Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5

6. ВИС, хамелеонът

ОЩЕ ПРЕДИ ДА ИЗПАДНЕ В БЕЗТЕГЛОВНОСТ, ГРУПИРОВКАТА търси легална опаковка. Първото й осветяване става след скандал. Музикалните автори си търсят парите за права­та. Няма регламент, по който да ги събират, и масово гризват „дръвцето".

Рекетьорската торпила ВИС става борец за авторски права. Хваща под ръка държавата и почва да гази пиратите. Вратичката отваря указ на президента Желев, с който се създава агенция „Музикаутор". Тя обединява 764-ма на­ши композитори и текстописци. Висаджиите получават лиценз да ги защитават. Момчета­та с бухалките навестяват собственици на ресторанти, кафенета, хотели и магазини. „Подкан­ват" ги да плащат авторски права.

Борците гушват 25 процента от сумите. Останалото отива в „Музикаутор".

Държавата близа в ролята на бирник и кове месечни такси: 100 лева за радиоточки, 12 000 за елитни барове, 5 хил. лева за дискотеки, 3 бо­на за ресторанти, 1500 лева за заведения и ка­равани. Дори собствениците на автобуси, вла­кове и самолети трябва да изпразнят джобове­те.

„Непослушните" се наказват с глоби до 500 хил. лева или осъмват без заведения.

Тази светла част от бизнеса на ВИС движи Чавдар Писарски. Изисканият мъж прилича по­вече на политически коментатор в „Панорама", отколкото на силовак. Рафиниран е. Работил е в „Балкан холидейс", Англия. Зет е на мастития генерал Венелин Коцев, а чичо му е бил кадрови разузнавач в Първо главно на ДС и търговски аташе в Китай.

„Бялата врана" Писарски е мощна ракета - носител на ВИС.

Битката за авторски права обаче е „кауза пердута".

„Ако някой откаже да плати таксите и да сключи договор, а това са 90 на 100 от случаи­те, трябва да предадем нещата в отдела по авторско право в културното министерство, а те да го санкционират - вайка се Чавдар Писар­ски в интервю пред в. „Капитал". - Там с това се занимават пет души и процедурата е трома­ва. Затова работим на абсолютна загуба."

Васил Илиев налива близо милион и половина лева в стикери за борба с пиратството.

Националните медии завеждат дела срещу мутрите. Попиляват ги с размазващи критики. Групировката е обвинена в пладнешки грабеж, а властта - в узаконяване на рекета. Културно­то министерство свири отбой.

Проектът „Музикаутор" се пръсва по ше­вовете.

7. ВИС-2 - шестица от тотото

ЗА МАЛЦИНА МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ СА ПРЕКАРАЛИ съзнателния си живот на „Витошка". Фронтмен на групата е Кирил Щерев, по-извес­тен като Киро Турука. И днес градският тари­кат претаква безгрижно времето си в кафене­тата „Лаваца", „Ъпстеърс" и пицария „Трол". До вечерта е отметнал всяко локалче на „Витошка". Кирил Щерев може да си го позволи.

Старият софиянец е сред претендентите за изобретатели на улицата. Маркирал е стъп­ката си на „Витошка" още когато Васко Илиев и „анцузите" пият кафе „трета" цедка в бар „Ха­вана". Тогава Киро Турука ги води с няколко оби­колки. Държи кафене на „Витошка", знае насън магураджийските пинизи и има колоритна при­съда: три години затвор за балон, спукан с ци­гара в бар „София".

Той е жилав мъж с преценяващи очи тип „тег­лилки" и коса в неувяхващи конячни оттенъци.

През 1994-та е авторитет във ВИС. Еднак­во близък е с мълниеносния буревестник Поли Пантев и с Чавдар Писарски, плавен като пиа­нист от 19 век.

Кирил Щерев е главен лобист за „харабийско" лустро на мутриадата ВИС. Първият му не­успех е проектът „Музикаутор". Вторият е ло­тарията с ценни книжа „Благодарност".

Киро се сближава с Румяна Славчева, „шефкиня" от класа. Тя е бивш юрисконсулт на Мо­нетния двор и община „Възраждане". Майка е на прочутата „Мис България" Любомира Славчева. Заедно с шефкинята висаджиите искат да пуснат игра на късмета. В кюпа е бившият пре­миер Димитър Попов, изръсил знаменитата фраза „За Бога, братя, не купувайте". Идеята за лотария се прецаква. Третото „ноу-хау" на тариката удря шес­тица от тотото.

Една мързелива неделя събира Кирил, Румяна и съпруга й Любомир Славчев, директор на дър­жавния застрахователен гигант „Гранит".

Триото пие обедно уиски с кашу в топла ат­мосфера на вила край София. Рандевуто става все по-напоително. Търкулват се идеи в облаче­та от цигарен дим.

- Абе, момчета, що не си направите заст­рахователна компания? - подхвърля Румяна Слав­чева.

Киро Турука посяга за цигара.

Шефът на „Гранит" подклажда огъня:

- Ами да. В закона има пропуск. Никъде не пише, че не може да има частна застраховател­на компания.

Кирил Щерев хваща телефона. Звъни на Чав­дар Писарски и Поли Пантев. „Супер!" - отси­чат и двамата.

Звънят на Васил. Сварват го на Слънчев бряг.

Босът пали колата и подгонва София. След три часа и половина пристига на вилата.

„За пет дни събрахме 2 милиона и 300 хиляди лева основен капитал - спомня си участник в за­верата. - В петък около 17,00 часа подадохме до­кументите. В понеделник осъмнахме със заст­рахователна компания. Отворихме офис на „Ма­гура". Така се роди „ВИС-2."

Няколко дни преди това журналистът Йово Николов интервюира Васил Илиев за в. „24 часа":

- Вярно ли е, че ще регистрирате застрахо­вателна компания?

- При нас идват много хора, на които са им откраднали колите. По 10-15 души на седмица искат да им ги намерим. Така или иначе търсим изчезналите автомобили. Защото знаете, че масово се крадат коли. Голям град, гастрольори много... Няма да се ограничим само с автомоби­ли. Смятаме да правим всички застраховки, раз­решени от законите, дори „Живот". Ще създа­дем и холдинг, който да се занимава с търговия. Тези хора, които досега са работили във ВИС, ще се занимават с друга нормална дейност."

Застрахователната компания е регистрира­на на 31 август.