Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5

2. Властелините на Сънито

МЕСТНИТЕ ВЛАСТЕЛИНИ СИ ПРИЛИЧАТ КАТО СЕДЕМТЕ джуджета. Само че са придобили ги­гантски размери, сякаш са изпили хапче за порас­тване. Трапезният живот ги е превърнал в по­добия на пухкавия Мечо Топчо.

Повечето се казват Митьо. Някои носят тумбаци тип корабни платна, меки бузки и па­лави очички. Други имат колоритни прякори: Бомбата, Сламката, Фитила, Кошаренеца.

Почти всички са бивши сервитьори и бар­мани, ошлайфани в ДС. Оцеляват с хамелеонския талант на вечната Амбър.

През лято 94 барманската олигархия владее Слънчев бряг. Гушнала е под аренда най-атрактив­ните обекти в курорта, които са полудържавни.

ДС послушковците загребват с лъжици от тях. ВИС им готви резачка през пръстите.

Правителството на Беров „посолява" инт­ригата. Картите се разбъркват в разгара на сезона. С парашут от София каца Мирослав Сев­лиевски.

Лидерът на „Новото време" тогава е млад геолог.

Шефката на Агенцията по приватизация Ре­нета Инджова си го заплюва, а Министерският съвет му слага короната. Правят го шеф на бор­да на директорите в Слънчев бряг. Първата ра­бота на Севлиевски е да отмени арендаторския списък. Обявява го за остарял и лансира нов. Дър­жавата гръмва в гейт „Двойни списъци".

Мутри, арендатори и други риби се хващат гуша за гуша.

„Страстите се завихриха като битката при Калининград - оригинален е криминалист от Бур­гас. - Стана мафиотска вендета. Ресторант за ресторант, сладкарница за сладкарница."

Лидер на барманите е Митьо Янков, бивш бюфетчик и отличник от ДС. По-късно става шеф на общинския съвет в Несебър, а през май 2007 г. го разстрелват с 6 куршума.

В онова лято Митьо Янков е навъртял кило­метраж като процъфтяващ „лапчо" на полудържавни обекти.

Женен е за „гедерачка", както тук наричат източногерманките. Янков не пие и не пуши. Обича сладкото и златното. Властелинът има осанка на ренесансов чревоугодник. Барманският занаят го е научил да дава, но и да взима. Ме­ри силните на деня със специален аршин. Знае, че контактите тежат повече от злато...

В това бреме висаджиите щурмуват арен­даторите. Удрят агенти на ДС. Покрай тях нас­тъпват „жици" от контакти, които водят към аса-изтребители.

Пръв пропищява Иван Косара от Ахелой. Държи под аренда бара в „Кубан". Зет е на БКП терминатор с вледеняващ авторитет.

„Борците ме мачкат!" - бие камбаната Ко­сара.

След него надават вой и други арендатори. Всички се обединяват около Митьо Янков.

Властелинът задейства бургаската Първа частна милиция, която брани местните паралии от пришълците.

Янков звъни на покойния Георги Николов - Мечката, бивш командос и културист. Моли го за отпор срещу „бухалките". Мечката отклик­ва на драго сърце. Още повече, има зъб на виса­джиите.

Преди време командосът и колегите му натръшкват 19 борци при акция в казино „Космос", Бургас. Прокуратурата разследва „качулките" за превишаване на правата.

Командосът излита от МВР и акостира в Първа частна милиция.

Лисицата Янков знае, че Мечката ще вдиг­не „лапа" срещу борците. Възползва се.

3. Мечовци и мутри шашкат туристи

МЕЧКАТА И „МЕЧОВЦИТЕ" ИДВАТ НА ДЕРБИ В СЛЪНЧЕВ БРЯГ. Десните ръце на Георги Ни­колов също са експолицаи. Единият е Найден Милков, бъдещ певец и общински съветник. На пистата излиза и Рали Пенков. По-късно семейс­твото му загива при бомбен атентат в авто­мобил.

Триото води солидна опашка от ченгета. Настоящи и бивши.

В това време хотел „Кубан" ври. Гардовете на ВИС посягат към него.

„Соцпиронът" е обсебен от няколко аренда­тори, които държат обекти на парче.

Борците точат томахавки, без да знаят, че са в капан.

„Преговорите" почват на алеята до хотел „Ропотамо". Гардовете атакуват арендатори­те. Мечката и частните милиционери изскачат от храстите. Мутри и „мечовци" се мятат на кълбета. Туристите се лепят като мазохисти на сафари. Щракат с фотоапарати.

