и в благородството на Божието творение - а именно, в Святата Същност на всеки човек.

По-рано в тази книга Ти каза нещо, което ме заинтригу­ва. Бих искал да се върнем на него сега, когато свършваме то­зи том. Ти каза: „Абсолютната Сила не изисква абсолютно нищо." Такава ли е природата на Бога?

Вече разбра.

Казал съм: „Бог е всичко и Бог става всичко. Няма ни­що, което Бог да не е и всичко, което Бог преживява, става посредством, чрез и във вас." В Моята най-чиста форма, Аз съм Абсолютът. Аз съм Абсолютно Всичко и не се нуждая, не изисквам, не желая абсолютно нищо.

В тази абсолютно чиста форма Аз съм онова, което Ме направиш. Все едно че виждаш най-сетне Бога и си казваш: „Е, добре, как разбираш това?" И все пак, както и да Ме разбираш, Аз не мога да забравя и винаги ще се завръщам към Своята Най-чиста Форма. Всичко друго е фиктивно. То е нещо, което вие си съчинявате.

Има хора, които Ме превръщат в един ревнив Бог. Но кой би бил ревнив, ако има всичко и е всичко?

Има хора, които Ме превръщат в разгневен Бог. Но какво може да Ме накара да бъда разгневен, когато ни­що не може да Ме нарани, нито да Ми навреди по никакъв начин?

Има и хора, които Ме превръщат в отмъстителен Бог; но на кого ще отмъщавам, когато Аз съм всичко, което съществува?

И защо да се самонаказвам само защото творя? Или ако разглеждате себе си и Мен като разделени, защо да сътворявам вас, да ви дарявам със способността да творите, да ви давам свободата да създавате онова, което желаете да преживеете, а подир това завинаги да ви наказвам, задето сте направили „погрешен" избор?

Казвам ти: Такова нещо Аз никога не бих направил -и в тази истина е заложена вашата свобода от тира­нията на Бога.

Всъщност тирания не съществува - освен във ва­шето въображение.

Вие можете да се завърнете у дома винаги когато пожелаете. Ние можем отново да сме заедно, щом по-искате. Вие можете отново да преживеете екстаза на единението с Мен. Само да поискате. Само да почувс­твате вятъра по лицето си. Само да чуете песента на щуреца под диамантеното небев6 лятната нощ.

При първото зърване на дъгата и първия плач на но­вороденото. При последния лъч на невероятен залез и последния дъх на забележителен живот.

Аз съм винаги с вас до края на времето. Вашето еди­нение с Мен е съвършено - то винаги е било, винаги е и винаги ще бъде.

Вие и Аз сме Едно - както сега, така и завинаги.

Върви сега, превърни живота си в изявление на тази истина.

Нека твоите дни и нощи да бъдат отражение на най-висшата идея в теб. Позволи твоите Сегашни Ми­гове да бъдат изпълнени със забележителен екстаз на Божието проявление в теб. Направи го чрез изявление­то на своята Любов, вечна и безусловна, по отношение на всички, до чийто живот се докосваш. Бъди светлина в мрака и не заклеймявай.

Бъди носител на светлината.

Ти си светлина.

И така да бъде.