Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5

3. Изгубени в превода

ВИСАДЖИЙСКАТА ГРУПА ОТМЯТА НЯКОЛКО НОЩУВКИ В „Шератон", Далас. Там са базира­ни националите. Пеневата чета е на режим и не става за купон. Васил, Жоро и останалите се мес­тят в петзвездния хотел „Рамада".

Повечето са с плажен английски. Знаят „йес", „но", „тенкю", „ай лав ю" и „гудбай". Веднъж по пътя към хотела разбират, че има цяла верига „Рамада".

„Започнахме издирване - спомня си Владо Вър­гала. - С таксито обикаляхме от „Рамада" на „Ра­мада". Сметката чукна 300 долара и излетя стремглаво нагоре."

Групата влиза във фоайето на поредната „Рамада". Пак грешка. Турът продължава. Мом­четата жестикулират като в игра на филми и обясняват: „Май хотел, ту етажа."

Повтарят до зацикляне: Рум, рум, рум".

„Рисувахме стаи, басейни и градини с ръце. В 5 сутринта каталясахме от обиколки и псув­ни. Накрая пред нас изгря „истинската" „Рама­да" - нарежда в свой стил Въргала: - Тогава мом­четата бяха доскоро спортисти, отскоро из­мамници и бъдещи бизнесмени. Кефеха се на всякакви простотии. Откачени бяха, но пичове. И никой не беше по-голям от другите".

Васил, Жоро и компания продължават към Чи­каго. Националите премазват Германия. Висаджиите триумфират. Изсипват се в задушев­на кръчма. Тя е балкански „тюрлю гювеч". Води се българска, но се казва „Букурещ" и я държи сърбинът Бранко.

Висаджиите попадат в позната „саламура" - карирани покривки, анцузи, чалга и кюфтета на скара.

Румънските фенове вече са се разпищоли­ли. Пеят и хвърлят бомбички. Жоро Илиев ги гле­да лошо. Младок от Букурещ се е натряскал до козирката. Сбива се.

Георги го усмирява с две крошета.

„Не те ли е срам бе, малоумник - срязва го Жоро. - Излагаме се пред чужденците!"

Чикагски ченгета арестуват румънския бун­тар.

4. Нещо русо в Маями

ВИСАДЖИЙСКИЯТ КЕРВАН ПРОДЪЛЖАВА КЪМ МАЯМИ. „ТОВА Е раят!" - единодушни са бра­тята Илиеви. Тук вече приключението се превръща във филм.

Пъстрата компания наема бели кадилаци. Лети с тях из Маями. Висаджиите са се въоръжи­ли с любителски камери. Запечатват на филмо­ва лента „турнето" си. Снимат от колите. Уве­ковечават океана, палмите, необятните буле­варди и плажовете с цвят на пустиня.

Записите са аматьорски. Изпълват ги вико­ве на възторг:

- Брато, скива ли какво ферари? Извънзем­но е.

- Хотел като египетска пирамида! Снимайте. Филмът отделя сериозно внимание и на плажните газели. Висаджиите сподирят „бийч гърлите" с подсвирквания. Клаксоните пищят в знак на одобрение.

Най-добре застъпен е „Дисниленд". Момче­тата летят с камерите през влакчета на ужа­сите, дървета великани и водопади с отвесни стени. Пробват от всичко. Спускат ги в „гър­лото на Дявола", после ги изстрелват в облаци­те. Приличат на голяма детска градина за порас­нали.

Световното в САЩ приключва. Цялата „за­бавачница" се изнася към България. Остава са­мо Васил.

Обажда се по телефона:

„В Маями съм. Ела!"

Соня Васи чува любимия глас. Сърцето й затуптява като барабан. Русата сексбомба хвръква с първия самолет от Лос Анджелис за Маями. Босът я очаква в импозантен хотел. Ин­териорът копира пирамидата на Тутанкамон. Осеян е с египетски йероглифи, златни колони и ефирни балдахини.

„Не исках да се вкопчвам в него, защото ве­че бях чела „Кръстникът" - признава Соня Ва­си. - Васил беше изтъкан от противоречия, ко­ито ме привличаха. Беше затворен и отворен към жените. Предпазлив и срамежлив. В също­то време, сигурен в себе си. Респектираше."

В пирамидата босът е насаме с блондинка­та. „Разопакова" имиджа на вечно мобилизира­на машина и го оставя да подиша. Пуска на воля прищевките си.

Двойката преживява серия „египетски" но­щи. Васил обаче иска да опита всички петзвездни шедьоври.

„През деня си устройвахме срещи в други хо­тели - спомня си блондинката. - Преструвахме се, че се виждаме за пръв път. Васил държеше всеки ден да сме в различен хотел. Задължител­но луксозен. Нощите прекарвахме в „пирамида­та."

Той поглъща като попивателна „Новия свят". Голямата му стихия е пазаруването. Ку­пува подаръци за цялата рода.

„Избрахме цяла колекция за приятелката му Кристина - смее се Соня Васи. - Якета, дънки, рокли, ботуши. Пробвах всичко, защото сме с еднакви размери".

Плейбойката също е доволна. Тръгва си с шумящи пликчета и американска усмивка от шопинга.

Васил е безсловесен на публични места. Блондинката го хваща в крачка: скаран е с анг­лийския. Стиска зад зъби и малкото познати думички.

- Добре, как се оправяше, докато беше сам в хотела? Например с храната? - шокирана е плейбойката.

- Много просто. Влизах като цар в ресторан­та. Настанявах се и поръчвах цялото меню! - раз­бива я босът.

5. София - гнездо на интриги

ДЕЛНИКЪТ РАЗМИВА ЕУФОРИЯТА ОКОЛО СВЕТОВНОТО.

Георги Илиев получава „амнистия" да управ­лява офиса, докато Васил си почива в Маями. По това време Жоро е „биз-бизе" с наказателното острие Бен Търпин - Чупи Глава. Двамата се сре­щат на бул. „Витошка" в кафенето на бригади­ра. Бен Търпин му предлага да „сготвят" далаверка с петрол за ембаргова Югославия.

Посочва му и свръзката със сърбите - Жо­ро Мравеца. Кримката държи борсата за коли „втора ръка" на Солни пазар. За висаджиите е ценна свръзка, защото се е омешал с влиятелни сърби покрай автомобилите.

Георги Илиев изслушва офертата на Бен Търпин.

Дава зелена улица на сделката. Цистерните се пласират. Мравеца и Бен Търпин врътват търговийката.

Малко по-късно босът на ВИС каца от Аме­рика. Услужливи агенти му „нашепват" за сдел­ката. Интригата лумва като факел. Експлозия­та изпреварва разума. Това е хроничната болест на силоваците.

Васил Илиев привиква Бен Търпин и Мравеца на пожар.

- Разбрах, че искате да работите с горива. Нали знаете, че само аз разрешавам търговия­та с петрол?

Бен Търпин и Мравеца излизат напред с име­то на Жоро. Признават, че са получили карт бланш да действат.

„Вие да сте чули брат ми да е шеф на този офис? - беснее Васил. - А сега идете при Жоро да ви отърве. Налагам ви глоба 100 000 марки." Конското се разиграва пред очевидци. „Все по-често Васил искаше да покаже на дру­гите бригадири, че той е босът - спомня си чо­век от офиса. - Раздаваше глоби с широка ръка. Така държеше структурата в подчинение."

На жаргон Васил „изяжда" Мравеца. Конфис­кува лъскавия му „Уоринзър Тунинг" - мерцедес двувратка. Водят го втори по гъзария в София след S-класата на Фатик. Мравеца събира и ос­таналата част от парите.

„Както лесно раздаваше глоби, така и ги от­меняше. Не беше злопаметен" - категоричен е близък на Васил.

Ослепителният „Уоринзър" се връща при Мравеца. По-късно минава в ръцете на Бен Тър­пин. Васил нарочва бригадира отново. Набеждава го, че му бяга и не се отчита редовно. Слага ръка на автомобилната му слабост. Прибира ключовете на уоринзъра.

Същата нощ Васил привиква Бен Търпин в „Мираж".

Седнал е на шефската маса. Смее се. Вместо с питие, го черпи с ключове на кола. Така непрежалимият „Уоринзър" се връща при Бен Търпин - Чупи Глава.