Копието на съдбата (окултната сила на копието, пронизало гърдите на Христос)

Налице били и други важни фактори, които Адолф Хитлер внимавал да не споменава в „Моята борба", освен истината, че се е издигнал в политическата власт като подчинен и представи­тел на армията. Фактът, който най-силно се опитвал да премъл­чи, бил, че комитетът и четирийсетте от първоначалните члено­ве на партията били членове и на най-силното окултно общест­во в Германия, което също било финансирано от върховното ко­мандване - обществото „Туле".

Тайната дейност на обществото „Туле" била като огромни пи­пала, задвижващи всички страни от живота в Бавария, най-вече на политическата сцена, където машинациите му били отговор­ни за повечето терористични действия, расовата омраза и бол­шинството хладнокръвни убийства, които по онова време става­ли почти ежедневно.

Сред членовете на това могъщо окултно общество били съ­дии, началници на полицията, адвокати, университетски профе­сори и лектори, аристократични фамилии, включително предиш­ни членове на кралския антураж на династията Вителсбах, воде­щи индустриалци, хирурзи, лекари, учени, както и редица бога­ти и влиятелни буржоа, като например собственикът на извест­ния хотел ,Нетири сезона" в Мюнхен.

Например Франц Гюртнер, баварският министър на правосъ­дието, бил влиятелен член на обществото „Туле", началникът на полицията в Мюнхен Понер също, както и Вилхелм Фрик, негов заместник, който щял да стане министър на вътрешните работи на Третия райх. Гюртнер също получил признание за помощта, която оказал на Хитлер в качеството си на член на окултното общество, като станал нацистки министър на правосъдието.

В обществото „Туле" членували не само цивилни, но и дейст­ващи и бивши офицери от Райхсвера⁶⁹, на които било позволено да посещават неговите сбирки, мероприятия и дори ритуали в качеството им на гости. По този начин се заобикалял Военният закон, който гласял, че немските офицери, обвързани по силата на своята клетва за вярност, не трябва да стават членове на дру­ги организации или движения, които също изискват полагането на клетва.

Човекът, когото армията избрала да вдъхне нов живот на Гер­манската работническа партия, бил не друг, а самият Дитрих Екарт, основна фигура в окултното общество. За тази цел той се присъединил към комитета на Антон Дрекслер, след като полу­чил обещанието да се ползва с пълната подкрепа на военните.

Екарт бил твърде умен, за да смята, че Германската работни­ческа партия някога ще успее да се превърне в популярно нацио­нално движение, ако не се появи лидер, който да предизвиква масо­во въодушевление и подкрепа от страна на работническата класа.

Конрад Хайден, по онова време журналист в Мюнхен, раз­казва как Екарт обсъждал този проблем съвсем открито с редов­ните посетители на винарната „Бренесел" през пролетта на 1919 година: „Трябва ни човек, който да не трепва от тракането на картечницата. Сбирщината трябва да напълни гащите от страх. Не можем да използваме офицер, защото хората вече не ги ува­жават. Най-подходящият човек за тази работа би бил работник, който има дар слово".

Подобен начин на говорене бил типичен за фасадата, която Дитрих Екарт искал да си наложи. В действителност, както вече споменахме, той очаквал появата на съвършено друг тип водач -германски месия, който да притежава красноречието и мистич­ните способности на пророк Мохамед и да е способен да слее политиката и религията в един светотатствен кръстоносен по­ход срещу идеалите на християнския свят.

* * *

Удивителните паранормални способности на медиума, една обикновена и неграмотна селянка, били открити от доктор Немирович-Данченко - нечиста личност, който действал като пре-саташе на голяма група белоруски емигранти, установили се в Бавария.

Когато тази простовата жена изпаднела в дълбок транс, от вагината й изригвали ектоплазмени глави и була, които наподо­бявали призрачно раждане от отвъдното. Не самите еманации били от значение за групата окултисти, които подло използвали горката женица, а гласовете, с които тя говорела в почти поетич­на форма на различни чужди езици, докато се намирала в състо­яние на дълбоко безсъзнание.

Дитрих Екарт бил майсторът на церемониите по време на ре­довните сеанси, но друга важна личност, Алфред Розенберг, бег­лец от Москва, поел задължението да разпитва тези непрекъсна­то сменящи се духове, които за кратко обладавали жената. Тък­мо Алфред Розенберг, пророк на Антихриста от „Протоколите на Цион", се осмелил да поиска явяването на „Звяра от бездна­та" - Луциферовия Левиатан, завладял душата и тялото на Адолф Хитлер.

