Копието на съдбата (окултната сила на копието, пронизало гърдите на Христос)

Адолф Хитлер прекосил границата и преминал през много украсени села на път за Линц, където някога живеел и учел. В Линц той изчакал пристигането от Виена нарайхсфюрера Хайн­рих Химлер, който трябвало да потвърди, че добре замислените му планове да осигури копието на Лонгин се осъществяват ус­пешно и че охрана от подбрани щурмоваци го пази в съкровищ­ницата в Хофбург.

Опасенията му, че този талисман на историческите съдбини на света може да му се изплъзне в последния момент по същия начин, по който се изплъзнал от ръцете на Наполеон, вече били намалели. Но боейки се от опит за покушение срещу живота му, подобен на извършения от Фридрих Щапс срещу френския им­ператор на територията на летния дворец на Хабсбургите, Хит­лер забавил влизането си във Виена с няколко дни, за да бъдат взети допълнителни мерки за сигурност с оглед опазване на жи­вота му. Докато царяло трескаво въодушевление от неочаквано обявения от Хитлер пълен аншлус и есесовците арестували хи­ляди известни и потенциални антинацисти, Адолф Хитлер по­сетил Леондинг, за да постави венец на гроба на майка си.

Не е трудно да си представим огорчението и гнева, изпълни­ли сърцето на Хитлер при спомена за бедността и самотата, в които овдовялата му майка починала в Линц, и за мъчителните години, последвали кончината й и прекарани от самия него в крайни лишения във Виена.

Когато Хитлер пътувал по Рингщрасе към площада и оттам към Хелденплац и трибуната пред двореца Хофбург, бурният въз­торг на тълпата прераснал почти в делириум. Откъде можели жителите на Виена да знаят, че екстазът, изписан върху лицето на Адолф Хитлер, бил извратеният екстаз на отмъщението!

Богохулният дух на Фридрих Ницше сигурно се е задавил от радост, когато Адолф Хитлер съобщил по радиото най-гранди­озната измама на новите си и нищо неподозиращи поданици:

„Почувствах, че провидението ме призова. Само за три дни Бог съкруши всички тях (Миклас, Шушниг и останалите, дръзнали да му се противопоставят). А в деня на предателството аз бях удос­тоен с милостта да мога да присъединя родината си към райха. Благодаря на Бога, който ми позволи да се върна в родината си, за да мога да я поведа към германския райх. Дано утре всеки гер­манец да осъзнае съдбовния миг и неговото значение и смирено да сведе глава пред Всемогъщия, който само за няколко дни нап­рави това чудо за нас!"¹²⁵

След като направил преглед на строените сили на СС и дал разрешението си за образуването на нов полк, носещ неговото име, Адолф Хитлер отказал поканата да направи обиколка на града, в който някога бил живял в приют за бездомни. Той на­пуснал площада и се насочил право към хотел „Империал", къ­дето за него бил отреден най-луксозният апартамент. Приготов­ленията за вечерята и приема били прекратени по негово нареж­дане, а самият той, все още в плен на страха от възможно поку­шение върху живота му, останал в строго охранявания апарта­мент.

Много след полунощ той напуснал хотел „Империал" заедно с Хайнрих Химлер, за да направи дългоочакваното посещение на съкровищницата и да превърне Копието на съдбата в свое лич­но притежание.

В Хофбург го чакали Волфрам фон Зивърс, началникът на на­цисткото окултно бюро, майор Валтер Бух, правен съветник, и Ернст Калтенбрунер, СС фюрер от Австрия. Всеки от тях, заед­но с полицаите на Райнхард Хайдрих, имал своята роля в осъ­ществяването на плановете на Хитлер да стане притежател на копието.

Зивърс, който отговарял пред Химлер за извършването на ака­демични проучвания върху историята на копието, пристигнал във Виена няколко дни преди аншлуса, за да не позволи талисманът на властта да бъде изнесен от града. Изработени били по­верителни досиета на целия персонал в Хофбург - от директора и неговите архивари до най-скромния служител.

Когато германските войски за пръв път прекосили австрийска­та граница, президентът Миклас дал заповед специални поли­цейски части да оградят центъра на града, за да се осигури от­браната на всички административни сгради, включително и на Хофбург. Когато полицаите пристигнали пред Хофбург, те били посрещнати от неумолими и облечени в черно есесовци, въоръ­жени до зъби и решени да не допуснат никаква намеса. Ключо­вете за съкровищницата, подобна на залата в лондонската кула Тауър, където се пазят кралските корони, били предадени на на-цистите от преминали на тяхна страна официални служители. Самият Ернст Калтенбрунер се явил на мястото със заповед есесовците да откриват огън, ако се наложи, без да се съобразяват с нарежданията на полицията. Както във всеки град или селце в Австрия през онази нощ, полицията се предала на нацистите, които съвсем явно се намирали на прага на абсолютната власт.

Майор Валтер Бух, тъст на Мартин Борман и глава на Вис­шия партиен съд, присъствал, за да осигури законното предава­не на кралските съкровища, безценните символи на древната гер­манска империя, включително и копието на Лонгин. Неговата задача била да организира пренасянето на копието през грани­цата до Нюрнберг. Но Валтер Бух, окултист, отговорен за ликви­дирането на франкмасонството в нацистка Германия, изпитвал нещо повече от чисто правен интерес към Копието на съдбата и бил допуснат да сподели тайната на Хитлер за виденията, споходили го пред този талисман на историческата съдба на света.

Хитлер влязъл в съкровищницата заедно с Хайнрих Химлер, а Калтенбрунер, Зивърс и Валтер Бух чакали отвън заедно с адю­тантите на Хитлер и личната му охрана. Малко след това Хайн­рих Химлер се върнал по тясното стълбище към съкровищница­та и оставил фюрера сам. Няма никакви данни за случилото се през този час и нещо, когато Хитлер останал насаме с талисмана на историческата власт над света, превърнал се вече в негово лично притежание.

