Книга първа рама мисията на Рама Изход и завоевания Завещанието на великия прадед Ведийската религия

6 Барт, О. Религиите в Индия.

7 Онова, което доказва несъмнено, че сомата е представлявала абсолютно женски принцип, се корени в обстоятелството, че по-късно брахманите са я уподобили на луната. А луната е символ на женския принцип във всички древни религии, както слънцето е символ на мъжкия принцип.

8 Атхарваведа.

9 Тук е необходима една забележка относно символичния смисъл на легендата и действителния произход на онези,- които в историята носят името „синове божии". Според тайното учение в Индия, идентично с учението на посветените в Египет и в Гърция, човешката душа е дъщеря на небето, защото преди да се роди на земята, тя е имала цяла поредица от телесни и душевни съществувания. Така че бащата и майката раждат само тялото на детето, защото душата идва от другаде. Този универсален закон е наложен на всички. Не правят изключение и най-великите пророци, чрез които е говорило Словото Божие. И наистина, щом се допусне предсъществуването на душата, въпросът за познаването на бащата е второстепенен. Важно е обаче да се вярва, че този пророк идва от един божествен свят: И истинските синове божии доказват това с живота и със смъртта си. Но древните посветени не са смятали за нужно да съобщават тези неща на простолюдието. Неколцина от хората, появили се на света като пратеници божии, са били синове на посветени и майките им са посещавали храмовете, за да заченат избраници.

10 Гандхарвите са полубогове, които в цялата индийска поезия покровителстват женитбите по любов.

11 В Индия е всеобщо разпространено вярването, че великите отшелници могат да се появяват на далечни разстояния, докато тялото им почива в каталептичен сън.

12 В Древна Индия тези две длъжности често се заемат от един човек. Водачите на царските колесници са високопоставени личности, често дори министри на монарсите. В индийската поезия се срещат много примери за това.

13 Ом, (аум) в брахманисткото посвещаване означава Върховен Бог - Бог-Дух. Всеки от трите звука се съотнася с една от божествените способности или, по-просто казано, с едно от лицата на Светата Троица.

14 Легендата за Кришна ни дава възможност да разберем в самите й извори първоначалната идея за Девицата-Майка, за Богочовека и за Светата Троица. В Индия тази идея още с появяването си носи прозра чна символика и дълбок метафизичен смисъл. В книга V, гл. II на Вишну-пурана, след като се разказва за зачатието на Кришна от Деваки, се добавя: „Никой не можеше да гледа Деваки заради светлината, която я обгръщаше, и онези, които съзерцаваха блясъка и, чувстваха духа си смутен; боговете, невидими за смъртните, я възпяваха и я прославяха постоянно, откакто Вишну се съдържаше в нейната-личност. Те казваха: „Ти си безкрайната и неуловима пракрити, която някога е носила Брахма в утробата си, след това ти бе богинята на Словото, енергията на Създателя на вселената и майка на Ведите. О, ти, вечно същество, което в своята вещественост съдържаш същността на всички създадени неща, ти си подобна на творението, ти си жертвата, от която произлиза всичко родено от земята, ти си дървото, което с триенето си поражда огъня. Като Адити ти си майка на боговете, като Дити ти си майка на враговете на адитя. Ти си светлината, от която се ражда денят; ти си смирението, майка на истинската мъдрост; ти си законът на царете, майка на реда; ти си желанието, от което се ражда любовта; ти си задоволството, от което произтича себеотричането; ти си умът, майка на науката; ти си търпението, майка на смелостта; цялата небесна твърд и звездите са твои деца; от тебе произтича всичко, което съществува... Ти си слязла на земята, за да спасиш света... Състрадавай ни, о, богиньо, и бъди милостива към вселената, бъди горда, че носиш бога, който поддържа света." Този откъс показва, че брахманите уподобяват майката на Кришна с универсалната вещественост и с женския принцип на природата. Те създават от нея второто лице на божествената троица: Бащата,. Нара (Вечният Мъж), Майката, Нари (Вечната Жена), и Синът, Вач (Словото-Създател) - такива са боже ствените способности. С други думи: принципът на разума, принципът на движението, принципът на сътворяването. И трите принципа заедно съставляват natura naturans, ако си послужим с израза на Спиноза. Организираният свят, живата вселена, natura naturata е продукт на Словото-Създател, което също се проявява в три форми: Брахма, духът, отговаря на божествения свят; Вишну, душата - на човешкия свят; Шива, тялото - на материалния свят. В тели три свята мъжкият и женският принцип, същността и субстанцията, са еднакво дейни и Вечната Жена се проявява едновременно в земната, в човешката и в божествената природа. Изида е тройна, както и Кибела.,така че двойната троица - тази на Бога и тази на вселената - съдържа в себе си принципите и плана на едно божие правосъдие и на една космогония. Трябва да приз наем, че тази идея води началото си от Индия. По-нататък тя с възприета от всички древни храмове, от всички велики религии и от много знаменити философи. Във времената на апостолите и в първите векове на християнството посветените християни са се прекланяли пред женския принцип невидимата и невидимата природа, пред Светия Дух, представян като гълъбица - знак на женското могъщество във всички храмове на Азия и Европа. Макар след това църквата да е скрила и изгубила ключа към тези тайни, смисълът им още се разкрива в техните символи.

