ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БРАТЯТА ИЛИЕВИ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СА като буре с барут. Конфликтите пламват от нищото. Васко все повече и повече се дразни от нощните приключения на Жоро. Двамата ту се сдушват, ту се карат. Най-често се дърлят от честолюбие.
По това време Цецо Ярето става шеф на оркестъра в „Мираж". Мъжът със славеев глас е актуален в нощна София. Щом си пийнат, борците го карат да изпълнява коронния си номер - яре на дръвника. Певецът има таланта да пищи фалцетно. Вие като яренце на заколение. Затова мутрите го харесват.
Един ден английски туроператори му хвърлят око. Канят Ярето на корабен круиз за около 4 месеца.
- Шефе, може ли да отсъствам от „Мираж" няколко месеца? - пуска плах гласец Ярето. - Едни англичани ме канят. Ще позахлебя на гурбет и ще си дойда в „Мираж".
- Забрави - отсича Васил. - Малко парички ли правиш тук? Само с „яре на дръвника" си изкрънкал няколко хилядарки. За другия репертоар да не говорим... Оставаш на „манежа" в „Мираж". Повече не ми пили на главата. Ще се заключваме, да знаеш.
Същата вечер Васил Илиев е направил „силна" маса. Събрал е нежни цветя от модния подиум и дузина шоумени. Всички девойки са руси.
„Бодлите" в букета са двамата Митковци - Малкия и Маймуняка. Васил „спуска" няколко чашки бяло вино от „Евксиноград".
Палави пламъчета в очите. Мека топлина в гласа.
- Голям кретен съм станал - споделя Васко пред Маймуняка. - Яренцето искаше да ходи на гурбет в Англия. Резнах му крилцата. Изкомандвах го като есесовец.
Босът привиква „славея". Певецът се приближава. Настръхнал е като къпано пиле.
- Пътувай, Яренце. Да видиш, че съм пич! Сега искам да изпееш на компанията „Червено вино снощи пих!"
Цецо Ярето отвързва гласец. На рефрена: „И морно чело аз изтрих в къдриците на Анна", Васил Илиев вдига наздравица. Намига на ослепителна манекенка със същото име.
На следващата вечер Васил си тръгва рано от „Мираж". Пристига шумна тумба воглаве с Жоро Илиев.
Всички са приятно развеселени. На черешата са Митко Маймуняка, Ангел Гяволето и Злати Златев - Златистия. Пийват „Балантайнс". Градусът излита във висините. Огнената вода се лее като дъжд.
Тук е и културистът Румен Нарциса. За разлика от останалите едва близва уискито.
Жоро слага ръка върху чашата си.
- За днес свърших курса. Обещах на Мая да се прибера навреме.
Изпива последната глътка и си тръгва. Вечерта придобива все по-бурни измерения. Купонът се счупва на парчета. Пръсва се като образ в криво огледало.
Маймуняка, Гяволето и Златистия строяват в две редици Ярето. Принуждават го да изпее десетки пъти сръбския хит „Ти си остала сама".
Той връща плочата до умопомрачение. Маймуняка се сеща, че „славеят" се готви да излети за Англия.
- Давай да го избъзикаме - подхвърля Нарциса, единственият трезвен на масата.
Известен е като „главен готвач" на интригите в София.
- Да му направим моряшко кръщение. Нептунова вечер - подхвърля черният отмъстител Маймуняка.
Тайфата го изнася като агне от „Мираж". Ярето е окачен за теглича на кола. Висаджиите палят автомобила и тръгват на нощна разходка из града. Влачат певеца до трамвайната линия на ж.к. „Иван Вазов". Зарязват го и отиват да почиват. Ярето лежи на релсите. Обезобразен е. Прилича на пихтия от кости, кръв и съдрана кожа. Изправя се със сизифовски мъки. Люлее се като счупена играчка.
Ярето „увисва" на първия уличен телефон. Звъни на свой приятел:
„Умирам! Претрепаха ме... Нарциса и Маймуняка."
Гласът на славея от „Мираж" едва произвежда глухо скрибуцане. Приятелят му го закарва в „Бърза помощ".
Зазорява се. Утрото бавно избутва „моряшката нощ" в миналото.
Офисът на ВИС в ж.к. „Ибан Вазов". Васко седи в кожения си фотьойл. На бюрото му има неразпечатана бутилка уиски. Върти я като пумпал. Нервен е. Има нужда да изпусне парата.
Влиза Жоро. Изглежда отпочинал и доволен от живота. Пуска усмивка.
- Как сме днес? - пита свеж и готов за закачки.
Васил хвърля бутилката. Тя се разбива в земята. Уискито и стъкълцата се пръсват като конфети.
Босът рита брат си през краката. Залепва му и шамар.
„Това с Ярето вече е върхът на сладоледа - вилнее Васил. - От комплексарщината ви ми дойде до гуша! Да не виждам повече нито теб, нито компанията ти. Двамата бяхме дотук. Чрез „Държавен вестник" ще се откажа от теб! Избивай си затворническите комплекси някъде другаде."
Жоро го фиксира с презрителен поглед. Скърца със зъби.
„И не ми скърцай със зъби, че ще те направя на компот - заплашва големият брат. - И още нещо. От днес ще те държа безпаричен, за да не правиш щуротии".
Малкият брат тръшва вратата зад гърба си. Прави няколко крачки. Обръща се. Наплюва парадния вход на ВИС-1 със сочна и гъста храчка.
Кръгом. Бързите стъпки летят. А след тях и момчето, което си отива...
„Няма човек, от когото не би трябвало
да си починем.”
Антон Чехов
НА МОМЕНТИ ВАСИЛ ИЗГЛЕЖДА ГОТОВ ДА „СХРУСКА" ЖОРО В името на авторитета си.
Унижава го, за да респектира структурата. Към хората от най-близкото си обкръжение босът на ВИС-1 е по-мек. Наказва Маймуняка със символична глоба заради ексцесията с Ярето. Така го лансира като фаворит.
По това време варненският представител на „Мулти" и ВИС-1 Христо Асенов - Бацата също се забърква в куп неприятности. Принуден е да изостави удобния си бастион - Шведския хотел край морската столица.
Полицията го обявява за издирване.
Местен бизнесмен пуска жалба срещу Бацата и хората му. Обвинява ги в рекет. Варненският тартор чува, че му готвят капан. Напуска страната, преди да го пипнат.
Бившият борец се покрива в Будапеща. Разчита на старите си явки от унгарския период, когато се омесва родната престъпност.
През 1994-та нашите банди край Дунава отново са под шапката на Димитър Тодоров - Митко Бретона. Известният „падре" на мутрите е напуснал България с бързия влак. Покрил се е в Будапеща, защото го издирват за убийство.
Унгарската структура разчита на анонимност и вилнее „без цензура”. Една нощ избухва конфликт в бойна кръчма. Христо Асенов и компания стават на кълбо с местни бараби.
Факирът на тепиха Бацата раздава крошета.
Някой забива кама в крака му.
Христо Асенов не пада по гръб. Хуква да бяга.
„Изпаднал е в ярост - твърди бивш шеф на РЗБОП - Варна. - Пробягал е няколко километра с острие в бедрото. Накрая се е добрал до тайната си квартира."
Бабаит става фелдшер по принуда. Изтръгва камата и промива раната му. Бацата се изправя бързо. Възстановява се като анимационен герой след отскубната стреличка.
Новината гръмва из подземна България.
На Жоро Илиев му е вътрешно.
Той е вторият кум на Бацата. Освен това двамата са от една порода. „Бясна хрътка", както ги описват мнозина.
Илия Павлов и Васил Илиев също се хващат за главите. Държат на Асенов още от времето на „Олимпийски надежди". Освен това „мултакът" кумува на предишния му сватбен дебют. Илия и Васил пращат бойци в Будапеща. Те разтварят чадър над Бацата. Отнасят го в слънчева Бразилия.
Христо Асенов каца в родината на фламенкото. Лъскав джип го грабва от летището. Там го чака посрещач, нахилен до уши.
Бацата казва: „Хелоу!"
Прегръща стария си приятел и „морски" от Варна Владо Саръиванов - Бореца.
Достарыңызбен бөлісу: |