Книга първа рама мисията на Рама Изход и завоевания Завещанието на великия прадед Ведийската религия

КНИГА ВТОРА КРИШНА

ИНДИЯ И БРАХМАНСКОТО ПОСВЕЩЕНИЕ

Ти носиш в себе си един възвишен приятел, когото не познаваш. Защото Бог пребивава във всеки човек, но малцина съумяват да го намеря. Човек, който жертва желанията и делата си за Съществото, от което изхождат началата на всяко нещо и от което е била образувана вселената, получава чрез тая жертва съвършенство. Защото онзи, който намира в себе си светлината, е едно с Бога. И тъй, узнай, че душата, намерила Бога, е избавена от прераждане и от смърт, от старост и от скръб и пие водата на безсмъртието.

ГЕРОИЧНА ИНДИЯ. СИНОВЕТЕ НА СЛЪНЦЕТО И СИНОВЕТЕ НА ЛУНАТА

Онова, за което индийският епос мълчи, е дълбоката тайнственост на смешението на расите и бавното разпространяване на религиозните идеи, които внасят дълбоки промени в социалната организация на ведийска Индия. Чистокръвните арии завоеватели са заварили твърде смесени и твърде низши раси, в които жълтият и червеният тил са се кръстосвали в множество оттенъци. И така, индийската цивилизация изглежда като грамадна планина, в чиято основа стоя черната раса, по склоновете й - хора със смесена кръв, а на върха - чистокръвните арии. Тъй като деленето па касти първоначално не е строго, са допускани големи смешения между тези племена. Чистотата на завоевателите все повече се размива през вековете, но и досега се забелязва преобладаването на арийския тип във висшите касти и на черния тип - в низшите. Ето защо от мътните утайки на индийското общество винаги се е издигала - като миазми от джунгли, смесени с миризмата на дивите зверове - гореща пара от страсти, смес от разпуснатост и свирепост. Изобилната черна кръв е придала на Индия специфичния си цвят.

Тя е изтънчила, изнежила расата. Чудното обаче е, че въпреки това смешение преобладаващите идеи на ариите са могли да се задържат на върха на тази цивилизация при толкова революции.

Ето как може да бъде определена етническата основа на Индия: от ед- на страна, духът на бялата раса с моралното си чувство. и с възвишените си метафизични стремежи и, от друга страна, духът на черната раса; със страстната си енергия и с разлагащата си сила. Какви предания съществуват в древната религиозна история на Индия за този двоен дух? В най-древните легенди се говори за една Слънчева и за една Лунна династия. Царете от Слънчевата династия твърдят, че произхождат от слънцето, другите се мислят за синове на луната. Но този символен език прикрива две противоположни религиозни схващания и показва, че тези два типа владетели са свързани с две различни религии. Обожаването на слънцето приписва мъжки пол на Бога на вселената. Около него се завърта всичко най-чисто във ведийската традиция: науката за свещения огън и за молитвата, езотеричното понятие за върховния Бог, уважението към жената, обожаването на пра дедите, изборното и патриархално царуване. Обожаването па лупата приписва женски пол на божеството и под негово влияние религиите от арийския цикъл винаги са обожавали природата, често дори сляпата, безсъзнателна природа в нейните буйни и страшни проявления. Тази религия клони към идолопоклонството и към черната магия, благоприятства многоженството и тиранията, поддържани от страстите на масите. Борбата между синовете на слънцето, синовете на луната, между Пандавите и Кауравите, съставя сюжета на великия индийски епос „Махабхарата", която представлява кратка история на арийска Индия пре ди окончателното установяване на брахманизма. Тази борба изобилства с ожесточени сражения, със страшни и нескончаеми приключения. Във величествения епос Кауравите лунните царе - побеждават Пандавите, благородните деца на слънцето; пазителите па чистите обреди биват свалени от престола и прогонени. Те бродят, криейки се в горите, намират убежище при пустинниците, облечени в дрехи от дървесна кора и с тояги на отшелници.

Нима низките инстинкти ще възтържествуват? Нима силите на тъмнината, олицетворени в епоса от черните ракшаси, ще надделеят над лъчезарните деви? Нима тиранията ще премаже с бойната си колесница цвета на народа и вихърът на лошите страсти ще разруши ведийския олтар, ще изгаси свещения огън на пра дедите? Не, Индия едва започва религиозната си еволюция. Тя ще развие метафизичния и организаторския си гений с установяването па брахманизма. Жреците, които бяха служили на царете и на племенните вождове под името пурохита (надзиратели на жертвоприношенията на огъня), вече са станали техни съветници и министри и придобиват големи богатства и значително влияние. Но те не биха могли да дарят кастата си с върховна власт, да станат неуязвими дори от царете без помощта на хората, които олицетворяват всичко най-самобитно и най-задълбочено в духа на Индия. Тези хора са отшелниците.

От незапомнени времена отшелниците живеят в обители вдън горите, по бреговете на реките или в планините, край свещените езера. Понякога те се усамотяват, понякога се събират в братства, но винаги са обединени в един дух. Те се преживяват като духовни царе, признават се за истински господари на Индия. Наследници на древните мъдреци, на ришите, те обладават тайното тълкуване на Ведите. В тях живее духът на отшелничеството, на тайната наука, на висшите сили. За да усвоят тази наука и да постигнат силите, те са презрели всичко - глада, студа, палещото слънце, ужаса на джунглите. Беззащитни, те прекарват живо та си сред молитви и размишления в дървените си колиби. С гласовете си, с погледите си те призовават или прогонват змиите, укротяват лъвовете и тигрите. Щастлив е онзи, който бъде удостоен с благословия та им - девите ще бъдат негови приятели! Тежко на онзи, който ги нарани или убие - тяхното проклятие, казват поетите, преследва виновния до третото му прераждане. Царете треперят пред техните заплахи и, странно, отшелниците предизвикват страх и у самите богове. В „Рамаяна" един цар, станал отшелник – Вишвамитра, добива такава власт и такава сила с аскетизма си, че дори боговете треперят за своя живот. Тогава Индра му изпраща най-пленителната от апоарите, която идва да се къпе в езерото пред самата колиба на светеца. Небесната нимфа прелъстява отшелника, от тяхното съединяване се ражда един герой и съществуването на вселената е осигурено за няколко хилядолетия. Зад тези поетически хиперболи се съзира действителната и голяма власт на отшелниците, които, надарени с голям пророческа дарба и със силна воля, управляват бурната душа на Индия от дълбините на своите гори.

От средите на отшелническото братство ще избухне жреческата революция, която създава от Индия най-страшната теокрация. Победата на духовната власт над светската, на отшелника над царя, от която се ражда силата на брахманизма, е спечелена от един първостепенен реформатор. Помирявайки двата борещи се духа - на ариите и на чернокожите, на слънчевите и лунните религии, - този божествен мъж става същинският създател на националната религия на Индия. Освен това с учението си този мощен гений подарява на света една нова идея с колосално значение: идеята за Словото Божие и за въплътеното и проявено в човека божество. Този първенец сред месиите, този първороден син на Бога е Кришна.

Легендата за него е ключова, защото обема в себе си и представя в образи цялото брахманистко учение. Само че тя изглежда разпръсната и неясна в традицията поради това, че индийският дух е напълно лишен от пластическа сила. Обаче смътният и хиперболичен разказ на Вишну-пурана съдържа исторически дан ни за Кришна, които имат индивидуален и забележителен характер. От друга страна, Бхагавадгита, този чудесен откъс, вместен във великата поема Махабхарата и считан "от брахманите за една от свещените книги, съдържа в цялата си чистота учението, което се приписва на Кришна. При прочита на тези две книги фигурата на великия индийски религиозен деец изпъква с убедителността на историческата истина. Ще разкажем историята на Кришна, като се опираме на тези два извора, единият от които представя народна та традиция, а другият - традицията на посветените.