15 Обяснението на това учение, по-късно възприето от Платон, намираме в Книга I на „Бхагавадгита” под формата на диалог между Кришна и Арджуна.

16 Бхагавадгита, Книга XIII—XVIII.

17 Бхагавадгита.

18 Пак там.

19 Във Вишну-пурана, Книга V, глави XXII и XXX, се говори съвсем открито за този град: Кришна, реши да построи една крепост, където племето яду би намерило сигурно убежище и която да е съградена така, че и жени да могат да я отбраняват. Градът Дварака бе защитен от високи ровове, украсен бе с градина и водоскоци и по блясъка си не отстъпваше на Амаравати - града на Индра. В този град той посади дървото парята, чието нежно благоухание се разнася надалеч. Всички, които се приближаваха до това дърво може ха да си припомнят своето предишно съществуване." Това дърво очевидно е символът на божественото знание на посвещаването - намираме го и в халдейското предание, а оттам то преминава и в юдейската книга Битие. След смъртта на Кришна градът бива потопен, дървото отново се въздига на небето, но храмът остава. Ако тук са отразени действителни исторически факти, то за човек, който знае свръхсимволния и разумен език на индийците, това означава, че някой деспот е разорил града и че посвещаването се е превръщало във все по-голяма тайна.

20 Величието на Шакямуни се крие във възвишеното му милосърдие, в неговата етическа реформа и в обществената революция, която той пробужда е премахването на закостенелите касти. Буда предизвиква такъв тласък за остарелия брахманизъм, какъвто протестантството - за католицизма преди триста години, той го принуждава да се бори и да се възроди. На Шакямуни не прибавя нищо към езотеричното учение на брахманите, той само разпространява сред масите някои негови части. Неговата психология е същата, макар и насоката й да е различна. Ако Буда не фигурира в настоящия труд, това се дължи не на обстоятелството, че не му се признава правото да заеме мястото си сред плеядата на великите посветени в тайните, а на замисъла на самата книга. Всеки от реформаторите или философите, представени тук, има свое пред назначение - да покаже учението за Тайните в нова светлина и в нов етап от развитието му. От тази гледна точка Буда би заемал мястото, от една страна, на Питагор, при когото сме развили учението за превъплъщението и за еволюцията на душите, и, от друга - на Исус Христос, който както на Запад, така и на Изток провъзгласява братството и милосърдието.

21 Вж. забележката за Деваки по повод видението на Кришна.