Макар, както вече показахме, копието на Лонгин да е било извор на вдъхновение през целия му живот и ключът към шеметното му изкачване на власт, той го бил зърнал за последен път преди малко повече от двайсет и пет години, а почти трий­сет години били минали от мига, когато за пръв път видял копи­ето и чул невероятната легенда.

Каквито и да са били виденията на Хитлер този път, сцената с германския фюрер, застанал пред древното оръжие, трябва да се счита за най-критичния момент от историята на двайсети век. (Преди американците да се сдобият с копието в Нюрнберг през 1945 година и докато то е тяхно притежание, да поставят нача­лото на атомната ера с пускането на атомните бомби в Хироши­ма и Нагасаки.)

Британското, френското, руското и чешкото правителство не си помръднали пръста, за да попречат на извършеното от Хит­лер присъединяване на Австрия, на което гледали като на неиз­бежен съюз между два германски народа, споделящи общ език, наследство и култура.

Само самотният глас на Уинстън Чърчил предупредил света, че влизането на Хитлер във Виена представлява решителна про­мяна в баланса на силите в Европа и че световната война е вече неизбежна. Благодарение на доктор Валтер Щайн Уинстън Чър­чил бил запознат с всички подробности около значението, което имала за Хитлер легендата за историческите съдбини на света, свързана с копието в Хофбург, и плановете на нацисткия фюрер за световно господство за него били съвсем прозрачни.

В очите на Чърчил „завладяването на Виена, която векове на­ред се е считала за врата към Югоизточна Европа, поставяло германската армия в началото на унгарската долина и на прага на Балканите".

Освен всичко друго Хитлер увеличил броя на поданиците на Третия райх с около седем или осем милиона души. Той получил обща граница с Италия, която подкрепяла оста между Берлин и Рим. Армиите му сега обграждали Чехословакия от три страни и Чърчил съвсем правилно твърдял, че следващата стъпка ще бъде ликвидирането на чешката държава. Освен това благодаре­ние на своя политически опортюнизъм Адолф Хитлер успял да разбере, че Великобритания, Франция и Русия до такава степен се страхуват от въоръжен конфликт, че всичките им привидно умерени планове да осуетят териториалните му амбиции в дейс­твителност са празни заплахи.

Същата нощ става известна във Виена като „нощта на теро­ра" или „нощта на отмъщението". По лична заповед на Хитлер, издадена от хотел „Империал", бил подет най-ужасяващият пог­ром срещу многобройното, богато и влиятелно еврейско населе­ние, а през следващите дни били арестувани 70 000 евреи. Сце­ните на садизъм и жестокост по улиците били толкова страхови­ти, че мнозина евреи избягали в Германия, за да търсят убежи­ще. Бил построен нов концентрационен лагер на северния бряг на река Дунав, който не след дълго щял да се прочуе със злове­ща слава - Маутхаузен. Тук официалният списък на екзекутира­ните е по-дълъг, отколкото в който и да е друг лагер в пределите на райха. Райнхард Хайдрих бързо се сдушил с новия отдел, на­речен Служба по еврейска емиграция. По-късно под ръководст­вото на Карл Айхман тази служба променила дейността си. Вместо да продава разрешения за напускане на страната на бо­гатите евреи в замяна на цялото им имущество, службата орга­низирала масовото им депортиране в лагерите на смъртта и га­зовите камери. По време на Нюрнбергския процес било полу­чено признание, че нареждането да се осъществят плановете за „окончателно решение" датира от триумфалното влизане на Хитлер във Виена.

Това била фаталната нощ. Настъпил моментът да се отхвър­лят инструментите на измамата и политическото лукавство. От този момент нататък Адолф Хитлер щял открито да нанася сво­ите удари, за да постигне окончателната си цел - завладяването на целия свят.

Този път, за разлика от предишните му посещения в Хофбург, нямало пазачи и дребни служители, които подозрително да наб­людават неугледния бездомник. Наследникът на Хабсбургския император имал пълното право да вдигне копието от ложето му от избеляло червено кадифе под защитния стъклен похлупак. Може да се предположи, че той държал талисмана на властта в ръце и усещал допира на студения почернял метал на острието, пронизало гърдите на Исус Христос на разпятието.

Със сигурност това било сцена, която дори геният на комич-гегове Чарли Чаплин не би дръзнал да постави.

Сцена, която външно е толкова комична и невероятна, че прос­то не се побира в представите! И все пак това било събитие до такава степен заредено със зло, че било в състояние да предиз­вика невиждан дотогава бурен и разрушителен катаклизъм. Съ­битие, което скривало първата искра на безмилостната жажда за власт, която скоро щяла да разпространи огнената си стихия над цял един континент. Невиждано общуване със сили и принципи, предизвикали сатанинска вълна на терор и хладнокръвна касап­ница, надхвърляща по мащабите си примитивното варварство и животинската жестокост на всички предишни епохи на тирания и потисничество в цялата история на човечеството.

ПЕПЕЛТА

Положението станало още по-неудържимо след войната, ко­гато граф Кайзерлинк обявил, че вече няма да допуска отстрелването на животни в собствените си земи или в земите на своите арендатори. Освен това той забранил и употребата на отрови. „Търся някакъв алтернативен метод за унищожаване на вреди­телите", обяснил той на разярените си съседи.

