КОЛКОТО И ДА СЕ ОБГРАЖДА С „АСАМБЛЕЙЧЕТА" И ЗАХАРНИ гъзари от жълтите павета, Васил си остава лошото момче на прехода. Прахолякът на магистралните години няма как да не е направил кожата му по-грапава.
Кюстендилският дон няма време да изглади и полира лустрото си. Мята се от пиратските потници към белите ризки сякаш скача от сауна в леден басейн.
Обзавел се е със златни очила без диоптър. Новината за бутафорното му „Картие" докосва ушите на целия подземен свят. Дори миячите на коли „предъвкват" клюката.
Васко сменя издухания „СААБ" с лъскаво БМВ, което се носи като дизайнерско бижу из софийските улици.
Между анцуга и костюма няма преход. Босът променя стила си за един ден.
Васил е един от първите клиенти на „Бос" в България.
„Пръскаше луди пари за сака, панталони и разноцветни ансамбли. Някои струваха цяло състояние - спомня си приятелка на боса. - В част от тях изглеждаше карикатурно."
Еволюцията на Васко е парадоксална. Борецът сваля анцуга и слага костюм. Но тялото му изглежда като в анцуг.
Строгият „Бос" му стои като „Пума" от базар в ж.к. „Младост".
Васил живее динамично. Надухват го различни влияния и той се върти като ветропоказател. За кюстендилския дон костюмът символизира авторитет. Пропуск за ложа. Мутрата в „опаковка" става господин.
„Една вечер Васко събра свитата в „Мираж" - спомня си бивш полицай от НСБОП. - Привика любимеца си Димитър Димитров - Митко Маймуняка. Връчи му луксозен пакет."
- За теб е. Отвори го! - нахилва се Васко. Маймуняка се покланя като дворцов шут.
Наказателният бригадир освирепява само на акции. Иначе е нисичък и смешен.
Бившият квартирен крадец подхваща пакета. Разчепква го чевръсто, както катеричка лешник.
Лъсва чисто нов кюстюм.
- Целувай ръка и на дансинга - подканва го Васко. - Искам да те видя като манекен. Направи ревю.
Димитър Димитров изскача на дансинга. Сваля анцуга. Цецо Ярето тананика в ухото му баладата „Беден сиромах съм". Маймуняка остава по слипове.
Нобоизгрялата звезда Радо Шишарката забърква коктейл от бързи ритми. Запява „Столично борче":
„Три живота ли да имам, пари немам аз,
по-добре хайдук да стана, за да имам власт.
Депутат да стана, мамо, най ще е добре.
Пари ще имам много, вила и БМВ!
Тия, дето муцуни мачкат, возят ги в коли."
„Васко и компания страшно се кефеха - спомня си Радо Шишарката. - Умираха от смях!"
Маймуняка върти гюбеци. Прави се на ориенталска танцьорка. Целият трепти. Пластичен е като мартеничка, засмукана от вентилатор.
Смешният „шебек" развява сако над главата си. Грабва микрофона. Запява с меден гласец хита „Семейство Флинтстоун". Култовото парче на Радо Шишарката е екстракт на борческата епоха. Сенатът решава, че Барни Ръбълс и Фред Флинтстоун не са си плащали редовно рекета.
„Тогава да ги дадем на баба Меца и Бореца?" - предлага народният трибунал. Сенатът гласува с мнозинство.
Маймуняка разиграва сценка след сценка. Ту се превъплъщава в Барни Ръбълс, ту 6 баба Меца и Бореца. На финала се пъхва в костюма. Ръкавите и крачолите му висят.
Изглежда плачевно. Като бръмбар, опашкулен в завеса.
„Я, браточката в костюм! Вътре има място за още три „маймунечета"!" - смее се Васко Илиев.
Митко Малкия, Николай Цветин и Дробеца се превиват от смях. Ченгетата на съседните маси - също.
В ОНИЯ ВРЕМЕНА ВАСКО ИЛИЕВ ЖИВЕЕ С ОФИЦИАЛНАТА СИ приятелка Кристина Мицева. Днес тя е жена на футболиста Любослав Пенев, бивш съдружник в дискотека „Нерон". Двамата имат дете.
През 1994 г. синеоката блондинка е в „Топ 5" на оборотните красавици. Уличните герои я познават от малка. Бройкат я като звезден трофей. Кристина е щерка на жената-каучук Мария Мицева и „професионалния" плейбой Юлиан Мицев. Вариететните „пудри" са любимци на тарикатите, за които програмата на бар „Хавана" изчерпва културния живот.
Огненото дуо Мицеви се събира и разделя като в сапунен сериал. На „Магура" семейството е по-обсъждано дори от холивудските комплекти Мадона - Шон Пен, Ким Бейсинджър – Алек Болдуин. За мутрите вариететните чародеи изпълват небесния свод на родния Холивуд.
Почти всички плейбои точат лиги след Кристина. Фаталната инфанта на дуо Мицеви е под обстрел от свалячи.
„Господ й е дал тяло на грация, походка на стриптийзьорка и лице на Лолита - описва я столичен колекционер на ходещи атракции и удостоверява: - Родена е на 15 юни. Свалих я, като беше на шестнайсет. Васко се прехласна по нея и си я взе."
Семпла гарсониерка в ж.к. „Дружба" топли гнездото на императора и инфантата.
Васил продължава да живее в олющения блок 9. Тук е базирана цялата бригада на Маймуняка. Васил знае, че ако стане проблем, тя ще долети като стрела.
Любовната афера между Васил и Кристина е публична от самото начало. Суетата и любовта се сплитат в пъстър венец. Хорските клюки постоянно сипят сол върху сърчицето от захар. Затова в свободните си мигове босът гледа да изнесе инфантата извън София. Зарязва охраната. Пали колата и тръгва към Гърция. Пуска кадифения глас на Шаде.
Пътят е свобода. Отлепва от лицето му маските на стреса.
Солунските кули изплуват като бели месечини. Морето се е изцъклило с изумрудения поглед на Атина Палада.
Босът възкликва: „Божествена идилия!"
Ключ от хотел. Телефон с номер: секретен, разходки по калдъръмени улички. Летят гларуси, блуждаят романтици. Загорели немски туристи хапват пържени пилета. Смесват се ухания на морски въздух, екзотични риби и карамелизирани фламбета. Търкалят се мъниста на сергии и сувенири на безценица.
Васил Илиев сграбчва целия калейдоскоп от сувенири. Евтинийките се изсипват в шепата на боса. Той ги подарява на Кристина. Време е за плаж. Любимката излиза от гръцкото море. Обвита е в пяна като Афродита. Борецът е във възторг. Навира се с кинти. Вечерите минават в таверни. Той прави букети от пачки. Хвърля ги по оркестрите. Подарява на Кристина златна верига с кръст, голям колкото детска главичка. Бижуто е в актуалния нюанс „бабина жълтица".
Васил отваря и банкова сметка на инфантата. Долива я с по няколко хилядарки при всяко турче до Гърция.
Най-атрактивният подарък на боса към Кристина е Фолксваген „Голф". Колата е с цвят на грейнала майска черешка. До момента в София няма такава традиция.
Босът прави първата копка на обичая „гадже с кола". За онова време фолксвагенът на инфантата е най-чаровната дамска кола в София.
Червената черешка засяда като костилка в гърлата на красивите мутрески. За тях е мечта. Любовта на императора и инфантата изглежда съвършена. Порцеланово сърчице сред листенца от рози.
Омесва се тестото на новия „модус вивенди". Той пуска в оборот идеологията: „Долче Вита! Живот без болка."
За по-старите поколения девизът е скандален.
Плющи като шамар.
Дразни като гола манекенка с цигаре и бръсната глава пред парламента.
„Кой, освен боговете, може да живее вечно,
без да изпитва болка?"
Есхил, 525-456 г. пр.Хр.
Достарыңызбен бөлісу: |