22 По въпроса вж. Сhampollion.Египет на фараоните; Вunsen. Аegyptische Аlterthumer Lepsius. Denkmeller: Рaul Рierret. Le livre des morts; Framcois Lenormaht. Histoire des peuples de l,Orient; Мaspero. Histoire ancienne des pesplies de l,Orient. и др.

23 Според Fr. Lenormant, Histoire de l,Orient, II, 25, в един надпис от времето на IV династия за сфинкса се говори като за паметник, чийто произход се губи в мрака на времената, затрупан от пясъка на пустиня та и забравен от дълги поколения, преди да бъде намерен случайно. А IV династия ни пренася 4000 г. пр. н. е. От това може да се съди за древността на сфинкса.

24 Научната и езотерична теология, казва Масперо в „Древна история на източните народи", е монотеистична още от времето на Древната Империя. Твърдението за основополагащата единственост на божието същество е изложено формално и с голяма енергия в текстовете от тази епоха. „Бог е един и единствен, той е, който съществува в същността си, единственият жив във веществеността си, единственият творец на небето и на земята, който не е роден." Едновременно Баща, Майка и Син, той ражда, дава живот и е вечен; и тези три лица, вместо да нарушават единството на божията природа, изграждат безкрайното и съвършенство. Неговите атрибути са необятността, вечността, независимостта, всемогъщата воля, безграничната доброта. „Той създава собствените си части, които са боговете" - твърдят старите текстове. Всеки от те зи второстепенни богове, смятани за идентични на единствения Бог, може да образува свои подобия, от които произлизат по същия начин други, по-низши подобия.

25 Книга на мъртвите, гл. LХІV.

26 Пак там.

27 В тази книга се използва предимно гръцкият превод на египетските думи.

28 Дълго време археолозите са смятали, че саркофагът в голямата пирамида в Гиза е гробницата на фараон Сезострис, подведени от твърдението на Херодот, който не е бил посветен в тайните и за когото египетските жреци са разказвали само забавни истории. Гробниците на египетските фараони са се намирали другаде. Странната вътрешна уредба на пирамидата свидетелства, че тя е била място за извършване на обредите на посвещаването й за тайната дейност на жреците па Озирис. Там е намерен кладенецът на Истината, който описахме, били са намерени и възхождащата стълба, и залата на тайните... В залата, наречена Залата на царете, където се намира саркофагът са водели новопосвещаваните в навечерието на окончателното и посвещаване.

29 Видението на Хермес стои в началото на книгите на Хермес Тримогъщ под названието „Поамандрес". Древното египетско предание достигнало до нас в александрийска и малко променена форма. Опитахме се да пресъздадем този основен и важен откъс от учението на Хермес, защото той представлява висшето посвещаване и езотеричния синтез.

30 Без съмнение тези богове са носели други имена на египетски език. Но седемте космогонични бога се срещат във всички митологии и съответстват един на друг по чувствата и атрибутите си. Общият им корен е в древното езотерично предание. Тъй като западната традиция е възприела латинските им имена, ние ги запазваме за по-голяма яснота.

31 В Кабалата има десет сефиропи. Първите три представляват божията троичност, а другите седем – еволюцията на вселената.

32 Ще дадем египетските названия на това седморно човешко тяло, което намираме и в Кабалата: Шат - вещественото тяло, Аиш - жизнената сила, Ка - двойното етерно, или астралното тяло, Хатн - жизнената душа, Бау или Ба - рационалната душа, Шейди - духовната душа. Ку - божествения дух. Развитието на тези основни идеи на езотеричното учение намираме у Орфей и особено у Питагор.

33 В египетското учение човек е бил считан като притежаващ съзнание само за жизнената и за рационалната си душа, наричана Хати и Баи. По-висшите части на съществото му, духовната му душа Шейди и божественият дух Ку, съществуват в него като безсъзнателен зародиш и се развиват само отвъд този живот, когато и самият човек става един Озирис.