През пролетта на 1924 година граф Кайзерлинк поканил за­интересувани земевладелци, фермери и зеленчукопроизводители от цяла Европа да присъстват на селскостопанска конфе­ренция, състояла се в неговия дом в Кобервиц, за да даде глас­ност на „едно отношение към земеделието, където земята и при­родата вече не се разглеждат като обект на късогледо финансо­во експлоатиране". Конференцията щяла да разгледа и нов биодинамичен метод на обработване на селскостопанските земи, целящ отглеждането на по-здрави растения, предотвратяване­то на ерозията на почвата, борба със замърсяването на околна­та среда и намаляване на болестите по растенията и животни­те, дължащи се на употребата на промишлени отрови и изкуст­вени торове. Кулминация на конференцията щяла да бъде де­монстрацията на нова форма на борба с вредителите, която щяла да избави имението и съседните земи от цялата заешка попула­ция само за три дни.

Сред честните селяни и дребни земевладелци се носел слу­хът, че граф Кайзерлинк е довел в Кобервиц известен магьос­ник, който подобно на легендарния флейтист от Хамелин щял да прогони зайците. Всички чакали с някаква смес от опасение, суеверие и любопитство появата на този магьосник, който да раз­маха вълшебната си пръчка и да прогони плодящата се заешка популация, без да прибягва до оръжие или отрова.

Намерението му било да предизвика сред зайците състояние на такава пълна несигурност по отношение на настоящия им аре­ал, че цялата популация панически да напусне района. За да пос­тигне тази цел, той използвал онези органи на мъжкия заек, кои­то представляват физиологичната основа на инстинкта за оцеля­ване на вида. Хомеопатичното въздействие щяло да трансфор­мира този инстинкт в неговата противоположност. Разнасяна от вятъра и вдишвана, сместа трябвало да окаже върху зайците въз­действие, сходно с условията, които природата налага върху лемингите, когато техният брой стане по-голям, отколкото околна­та среда може да понесе, и те се събират с хиляди, за да се само­унищожат.

Доктор Щайнер отнесъл в една кофа забърканата от него смес в ливадата близо до къщата. В другата си ръка държал нещо ка­то четка, с която обикновено трохите се смитат в кошчето за отпадъци. Потопил четката в течността и я разтърсил, за да из­прати по вятъра фини капчици. Млади негови помощници за­несли подобни кофи към границите на имението и също раз­пространили хомеопатичната смес във вид на спрей.

През следващите два дни не се случило нищо. Навсякъде се виждали зайци, които гризели пролетните зеленчуци и явно не подозирали нищо за очакващата ги съдба. Селяните и селскосто­панските работници си отдъхнали облекчено. В крайна сметка ма­гьосникът се оказал най-обикновен смъртен. Щяло да се наложи граф Кайзерлинк отново да разреши отстрелването на зайците!

Доктор Щайнер изтъкнал пред участниците в конференция­та, че хомеопатичните средства се различават от алопатичните, които предизвикват незабавна физиологична реакция. Пригот­вената от него хомеопатична смес се нуждаела от три дни, за да проникне в организма на зайците. По здрач на следващия ден в целия район нямало да остане нито един заек. Той описал как вредителите по цялата земя постепенно ще изградят резистентност към наличните алопатични средства и съвсем правилно предсказал, че науката в края на века ще срещне сериозни труд­ности при изобретяването на ефикасни отрови. Начинът на бор­ба с вредителите, който той демонстрирал, по необходимост щял да бъде признат от бъдещите поколения за единственото въз­можно решение на проблема.

На следващата сутрин при зазоряване хиляди зайци се били събрали около големия ясен в средата на ливадата. Изглеждали силно възбудени, неспокойни, целите треперели, тичали напред-назад и душели въздуха в явна суматоха. От всички страни при­иждали все повече зайци, които бягали през полетата, стрелкали се през дворовете и хамбарите и дори търчали по алеите в гра­дините, явно забравили за опасностите, които крие контактът им с хората.

Пристигали сведения от всички части на огромното имение и от съседните земеделски земи. По цялата територия зайците на­пускали дупките си, като че ли естествената им среда се била превърнала в заплаха за оцеляването им, и образували огромни и силно възбудени групи. В края на следобеда отделните групи се обединили в единна маса в отдалечен край на имението. Мал­ко преди да се мръкне, цялата заешка популация се изгубила от поглед като огромна и изпаднала в паника гъмжаща маса, отпра­вила се на североизток към далечните пустеещи земи и блатата. В продължение на много години в земите на Кайзерлинк не се мяркал нито заек, нито заешка диря.

* * *

Роден в апартамент, който се намирал точно над известната аптека „Либиг" на Либигщрасе в Мюнхен, Химлер бил очаро­ван от цялото царство на химията още от най-ранна възраст. На осемнайсет години той се записал в Мюнхенския колеж в специ­алността селско стопанство, но специализирал селскостопанска химия. Единствената му друга работа извън нацистката партия била в една фирма, занимаваща се с производството на изкуст­вени торове. Той работел като помощник-лаборант в отдела по полеви изследвания.

Химлер се запознал с идеята за потенцирането за пръв път чрез Адолф Хитлер, който публично прокламирал доверието си към хомеопатията, а за здравето му се грижели лекари хомеопати. Не след дълго по незаконен път Химлер успял да се добере до лекци­ите по биодинамично земеделие на доктор Щайнер в Кобервиц и осъзнал огромните възможности, криещи се в хомеопатичното об­работване на почвата и в прилагането на потенцирането в борбата с болестите по животните и растенията. Химлер проучил в под­робности хомеопатичните начини за борба с вредителите, но по онова време (1929 г.) бил твърде отдаден на изграждането на струк­турата на СС, за да предприема опити в тази насока.

Възможността за прилагането на този метод за борба с вре­дителите при хората не била хрумвала на Химлер до 1943 годи­на, когато кампанията по „окончателното решение" вече била напълно разгърната и той бил въвлечен в опита да се избият око­ло трийсет милиона души, включително пълното унищожение на европейските евреи, полската интелигенция и голяма част от славянските народи.

След поражението при Сталинград и отстъплението на нем­ските армии от руския фронт Химлер постепенно започнал да осъзнава, че германците могат да изгубят войната и да бъдат по­бедени от враговете си. Спешната необходимост от мобилизирането на всички човешки ресурси за разширяване на военната икономика сложила край на масовите убийства на евреи, поляци и славяни. Химлер бил изправен пред нов проблем - как да сте­рилизира тези „получовеци", да им отнеме способността да се възпроизвеждат.

Първите опити да се постигне ефикасен и практичен метод на стерилизиране бил извършен върху мъже евреи в Аушвиц чрез Саladium Seguinum, медикамент, препоръчан за целта от доктор Алфред Покорни. Неуспехът на това лекарство да постигне же­лания ефект предизвикал по-нататъшни опити, извършени от док­тор Карл Клауберг, който опитал да стерилизира хиляди еврей­ки в Равенсбрук. Известно време Химлер имал доверие в бърза­та техника на професор Гебхард, който извършвал стерилизация по хирургичен път, но процедурата била твърде бавна и трома­ва, за да осигури стерилизацията на цялата еврейска раса. Пла­новете на доктор Виктор Брак да кастрира всички мъже евреи посредством рентгеново облъчване били много по-обещаващи и веднага срещнали одобрението на Химлер, докато не станало ясно, че една скъпа инсталация може да кастрира ефективно са­мо 200 мъже дневно. Каква полза можело да има от такива тех­ники за човек, който всяка седмица изгарял в газовите камери около 50 000 евреи?

След нахлуването на съюзниците в Европа през 1944 г. и пос­ледвалите съкрушителни обрати на Източния фронт Химлер се изправил пред още един проблем - как да направи така, че оста­налото еврейско население да напусне континента завинаги след окончателното поражение на Третия райх. За да постигне тази цел, той се вкопчил в идеята за прилагането на методите за бор­ба с вредителите и върху човешки същества.

Преди да се премести да живее до езерото Линденфихт, Хайн­рих Химлер имал малка ферма за пилета в Мюних-Трудеринг, където трябвало да решава проблема с унищожаването на плъ­ховете с отрови, които да не са опасни за пилетата му. Имайки предвид собствения си опит, той наредил първите експеримен­ти в борбата с вредителите да бъдат проведени с потенциран прах от плъхове.

Клон от нацисткото окултно бюро под ръководството на Вол­фрам фон Зивърс получил нареждане незабавно да се заеме с опитите, но само една от пет проби с потенциран прах от плъхо­ве се оказала ефективна в района около Аушвиц. Нацистите недогледали един съществен фактор - времето. Поради някаква причина праховете били ефективни само през определен период в годината, защото очевидно техните възможности били зависи­ми от космически влияния по същия начин, по който фазите на луната влияят върху покълването и развитието на растенията. Накратко, технологията имала и своите астрологични аспекти, а те не притежавали ключа към тях.

След дълго и продължително проучване след войната доктор Валтер Щайн установил, че първите потенцирани проби от прах на мъже евреи били инжектирани на други евреи в Бухенвалд. Тези опити се провеждали в Блок 46 от Волфрам фон Зивърс и доктор Хааген, и двамата впоследствие екзекутирани за прес­тъпления срещу човечеството. По същото време затворниците в лагера били принуждавани да си правят и други ваксини, напри­мер срещу тиф, дифтерия, холера, едра шарка и т.н., а резулта­тите от инжектирането на веществата за борба с вредителите били унищожени заедно с документацията за други нечовешки експерименти, причинили мъчителната смърт на хиляди души. Конкретните жертви не можели да бъдат идентифицирани и по вида на тяхната реакция към инжектирането на потенцирания прах, защото ако някой от подложените на опити хора в този блок се опитал да избяга оттам, попадал зад решетките, охраня­вани от бившия затворнически надзирател Артур Дицше с по­мощта на камшик с девет върви.

Химлер явно бил убеден, че успешната потентизация в това отношение зависи от откриването на физиологическата основа на расовите белези на еврейския народ. Волфрам фон Зивърс решил да си направи специална колекция от еврейски черепи и трупове, за да могат да се провеждат изследвания на кръвта, на костния мозък и на репродуктивните органи. Вермахтът полу­чил нареждане да залови живи еврейско-болшевишки комиса­ри, които Химлер смятал за прототипите на тази раса от „получовеци". Били разпространени инструкции как главите да бъдат отрязвани от раменете и да бъдат изпращани отделно в хермети­чески затворени контейнери. С оглед на секретността Химлер отменил заповедта си за Източния фронт и наредил специални екземпляри да бъдат подбирани сред живите концлагеристи в Аушвиц. Тези псевдонаучни проучвания все още продължавали, когато армиите на съюзниците преминали Рейн и проникнали в сърцето на Германия.

В следвоенна Германия се носели множество слухове, пре­върнали се впоследствие в тема на много черни книги, че есесовците разпръснали праха от газовите камери в концентраци­онните лагери нашир и надлъж по територията на Третия райх. Не е възможно обаче да се намери задоволително обяснение на подобно действие, освен суеверния вариант за „последно жерт­воприношение пред силите на мрака". Слуховете отразявали ис­тината само отчасти. Разпръсната била не пепелта от камерите, а потенцираният прах, който бил разнесен от вятъра като фини капчици дъжд.

Веднага след падането на Третия райх през април 1945 годи­на огромен брой от оцелелите евреи напуснали континента. Да­ли това било резултат от сатанинската форма на борба с вреди­телите? Или причината била увереността на евреите, че нечо­вешкото отношение към хората ще бъде принцип, а не изключе­ние на този пропит от кръв континент?
ЕПИЛОГ

След аншлуса, когато Адолф Хитлер предявил претенциите си над копието на Лонгин, древното оръжие останало във Вие­на, в съкровищницата на Хофбург, където било охранявано от специално подбрани есесовци под прякото командване на док­тор Ернст Калтенбрунер, СС фюрер в Австрия.

Хитлер бил решен да придаде законен вид на пренасянето на талисмана на властта и на останалите символи на империята обратно в Германия. Посредством продължителна процедура, коя| то твърде много приличала на фарс, бил приет специален закон признаващ историческото право на Германия да притежава съкровищата и реликвите, съхранявани в съкровищницата на Хабсбургите в продължение на повече от сто години.

Адолф Хитлер публично говорел за специалния указ на император Сигизмунд, който през петнайсети век обявил, че божественото копие, короната и скиптърът на германската династия никога не трябва да. напускат родината. Официалните историци също се включили в опитите да се проследи историята на държавните съкровища от момента, в който армиите на Наполеон наближили Нюрнберг през 1796 година, когато съкровищата били пренесени във Виена през Регенсбург. Някой си барон Фог Хугел, имперски пратеник в Регенсбург, бил обвинен в предателски акт и немските вестници описвали как кралските символи на Свещената римска империя били поверени на неговите гри­жи и как той не изпълнил обещанието си да върне съкровищата в Нюрнберг при първа възможност. А също и как след разпада­нето на Свещената римска империя през 1806 година лукавият барон продал скъпоценните германски реликви на Хабсбургите, кражба, която била разкрита едва три години след окончателно­то поражение на Наполеон при Ватерло. Хабсбургските импера­тори надменно отказали да върнат копието и кралските съкро­вища в Нюрнберг, като „успели да нарушат това суверенно пра­во единствено посредством върховната си власт".

Оглавяваното от Гьобелс Министерство на пропагандата под­готвило австрийския народ за този пладнешки обир на истори­ческото му наследство посредством добре обмислена и продъл­жителна кампания, целяща да обясни историческите основания за връщането на съкровищата в Нюрнберг. Дори публикували серия от репродукции, показващи как германските рицари били коронясвани в Аахен преди посещението си в Рим и били докос­вани по двете рамена с копието на Лонгин в знак на правото им да носят титлата свещен римски император. Единствено Хайнрих Химлер, който обикновено се запленявал от подобни мо­менти от германската история, не успял да разбере защо фюре­рът се занимава с такива дреболии. По негово мнение копието трябвало незабавно да замине за светилището на Хайнрих Птицеловеца в СС замъка във Вевелсбург.

Междувременно Хитлер вече бил избрал мястото, където да бъде поставено Копието на съдбата след пристигането му в Гер­мания. Трийсет години преди това, когато младият Хитлер за пръв път зърнал историческия талисман на властта, по необяс­ним начин в паметта му изникнали стиховете от Вагнеровата опе­ра „Майстерзингерите":

Усещам го, но не разбирам,

не мога да запомня, нито да забравя,

а разбера ли го, не мога да го обозра.

Освен вдъхновеният свише избор на залата на майстерзингерите, Нюрнберг, който винаги е бил смятан за Мека на нацисткото движение, бил най-подходящият град, който да приюти този символ на световното господство. Нюрнберг бил не само исто­рическият крепостен град, където копието било съхранявано в продължение на почти петстотин години, но и мястото, където всяка година се провеждали сборищата на нацистите. На тези поразителни пропагандни спектакли, които Хитлер наричал „Празници на кръвта", той държал най-пламенните си речи пред германския народ. Подобно на демоничен майстерзингер маги­ческият му талант на оратор докарвал събраните на осветената с прожектори арена нацисти до пароксизма на фанатизма и исте­рията.

Главният кмет Вили Либел, човекът, който организирал тези сборища, бил избран да бъде новият пазач на копието на 13 ок­томври. Точно шест месеца след аншлуса копието, заедно с ос­таналите регалии на кралската власт на Хабсбургите, било нато­варено на един брониран влак, охраняван от СС, и било прене­сено от Виена през германската граница до Нюрнберг. Ернст Кал-тенбрунер, който впоследствие заместил убития Райнхард Хайдрих като началник на отдела за политическо разузнаване, пъту­вал заедно с копието. В Германия бил обявен национален праз­ник, с който да бъде ознаменувано епохалното завръщане на без­ценния символ на германските императори в отечеството.

Тълпи от хора от цяла Германия се стичали към древния град, украсен с нацистки знамена, свастики и гирлянди от цветя, за да наблюдават пристигането на влака, който връщал в родината без­ценните съкровища. Войници оформили кордон между църква­та „Св. Катерина" и гарата, а бронирани коли пренесли копието през последния етап от пътуването му до залата на майстерзин герите. Заобиколен от висши нацисти, Вили Либел чакал на входа на църквата, за да приеме официално копието от Калтенбрунер от името на всички предани германци. А според плебисцита, проведен десет дни след аншлуса, това означавало 99,8 процента от населението.

Всичко било готово за незабавното излагане на германските държавни символи в „Св. Катерина". През следващите дни пред църквата щели да се образуват дълги опашки от хора, чакащи реда си да зърнат тези съкровища - короната от десети век, ук­расявала главите на герои като Отон Велики, Фридрих Хохенщауфен и Барбароса, имперския глобус, скиптъра, мечовете и накитите от скъпоценни камъни. Имало и други предмети, кои­то да доставят наслада на жителите на Бавария, превърнали се във фанатизирани нацисти, но по някакъв начин успели да запа­зят предаността си към римокатолицизма. Реликви като,дарохранителницата с част от дрехата на Христос по време на Тайната вечеря", „част от препаската на нашия Бог", треска от кръста, „златно ковчеже с три брънки от веригите на апостолите Петър, Павел и Йоан", „кесията на свети Стефан" и дори „зъб на Йоан Кръстител".

Сред първите посетители, допуснати в залата на майстерзингерите, били много от членовете на обществото „Туле", които сега били част от окултното бюро на Хайнрих Химлер. Само те знаели, че копието е единствената важна реликва сред странната смесица от германски антики и религиозни светини. За профе­сор Карл Хаусхофер, един от почетните гости на официалната изложба на съкровищата в новия им дом, това бил ден на триум­фа. Човекът, стоящ зад плановете на Адолф Хитлер да завладее света, знаел, че пристигането на копието на германска земя оз­начава начало на военните действия. След по-малко от година светът бил въвлечен във война.

Копието на съдбата заемало централно място в изложените в „Св. Катерина" емблеми на имперската власт през цялото време на мълниеносната и победоносна кампания в Полша и на напъл­но неочакваната светкавична война и поражение на френските войски, когато британците успели да се измъкнат на косъм през Дюнкерк. Но убедеността на Адолф Хитлер, че няма нужда да се търси постоянно военно убежище за талисмана на властта, се оказала печално погрешна, когато Британската кралска авиация започнала да прониква все по-дълбоко в територията на Третия райх и да превръща големите градове в руини.

Индустриализацията на Нюрнберг започнала след идването на нацистите на власт и сега историческият град предлагал мно­го истински военни мишени, включително заводите „Ман", фаб­рики, произвеждащи части за двигателите на танковете „Пан-цер" и за германските подводници, и големия комплекс на елек­трическите заводи на „Сименс-Шукерт". Първото въздушно нападение предизвикало сериозни щети в района около „Св. Кате-рина" и разрушило дори част от покрива на самата църква. Ко­пието и останалите съкровища незабавно били преместени в дъл­боките подземия на Кон Банк на ъгъла на Кьонигщрасе.

След поражението при Сталинград, когато цяла Германия би­ла в траур, а нацистките ръководители за пръв път допуснали възможността от поражение, Адолф Хитлер наредил за талис­мана на властта да бъде намерено постоянно скривалище в окол­ностите на Нюрнберг. Хайнрих Химлер и Ернст Калтенбрунер направили специално посещение в града, за да обсъдят различ­ните възможности, предложени от Вили Либел.

Историческата нагласа на мисленето на райхсфюрера от СС неизбежно довела до предложението да бъде отворен тунел от лабиринта, прокопан на неколкостотин метра под Нюрнбергска-та крепост през средновековието. В един такъв тунел, намиращ се на около триста метра под крепостта, кралските съкровища били скрити временно през 1796 година, преди Копието на съд­бата да бъде тайно изнесено в Регенсбург далеч от лапите на Наполеон. Сега Хайнрих Химлер заповядал да не се пестят ни­какви средства при отварянето и разширяването на този тунел и при построяването на климатизиран бункер, в който да бъдат скрити символите на германската държава.

За работата били наети само предани нацисти, на които мо­жело да се разчита, че ще пазят пълна тайна по отношение на проекта. Входът на древния тунел се намирал зад една от къщи­те с фронтони от седемнайсети век на Оберен Шмид Гасе (Горна алея на ковачите). Алеята на ковачите, тясна уличка с живопис­ни постройки, стигала до отвесна скала, върху която се издигала историческата крепост. Тунелът бил прочистен, разширен и про­дължен до дължина трийсет метра в скалата, а в дъното му бил построен бункер с климатична инсталация. Масивни стоманени врати, вградени в бетона, пазели входа на бункера, където било положено съкровището.

Главният кмет Вили Либел избрал две свои доверени лица, които да надзирават строителството - градския съветник Хайнц Шмайснер, строителен експерт в градската управа, и доктор Конрад Фрайс, който отговарял за защитата на града от въздушни нападения. Присъствието на тези двама души на малката уличка щяло да предизвика известни подозрения. Когато строителните работи приключили, доктор Фрайс получил ключа за вратата на бункера, а Хайнц Шмайснер знаел петцифрения код за сложния кодиран механизъм. Нито един от двамата не можел да отвори бункера сам. Единствено Вили Либел разполагал и с ключа, и с кода.

Имперските символи и религиозните реликви били извадени посреднощ от подземията на банката на Кьонигщрасе в центъра на града и били натоварени в един камион. Вили Либел заповя­дал на шофьора да стигне по дълъг и обиколен маршрут до Обе­рен Шмид Гасе, за да може дори банковите служители да си по­мислят, че реликвите се изнасят извън града. Камионът влязъл през обикновените на пръв поглед врати на гаража на старата къща, които вече прикривали входа на тунела. Подвижната зад­на стена на гаража безшумно се отдръпнала и камионът поел по тайния подземен път до огромните метални врати на разполо­жения на трийсет метра под историческата крепост бункер. Ко­пието на съдбата стигнало до своето укритие, където враговете на Германия никога нямало да успеят да го намерят!

Сега съдбата трябвало да се намеси, за да се изпълни веков­ната легенда, съпътстваща копието на Лонгин. Масирана въз­душна атака, проведена на 13 октомври през нощта от бомбар­дировачите на Британските кралски военновъздушни сили и през деня от ескадрили на американските „Летящи крепости", пре­дизвикала огромни разрушения в Меката на нацизма. Нюрнберг се преобразил в купчина димящи руини. Непопаднали в целта си бомби превърнали Оберен Шмид Гасе в хаос от горящи раз­валини. Маскираният вход към тайния бункер на Адолф Хитлер лъснал на показ под слънчевата светлина. Външните врати на гаража били взривени, а плъзгащата се задна стена била превър­ната в парчета изкривен метал. Скоро в града плъзнала новината за таен тунел, водещ до бункер с огромни стоманени врати, коя­то стигнала дори до ушите на затворниците и на британските и американските военнопленници. Вили Либел наредил веднага да започнат строителни работи за изграждане на прикритие на зейналия вход на тунела. Макар работите да били проведени бър­зо и ефикасно, пристигнала заповед от Хайнрих Химлер да се намери друго скривалище.

В този момент се случило най-невероятното и комично недо­разумение, което по тайнствен начин щяло да предизвика сбъд­ването на легендата за смяната на притежателите на Копието на съдбата.

Нито Хайнц Шмайснер, нито Конрад Фрайс знаели какво е ис­тинското значение на копието. Те не познавали съпътстващата го легенда и ролята, която тя изиграла за зараждането на нацизма и за издигането на Хитлер във властта, макар и двамата да били доверени служители в градската управа на най-фанатичния на­цистки град в Германия. Когато Вили Либел изреждал предмети­те, които трябва да се пренесат в друго скривалище, той нарекъл копието с официалното му название - „копието на Мавриций". По случайност един от шестте основни символа на държавната власт бил меч, наречен „мечът на Мавриций". И тъкмо този меч на свети Мавриций бил скрит вместо копието на Лонгин.

Един заварчик на име Баум получил нареждане да изработи тайно няколко медни контейнера, в които да бъдат поставени им­перската корона, скиптърът, глобусът и мечът на свети Маври­ций. Регалиите на имперската власт били увити в стъклена вата, запечатани в контейнерите и отнесени през нощта в мазето на едно училище на Панир Плац, намиращо се в началото на Оберен Шмид Гасе. Началното училище, построено на хълма под крепостта, се използвало за противобомбено укритие, а дълбо­кото му мазе осигурявало прекрасна защита. В дъното на мазето една врата се отваряла и водела към голяма пещера в скалата. Нишата била зазидана от специално подбрани работници в при­съствието на Шмайснер, Фрайс и Юлиус Линке, друг строите­лен експерт. Вили Либел се появил за няколко минути. Според Хайнц Шмайснер бил много разтревожен. Току-що бил получил новини, че американски танкове и моторизирана пехота са стиг­нали до Гемунден и Хамелбург. Нюрнберг скоро щял да се ока­же в центъра на бойните действия. Либел бил в такова душевно състояние - буквално на ръба на самоубийството, - че грешката, допусната с копието на Лонгин, останала незабелязана. Датата била 30 март 1945 година.

Осъществена била мащабна импровизация, за да се създаде впечатлението, че регалиите на имперската власт са били изне­сени от Нюрнберг и преместени в друга част на Германия.

В присъствието на Вили Либел, който все още не подозирал за ужасната грешка, допусната по отношение на скъпоценния за фюрера талисман, транспортен конвой на СС и на Гестапо пре­минал по Оберен Шмид Гасе посред бял ден. Изобщо не бил направен опит да се прикрие целта на посещението. Множество дървени сандъци били изнесени от тунела и натоварени на ка­мионите. Конвоят потеглил с надути сирени. В града се разне­съл слух, че всички древни съкровища били пуснати на дъното на езерото Цел близо до Залцбург.

След поражението на Германия се потвърдило, че заповедта за тази маскировъчна операция била издадена лично от Хайн-рих Химлер, който споделил истинската тайна за временното скривалище под Панир Плац с Ернст Калтенбрунер и началника на Гестапо Мюлер.

„Данни на американското военно разузнаване: „Получената да този момент информация подсказва, че заповедта за пренасяне в скривалище на символите на имперската власт идвала от Химлер. Освен Химлер и служителите от градската управа на Нюрнберг, натоварени с тяхното преместване (на Панир Плац), само Калтен­брунер, началникът на германската служба за сигурност, и Мю­лер, шефът на Гестапо, биха могли да имат информация за истин­ското местонахождение на регалиите на властта. На среща на ръ­ководителите на отдели на службите за сигурност, състояла се в Берлин на 1 април, т.е. един ден след действителното премества­не на символите, Мюлер докладвал на Калтенбрунер: „Имперски­те символи са потопени на дъното на едно езеро от мой доверен агент". Калтенбрунер отвърнал само:, Добре". Източникът на тази информация е оберфюрер Шпацил, който в качеството си на ръ­ководител на Втори отдел на службата за сигурност трябвало да присъства на срещата. От този разговор Шпацил заключил, че Калтенбрунер вероятно е запознат в подробности с тази опера­ция, тъй като в противен случай би задавал въпроси. От забележ­ката на Мюлер може да се заключи и това, че идеята за прикри­ване на следите от преместването с помощта на измислената ис­тория за потапянето на съкровището на дъното на езеро трябва също да се е родила сред висшите кръгове на немските служби за сигурност, а заповедта за инсценирането на фалшиво преместване на символите в Нюрнберг е дошла от Берлин. Фактът, че дори шефовете на службите за сигурност не били посветени в тай­ната, показва политическото й значение.

На основание на тези факти и на разговорите между залове­ните офицери от СС, докладвани в разузнаването на Трета армия, може да се заключи, че шефовете на германските служби за си­гурност планират регалиите на имперската власт да се превърнат в символи на бъдещата германска съпротива. Кметът на Нюрн­берг Либел вероятно е бил запознат с тази роля на имперските символи. Според нашия източник, останалите офицери, участни­ци в преместването им, не са били информирани".

Три месеца преди капитулацията на Германия, когато доктор Валтер Щайн предупредил Уинстън Чърчил, че свещеното ко­пие и имперските регалии могат да станат символ на нелегална германска съпротива след края на войната, той не послушал съ­вета му. Едва през март 1945 година, когато данни от разузнава­нето на съюзниците донесли новината за намеренията за неле­галната съпротива (Верволф) и плановете за последна отбрани­телна линия в планините Харц, той предложил да се сформира специален отдел, който да се заеме с проследяването на пътя на имперските символи. Този отдел под командването на капитан Уолтър Томпсън бил прикрепен към Седма американска армия, подготвяща последното нападение на Нюрнберг.

„Отбранявайте Нюрнберг до последна капка кръв!", наредил фюрерът на Карл Хорц и на 20 000 есесовци, бранещи духовна­та крепост на нацизма.

Битката за Нюрнберг започнала на 16 април и била едно от най-жестоките сражения през цялата война. Навсякъде другаде германската армия била напълно разгромена. Генерал Модел бил победен в Рур с цената на тежки човешки загуби, а 300 000 вой­ници под неговото командване се предали на настъпващите бри­тански и американски войски. Германската армейска групиров­ка във Франкония останала незасегната и взела участие в ариергардни боеве в подготовка на последното мащабно сражение с участието на всички бойни сили в планините Харц и австрийс­ките Алпи.

Седма американска армия се опитала да унищожи тази пос­ледна съпротивителна линия на германците на запад и да обгра­ди вражеските сили в Нюрнберг след страховита бомбардиров­ка по въздух и мощна пълзяща артилерийска канонада, която издигнала стена от стомана около града. Битката в никакъв слу­чай не изглеждала спечелена. Германците, отбраняващи Нюрн­берг, били мобилизирали сто танка „Панцер" и двайсет и два артилерийски полка.

Цивилното население - мъже, жени и младежи - се въоръжи­ло и рамо до рамо с есесовците се включило в яростните улични боеве, в които американската 45-а дивизия „Тандърбърд" пре­търпяла тежки загуби. Фанатизирани нацистки подразделения, отбраняващи печално известната конгресна зала на нацистите, която Адолф Хитлер веднъж нарекъл сърцето на нацизма, от­блъснали девет кървави нападения на американците, преди всич­ки войници да загинат. И двете страни нямали капка милост.

Нюрнберг се превърнал в истински тлеещ ад. Когато боевете приключили на 20 април, в някога красивия готически град едва ли била останала непокътната постройка. Докато Адолф Хитлер празнувал петдесет и шестия си рожден ден с шампанско в Бер­лин, американското знаме било издигнато на площад „Адолф Хитлер" в Нюрнберг и Трета американска дивизия преминала по осеяния с развалини площад под звуците на военния марш.

Междувременно службата, която трябвало да издири импер­ските символи, претърсвала Нюрнберг за кмета Вили Либел, кой­то официално бил натоварен с отговорността за пренасянето на съкровищата от Виена в църквата „Св. Катерина" през 1938 го­дина. Но плещестият чернокос нацист, комуто Адолф Хитлер бил поверил оригиналния екземпляр на печално известните „Нюрнбергски закони", възхваляващи арийската кръв и прини­зяващи евреите до статута на получовеци, не можел да бъде от­крит никъде. Надеждни информатори настоявали, че никой не го е виждал по улиците по време на сраженията. В действител­ност Либел се самоубил в навечерието на падането на града, но тялото му било открито едва на 25 април. Група немски цивил­ни, които се заели да погребат труповете от развалините, открили тялото му в мазето на Палменхоф, местното Гестапо и щаб на СС. Ето как един от тези цивилни граждани описва сцената:

„На 25 април в мазето на Палменхоф все още имаше един труп. Слязохме долу, придружавани от един американски войник. Коридорите и стаите се намираха в пълен безпорядък. Мястото беше ограбено. Куфари, шкафове и бюфети бяха отворени, а вещите на висшите полицаи бяха пръснати навсякъде. Подовете бяха облени с кръв. Проправяхме си път през купчини копринено бельо, чорапи, рокли, кутии с цигари и пури. В някои стаи имаше грижливо складирани бутилки скъпо вино. Навсякъде се виждаха кожени куфарчета, чанти, униформи и други вещи. В стаята на фюрера от СС върху дивана беше проснато някакво тяло. Фигурата все още беше в седнало положение, но някак приведена! Вонята беше толкова силна, че един от групата отвратено напусна стаята. Аз си носех противогаз и успях да се приближа по-наблизо. Лицето на мъртвия беше неузнаваемо, защото цялото бе покрито от засъхнала кръв. Издърпахме трупа нагоре по стълбите навън, на открито, после го захвърлихме на Якобсплац. Измихме; с маркуч. Аз изтрих кръвта от лицето с един парцал. Беше Вили Либел. У него намерихме само носна кърпа с инициалите ВЛ един пръстен. Всички други опознавателни белези липсваха. Причината за смъртта бе куршум в главата. Отнесохме го в гробище то и го погребахме близо до югозападния вход".

На следващия ден СС полковникът Карл Волф, гарнизонен командир, по време на разпит дал сведения за самоубийството) на Вили Либел. Той се застрелял на 19 април. „Когато казах на Либел, че Карл Холц е започнал военни действия срещу амери­канците, той не остана доволен, защото не участваше в сраже­нията. Страхуваше се, че Холц няма да се върне и ще го остави сам. След това Либел говори за Нюрнберг, за неговата горда история и за разрухата, която предстоеше. Увери ме, че ако не загине в битка, никога няма да позволи да го заловят жив. Не искаше да се появява пред света като обвиняем в един показен процес. Около дванайсет и половина Либел си тръгна. Беше много потиснат. Малко след като излезе, чух изстрел. Излязох навън! го намерих в стаята на областния началник. Лежеше на един нар, прострелян в главата. Револверът беше паднал от ръката му". Несъответствията между описанието на Волф и положението, в което е било намерено тялото, повдигнали въпроса защо то е било преместено и претърсено. Дали е носел със себе си нещо, което можело да помогне на американците да открият имперс­ките емблеми на властта?

жүктеу/скачать 1.77 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: