Книга първа рама мисията на Рама Изход и завоевания Завещанието на великия прадед Ведийската религия

ЦАРЯТ НА МАТХУРА

В Северна Индия, на брега на широка река, блести могъщ град. В него има дванайсет пагоди, десет дворци, сто врати, защитени с кули. Многоцветни знамена, прилични на крилати змии, се развяват над високи те му стени. Този град е надменната Матхура, непревземаема като крепостта на Индра. В нея царува Камса - с лошо сърце, с ненаситна душа. Той търпи около себе си единствено роби. Смята, че владее само онова, което е повалил на земята, а онова, което владее, му се вижда нищо пред другото, което му остава да завоюва. Всички царе, които признават обожаването на луната, вече са му се поклонили. Но Камса има намерение да покори цяла Индия - от Ланка до Химават. За да изпълни това свое намерение, той се съюзява с Каланеми, господаря на планините Вандя, могъщия цар на яванците, хора с жълти лица. Като последовател на богинята Кали, Каланеми е изцяло отдаден на мрачните изкуства на черната магия. Наричат го приятел на ракшасите, или на блуждаещите нощем демони, и цар на змиите, защото с тези влечуги вселява ужас и страх сред народа и неприятелите си. Насред една гъста гора се намира храмът на богинята Кали, изсечен в скалите - огромна черна пещера, чието дъно никои не е стигал, а входът й се пази от великани с животински глави, издялани в скалата. Там водят онези, които искат да се поклонят на Каланеми, за да придобият от него някаква тайна власт. Той се появява на входа на храма сред кълбо от чудовищни змии, които се вият около тялото му и се изправят, когато той им даде знак със скиптъра си. Той принуждава данъкоплатците си да коленичат пред тези животни, чиито сплетени глави се издигат над техните. През то ва време шепне някакво тайнствено заклинание.

Твърди се, че онези, които изпълняват този обред и се покланят пред змиите, добиват неизброими богатства и всичко, което желаят. Но те попадат безвъзвратно под властта на Каланеми. Отдалеч или отблизо, те стават негови роби.Ако се опитат да не му се покорят,да се избавят от него,то им се струва, че виждат пред себе си страшния магьосник, заобиколен от влечугите, и техните съскащи глави ги обкръжават, а обайващите им очи ги парализират. Камса иска да се съюзи с Каланеми. Царят на яванците му обещава да владее земята при условие, че вземе дъщеря му за съпруга.

Горда като антилопа и гъвкава като змия е дъщерята на царя магьосник, хубавата Нисумба със златните обеци, с абаносовите гърди. Лицето и прилича на тъмен облак, осенен от луната със синкаво отражение, очите и - на две светкавици, алчната и уста - на вътрешността на червен плод с бели семки. Човек би я помислил за самата Кали богинята на Желанието. Скоро тя става пълновластна повелителка на сърцето на Камса и като разпалва всички негови страсти, тя го превръща в пламтящо огнище. В двореца на Камса са събрани жени от всички цветове, но той слуша само Нисумба.

- О, ако имам син от тебе - й казва той, - Ще го направя свой наследник. Тогава ще бъда господар на земята и от никого вече няма да се страхувам.

Нисумба обаче няма син и сърцето, й негодува от това. Тя завижда на другите жени на Камса, чиято любов е плодотворна. Чрез баща си извършва много жертвоприношения на Кали, но утробата й остава без плодна като пясъка на пустинята. Тогава царят на Матхура заповядва пред цялото население на града да се извърши велико жертвоприношение на огъня и да се призоват всички Деви. Жените на Камса и народът присъстват на това тържествено жертвоприношение. Коленичили пред огъня, жреците с песни призовават великия Варуна, Индра, ашвините и марутите. Царица Нисумба се приближава и хвърля в огъня с пред извикателен жест шепа благовонни треви, произнасяйки заклинание на непознат език. Димът се сгъстява, пламъците се извиват, а жреците уплашени извикат:

- О, царице, не девите, а ракшасите минаха над огъня. Твоята утроба ще остане безплодна.

Камса се приближава към огъня и казва на Жреца:

- Тогава кажи ми коя от жените ми ще роди повелителя на света!

В този момент Деваки, сестрата на царя, също се приближава към огъня. Тя е девица; с чисто сърце, прекарала детството си в предене и тъкане, и живее като в сън. Тялото и е на земята, но душата и като че винаги се намира на небето. Деваки коленичи смирено,молейки девите да подарят син на брат и на хубавата Нисумба. Жрецът погледа огъня и девицата и внезапно възкликва уди­вен :

- О, царю на Матхура, никой от синовете ти няма да бъде повелител на света! Този повелител ще се роди от утробата на твоята сестра.
Голяма е уплахата на Камса и яростта на Нисумба при тези думи. Когато царицата остава насаме с царя, тя му казва: Деваки трябва да загине!

- Как - отговаря Камса - да погубя сестра си? Щом девите я покровителстват, те ще ми отмъстят.

- Тогава - отвръща Нисумба, изпълнена с буйна ярост - нека тя царува вместо ме­не,нека сестра ти роди онзи, който позорно ще те погуби. Но аз вече не искам да царувам с един страхливец, който се плаши от отмъщението на девите, и ще се завърна при баща си Каланеми.

Очите на Нисумба изпускат искри,обеците се разлюляват край черната и лъскава шия. Тя пада на земята и хубавото и тяло се загърчва като побесняла от ярост змия. Кам­са, уплашен, че ще я загуби, и обзет от страш­но сладострастие, е поразен от ужас и за­маян от желание.

- Добре! - казва той. - Деваки ще загине, но не ме напускай!

Тържествуваща светкавица блясва в очите на Нисумба, кръвта заруменява черното и лице. Тя стремително става и обгръща с гъвкавите си ръце опитомения тиранин. Пос­ле, като го докосва с абаносовите си гърди и го целува с пламтящите си устни, тя прошепва тихо:

- Ние ще принесем жертва на Кали, богинята на Желанието и на Смъртта,и тя ще ни подари син, който ще стане повелител на света!

Още същата нощ обаче пурохита, надзирателят на жертвоприношенията, вижда на сън цар Камса, който измъква меча си и го насочва към своята сестра. Той веднага отива при девицата Деваки, съобщава и, че смъртна опасност я заплашва, и заповядва да избяга при отшелниците, без да се бави. Предупредена от жреца на огъня, Деваки излиза от двореца на Камса, предрешена ка­то покаяница, и напуска града Матхура, без никой да я забележи. Още на разсъмване войниците идват да търсят сестрата на царя, за да я убият, но намират стаята и празна. Царят пита градската стража. Те отговарят, че вратите са били заключени през цялата нощ, но че на сън те са видели мрачните стени на крепостта да рухват, поразени от свет­ли лъчи, а една жена да излиза от града по техния път. Камса разбира, че непобедима сила покровителства Деваки. И оттогава страх прониква в душата му и той започва да ненавижда сестра си със смъртна омраза.