Според Конрад Рицлер, един от първите членове на общест­вото „Туле" и впоследствие литературен редактор на тайните му издания, всички присъстващи били ужасени от могъщите сили, които освободили. Въздухът в стаята бил непоносимо задушен, а голото тяло на медиума станало полупрозирно и обгърнато от аура от ектоплазмена светлина. Рудолф Глауер, основателят на обществото „Туле", понечил да избяга от стаята, обзет от пани­ка, но Дитрих Екарт го хванал и го съборил на пода. Никой не проявил достатъчно хладнокръвие, за да запише странните из­лияния, които медиумът бълвал като някаква неспирна гатанка.

Послания със съдбоносно значение и изключителна яснота били получени по време на тези сеанси, когато от отвъдното би­ли призовавани мъртви членове на обществото. Най-важното пос­лание, свързано с появата на дългоочаквания германски месия, дошло от принц Фон Турн и Таксис, убит от комунистите по-рано същата година (30 април 1919 г.).

Принцът, който тъкмо бил навършил трийсет години, преди да бъде разстрелян, бил и член на „Мистиците от Бавария", секта, основана в края на осемнайсети век, която по-късно се при­съединила към Германския орден. Възпитан в традициите на древните германски императори, той активно се включил в дей­ността на заговорниците срещу комунистическия режим. Сега бледата и призрачна глава на принца се появила над ектоплазменото було, докато чрез съвършена имитация на истинския му глас медиумът в дълбок транс предавал на немски език мислите му, които в будно състояние простовата жена не би била способ­на да изрече.

Сподвижник на Дитрих Екарт при организирането на групи­те за натиск в Бавария, целящи връщането на древните герман­ски съкровища в Нюрнберг след края на династията на Хабсбургите през 1917 година, сега принцът назовал човека, който щял да стане лидер на Германия като следващия претендент за свещеното копие, около което кръжала легендата за завладява­нето на света.

Но „сянката" на някога русата и красива Хайла, контеса Фон Вестарп, приживе секретар на обществото „Туле", преди да бъ­де убита от червените, поднесла най-неприятната изненада на среднощните заговорници.

Подобно на призрачна съвременна Касандра, тя се издигнала над гърдите на отпуснатия в дълбок унес медиум и предупреди­ла, че човекът, който в този момент се подготвя да стане водач на „Туле", ще се окаже фалшив пророк. Получавайки власт над цялата нация, един ден той щял да бъде отговорен за превръща­нето на цяла Германия в руини, а народът му щял да преживее поражение и морален упадък, каквито историята не познавала.

Не е нужно да споменаваме, че пророчеството й за месията, който е „близо, при вратата", било посрещнато с възторг, но от­правеното от нея предупреждение, което щяло да се окаже по­къртително вярно, било напълно пренебрегнато.
СЕДМА ГЛАВА

АНТИХРИСТЪТ ОТ ПРОТОКОЛИТЕ: СЦЕНАРИЙ ЗА ВЛАСТТА

„Антихрист", Соловьов

Изкачването във властта на Алфред Розенберг, син на беден обущар, е свързано с това, че той притежавал таен ръкопис, кой­то откраднал от Москва. Издигането в йерархията на този човек, който станал един от ръководителите на нацистката партия и не­ин официален философ, станало възможно, защото той снабдил Адолф Хитлер със сценарий за абсолютната власт - „Протоко­лите на мъдреците от Цион".

„Протоколите на мъдреците от Цион" били предполагаем за­пис на заседанията на световния конгрес на евреите, състоял се в Базел през 1897 година. Смятало се, че по време на този кон­грес са кроени планове и са взети решения, целящи постигането на световно господство.

Розенберг, който бил романтик със зла душа, разказвал мис­териозна история за начина, по който екземпляр от тези прото­коли се озовал в ръцете му. Твърдял, че му ги е дал напълно непознат нему човек. „Мъжът, когото не бях виждал преди, вле­зе в кабинета ми, без да чука, остави книгата върху бюрото ми и изчезна, без да обели дума".

Протоколите се оказват приложение към книга, озаглавена „Антихристът". Неин автор е един дегенерат, руски писател на име Нилус, мошеник, но и ученик на великия и задълбочен рус­ки философ Соловьов. Върху корицата на напечатания текст на ръкописа имало думи от Евангелието на Матея: „Знайте, че е близо, при вратата".

След първия бърз прочит на ръкописа Алфред Розенберг бил убеден, че протоколите са фалшиви. Съзнавал и това, че държи в ръцете си политически и расистки динамит, който, ако бъде използван правилно, може да се превърне в ключ към личния му успех в един враждебен свят.

Въпреки еврейското си потекло, Розенберг успял да стане член на обществото „Туле", като показал протоколите на Дитрих Екарт, който силно се въодушевил от съдържанието на текста. Документът предизвикал същото оживление и по време на сре­ща на комитета на обществото, който бил свикан, за да се обсъ­ди най-подходящият начин за публикуването на труда.

Тулистите решили да не свързват публикуването на окултния документ със собствената си дейност, известна с яростните си антисемитски настроения. За първото издание на книгата избра­ли един независим издател от Мюнхен, Лудвиг Мюлер.

„Протоколите на мъдреците от Цион" оказали очакваното въз­действие сред немските интелектуалци, които напразно търсели изкупителна жертва, за да обяснят краха на родината си в Пър­вата световна война. Най-сетне те повярвали, че са намерили ис­тинското обяснение за това как Германия е била пронизана в гръб, докато верните й воини все още са се сражавали на френска зе­мя. Злостната и омразна еврейска конспирация най-сетне била разбулена.

За да се придаде максимална правдоподобност на протоколи­те, била използвана огромна измама с цел да се докаже, че международната еврейска конференция в Базел в действителност не е осъществила предварително обявеното си намерение да обсъж­да възможността за създаването на постоянен дом на еврейски­те бежанци в Палестина.

„Това е само привидно - заявявал лукавият Нилус. - Новото ционистко движение е резултат от много по-зловещи мотиви. Неговата тайна цел е придобиването на безспорна власт над це­лия свят". Той твърдял, че на конференцията в Базел равини от всички европейски и американски страни са се събрали, за да кроят планове как да поробят човечеството. Те се подготвяли за появата на Антихриста, който щял да се роди като евреин. Под ръководството на Антихриста евреите щели да осъществят за­мисъла си.

„Навсякъде ще предизвикаме кипеж, раздори и враждебност - пишело в „Протоколите на мъдреците от Цион". - Ще подпа­лим ужасна война в света... Ще доведем хората до положение, когато те доброволно ще ни предложат да застанем начело и та­ка ще доминираме над целия свят".

Обяснението за това как тези протоколи са се озовали в нееврейски ръце е още една лукава лъжа. Нилус твърдял, че един еврейски куриер, който носел стенографските записи от конфе­ренцията в Базел, бил подкупен, за да ги издаде. Срещу огромна сума пари той позволил на агентите на руската тайна полиция да направят копие на документите, преди да ги отнесе на съхранение в архивите на масонската ложа на „Изгряващото слънце" във Фран­кфурт. Цялата история е явна фалшификация. За нещастие твърде много хора били прекалено склонни да повярват в нея. Протоко­лите предизвикали вълна от неистова омраза към евреите, която помогнала на Адолф Хитлер да се изкачи във властта.

Изопачената истина, скрита в протоколите, би се радвала на същата убедителност, ако е била насочена към коя да е друга нация, религия или политическо движение в света, особено към нацистите. В действителност „демонът", който говорел чрез про­токолите, снабдил Адолф Хитлер с план за установяването на абсолютна власт, който той следвал неотклонно до превръщане­то си в абсолютен диктатор на Третия райх.

Скритата тема, притежаваща окултна сила да завладее съзна­нието, е събрана от руската тайна полиция документация от гласовете на всички истински пророци, предупреждаващи една уми­раща епоха, че носи Антихриста в самата себе си и в хаоса на собствения си упадък подготвя физическата поява на Звяра от бездната.

Основната тема на документа първоначално била формули­рана под формата на сатира от френския юрист Морис Жоли, който се опитвал да се надсмее над политическите амбиции на Наполеон III. Заглавието на шедьовъра на Жоли било Разговор в ада меж­ду Макиавели и Монтескьо, или политиката на Макиавели през деветнайсети век, от един съвременник.

Макар че тайната полиция на императора скоро сложила край на анонимността на Морис Жоли и той бил хвърлен в затвора, книгата му, първоначално публикувана в Белгия през 1864 годи­на, продължила да претърпява тайни преиздания.

Жоли, посветен в тайните на древния орден на розенкройцерите, възкресява идеите на Макиавели в една предупреждаваща прогноза за бъдещето по отношение на начина, чрез който може да се постигне господство над масите. Предугаждайки масовите комуникации и редица аспекти на технологията на двайсети век, както и незабавния контрол върху политическия и икономичес­кия живот, който осигуряват те, той предупреждава за опасност­та от „зараждането на нов тип Цезарово управление".