Тайфата на Мечката пребива бригадата на Васил Илиев. Борците губят схватката, офор­мени с цицини.

Битките се завъртат на конвейер. Поред­ният тупаник пламва пред сладкарница „Искър" на Митьо Янков.

Летовници хапват мелби. Невидим обръч пристяга кулинарните им забежки. Висаджиите плъзват наоколо.

Джипове, грамадни като зилове, докарват „мечовците". Гвардията на Георги Николов ид­ва, въоръжена до зъби. Пушки помпи и полицейс­ки палки порязват „бухалките" с метални усмив­ки.

Борците тичат на място. Тежката артиле­рия ги стопира. Феновете на Ташунко Сапа и Винету се сдухват като индианци в резерват. Бу­халките увяхват.

Митьо Янков се оказва костелив орех. Опашкулил се е с връзки в полицията и съда.

Васил Илиев разбира, че няма как да го заоби­коли. Минава към „план Б". Решава да надиграе лисицата от ДС, като вербува командоси от батальона за борба с масовите безредици. Пред­лага им по 2000 марки на месец. Те заживяват с две лица.

„Васко нямаше друг полезен ход - пояснява негов приятел. - Около Мечката и Първа част­на милиция гравитираха стотина души. Бяха тренирани бойци до един. Трябваше да им се про­тивопоставим. Иначе щяха да ни смачкат."

Над Слънчев бряг пак трещят гръмотеви­ци. Алеите бушуват. Ченгета отиват на лов за ченгета.

4. Бай Миле: главатарят на Слънчев Бряг

ПИОНКИТЕ ОТ ВИС ОТНОВО ПЕРДАШАТ НАРЕД. ДРЪПВАТ килимчето под краката на арен­даторите. Засмукват обектите им един по един. Стягат примка и около хотелите. Властелините на Слънчев бряг търсят соломоновско решение...

Пръв прекланя глава Митьо Сламката. Ползва се с протекцията на ДС и държи под арен­да хотелите „Поморие", „Орфей", „Нептун" и „Оазис".

Прилича на добродушния „медвед" от рус­ка приказка. Отглежда стадо кучета, едри ка­то магарета и лениви като сиамски котки. Гра­мадният Сламчоне става ортак с борците. Дър­жи под аренда хотел „Поморие" в Слънчев бряг. Поднася им го на тепсия.

Висаджиите превръщат „Поморие" във во­енна база.

По коридорите денонощно сноват силоваци и барети. Васил Илиев назначава за главен ко­ординатор на бригадите Милчо Бонев - Бай Ми­ле. Покойният сикаджия по онова време се под­визава във ВИС.

Изборът на Васил не е случаен. Ексцентри­кът има луда глава и кораво сърце. Пада си по битките. Вкопчва се в задачите с хъс на доберман. Умее да пали фитилите.

„Бай Миле засядаше на шефската маса в ресторант Поморие от зори - спомня си бивш арендатор. - Привикваше момчетата и ги хвър­ляше в акции."

Бай Миле ходи на работа в „униформа". Целият е препасан с ножове като разбойнически главатар. От зори разрежда уискито с парти­зански песни. Край сепарето му гъмжи от ловни кучета.

По това време Слънчев бряг открива нова далавера. Схлупените караванки растат като докоснати от вълшебна пръчка. Преобразяват се в луксозни ресторанти. Грейват с оградки и маси с покривки.

„Караваните избиха рибата - казва местен бизнесмен. - Изместиха старите заведения и хамбарите тип „Балкантурист". Станаха хит. Силните на деня пускаха корени в тях."

Бригадирите на Бай Миле превземат кара­вана след каравана. Най-голямата им гордост е кокетната „Чайка".

Един слънчев ден мутри хващат арендато­ра за врата. Вкарват го в кола. Продавачка на сладолед вижда сценката и изпуска вафлените си фунийки. Тя е съпруга на полицейски шеф. Автомобилът отнася арендатора пред очите й.

Висаджиите го отвеждат при нотариус. Той им прехвърля творението си.

Каравана „Чайка" става магнит за борчески купони. Дори изгрява в хит на фолкдивата Тони Дачева:

„Бонбони, шоколади, бонибони шарени, Черно море, много е добре, каравана „Чайка", още по-добре, бонбони, шоколади, бонибони шарени."

До края на лятото още 10 каравани мина­ват под крилото на ВИС.

жүктеу/скачать 1.44 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: