Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г

ВТОРА ЛЕКЦИЯ

Днес бих ис­кал да до­ба­вя още ня­кол­ко бе­леж­ки към онова, ко­ето под­х­ва­нах в пос­лед­на­та лекция. Понеже ко­рес­пон­ди­ра с же­ла­ни­ята на на­ши­те приятели, днес и ут­ре ще се опи­там да нав­ля­за по­-на­дъл­бо­ко в то­зи въпрос, но се на­ла­гат ня­кои пред­ва­ри­тел­ни пояснения, та ко­га­то ще тря- б­ва да го ос­вет­ля­вам глав­но от­към ду­хов­на­та страна, ко­ето пред­с­тои от­се­га нататък, да ня­ма недоразумения, а да се раз­би­ра­ме правилно. Защо- то, ако не умее да съ­зи­ра из­вес­т­ни об­с­то­ятел­с­т­ва във фи­зи­чес­кия план

Най-напред тряб­ва да ни е яс­но­,че всичко, ко­ето при­вид­но се из­вър­ш­ва във фи­зи­чес­кия пла­н,­ за­ви­си от лежа­щи­те в ос­но­ва­та му ду­хов­ни сили. Трудно е оба­че да се ус­та­но­ви как точ­но дейс­т­ват те­зи ду­хов­ни си­ли във все­ки кон­к­ре­тен случай. Защото на ед­ни мес­та във фи­зи­чес­кия план са разположени, та­ка да се каже, по­-­от­чет­ли­ви про­би­ви на ду­хов­ния свят, от­кол­ко­то на дру­ги места. Тук чес­то съм изтъквал, че в из­вес­тен сми­съл съ­щес­т­ву­ват свър­з­ва­щи линии, ко­ито с пос­ред­ни­чес­т­во­то на на­й-­раз­но­об­ра­зни меж­дин­ни об­с­тоятел­с­т­ва во­дят от външ­ния свят до окул­т­ни братства, а от окул­т­ни­те братс­т­ва пък - към вът­реш­нос­т­та на ду­хов­ния свят. Ако ня­кой по­же­лае да раз­бе­ре то­ва правилно, ще тряб­ва пре­ди вси- ч­ко да има предвид, че къ­де­то хо­ра­та ра­бо­тят - би­ло за добро, би­ло за зло - с по­мощ­та на ду­хов­но дейс­т­ва­щи сили, там ви­на­ги се бо­ра­ви с про­дъл­жи­тел­ни пе­ри­оди от вре­ме и че не­що из­вън­ред­но важ­но е об­с­то­ятел­с­т­ва­та във фи­зи­чес­кия план да бъ­дат об­зи­ра­ни и из­пол­з­ва­ни с оп­ре­де­ле­на до­за хладнокръвие. Това е на­ло­жи­тел­но на­й-­ве­че то­гава, ко­га­то чо­век ис­ка да се въз­пол­з­ва от на­лич­ни­те ду­хов­ни течения, за да пос­тиг­не ед­но или дру­го нещо. В са­мия ход на мо­ето из­ло­же­ние ще ви­ди­те до­кол­ко ед­но­то или дру­го­то се пос­та­вя ка­то цел или се пос­тига в доб­рия или в ло­шия смисъл. Характерна осо­бе­ност на онези, ко­ито си слу­жат с ду­хов­ни сили, е това, че те мно­го чес­то - каз­вам мно­го често, а не ви­на­ги - си имат при­чи­ни да не се по­явя­ват лич­но вър­ху сцена­та на фи­зи­чес­кия план, а си слу­жат с посредници, чрез ко­ито мо­гат да се осъ­щес­т­вя­ват оп­ре­де­ле­ни планове. Следователно чес­то пъ­ти се це­ли те­зи не­ща да про­ти­чат така, че да ос­та­ват не­за­бе­ля­за­ни за другите. Нали при раз­лич­ни об­съж­да­ния сме установявали, че хората, та­ка да се каже, са невнимател- ни, не оби­чат да се вглеж­дат в онова, ко­ето става. От то­зи факт се въз­пол­з­ват мно­зи­на от бо­ра­ве­щи­те с ня­кои окул­т­ни взаимовръзки, за да пос­тиг­нат оп­ре­де­лен ефект. Който от­п­ра­вя пог­лед към све­та не по оби­чайния начин, как­то се гле­да на него, ами го съ­зер­ца­ва с волен, от­к­рит поглед, той си­гур­но знае, че за онези, ко­ито жела­ят да си пос­лу­жат с та­ки­ва средства, съ­щес­т­ву­ват под­да­ва­щи се на вну­ше­ние хора. Тогава, ако ня­кой си пос­та­ви за цел да уп­раж­ни вли­яние вър­ху ли­ца и ка­то окул­тист мо­же би не е съв­сем добросъвестен, той яв­но мо­же да осъ­щес­т­ви по­доб­ни внушения.

"Цялостното впечатление, ко­ето ми нап­ра­ви им­пе­ра­тор Александър III съ­от­ветс­т­ва­ше на оно­ва­,ко­ето от­давна предполагах: не­го­во­то об­к­ръ­же­ние умиш­ле­но под­к­лаж­да у не­го дъл­бо­ко не­до­ве­рие спря­мо Германия и то­ва не­до­ве­рие е до­тол­ко­ва вкоренено, че за про­мя­на ед­ва ли ве­че мо­же да се мисли. Той с пра­во бе­ше убе­ден в соб­с­т­ве­но­то си миролюбие, ала съ­що та­ка вяр­ва­ше на всич­ки свои съ­вет­ни­ци и на ос­та­на­ли­те от го­вор­ни ли­ца в Русия, мно­го от ко­ито за раз­ли­ка от не­го съв­сем не же­ла­еха мир."

И така, ето Ви на ве­ли­ко­леп­но мяс­то човек, кой­то тряб­ва да бъ­де опи­сан по след­ния начин: по­дат­лив на вну­ше­ния от стра­на на онези, ко­ито се над­п­ре­вар­ват да му повлияят, но ко­ито не се по­каз­ват лич­но и не ис­кат да из­ли­зат на пре­ден план. А се­га по­мис­ле­те как­во би пред­п­ри­ел онзи, кой­то поз­на­ва оп­ре­де­ле­ни взаимовръзки, про­из­ти­ча­щи от им­пул­са на Петия сле­дат­лан­т­с­ки период, и ис­ка да ги из­пол­з­ва за соб­с­т­вени це­ли или за це­ли­те на ня­коя общност? Ще гле­да да се до­бе­ре до по­доб­на личност, ка­то съз­да­ва впе­чатление, че ня­ма и на­й-­мал­ко­то на­ме­ре­ние да оказ­ва ня­как­во вли­яние вър­ху нея, та­ка че ни­кой не за­бе­ляз­ва же­ла­ни­ето му да й влияе. Фактически оба­че той уп­раж­ня­ва влияние. Нужно е са­мо чо­век да при­ла­га оп­ре де­ле­ни похвати, да наг­ла­ся из­ре­че­ни­ята си, да из­пол­з­ва из­раз­ни­те си сред­с­т­ва­,за да бъ­де в със­то­яние просто чрез упот­ре­ба­та на ня­кои изречения, чрез из­го­ва­ря­не­то на ня­кои ду­ми и по дру­ги начини, ко­ито не искам да описвам, да нас­т­рои ня­ко­го в оп­ре­де­ле­на посока. На то­ва светът, би­дей­ки в из­вес­т­на сте­пен нев­нимателен, то­ест бла­го­раз­по­ло­жен в оцен­ка­та си за ня­кои хора, ес­тес­т­ве­но ще рече: Е, той с пра­во е убе­ден в соб­с­т­ве­но­то си ми­ро­лю­би­е­;съ­щев­ре­мен­но оба­че вяр­ва на всич­ки свои съ­вет­ни­ци и на ос­та­на­ли­те от­го­ворни лица!

Виждате с как­ва ле­ко­та е въз­мож­но в не­ог­ра­ни­чен раз­мер онова, ко­ето във връз­ка с друг слу­чай съм раз­казвал за Блаватска*33. След ка­то он­зи махатма, оз­на­ча­ван с ини­ци­али­те К. Н., уп­раж­ня­вал из­вес­т­но вре­ме по­ло­жи­тел­но вли­яние вър­ху нея, той бил за­ме­нен пос­ред­с­т­вом раз­ни ин­т­ри­ги от друг, кой­то бил шпи­онин в ръ­це­те на ня­как­во сдружение. Съ- щият бил из­бя­гал от окул­т­ни братства, в чи­ито ви­со­ки ран­го­ве бил по- светен, та­ка че ка­то ма­хат­ма мо­жел да стои на за­ден план и пос­ред­с­т­вом Блаватска да пос­тиг­не неща, до които ис­кал да се домогне.

Чрез при­веж­да­не­то на те­зи прос­ти при­ме­ри ис­кам са­мо да Ви по­со­ча на как­во тряб­ва да се об­ръ­ща вни­мани­е­, ко­га­то чо­век ре­че да пра­ви преце-
нка; за­що­то чрез на­чи­на­,по кой­то се пи­ше история, све­тът не­ряд­ко би­ва на­пъл­но заблуждаван. При ис­то­ри­ог­ра­фи­ята на­ис­ти­на ста­ва ду­ма и за не­що по-дълбоко. Върху на­й-­външ­на­та по­вър­х­ност на фи­зи­чес­ко­то би- тие, в на­й-­външ­на­та Майя мо­же при­мер­но да се каже: Щом то­зи или он­зи про­фес­ор е спо­со­бен чо­век и поз­на­ва ис­то­ри­чес­ки­те методи, той съ­умя­ва да пред­с­та­ви вяр­но­то исторически. В ни­ка­къв слу­чай оба­че не е на­ло­жи­тел­но то­ва да бъ­де така. Дали ня­кой ка­то ис­то­ри­ог­раф умее или не умее да пред­с­та­вя вяр­но­то­,за­ви­си от то­ва­, да и Кармата го во­ди към опоз­на­ва­не на вяр­но­то или не. До то­ва се свеж­дат нещата. Нерядко вяр­но­то на­ми­ра из­раз не в онова, към ко­ето чо­век про­из­вол­но на­соч­ва пог- лед, а ми се раз­к­ри­ва дос­та чес­то за оногова, кой­то е в със­то­яние да на­со­чи пог­лед към вер­ните мес­та­. Бих мо­гъл да го ка­жа и дру­го­яче­: То се раз­к­ри­ва за оно­го­ва­, чи­ято Карма го от­веж­да да ви­ди вярно­то във вер­ния миг там, къ­де­то чрез ед­но един­с­т­ве­но яв­ле­ние се про­явя­ва не­що зна- чително. Защото често пъ­ти в ед­но един­с­т­ве­но яв­ле­ние на­ми­ра из­раз онова, ко­ето хвър­ля свет­ли­на вър­ху де­се­ти­ле­тия и ка­то мъл­ния ос­ве­тя­ва ре­ал­но из­вър­ш­ва­що­то се. А се­га ис­кам да Ви раз­ка­жа ед­на крат­ка ис­то­рия ка­то под­го­товка за ня­кои неща, ко­ито ще бъ­дат осо­бе­но важ­ни при пре­дим­но ду­хов­ни­те разсъждения.

Във Виена има­ше един медик*34, има го и сега, но ве­че не се ин­те­ре­су­ва от те­зи неща. Още през осем­де­сетте го­ди­ни той се за­ни­ма­ва­ше в нор­ма- л­ни гра­ни­ци - не в та­ка­ва степен, в как­ва­то то­ва се вър­ши от­то­га­ва на­сам чрез Фройдовата те­ория - с ана­ли­тич­на психология, с психоанализа. Чрез сво­ята пси­хо­ана­ли­за той до­ня­къ­де има­ше го­ле­ми успехи, по­не­же бе­ше в със­то­яние въз ос­но­ва на осо­бе­ния си ме­тод на ка­те­хи­зация да из­коп­ч­ва от хо­ра­та как­во ли не. През 1886 г. при то­зи ле­кар до­иг­рал един мъж, кой­то съз­да­вал впечатление, че таи дос­та ра­бо­ти в се­бе си. Нала- гало се да бъ­де ле­ку­ва­н,и то ка­то нер­вен човек. Следователно един ле- кар, ко­го­то го би­ва в то­ва отношение, имал как­во да из­мък­не от ду­шев­ния му жи­вот - злат­на мина, та­ка да се каже. Касаело се за един из­вън­ред­но ин­те­ре­сен случай. Лекарят установил, че па­ци­ен­тът му бил лич- ност, за­ме­се­на в на­й-­раз­лич­ни по­ли­ти­чес­ки течения, и че уме­ел - как­то се каз­ва - да си пъ­ха но­са нав­ся­къ­де и бил вът­ре в играта; той узнал, че ос­вен туй въп­рос­но­то ли­це пи­ше­ло ста­тии за ня­кои спи­са­ния и че те­зи ста­тии оказ­ва­ли го­ля­мо вли­яние вър­ху вла­де­те­ля на съ­от­вет­на­та стра- на*35.

Виждате - ед­но за ис­то­ри­ка са­мо по се­бе си нез­на­чи­тел­но събитие, ала все пак такова, ко­ето хвър­ля светли­на в на­й-­ши­ро­кия смисъл. И ако на ле­ка­ря не му се бе уда­ло "случайно", как­то се казва, да из­мък­не те­зи не­ща пси­хо­ана­ли­ти­чес­ки от Войдаревич, те ни­ко­га ня­ма­ше да ста­нат из- вестни. Но ниш­ки­те на Кармата имат стран­ни пъ­ти­ща и чрез ка­те­хи­зи­ра­не­то се знае просто, че Войдаревич, кой­то бил из­дал още не­що в та­зи насока, е бил пре­доп­ре­де­лен да ста­не во­ево­да в Босна и Херцеговина,

Виждате, тук ста­ва ду­ма съв­сем оп­ре­де­ле­ни це­ли да се осъ­щес­т­вят не точ­но с по­мощ­та на чародейство, но при всич­ки слу­чаи чрез пра­вил­но из­пол­з­ва­не на об­с­то­ятел­с­т­ва­та във фи­зи­чес­кия план. Само по­ра­ди това, че се бил изнервил, он­зи Войдаревич стиг­нал до по­ло­же­ние да не мо­же да из­пъл­ня­ва пра­вил­но за­да­ча­та си; за­що­то на не­го са му би­ли вну­ше­ни мно­го не­ща и той е бил из­б­ран за мно­го работи. Ето Ви един превъз­хо­ден при­мер за това, как се дейс­т­ва на света, ка­то в съ­що­то вре­ме съз­на­тел­но се за­ли­ча­ват следите, в ко­ито ще се про­яви действието. По то­зи на­чин ще до­би­ете представа, че оце­ня­ва­не­то на об­с­то­ятел­с­т­ва­та в све­та съв­сем не е тол­ко­ва лесно, как­то обик­но­ве­но си го мислим. Защото оне- зи, ко­ито до­ня­къ­де из­зад кули­си­те на све­тов­на­та ис­то­рия ис­кат сис­те­ма­тич­но да учас­т­ват в действието, зна­ят мно­го точ­но по кой начин се упот­ре­бя­ват та­ки­ва ниш­ки и при­те­жа­ват хлад­нок­ръ­ви­ето за из­пол­з­ва­не­то им по съ­от­вет­ния начин. А в то­ва от­но­ше­ние има как­во да се използва. Са- мо стре­ме­жът към поз­на­ние и во­ля­та за поз­на­ние мо­гат да до­ве­дат чо­ве­ка до яс­но ори­ен­ти­ра­не в не­ща­та на света.

Ако чо­век ис­ка да раз­бе­ре онова, ко­ето в мо­мен­та се ста­ра­ят да раз­бе­рат и мно­го от на­ши­те приятели; той тряб­ва да взе­ме под вни­ма­ние как­во е дадено, за да бъ­де употребено, за да бъ­де използвано. Нека взе­мем под вни­ма­ние как се про­явя­ват те­че­ни­ята на Петия сле­дат­лан­т­с­ки пе­ри­од чрез ня­кои външ­но въз­п­ри­емаеми стре­ме­жи и фак­ти от съв­ре­мен­нос­т­та в на­й-­ши­рок смисъл. Да се спрем на­й-­нап­ред на рус­кия на­род в из­точ­на­та част на Европа, за кой­то още ми­на­лия по­не­дел­ник споменах, че е лег­нал - тъй да се ка­же - на сър­це­то на ця­ла Европа. В рус­кия народ, вед­но с раз­лич­ни­те дру­ги сла­вян­с­ки племена, жи­вее - то­ва не­рядко съм го по­соч­вал - на­род­нос­т­ни­ят еле­мент на бъдещето; за­що­то в народностност- та, ко­ято там се свеж­да до славянското, жи­вее онова, от ко­ето ня­кой ден тряб­ва да се взе­ме ма­те­ри­алът за ду­хов­но­то те­че­ние на Шестия сле­дат­лан­т­с­ки период.

В рам­ки­те на сла­вян­с­кия еле­мент пред нас на пър­во мяс­то зас­та­ва са­ми­ят рус­ки народ, а по­дир туй - ос­тана­ли­те сла­вян­с­ки племена, ко­ито без­с­пор­но се раз­ли­ча­ват от рус­кия етнос, но ка­то сла­вя­ни все пак се чувст- ват до из­вес­т­на сте­пен свър­за­ни с рус­ки­те славяни. От та­зи вза­имов­ръз­ка про­из­ти­ча или е про­из­тек­ло онова, ко­ето днес оз­на­ча­ват ка­то пан­с­ла­ви­зъм и ко­ето ка­то сво­его ро­да усе­ща­не за съп­ри­над­леж­ност в духовно-

Познаващият об­с­то­ятел­с­т­ва­та е в със­то­яние да на­ре­че "панславизъм" она­зи ду­хов­на общност, ко­ято пронизва, ако мо­га та­ка да се изразя, сла­вян­с­ки­те ду­ши по то­ку­-що из­ло­же­ния начин. Да се го­во­ри за "пан­гер- манизъм", не­за­ви­си­мо да­ли то­ва ста­ва в Германия или из­вън нея, е без- смислица, а не са­мо не­ле­пост, за­щото не всич­ки не­ща мо­гат да се пъх­нат в един калъп. Което не съществува, за не­го не мо­же и да се говори. По- някога не­що мо­же да въз­ник­не ка­то те­ория и да ви­тае в не­чии глави; с не­го оба­че не се схож­да ре­ал­ното; ко­ето про­низ­ва от­дел­ни­те сла­вян­с­ки ду­ши и е раз­лич­но за от­дел­ни­те сла­вян­с­ки народности. Фактъ­т,­че в из­точ­на­та част на Европа ус­та­но­вя­ва­ме на­ли­чи­ето на един ди­фе­рен­ци­ран на­род­нос­тен елемент, е из­вес­тен на всички, ко­ито от XIX век на­сам се­ри­оз­но са се за­ни­ма­ва­ли с оп­ре­де­ле­ни окул­т­ни познания. Окултистът знае и ви­на­ги е знаел, че в сла­вян­с­ка­та ду­шев­ност жи­вее бъ­де­щия на­род­нос­тен елемент. И ако сред окул­тис­ти­те на Теософското Общество се е твър­дя­ло не­що друго, примерно, че то­зи бъ­ден елемент за шес­та­та под­ра­са се крие в американците, то то­ва до­каз­ва само, че те­зи окул­тис­ти не са би­ли или не са ни­как­ви окул­тис­ти или пък че ис­кат да пос­тиг­нат не­що дру­го в срав­не­ние с онова, ко­ето е пред­ви­дено във фактите. Следо- вателно ние тряб­ва да дър­жим сметка, че на из­ток от нас съ­щес­т­ву­ва един но­сещ в се­бе си оп­ре­де­ле­но бъдеще, про­из­ти­чащ ка­то че ли от кръвта елемент, кой­то днес все още до го­ля­ма степен е наивен, не се е опознал, но про­ро­чес­ки­-­ин­с­тин­к­тив­но съ­дър­жа онова, ко­ето един ден тряб­ва да се раз­вие от него. Под фор­ма­та на меч­ти то чес­то е налице. И как­то съ­що та­ка на все­ки окул­тист е из­вес­т­но - имам пред­вид не външ- но, а ка­то кул­ту­рен факт, - ка­то най-напреднал, ре­ли­ги­оз­но и полити- чески, а от­тук и кул­тур­но на­й-­ук­реп­нал по ка­те­го­ри­чен на­чин из­пък­ва пол­с­ки­ят елемент, кой­то се раз­ли­ча­ва от всич­ки ос­та­на­ли сла­вян­с­ки пле­ме­на по това, че има единен, вът­решно ук­реп­нал ду­хо­вен жи­вот с из­к­лю­чи­те­лен размах и устойчивост. Днес ис­кам са­мо да ски­ци­рам това, но с тия не­ща мо­же би ще се за­ни­ма­ем и по­-по дробно.

Нека пос­та­вим се­га пред ду­ша­та си онова, ко­ето то­ку­-що обрисувах. Като сво­е­об­раз­на про­ти­во­по­лож­ност на то­ку­-що об­ри­су­ва­но­то съ­щес­т­ву­ва ду­хов­ни­ят жи­вот на бри­тан­с­кия народ, кой­то в по­-дъл­бо­ко­то си значе­ние съ­що та­ка е доб­ре поз­нат на окул­тис­ти­те. Имам пред­вид об­ра­за на ду­хов­ния живот, как­то го вижда све­тът с ог­лед на бри­тан­с­ки­те ин- ституции, на бри­тан­с­кия на­ро­ден бит. В то­зи еле­мент се съ­дър­жа на­й-
ве­че един из­вън­ред­но си­лен по­ли­ти­чес­ки характер, той във вис­ша сте­пен при­те­жа­ва по­ли­ти­чес­ка пред­разположеност. Последицата от то­ва е, че от то­зи еле­мент е про­из­ляз­ло тъй въз­хи­ти­тел­но­то за це­лия ос­та­нал свят по­ли­ти­чес­ко мислене, в из­вес­тен сми­съл най-прогресивното, на­й-с­во­бод­но­то по­ли­ти­чес­ко мислене. И навред, къ­де­то в ос­та­на­ли­те ре­ги­они на зе­мя­та са се тър­си­ли по­ли­ти­чес­ки институции, в чи­ито рам­ки да мо­же да се нас­та­ни сво­бо­да­та във вида, в кой­то е би­ла схва­ща­на от края на XVIII до на­ча­ло­то на XIX век, там се е за­им­с­т­ва­ло от бри­тан­с­ко­то мис- лене. Френската ре­во­лю­ция от края на XVIII век е би­ла всъщ­ност по­-ско­ро из­раз на емоции, би­ла е по­-с­ко­ро из­б­лик на страсти, а до­кол­ко­то в нея е има­ло мисли, те са би­ли прив­не­се­ни от бри­тан­с­ко­то мислене. Как да се из­ко­ва­ват по­ли­ти­чес­ки­те понятия, как да се из­г­раж­дат поли­ти­чес­ки­те групировки, как на­род­на­та во­ля да бъ­де вли­ва­на във въз­мож­но по­-с­во­бод­ни по­ли­ти­чес­ки организации, та да мо­же да въз­дейс­т­ва от всич­ки стра­ни - то­ва съг­лас­но пър­во­на­чал­на­та си уред­ба на­ми­ра из­раз имен­но в бри­тан­с­ко­то по­ли­ти­чес­ко мислене. Оттук и тол­ко­ва ши­ро­ко­то под­ра­жа­ние на бри­тан­с­ки­те ин­с­ти­ту­ции в ус­т­ре­ме­ни­те към въз­ход дър­жа­ви през XIX век. На мно­го мес­та са се пра­ви­ли опи­ти за възпри­ема­не на не­що от бри­тан­с­кия на­чин да се жи­вее парламентарно, да се из­г­раж­дат пар­ла­мен­тар­ни ин­с­титуции, за­що­то в та­зи на­со­ка бри­тан­с­ко­то мис­ле­не е глав­ни­ят учи­тел през по­-но­во време.

През Х1Х век, приб­ли­зи­тел­но до пос­лед­ни­те му десетилетия, имен­но в Англия то­ва по­ли­ти­чес­ко мис­ле­не се про­явя­ва от стра­на на по­ли­ти­чес­ки из­вън­ред­но из­тък­на­ти личности, ко­ито офор­мят мис­ли­те си на­пълно в ду­ха на въп­рос­но­то по­ли­ти­чес­ко мислене. И то­га­ва се виж­да пре­ди вси- чко, че то­ва по­ли­ти­чес­ко мисле­не би мог­ло да доп­ри­не­се за бла­го­по­лу­чи­ето на света, сти­га чо­век да се до­ве­ри са­мо на не­го и да ос­та­ви един­с­т­ве­но то­ва по­ли­ти­чес­ко мис­ле­не да се раз­гър­не във външ­ни­те струк­ту­ри на раз­лич­ни­те сдружения. Ето за­що се по­явя­ват личности, ко­ито в ед­на или дру­га на­со­ка мо­же да са едностранчиви, но в мис­лов­ни те си фор­ми из­ця­ло се при­дър­жат към ду­ха на то­ва по­ли­ти­чес­ко мис­ле­не и по та­къв на­чин се ста­ра­ят да пос­тъп­ват ка­то осо­бе­но из­тък­на­ти и съ­щев­ре­мен­но етич­ни личности. Ще при­пом­ня Кобдън, Брайт*39 и т.н., про­пус­кай­ки по-великите, ко­ито обик­но­ве­но се посочват; за­що­то в та­зи сфе­ра ня­кой мно­го лес­но мо­же да кривне встрани, щом го пос­та­вят на дос­та вид­но място. Затова на­зо­ва­вам такива, ко­ито не са крив­на­ли в ни­коя по­со­ка и на­ис­ти­на са зна­чи­тел­ни в смисъла, кой­то имам предвид. Но би­ха мог­ли да се по­со­чат още мно­го дру­ги имена. Там то­ку­-що об­ри­су­ва­но­то от мен дейс­т­ви­тел­но е би­ло на­ли­це ка­то един им­пулс до към де­вет­де­сет­те го­ди­ни на XIX век и в из­вес­тен сми­съл пред­с­тав­ля­ва про­ти­во­по­лож­ност спря­мо онова, ко­ето по­-п­ре­ди при­ве­дох ка­то при­съ­що на славянството.

И тряб­ва да бъ­дем наясно, че раз­каз­ва­но­то от мен тук не е прос­то плод на мо­ята мъд­рост - през це­лия XIX век то е би­ло виж­да­но от хората, ко­ито са се ин­те­ре­су­ва­ли от те­зи неща, по съ­щия начин, как­то Ви го из­ло­жих сега. В оне­зи за­пад­ни братства, за ко­ито спе­ци­ал­но Ви разказвах, е съ­щес­т­ву­ва­ло съв­сем точ­но поз­на­ние за описваното, как­то и за вза­имов­ръз­ка­та на те­зи не­ща с ево­лю­ци­он­но­то те­че­ние на Петия след ат­лан­т­с­ки пе­ри­од и с пре­хо­да към Шестия сле­дат­лан­т­с­ки период. А ня­кои са про­явя­ва­ли же­ла­ние - ще видим до­кол­ко в доб­рия и до­кол­ко в ло­шия сми­съл - да из­пол­з­ват съ­от­вет­ни­те сили. Защото ка­ли то­ва са реал­но съ­щес­т­ву­ва­щи сили: от ед­на стра­на та­лан­тът за та­ко­ва мислене, а от дру­га - съ­от­ве­тен на­род­нос­тен еле­мент на бъдещето.

Който ре­че се­га да се въз­пол­з­ва от та­ко­ва нещо, мо­же да го стори. Нали- це ес­тес­т­ве­но е не са­мо опи­са­но­то от мен - то­ва са течения, ре­дом с тях има дру­ги те­че­ния и чо­век пос­те­пен­но тряб­ва да на­соч­ва вни­ма­ние то си и вър­ху тях. На све­та съ­щес­т­ву­ват сред­с­т­ва за из­вър­ш­ва­не­то на, бих ка- зал, вну­ше­ния на едро. Ако ни­кой по­ис­ка да из­вър­ши вну­ше­ния на едро, умът му ще тряб­ва да ро­ди не­що впечатляващо. Както един от­де­лен чо­век мо­же да бъ­де под­ло­жен на внушение, за ко­ето ве­че Ви говорих, та­ка чрез при­ла­га­не на подхо­дя­щи сред­с­т­ва мо­же да се вну­ша­ва на це­ли гру­пи от хора, осо­бе­но ко­га­то се знае как­во кон­к­рет­но свързва хо­ра­та от те­зи групи. Силата, на­ми­ра­ща се в един от­де­лен човек, мо­же да се от­п­ра­ви в оп­ре­де­ле­на посока. Тогава той мо­же да е убе­ден в дъл­бо­ко­то си миро- любие, но де­ла­та си из­вър­ш­ва по­ра­ди това, че му се вну­ша­ват отнякъде: той е на­пъл­но раз­ли­чен от онова, ко­ето върши. Обаче при на­ли­чие на необ­хо­ди­мото поз­на­ние та­ка мо­же да се пос­тъп­ва и с ду­ши­те на це­ли групи, сти­га са­мо да се из­бе­рат под­хо­дя­щи­те средства. Една сила, ко­ято е жива, но ня­ма - как­то си­ла­та в ня­кои сла­вян­с­ки пле­ме­на - оп­ре­де­ле­на по­со­ка , трябва, та­ка да се каже, чрез вну­ше­ние на ед­ро да бъ­де тлас­на­та в оп­ре­де­ле­на посока.

Има ед­но та­ко­ва вну­ше­ние на едро, ко­ето е по­дейс­т­ва­ло чудесно, дейс­т­ва и ще про­дъл­жи да дейс­т­ва - така на­ре­че­но­то "Завещание на Петър Ве- лики". Историята на Петър Велики*40 Ви е из­вес­т­на и Вие зна­ете как то­зи Петър Велики се е стре­мил да въ­ве­де за­па­ден на­чин на жи­вот в Ру- сия. Не е нуж­но да Ви го представям, справ­ка мо­же­те да нап­ра­ви­те във

Но ко­га­то чо­век ис­ка да се въз­пол­з­ва от по­доб­но действие, не­ща­та ви­на­ги опи­рат до това, не прос­то да бъ­де по­ро­де­но ня­как­во течение, ами да­де­но те­че­ние да се ос­та­ви да бъ­де пре­се­че­но от дру­го и две­те ня­как си вза­им­но да си повлияят. Твърде мал­ко се постига, ако с ед­но те­че­ние се тръгне, та­ка да се каже, пра­во напред; ред­но е нав­ре­ме­ни да има въз­мож­ност вър­ху то­ва те­че­ние да се хвър­ля свет­ли­на отстрани, та някои ра­бо­ти да се пообъркат, ня­кои сле­ди да се заличат, ед­но или дру­го да се гу­би в неп­ро­ни­ца­ем гъсталак. Това е мно­го важно. Оттук про­из­ти­ча и фак­тъ­т, ­че ня­кои окул­т­ни течения, ко­ито си пос­та­вят ед­на или друга за- дача, по­ня­ко­га си пос­та­вят съв­сем про­ти­во­по­лож­ни задачи. Тези про­ти­во­по­лож­ни за­да­чи дейс­т­ват така, че в из­вес­т­на сте­пен всич­ки сле­ди би­ват заличавани. Бих мо­гъл да по­со­ча ед­но мяс­то в Европа, къ­де­то нав­ре­ме­то в оп­ре­де­лен момент, в кой­то се ка­са­еше за не­що значително, го­ля­мо вли­яние уп­раж­ня­ва­ха ня­какви та­ка на­ре­че­ни франкмасони, та­ка на­ре­че­ни тай­ни дружества, си­реч из­вес­т­ни хо­ра дейс­т­ва­ха под су­гестив­но­то вли­яние на оп­ре­де­ле­ни фран­к­ма­сон­с­ки общества, зад ко­ито оба­че има­ше окул­тен фо­н. ­То­га­ва целта бе­ше сле­ди­те на оно­ва мяс­то да се замъглят. Ето за­що на въп­рос­но­то мяс­то бе вклю­че­но мал­ко йе­зуитско влияние, та­ка че се по­лу­чи смес­ва­не на фран­к­ма­сон­с­ко­то и йе­зу­ит­с­ко­то влияние, по­не­же има дос­та ви­со­ки ин­с­тан­ци­и­, ко­ито в ед­нак­ва сте­пен са фран­к­ма­сон­с­ки и йезуитски, империи, ко­ито мо­гат да си служат със

Та Петър Велики - не­ка се вър­нем пак на не­го - въ­веж­да за­па­ден дух в Русия. Много ис­тин­с­ки сла­вян­с­ки ду­ши дъл­бо­ко не­на­виж­дат и из­пит­ват сил­на ан­ти­па­тия към всичко, ко­ето имен­но Петър Велики вна­ся в Русия ка­то за­па­ден елемент. Възможно е по вре­ме на се­гаш­на­та вой­на то­ва чув­с­т­во да се е уси­ли­ло осо­бено мно­го­, но то ви­на­ги е би­ло налице. На- лице, от дру­га страна, е за­ве­ща­ни­ето на Петър Велики, ко­ето без спор­но не е негово, ала ня­как си се е появило, и ко­ето в съ­що­то вре­ме е спо­соб­но се­га да из­пол­з­ва су­гес­тивно не един от­де­лен човек, а це­ли сла­вян­с­ки комплекси, да оказ­ва ши­ро­ко вну­ше­ние вър­ху ог­ром­ни на­родни маси, в ко­ито съ­щев­ре­мен­но жи­вее ан­ти­па­ти­ята сре­щу Запада, сим­во­ли­зи­ран от име­то на Петър Велики. Тук в ед­но и съ­що вре­ме има­ме по един, бих го нарекъл, ис­то­ри­чес­ки ге­ни­ален на­чин две неща: сим­патия към за­ве­ща­ни­ето на Петър Велики и ан­ти­па­тия към всич­ко западно, ко­ито дейс­т­ват на­пъл­но без­редно - тол­ко­ва безредно, че точ­но то­ва без­ред­но дейс­т­вие мо­же да се ока­же из­вън­ред­но резултатно. По такъв на­чин из­тък­нах­ме ед­на дру­га стра­на на то­ва те­че­ние в Източна Европа. В по­-на­та­тъш­но­то си из­ло­же­ние ще по­со­ча как след дъл­го­го­диш­на­та под­го­тов­ка на ед­но та­ко­ва те­че­ни­ето от да­ден мо­мент на­та­тък мо­же да бъ­де използвано. Тогава ве­че се раз­по­ла­га с та­ко­ва течение, в ко­ето ка­то че ли са се вле­ли две от­дел­ни течения. В са­мо­то на­ча­ло казах, че се раз­чи­та на про­дъл­жи­тел­ни пе­ри­оди от време. След ка­то ед­но та­ко­ва те­че­ние бъ­де насочено, та­ка че да се е пре­вър­на­ло в нещо, от­там на­сет­не то ве­че мо­же да бъ­де из­ползвано.

Но не­ка из­вър­шим под­го­тов­ка­та и по по­-д­руг начин. Бих ис­кал да Ви по­со­ча още ед­но течение, ко­ето сега вър­ви на за­пад ус­по­ред­но с онова, чий­то про­дукт в из­вес­т­на сте­пен е на­й-з­ря­ло­то до­се­га по­ли­ти­чес­ко мис­ле­не за Петия сле­дат­лан­т­с­ки период. Това дру­го те­че­ние се е ог­ра­ни­ча­ва­ло по­ве­че в окул­т­но­то и са­мо от вре­ме на време, мис­ти­фи­ци­ра­но в раз­но­об­ра­зни об­щес­т­ве­ни дейности, е про­явя­ва­ло своя окул­тен фунда- мент. Отново ще тряб­ва да се по­зо­ва на ня­кои за­пад­ни окул­т­ни братства, ко­ито се ха­рак­те­ри­зи­рат на­й-­ве­че с това, че имат точ­ни поз­на­ния за об­с­то­ятел­с­т­ва ка­то опис­ва­ни­те от мен се­га и обу­ча­ват уче­ни­ци­те си как­во пред­с­тав­ля­ват Петият, Шестият сле­дат­лан­т­с­ки раз­во­ен пе­ри­од и що за
си­ли са за­ме­се­ни там - как еди­ни­ят еле­мент дейс­т­ва ка­то мъдростен, а дру­ги­ят ка­то народностен, и ко­ито в съ­що­то вре­ме по­казват на сво­ите уче­ни­ци как та­ки­ва не­ща мо­гат да се из­пол­з­ват в ед­на или дру­га насока.

Основна те­за при та­ки­ва окул­т­ни направления, ко­ито - как­то ка­зах - се изя­вя­ват в братства, е това, че за Петия сле­дат­лан­т­с­ки пе­ри­од ан­г­лийс­ки го­во­ре­щи­те пред­с­тав­ля­ва­ли същото, как­во­то рим­с­ки­ят на­род е пред­с­тав­ля­вал за Четвъртия сле­дат­лан­т­с­ки период. Това е ба­зис­на пос­та­нов­ка при те­зи окул­т­ни братства, ка­то се нас­то­ява при всич­ки по­ло­же­ния да се взе­ма пред­вид следното: Латинският еле­мент бил онова, върху ко­ето по- г­ле­дът тряб­ва­ло да се на­соч­ва най-напред. Той на­ми­рал из­раз в раз­лич­ни­те ро­ман­с­ки кул­ту­ри и на­род­нос­ти (не про­по­вяд­вам ни­що от се­бе си, а са­мо пов­та­рям постановката, ко­ято ви­на­ги е би­ва­ла привеждана) и бил об­ре­чен да за­тъ­ва все по­ве­че и по­ве­че в ма­те­ри­ализ­ма на науката, в ма­те­ри­ализ­ма на жи­вота, в ма­те­ри­ализ­ма на вярата. Това са­мо по се­бе си не би­ва­ло да тревожи, тъй ка­то са­мо ще из­чез­не­ло чрез упадъка, в кой­то се озовавало. Ето защо, казват, вни­ма­ни­ето тряб­ва­ло да се на­соч­ва глав­но вър­ху факта, че онова, ко­ето би­ва­ло на­ри­ча­но ла­тин­с­ка раса, е на път съв­сем да изчезне, пред­с­тав­ля­ва­ло за­ги­ващ еле­мент и че за­да­ча­та би­ла гриж­ли­во да се под­гот­ви и пред­п­ри­еме всич­ко за за­ги­ва­не­то на ла­тин­с­кия елемент.

Този въз­г­лед сти­га дотам, че спо­ред не­го­ви­те твър­де­ния във всич­ки по­ли­ти­чес­ки импулси, но съ­що та­ка и във всич­ки окул­т­ни и ре­ли­ги­оз­ни им­пул­си тряб­ва­ло да бъ­дат въз­п­ри­ема­ни оне­зи сили, ко­ито прид­виж­ват ла­тин­с­кия еле­мент на­до­лу по нак­ло­не­на­та плоскост. При то­ва чо­век външ­но мо­жел да показва, раз­би­ра се, как­во­то си иска; но под­к­ре­пя­но тряб­ва­ло да бъ­де всичко, ко­ето служи, тъй да се каже, за оп­раз­ва­не на све­та от то­зи ла­тин­с­ки елемент. Твърди се, че Петият сле­дат­лан­т­с­ки пе­ри­од имал спе­ци­ал­на­та за­да­ча преди своя край да до­ве­де не­ща­та дотам, че как­то в края на Четвъртия сле­дат­лан­т­с­ки пе­ри­од всич­ко би­ло пропи­то от ро­ман­с­ка­та култура, та­ка в края на Петия всич­ко от за­пад на из­ток да бъ­де­ло про­пи­то от кул­ту­рата, про­из­тек­ла от ан­г­лийс­ки го­во­ре­щи­те на- роди. Говоря са­мо за онова, ко­ето е би­ло и е на­ли­це ка­то поста­нов­ка в оне­зи окул­т­ни братс­т­ва и ко­ето по съ­от­ве­тен на­чин е мог­ло да бъ­де из­в­ле­че­но и е извлечено. Освен туй ви­на­ги се е учело, че точ­но как­то гер­ман­с­ко­-б­ри­тан­с­ки­ят елемент, как­то се каз­ва там, се бил про­ти­во­пос­та­вил на римляните, та­ка сла­вян­с­ки­ят еле­мент щял да се про­ти­во­пос­та­ви на ан­г­лийс­кия еле­мент, за­що­то та­къв бил хо­дът на света. Само де­то нас­тъп­ва­ло сво­е­об­раз­но из­вър­та­не на ъгъ­ла с де­вет­де­сет гра­ду­са - до­ка­то ро­ман­с­ки­ят еле­мент бил им­пул­си­ран от север, се­га им­пул­сът про­ти­чал от из­ток на запад.

Трябва да ни е ясно, че та­ки­ва не­ща про­ник­ват в дос­та от онова, ко­ето се­га мо­же да се про­че­те публично, ко­ето се печата, ко­ето по ня­ка­къв друг на­чин се прос­мук­ва в съв­мес­т­ния жи­вот на хората. Вече се раз­по­лага със сред­с­т­ва и пъ­ти­ща за тях­но­то проникване, без да бъ­де раз­б­ра­но това, ко­ето то­ку­-що разказах. Защото пред­с­та­вя­те ли си раз­ка­за­но­то от мен да ста­не из­вес­т­но в оп­ре­де­ле­ни региони? Това ес­тес­т­ве­но би би­ло недопустимо! Нещата всъщ­ност се каз­ват дру­го­яче - на­ли ста­ва ду­ма за су­гес­тив­но­то влияние, ко­ето мо­же да се упражнява. И чо­век пра­ви каз­вай­ки и каз­ва правейки, ка­то чес­то пъ­ти пра­ве­но­то от не­го мо­же да из­г­леж­да про­ти­во­по­лож­но на онова, ко­ето тряб­ва да се по­лу­чи и ко­ето ре­ал­но се прави.

Разглеждайте ски­ци­ра­ни­те тук от мен не­ща ка­то сво­его ро­да ду­хов­на атмосфера; за­що­то ве­че се по­ла­гат гри­жите да пред­с­тав­ля­ват сво­его ро­да ду­хов­на атмосфера. Тук-таме мо­же да се про­че­те не­що мно­го без обидно, но меж­ду ре­до­ве­те - а то­ва по­ня­тие "меж­ду редовете" в слу­чая мо­же да бъ­де не­що мно­го ре­ал­но - се че­те не­що съв­сем друго, уз­на­ва се не­що съв­сем друго, съ­зи­ра се не­що съв­сем дру­го­.И ето хо­ра­та са поста­ве­ни в та­зи атмосфера, мис­ли­те им се офор­мят в нея. Случва се мис­ли­те на на­й-­ум­ни­те хо­ра да приемат дос­та осо­бе­ни форми. Следователно, ако ще се пре­це­ня­ва как мис­лят хората, не е дос­та­тъч­но да се раз крие ен­ту­си­азмът на невниманието, за ко­ето чес­то загатвах, ами тряб­ва вни­ма­тел­но да се сле­ди как­ва е атмосферата, в ко­ято жи­ве­ят хората. Защото тя е не­що конкретно, не е оно­ва мъгляво, абстрактно, за което мно­зи­на го­во­рят и го на­ри­чат вли­яние на средата, как­то нап­ри­мер Ойкен*42, дето го­во­ри за вли­яни­ето на сре­да­та и не забелязва, че в ця­ла­та си характери- стика, от ед­на страна, каз­ва "Средата пра­ви човека", а от дру­га - "Среда- та се пра­ви от човека", ко­ето оз­на­ча­ва ни по­ве­че­,ни по­-мал­ко "Искам да се пов­диг­на във въздуха, тег­лей­ки се за со­бст­ве­ния си перчем" От то­ва гле­ди­ще тряб­ва да се пог­лед­не при­със­т­ви­ето на чо­ве­ка в нещото, оз­на­ча­ва­но ка­то среда. Тази сре­да имен­но про­из­ти­ча съв­сем кон­к­рет­но от из­вес­т­ни те­чения. Тя не е неопределеното, как­то смя­тат мно­го хора.

Нека взе­мем още един кон­к­ре­тен случай. Ще тряб­ва да ме извините, ала и ми­на­лия по­не­дел­ник Ви казах: Облекчения не мо­га да Ви създам, на­ло­жи­тел­но е да се за­ни­ма­ете и с под­роб­нос­ти - вза­имов­ръз­ка­та ще проз­ре­те утре. Бих ис­кал да Ви про­че­та от­дел­ни мес­та от ед­но пис­мо на Ми- трофанов, про­фе­сор по ис­тория в Санкт Петербург, на­пи­са­но в сре­да­та на Април 1914 г. до един гер­ма­не­ц, ­кой­то бил не­гов учи­тел и с ко­го­то ос­та­на­ли приятели*43. Та то­зи Митрофанов тряб­ва да си го пред­с­та­вя­те ка­то врял и ки­пял в раз­лични­те течения. През Април 1914 г. той пи­ше писмо, в ко­ето се на­тък­ва­ме на следното.

"... неп­ри­язън към гер­ман­ци­те има във вся­ка ду­ша и уста, и ми се струва, че об­щес­т­ве­но­то мне­ние ряд­ко е би­ва­ло по-единодушно."

Особено ин­те­ре­сен е след­ни­ят пасаж. Моля да му обър­не­те спе­ци­ал­но внимание, но не за­ра­ди фи­гу­ри­ращо­то в не­го име - към та­зи лич­ност мо­же да се пи­тае и симпатия, и антипатия. Искам да наб­лег­на са­мо на ви- димото, ко­ето се съ­дър­жа там.

"Може би на­й-­го­ля­ма­та по­ли­ти­чес­ка греш­ка на Бисмарк е била, че той не е по­же­лал да бъ­де рус­нак в по­-го­ля­ма степен, от­кол­ко­то са би­ли рус- наците, ко­ито на кон­г­ре­са от сла­бост и не­раз­би­ра­не не­дос­той­но са по­жер­т­ва­ли ин­те­ре­си­те на сво­ето отечество."

Представете си са­мо как­во прек­рас­но искане! Човекът уп­рек­ва Бисмарк, че тряб­ва­ло да бъ­де рус­нак в по­-го­ля­ма сте­пен от рус­ки­те държавници, ко­ито нав­ре­ме­то при­със­т­ва­ли на Берлинския конгрес! Затова съ­народ­ни­ци­те на съ­щия Бисмарк тряб­ва да бъ­дат мразени! По въп­ро­са все­ки мо­же да мис­ли как­во­то си иска, но то­ва из­ре­че­ние при всич­ки слу­чаи е не­що из­вън­ред­но куриозно. И тък­мо за­що­то на доб­рия про­фе­сор от Санкт Петербург му хрум­ват по­доб­ни мисли, той мо­же да пи­ше и следното:

"Като ре­ак­ция [сре­щу въз­ник­на­лия в Централна Европа Троен съ­юз] бе склю­чен Двойният съ­юз и по такъв на­чин Русия, вмес­то да се при­съ­еди­ни към Тройния съюз, бе об­вър­за­на с жа­ду­ва­ща­та за мъст Франция.. За Русия Балканският въп­рос не е guerre de luxe*44, не е аван­тю­рис­тич­на меч­та на сла­вя­но­фи­ли­те - не­го­во­то ре­ша­ва­не е без­с­пор­на ико­но­ми­чес­ка и по­ли­ти­чес­ка необходимост. Целият рус­ки бю­джет се ба­зира на из­но­са в чужбина; ако тър­гов­с­ки­ят ба­ланс се ока­же пасивен, рус­ка­та хаз­на ще бан­к­ру­ти­ра и ня­ма да бъ­де в със­то­яние да из­п­ла­ща лих­ви­те на ог­ром­ни­те си външ­ни дългове. А две тре­ти от то­зи из­нос ми­на­ва през юж­ни­те прис­та­ни­ща и про­дъл­жа­ва пъ­тя си през два­та тур­с­ки протока. Затвори ли се та­зи вра­та ня­кой ден, тър­го­ви­ята на Русия ще секне, а ико­но­ми­чес­ки­те пос­ле­ди­ци от та­ка­ва ба­ри­ера би­ха би­ли неп­ред­ви­дими - пос­лед­на­та тур­с­ко­-­ита­ли­ан­с­ка вой­на го илюс­т­ри­ра дос­та­тъч­но добре. Само вла­де­ене­то на Босфора и Дарданелите мо­же да сло­жи край на то­ва не­по­но­си­мо положение, за­що­то съ­щес­т­ву­ва­не­то на ед­на све­товна си­ла ка­то Ру- сия не би­ва да за­ви­си от слу­чайнос­ти и чуж­до своеволие. От дру­га стра- на, не­въз­мож­но е Русия да се от­на­ся на­пъл­но без­раз­лич­но към съд­би­ни­те на юж­ни­те сла­вя­ни вър­ху Балканския полуостров. Малките бал­кан­с­ки дър­жа­ви пър­во са ти­ло­во прик­ри­тие към про­то­ци­те и второ, в те­че­ние на ве­ко­ве бе про­ля­та твър­де мно­го рус­ка кръв и бе из­раз­ход­ва­но твър­де мно­го рус­ко зла­то за бал­кан­с­ки­те герои, та цяла­та ра­бо­та да бъ­де за­ря­за­на се­га - за вся­ко рус­ко пра­ви­тел­с­т­во то­ва би би­ло мо­рал­но и по­ли­ти­чес­ко са­мо убийство."

Съпоставете го с част от оно­ва­,ко­ето ка­зах за Славянския бла­гот­во­ри­те­лен комитет. Твърде мно­го рус­ко зла­то би­ло изразходвано! Митрофанов продължава:

"Разбира се, зна­че­ни­ето на пан­с­ла­вис­тич­на­та идея не би­ва да се пре- увеличава, но тя съ­щес­т­ву­ва и не­съмне­но е жи­ва - крас­но­ре­чи­во до­ка­за­тел­с­т­во за то­ва са сла­вя­но­фил­с­ки­те де­мон­с­т­ра­ции през 1913 г. по ули­ци те на мно­го рус­ки градове, ко­га­то учас­т­ва­ха до­ри опо­зи­ци­он­ни­те елеме- нти."

В края на то­ва пис­мо от Април 1914 г. се обобщава:

"Повтарям: на­тис­кът на юг пред­с­тав­ля­ва историческа, по­ли­ти­чес­ка и ико­но­ми­чес­ка не­об­хо­ди­мост и чужда­та държава, про­ти­во­пос­та­вя­ща се на то­зи натиск, е ео ipso*45 вра­жес­ка държава. Междувременно Тройни­ят съ­юз пос­ле­до­ва­тел­но се дви­жи по та­зи пъ­те­ка на войната. В Австрия на­тис­кът на юг съ­що се смя­та за ис­то­ри­чес­ка не­об­хо­ди­мост и от свое гле­ди­ще ав­с­т­рий­ци­те са не по­-мал­ко прави, от­кол­ко­то рус­на­ци­те от рус­ка глед­на точка. През пър­ва­та по­ло­ви­на на XIX век мо­гъ­ща­та Хабсбу- ргска мо­нар­хия е има­ла три направления, в ко­ито е мо­же­ла да се раз­п­рос­т­ре - към Италия, към Германия и към Балканския полуостров. След 1866 г. е ос­та­на­ло са­мо последното; Бисмарк - то­зи път мо­же би без да ис­ка - от­но­во про­ти­во­пос­тави Австрия и Русия за ре­ши­тел­на битка, а чрез сключ­ва­не на Тройния съ­юз пре­дос­та­ви на Австрия си­ли­те на Гер- манския райх. Австрия ес­тес­т­ве­но се въз­пол­з­ва - нав­ред и при все­ки случай, ко­га­то е ста­ва­ло ду­ма за Балканите, тя се е из­п­реч­ва­ла пред рус- наците. Присъединяването на Босна и Херцеговина, ко­ето в Русия нап­ра­ви по­ра­зя­ва­що впечатление, бе­ше всъщ­ност са­мо ед­на стра­ни­ца от де­бе­ла­та кни­га на рус­ко­-­австрийс­ка­та вражда. Възмущението бе­ше тол­ко­ва го­ля­мо­,­опас­нос­т­та приб­ли­жа­ва­ше тол­ко­ва осезателно, че до­ри из­вън­ред­но ми­ро­лю­би­во­то рус­ко пра­ви­те­лст­во бе­ше го­то­во за война, въп­ре­ки че фи­нан­си­те още но оно­ва вре­ме бя­ха разклатени."

Има се пред­вид през 1908 г.

"Обаче "Нибелунгът" от Шпре за­ка­ни­тел­но вдиг­на бро­ни­ран юм­рук и Русия, не­уве­ре­на в съ­юз­ни­ци­те си, тряб­ва­ше да отстъпи. През 1913 г. осъ­щес­т­вя­ва­не­то на сла­вян­с­ко­-рус­ка­та идея на­й-­сет­не из­г­леж­да­ше съв- сем близо: тур­ци­те бя­ха разгромени, по­бе­до­нос­ни­те юж­ни сла­вя­ни про­ник­на­ха до Солун и Цариград - още мал­ко уси­лие и ра­бо­та­та ще­ше да бъ­де приключена."

Това пис­мо е не­ве­ро­ят­но интересно, за­що­то на­соч­ва вни­ма­ни­ето вър­ху ня­кои стран­ни неща. Така нап­ример гос­по­ди­нът не­до­вол­с­т­ва за­ра­ди следното.

"Есенските пред­п­ри­ятия из­п­ра­ща­ха на тур­с­ка­та ар­ти­ле­рия сво­ите то- пове, които, ма­кар и не­рав­нос­той­ни на оръ­ди­ята от Крьозо, все пак бя­ха
нап­ра­ве­ни мно­го добре; а на­й-­важ­но­то е, че ре­дов­на­та ар­мия на ос­ман- ци­те се обу­ча­ва­ше от гер­ман­с­ки инструктори... На рус­на­ци­те ве­че им ста­на ясно, че ако всич­ко се за­па­зи така, как­то е се­га [през Април 1914 г.], пъ­тят към Цариград пре­ми­на­ва през Берлин. Виена всъщ­ност ос­тава на вто­ри план."

Април 1914! Тогава се из­вър­ш­ва немалко, ко­ето яс­но показва, че в та­зи гла­ва ка­то в сън жи­вее нещо, предсто­ящо да се слу­чи в ско­ро време. Друг е въпросът, да­ли по­ме­на­та­та гла­ва си го е пред­с­та­вя­ла та­ка близо; но тя - ес­тес­т­ве­но вед­но с тя­ло­то и край­ни­ци­те си - гос­ту­ва­ла на своя учи­тел в Берлин. Там те раз­го­ва­ря ли за ед­но­-д­ру­го и на мен ми се ис­ка да при­ве­да част от онова, ко­ето са обсъждали. Професорът по ис­тория казал:

"Не ос­та­ви­те ли Цариград за нас, вой­на­та е неизбежна."

При то­ва той все повтарял: Германците, раз­би­ра се, си ос­та­ват сло­же­ни­те от Бога учи­те­ли на рус­кия народ - нуж­но е са­мо да па­зим мира, нуж­но е са­мо гер­ман­ци­те да па­зят мира, за да по­ко­ря­ват чрез ду­хов­но вът­реш­но превъзходство. Недейте оба­че да смятате, че бих­те мог­ли да ни по- бедите. В име­ни­ето си край Саратов при­те­жа­вам къща, ко­ято пра­де­ди­те ми сто­ле­тия на­ред са обитавали; но аз със соб­с­т­ве­ни­те си ръце ще я за- паля, пре­ди да до­пус­ка гер­ман­с­ки вой­ни­ци да бъ­дат раз­к­вар­ти­ру­ва­ни в нея. Защо ни е война? Бихме мог­ли чу­дес­но да се спогодим, ка­то си по­де­лим Австрия с нея, си­реч с Германия, и при­съ­еди­ним немска Австрия към Германския райх, а ос­та­на­ла­та част от нея вле­зе в Русия! Това ста­ва през Юни 1914 г.! По на­й-­раз­ли­чен на­чин би мог­ло да се по­со­чи как мис­лов­ни­те фор­ми въз­ник­ват в съ­от­вет­на­та среда. В по след­но вре­ме се слу­чи немалко, ко­ето мо­же­ше да пре­диз­ви­ка удивление. Понякога там, къ­де­то пре­об­ла­дават ав­ток­ра­тич­ни форми, случ­ва­що­то се из­хож­да от от­дел­ни инстанции, а на дру­ги мес­та тръг­ва глав­но от на­род­ни течения. Никога не би­ва да се обобщава, за­що­то ако тук е така, дру­га­де е иначе. Би мог­ло напри­мер да се запита: На как­во се е дъл­жал стран­ни­ят и за­га­дъ­чен на­чин на дейс­т­вие на ед­на дър­жа­ва ка­то Румъния? Тук ня­ма да се спи­рам на онова, ко­ето е да­ло пос­лед­ния подтик, а ще го­во­ря за течени- ето. Но при вся­ко по­ло­же­ние не така, как­то чес­то на­ми­ра­ме то­ва там, къ­де­то то би­ва пред­с­та­вя­но "исторически"; за­що­то историята, ко­ято пос­те­пен­но се е офор­ми­ла в края на XIX и на­ча­ло­то на ХХ век, не стру­ва и пет пари. Една ре­ал­на ис­то­рия тряб­ва да про­це­ди­ра симптоматично, тряб­ва да по­каз­ва от­дел­ни­те ситуации, ос­ве­тя­ва­ни от обил­на светлина. Бих ис­кал да обър­на вни­ма­ние на ед­но та­ко­ва обил­но осветяване.

Ориентираните в об­с­та­нов­ка­та знаят, че от из­вес­т­но вре­ме мно­го не­ща в Румъния бя­ха загадъчни; то­ва стои във връз­ка с факта, че нав­ся­къ­де на из­ток се раз­чи­та­ше на ед­на оп­ре­де­ле­на предпоставка, ко­ято ка­то су­гес­-
тив­на пред­с­та­ва бе ов­ла­дя­ла не­ве­ро­ят­но мно­го хора. Тук ня­ма да Ви я опис­вам въз ос­но­ва на впе­чатления, а ще спо­де­ля с Вас са­мо изявления, ко­ито - не же­лая да Ви раз­каз­вам не­що не­оп­ре­де­ле­но - ми­нистъ­рът на вът­реш­ни­те ра­бо­ти през 1913 г., Таке Йонеску*46, е нап­ра­вил пред ня­кой си гос­по­дин Редлих. Той поч­ти дос­лов­но казал, че по не­го­во мне­ние Австро-унгарската мо­нар­хия щя­ла да про­съ­щес­т­ву­ва до смър­т­та на Франц Йосиф, кой­то пък тряб­ва­ло да ум­ре скоро. Тогава щя­ло да се сти- г­не до раз­па­да­не на монар­хи­ята на със­тав­ни­те и части. Ето ед­но здра­во вко­ре­не­но мнение, в съ­от­ветс­т­вие с ко­ето чо­век на­сочва це­лия ход на мис­ли­те си в оп­ре­де­ле­на посока. Това пък от своя стра­на пред­с­тав­ля­ва ед­но ши­ро­ко разпрос­т­ра­не­но внушение.

В ед­на на­пи­са­на от рус­нак ста­тия се пос­та­вя въпросът, как­ва пол­за мо­же да има Русия все още от Франция, и се разсъждава, че в дейс­т­ви­тел­ност за съ­щин­с­ки­те си пла­но­ве Русия ве­че съв­сем не мо­же да има някак­ва по­-­осо­бе­на пол­за от Франция, че Русия ще тряб­ва да ста­не жер­т­ва на Фран- ция, ако не­ща­та не се променят. В та­зи статия, на­пи­са­на от княз Кочу- бей и пуб­ли­ку­ва­на в па­риж­кия "Kopecпондан" от 26 Юни 1914 г. (не взе­мам про­из­вол­но ня­коя статия, а такава, на­пи­са­на от из­вес­тен мъж, кой­то поз­на­ва изос­но­ви би­ту­ва­що­то в средата), ав­то­рът пос­та­вя съ­що та­ка въпроса, да­ли за Русия не ще да е по­-доб­ре да не за­ла­га по­ве­че на пак­та с Франция, ами от­но­во да се при­ка­чи към Германия. Такава въз­мож­ност се ра­зис­к­ва от княз Кочубей.Това обаче, каз­ва той, се оказ­ва не­из­пъл­ни­мо по­ра­ди френ­с­ко­-рус­кия пакт, кой­то прев­ръ­ща Русия в пос­то­янен про­тив­ник на сво­ята мо­гъ­ща съ­сед­ка на за­пад Германия. Следователно в то­зи ум не ща­та се от­ра­зя­ват в та­къв вид: Под на­тис­ка на френ­с­кия пакт Русия се прев­ръ­ща в про­тив­ник на Германия, от­къ­де­то за Русия въз­ник­ва ал­тер­на­ти­ва­та или да се от­ка­же от съ­юза си с Франция в пол­за на евен­туално сбли­жа­ва­не с Германия, или да изос­та­ви пла­на си за раз­п­рос­ти­ра­не на изток, към Азия. И той про­дължава:

"Ала как­ви­то и сюрп­ри­зи да ни под­гот­вя бъдещето, ед­но е си­гур­но още отсега: Тройното съг­ла­ше­ние ще бъ­де ис­тин­с­ко по­ли­ти­чес­ко обе­ди­не­ние ед­ва то­га­ва­,ко­га­то във Франция бъ­де ут­вър­де­на три­го­диш­на­та воен- на служба, а в Англия се въ­ве­де все­об­ща во­ен­на повинност."

Юни 1914! Така се раз­г­леж­да от то­зи княз Тройното съглашение, ко­ето ле­ка­-по­ле­ка се бе оформило; за­щото но не­го­во мне­ние сам по се­бе си френ­с­ки­ят пакт ве­че не стигал. Фран­цу­зи­те не­съм­не­но би тряб­ва­ло да бъ­дат дос­та силни, но то­ва още не би­ло дос­та­тъч­но - Англия тряб­ва­ло да въ­ве­де все­об­ща во­ен­на по­вин­ност!

Както виждате, иде­ята е тол­ко­ва пространна, че за ней­но­то осъ­щес­т­вя­ва­не пре­ди из­бух­ва­не­то на вой­на­та ве­че не е има­ло време; но в Англия все­об­ща во­ен­на по­вин­ност все пак бе­ше въведена. Когато чо­век има ­
жела­ние да раз­бе­ре ре­ал­ни­те об­с­то­ятел­с­т­ва в све­та­,не е дос­та­тъч­но да се спи­ра нас­лу­ки на то­ва или на онова, ами раз­ви­ва во­ля да се вглеж­да в същественото. Нали един чо­век мо­же да ка­же не­що да­леч по­-важно от сто­ти­на други, ко­ито го­во­рят ка­то слеп­ци за цве­то­ве и са­мо се повтарят, без ду­ми­те им да имат ня­какво въздействие.

И така, опи­тах се да Ви пред­с­та­вя на­й-­нап­ред как, от ед­на страна, въз­ник­ват кон­к­рет­ни ви­до­ве среда, а от дру­га - да при­ве­да по­не ня­кол­ко примера, ко­ито по­каз­ват как хо­ра­та са вмък­на­ти в от­дел­ни­те ви­до­ве сре- да и как тряб­ва да се опоз­нае съ­от­вет­на­та среда, щом ни­кой дър­жи да раз­бе­ре мисли, из­ка­за­ни на ед­но или дру­го място. Безспорна е не­об­хо­ди­мос­т­та по­не вед­нъж ос­нов­но да се про­ник­нем от изискването, което тряб­ва да се пос­та­ви към живота, ка­къв­то ни се раз­к­ри­ва днес - да се кул­ти­ви­ра не ен­ту­си­аз­мът на невниманието, а - тъй да се ка­же - ен­ту­си­аз­мът на вниманието.

Утре иде про­дъл­жим да го­во­рим за по­доб­ни не­ща и из­хож­дай­ки от тях, ще се опи­та­ме да про­ник­ва­ме все по­ве­че в сър­це­ви­на­та на въпроса. Редно е да раз­по­ла­га­ме и с та­ки­ва подробности. По-удобно би би­ло чо- век да се но­си са­мо във висините, но ко­му­то не са из­вес­т­ни по­не от­дел­ни слу­чаи от реалността, той не може да пос­та­вя пра­вил­ни въп­ро­си и към ду­хов­ния свят.