„Ще разговаряме с хората по улиците и площадите и ще ги учим да възприемат необходимия ни в момента политически въз­глед. Защото онова, което един управник казва на хората, се раз­пространява в цялата страна като горски пожар, гласът на народа го разнася във всички посоки.

Ние - Звярът винаги казва „ние", защото той е цял легион -ще предизвикаме вълнения, борби и омраза в цяла Европа, а след това и на останалите континенти. По всяко време ще сме в със­тояние да предизвикаме нов смут или да възстановим стария по­рядък.

Непрестанно ще тровим отношенията между народите и пра­вителствата във всички страни. Чрез завистта и омразата, чрез борбата и войните, дори чрез предизвикване на глад, бедност и болести ще докараме всички народи до положение, когато един­ственият им изход ще бъде пълното подчинение на нашето гос­подство.

Ще направим така, щото умовете на младите да закърнеят, ще ги изкушаваме и покваряваме.

Няма да отричаме подкупите, измените и предателствата, до­като те спомагат за осъществяването на нашите планове. Наши­ят призив е: „Насилие и лицемерие!".

В арсенала си носим неограничена амбиция, изгаряща алчност, безмилостна жажда за мъст, жестока омраза. Ние излъчваме все­общ страх, повсеместен ужас!"

Демонът, който говори уж от името на евреите, наистина съз­дал основата за налагането и популярността на нацистките ра­систки теории, впоследствие разработени и разширени от Алфред Розенберг в „Митът на двайсети век":

,,Ние сме избраните, ние сме единствените истински хора. На­шите умове излъчват истинската сила на духа; интелигентността на останалите хора по света е чисто и просто инстинктивна и жи­вотинска. Те могат да виждат, но не умеят да предвиждат, изоб­ретенията им са чисто материални. Нима това не означава, че ние сме определени от самата съдба да доминираме над целия свят?

Няма да предоставим величието на нашия план, контекста на неговите конкретни части, последиците от всеки конкретен пункт, чието тайно значение остава скрито, на преценката и решенията на мнозинството, нито дори на тези, които споделят нашите мис­ли. Няма да хвърлим на свинете бляскавите мисли на нашия ръ­ководител и няма да позволим дори на най-приближените си да ги критикуват.

Ще обрисуваме престъпленията на чуждите правителства в най-ярки краски и ще предизвикаме такава враждебност към тях, че народите хиляди пъти ще предпочетат робство, което им га­рантира мир и порядък, пред прекалено натрапваната им свобо­да. Народите ще понесат всяко робуване, което им наложим, до­ри и само за да избегнат ужасите на войната и метежите. Нашите принципи и методи ще се развихрят с пълна сила, когато ги пред­ставим в отчетлив контраст със закостенелия стар обществен ред".

Антидухът на епохата, обрисуван така пророчески в направе­ния от Жоли портрет на съвременната тирания, бива разпознат трийсет години по-късно от руската царска тайна полиция. Те виждат в него оръжие, с което да се противопоставят на огъня на революцията, разгарящ се насред духовното разпадане на свята­та Русия.

Под контрола на цяла поредица конспиратори от тайната по­лиция започнала да се оформя идеята, че евреите са виновни за налагането на радикалния материализъм. Те установили как ма­сите могат да бъдат убедени, че болшевизмът е дело на Антихрис­та, а разрастването му се подпомага от заговорите на евреите на международно ниво. Подправянето на „Протоколите" можело да превърне контрареволюцията в духовен кръстоносен поход и дори да разбуди дълбоката религиозна вяра на масите в подкре­па на желаната кауза.

Окончателната версия на протоколите, донесена в Мюнхен от Русия от Алфред Розенберг през ноември 1918 година, била написана при много странни обстоятелства. Нилус, който пишел по философски и религиозни проблеми, бил специално избран от тайната полиция за довереното лице, с чието съдействие про­токолите трябвало да бъдат публикувани. Причините за това би­ли две. Съвсем скоро той бил завършил една книга, озаглавена „Малките знаци за големите събития - Антихристът е съвсем близо", която генерал Рачковски, шеф на царската тайна поли­ция, считал за блестящ труд. Именно към нея протоколите биха могли да се добавят като „приложение". С този ход полицията се надявала дотолкова да впечатли царя, че той да покани Нилус за свой духовен наставник на мястото на френския лечител, ко­гото тайните агенти ненавиждали и когото подозирали в шпион­ска дейност.

И двата плана пропаднали. Книгата била отпечатана в цар­ската печатница в Царское село, но реакцията на царя смаяла тайната полиция. Според него протоколите били фалшифика­ция, но той все пак оценявал потенциалната им роля на оръжие срещу враговете му. След продължителен размисъл царят стиг­нал до следния извод: „Не можем да използваме такова нечисто оръжие за своята справедлива кауза", заявил той и наредил изга­рянето на всички екземпляри на книгата. Нилус бил изключен от кръга на приближените на монарха. Тайната полиция гледала безпомощно тсак за ново доверено лице на фамилия Романови е поканен Распутин, монахът чудо, спомогнал за свалянето на ди­настията от власт.

Макар в своята книга „Малките знаци за големите събития" Нилус да включил основните идеи на Морис Жоли, в действи­телност пророческото мислене на философа и учен Соловьов би­ло онова, което придало на книгата толкова плашещо автентич­но звучене. Соловьов, неподправен мечтател в духа на най-чис­тата руска традиция, бил автор на „Философия на органичното", труд, вдъхновен от концепцията за космическото християнство, обединяващ науката и религията по начин, който с няколко десе­тилетия изпреварвал трудовете на Тайяр дьо Шарден. Изхож­дайки от тази космическа концепция за света, вдъхновена отчас­ти от „Книгата за апокалипсиса", Соловьов пише „Антихрист", книгата, чиито идеи тайната полиция неправомерно влага в про­токолите.

Антихристът на Соловьов не е митична фигура, а обитава ду­шата на човек от плът и кръв. Човек, облечен в ежедневни дрехи и толкова невзрачен на вид, че може да остане незабелязан в тълпата. Според Соловьов най-голямата опасност е следната: „Звярът изглежда не това, което е".

Левиатан на Соловьов не приема душата и тялото на евреин, както прави Антихристът от протоколите. Тъкмо обратното, фи­лософът бил достатъчно проницателен, за да прозре, че тъкмо най-просветените евреи, съхранили светостта на древната си мъд­рост, ще бъдат сред хората, които ще разпознаят и отрекат „звя­ра". Соловьов предрекъл и това, че еврейската раса ще бъде жер­твата на ужасяващото преследване, замислено от Антихриста. В своето разтърсващо пророчество той включва дори подробнос­ти и описания като това как кожата на евреите ще се използва в различни предмети от бита - точно както станало в концентра­ционните лагери на Третия райх, в които есесовците избивали своите еврейски роби и от кожата им правели настолни лампи.

Можем да си представим с каква скрита наслада ефрейтор Адолф Хитлер е прочел „Протоколите на мъдреците от Цион", защото тази лукава фалшификация очертавала собствения му път към завладяването на света като сбъдване на легендата за Копи­ето на съдбата. Там пишело дори как Антихристът ще се въплъти в избрания от него съсъд след възстановяването му от кратък период на слепота!

А кога ще се сбъдне всичко това? През 1921 година!

Възрастта на това оръдие на Хадес? Трийсет и три години!

Адолф Хитлер отпразнувал трийсет и третия си рожден ден през 1921 година, годината, когато се превърнал в безспорен ли­дер на Националсоциалистическата партия!

Четейки думите на „демона", който говори от страниците на протоколите, човек сякаш слуша историята на мълниеносното изкачване на Адолф Хитлер във властта, план на това как да бъ­де установен ад на земята с подкрепата на цял един народ.

Ето какво казва „демонът" от протоколите:

„Външно, в своите „официални" изявления ние ще възприе­мем диаметрално различен подход, като ще се стараем винаги да изглеждаме почтени и общителни. Не е нужно думите на един държавник да съответстват на делата му. Ако следваме тези прин­ципи, правителствата и народите, които сме подготвили по този начин, ще приемат нашите дългове за разплата. Един ден те ще ни приемат като благодетели и спасители на човешката раса. Ако някоя държава се осмели да ни се противопостави, ако нейните съседи се съюзят с нея срещу нас, ние ще предизвикаме светов­на война...

Посредством всички тези методи ние до такава степен ще из­тощим всички нации, че те ще бъдат принудени да ни предложат да станем господари на света. Ще протегнем ръцете си като пи­пала във всички посоки и ще наложим такъв насилнически ред, че хората покорно ще свеждат глави пред нашата власт".

ЯСНОВИДЕЦЪТ НА КАЙЗЕР ВИЛХЕЛМ

„Възходът и падението на третия райх” Уилям Шайърър

жүктеу/скачать 1.77 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: