Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г

І

На 3 Август 1914 г. сър Едуард Грей про­чи­та в пар­ла­мен­та меж­ду дру­го­то след­ния па­саж от един до­ку­мент, из­п­ра­тен от не­го на 22 Ноември 1912 г. на френ­с­кия пос­ла­ник в Лондон: "Вие обър­нах­те вни­ма­ние на това, че ако ед­но от пра­ви­тел­с­т­ва­та има се­ри­оз­на при­чи­на да очак­ва не- п­ре­диз­ви­ка­на аг­ре­сия от стра­на на тре­та сила, за не­го би би­ло важ­но да знае да­ли в да­де­ния слу­чай въп­рос­но­то пра­ви­тел­с­т­во би мог­ло да разчи­та на въ­оръ­же­на по­мощ от другото. Съгласен съм с Вас, че до­кол­ко­то ед­но от пра­ви­тел­с­т­ва­та има се­риоз­на при­чи­на да очак­ва неп­ро­во­ки­ра­но

В ско­би Брандес добавя: "Извънредно стран­но твърдение."

"По вре­ме на ин­тер­пе­ла­ци­он­ни­те де­ба­ти през фев­ру­ари 1913 г. лорд Хю Сесил казва: "Доста ши­ро­ко разпрос­т­ра­не­но е убеждението, че стра­на­та се е об­вър­за­ла с ня­как­во за­дъл­же­ние - не точ­но договор, а за­дължение, ко­ето се ос­но­ва­ва­ло на да­де­но от пра­ви­тел­с­т­во­то уве­ре­ние да се съ­дейс­т­ва на зна­чи­тел­на въ­оръ­жена си­ла в Европа." Мистър Аскуит пре­къс­ва ора­то­ра с думите: "Чувствам се при­ну­ден да заявя, че то­ва не е истина."

На 24 Март 1913 г. ми­нис­тъ­р-п­ред­се­да­те­лят от­но­во би­ва за­пи­тан да­ли при из­вес­т­ни об­с­то­ятел­с­т­ва бри­тански войс­ки би­ха мог­ли да бъ­дат сви­ка­ни с цел прех­вър­ля­не­то им на континента. Той отговаря: "Както вече не­ед­нок­рат­но бе изтъквано, та­зи стра­на ня­ма задължения, ко­ито да са ос­та­на­ли не­из­вес­т­ни на об­щес­т­венос­т­та и парламента, и ко­ито би­ха мог­ли да я тлас­нат към учас­тие в ня­как­ва война."

Дали то­зи от­го­вор съ­от­ветс­т­ва на истината? Когато през след­ва­ща­та го­ди­на от­но­во плъз­ват слухове, сър Едуард Грей от­го­ва­ря на 28 Април 1914 г.: "В мо­мен­та по­ло­же­ни­ето на не­ща­та е същото, как­то ми­нис­тъ­р-п­ред­се­да­те­лят го ока­чес­т­ви в от­го­во­ра си на 24 Март 1913 г." При пов­тор­но за­пит­ва­не на 11 юни 1914 г. Сър Едуард Грей отвръща: "Не съ­ще- с­т­ву­ват ни­как­ви не­опо­вес­те­ни споразумения, ко­ито би­ха въз­п­ре­пятства­ли или ог­ра­ни­чи­ли пар­ла­мен­та или пра­ви­тел­с­т­во­то в сво­бо­да­та им да взе­мат ре­ше­ния да­ли Великобри­та­ния да учас­т­ва в ед­на война."

Това яв­но и без пре­уве­ли­че­ние мо­же да се на­ре­че увъртане.

Нали все пак съ­щес­т­ву­ва пис­мо­то до М. Камбон от 22 Ноември 1912 г., къ­де­то Англия с ужас­ния кан­це­ларски стил на дип­ло­ма­ти­чес­кия език, но нед­вус­мис­ле­но се об­вър­з­ва да учас­т­ва във вся­ко во­ен­но на­чи­нание, към ко­ето Русия би съ­умя­ла да под­бу­ди Франция."

Стилът на­ис­ти­на е нещо, ко­ето при­чи­ня­ва стра­хот­на болка.

"А още по­-с­т­ран­но за­вър­ш­ва реч­та на ми­нис­тъ­ра на външ­ни­те работи, кой­то казва: "Но ако се на­ло­жи да бъ­де пос­тиг­на­та ня­как­ва договоре- ност, ко­ято да нап­ра­ви не­об­хо­ди­мо от­тег­ля­не­то или из­ме­ня­не­то на из- явле­ни­ето на министър-председателя, то тя по мое мне­ние би тряб­ва­ло да се пред­с­та­ви на пар­ла­мен­та и аз при­емам ка­то даденост, че то­ва неп­ре­мен­но ще стане." Цял свят знае, че то­ва не стана.

ІІ

Общоизвестна е констатацията, че за гер­ман­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во обя­вя­ва­не­то на вой­на от Англия е би­ло толко­ва неочаквано, че е пре­диз­ви­ка­ло стъписване. Във връз­ка с то­ва гер­ман­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во мо­же да се на­ре­че наивно, но неп­ри­ят­на­та му из­не­на­да е из­вън вся­ко съмнение. Както удос­то­ве­ря­ва спо­луч­ли­во С. Х Нормьн, кайзер Вилхелм е имал из­вес­т­но ос­но­ва­ние да се на­дя­ва на не­ут­рал­ност от стра­на на Англия. През 1900-1901 г. той бе пре­дот­в­ра­тил ед­на ев­ро­пейс­ка коалиция, ко­ято це­ля­ла да при­ну­ди Англия да гаран­ти­ра на Южноафриканските ре­пуб­ли­ки мир при бла­гоп­ри­ят­ни условия. Своята дру­же­люб­ност към Англия бе до­ка­зал чрез от­ка­за си да при­еме в Берлин пра­те­ни­ци­те на бур­с­кия народ, ко­ито би­ли ап­ло­ди­ра­ни в ця­ла Европа; както из­рич­но опо­вес­тил в из­вес­т­но­то ин­тер­вю за "Дейли телеграф" през 1908 г.*20, той откло­нил по­ка­на­та на Русия и Франция съв­мес­т­но с тях да нап­ра­ви пос­тъп­ки пред Англия за прек­ра­тя­ване на Бурската война.

Нито Франция, ни­то Русия се ос­ме­ля­ват да му противоречат."

Бих мо­гъл да до­ба­вя още не­що от пи­са­ни­ята във въп­рос­ния "Дейли те- леграф", ко­ето да проз­ву­чи да­леч по-яр­ко в срав­не­ние с ка­за­но­то от Георг Брандес тук, ала не же­лая да пра­вя ни­как­ви добавки!

"Следователно по оно­ва вре­ме кай­зе­рът съв­сем не е лам­тял тол­ко­ва за вой­на е Англия. И ни­как не би би­ло лес­но да убе­диш един мис­лещ чо­век в това, че шест го­ди­ни след пуб­ли­ку­ва­не на ин­тер­вю­то той усър­д­но се бил за­ел да по­ве­де вой­на ед­нов­ре­мен­но е ця­ло­то зем­но кълбо. Няма съмнение, че пра­ви­тел­с­т­во­то му е смя­та­ло погрешно, че си е пра­ви­ло смет­ка­та без кръчмаря. Но през 1914 г. то не же­лае ни­как­ва вой­на с Ан- глия, а не­обуз­да­на­та на­род­на ом­ра­за сре­щу англичаните, из­бух­на­ла в Германия по тол­ко­ва гро­зен начин, про­из­ти­ча имен­но от из­не­на­да­та в ли­це­то на Великобритания да се от­к­рие един неочакван, не­ве­ро­ят­но си лен враг.

Германската дип­ло­ма­ция пра­ви всичко, ко­ето е по си­ли­те и, за да съх­ра­ни в пос­лед­ния мо­мент не­ут­ра­лите­та на Англия. Тя вни­ма­тел­но опип­ва почвата. Германският кан­ц­лер пред­ла­га на сър Едуард Гоушън застъп­ни­чес­т­во­то си за не­на­кър­ня­ва­не на френ­с­ка­та дър­жав­на територия, ако на Германия й е от­ре­де­но да надвие Франция и Русия. Сър Едуард Грей се от­на­ся отрицателно, по­не­же Германия не ис­ка да раз­п­рос­т­ре гаран­ци­ята си и вър­ху френ­с­ки­те ко­ло­ни­и­.Пос­ле княз Лихновск*21, пос­ла­ник на Германия в Лондон, за­пит­ва да­ли Англия ще се съг­ла­си да ос­та­не неут-

Когато впос­лед­с­т­вие сър Едуард Грей твърди, че при те­зи пред­ло­же­ния княз Лихновски по­ло­жи­тел­но ще да е пре­ви­шил сво­ите пълномощия, то­ва е тък­мо за­що­то бри­тан­с­ки­ят вън­шен ми­нис­тър е и ос­та­ва убеден, че по оно­ва вре­ме Германия из­пит­ва неп­ре­одо­ли­мо же­ла­ние да се бие ед­нов­ре­мен­но с Русия, Франция, Англия и Белгия."

Позволете ми тук да вмък­на ед­на крат­ка забележка. От то­ку­-що про­че­те­но­то следва, че е би­ло нуж­но са­мо ед­но един­с­т­ве­но из­ре­че­ние от Грей, за да се пре­дот­в­ра­ти на­ру­ша­ва­не­то на не­ут­ра­ли­те­та на Белгия. Аз обаче не ви­ня Грей в нищо, тъй ка­то той е ма­ри­онет­ка на съв­сем дру­ги сили, на ко­ито ми се ис­ка да се спра по-нататък. Напротив, смя­там го за съв­сем честен, но из­вън­ред­но рав­но­ду­шен човек; все пак не знам до кол­ко днес е до­пус­ти­мо да се да­ват по­доб­ни преценки! И така, нуж­но е би­ло са­мо ед­но­-­един­с­т­ве­но из­ре­че ние от него, за да се пре­дот­в­ра­ти на­ру­ша­ва­не­то на бел­гийс­кия неутралитет, а би мог­ло да се добави, че е би­ло нуж­но ед­но­-­един­с­т­ве­но из­ре­че­ние и вой­на­та на за­пад­ния фронт е щя­ла да бъ­де избягната. Това са неща, ко­ито све­тът един ден ще узнае.

Мисля, че в из­вес­т­на сте­пен те­зи не­ща все пак са от го­ля­ма важност, за­що­то те са факти. А Брандес про­дължава:

"Както ве­че бе спо­ме­на­то и как­то ста­ва яс­но за здра­вия чо­веш­ки разум, Германия има­ла го­тов­ност за ед­на гер­ман­с­ко­-рус­ка война, ако до нея се стиг­не­ло в ре­зул­тат на нах­лу­ва­не­то на Австрия в Сърбия. Германия ня­ма­ло да по­сег­не на Франция (и Белгия), сти­га да се дър­жа­ла неутрално. Но как­то се зна­е­, Ф­ран­ция бе твър­до ре­ше­на да се при­те­че на по­мощ на Русия - ед­на политика, за чи­ято мъд­рост бъ­де­ще­то ще да­де оценка, но ко­ято за­се­га до­ве­де дотам, че де­сет ми­ли­она ду­ши пре­кар­ват се­дем­те дни на сед­ми­ца­та в от­в­ра­тител­но вза­им­но избиване. Английското ми­нис­тер­с­т­во на външ­ни­те ра­бо­ти се бе за­дъл­жи­ло тайно, без знани­ето на парламента, в слу­чай на ев­ро­пейс­ка вой­на да се при­те­че на по­мощ на Франция. Ако то­ва за­дълже­ние се оповестеше, об­щес­т­ве­но­то мне­ние в
Англия мо­же би ще­ше да го одоб­ри вслед­с­т­вие на новите, ала сил­ни сим­па­тии спря­мо Франция. Но ако то зна­еше всичко, по­ло­жи­тел­но ня­ма­ше да одоб­ри при­ну­дата, в ко­ято Англия изпадаше, щом ка­то чрез об­вър­за­нос­т­та на Франция с Русия (един­с­т­ве­на­та сила, ко­ято в ед­на вой­на ня­ма­ше как­во да загуби) Англия би­ва­ше зас­та­вя­на да воюва. Човешките ре­сур­си на Русия са тол­ко­ва големи, че за­гу­би­те на чо­веш­ки жи­вот през вой­на­та поч­ти не се взе­мат под внимание, а ако на­ционал­ни­те страс­ти се раз­го­ре­щят и вой­на­та се до­ве­де до по­бе­ден край, то­ва са­мо ще ук­ре­пи кон­сер­ва­тив­ното правителство.

Ако бе­ше ос­ве­до­ме­но за ре­ал­но­то по­ли­ти­чес­ко положение, об­щес­т­ве­но­то мне­ние във Великобритания щеше да е разбрало, че из­хо­дът от спо­ра не би мо­гъл да пред­ве­ща­ва ни­що доб­ро за сво­бо­да­та или бла­го­то на човечеството. Победяха ли съюзниците, то­ва са­мо ще­ше да уве­ли­чи не­имо­вер­но до­мог­ва­не­то на Русия до по­бе­да­та на ед­на сис­те­ма на управ- ление, ко­ято бе про­ти­во­по­лож­на на та­зи във Великобритания. За рус­кия народ, кой­то спе­че­ли сър­це­то на Европа, та­зи по­бе­да не би до­нес­ла ни­ка­къв напредък.

ІІІ

Това, мо­ля Ви се, го каз­ва човек, кой­то ни­ко­га не е по­лу­ча­вал на­й-­мал­ка­та "чер­ве­на птица", пък би­ло то и чет­вър­та степен!

"Онова, ко­ето пра­ви прус­кия ми­ли­та­ри­зъм из­ви­ним пред Франция, е фактът, че фран­цу­зи­те са зав­ла­дя­вали Берлин око­ло двайсет пъти, до­ка­то гер­ман­ци­те са­мо на два пъ­ти са би­ва­ли в Париж. Той от­б­лъс­к­ва чрез сво­ята кас­то­вост и сво­ето високомерие, но ед­ва ли е по­-лош от ми­ли­та­риз­ма на дру­ги страни."

Казва го Георг Брандес, кой­то не при­те­жа­ва на­й-д­реб­на­та "чер­ве­на птица", пък до­ри и чет­вър­та степен!

"По вре­ме на афе­ра­та Драйфус Европа, вклю­чи­тел­но и Англия, наб­лю­да­ва­ше със заг­ри­же­ност как­ви форми е в със­то­яние да при­еме френ­с­ки­ят милитаризъм. Що се от­на­ся до рус­кия милитаризъм, то..."

- съ­що­то ка­то Георг Брандес чис­то­сър­деч­но го казвам, раз­би­ра се, и аз!

"... иди­лич­ни­те и при­вет­ли­ви руснаци, за ко­ито тол­ко­ва бле­ну­ва мо­ят по­чи­тан при­ятел Уелс и ко­ито на нас ос­та­на­ли­те съ­що са за­вър­те­ли гла- вата, из­к­ла­ха през 1900 г. без­жа­лос­т­но ця­ло­то ки­тайс­ко на­се­ле­ние в Благовешченск и окол­нос­т­та му. Казаците на­вър­з­ва­ли ки­тай­ци­те за пли- т­ки­те им и ги пус­ка­ли да се но­сят по ре­ка­та в лодки, кой­то не мо­же­ли да ги издържат. Когато же­ни­те хвър­ля­ли де­ца­та си на бре­га и се мо­лели ­
поне те да бъ­дат пощадени, ка­за­ци­те на­буч­ва­ли мал­чу­га­ни­те на ба­йо­не­ти­те си. "Жестокост ка­то ма­сово­то из­би­ва­не в Благовешченск и тур­ци­те ни­ко­га не са си позволявали", пи­ше ня­ко­гаш­ни­ят ан­г­лийс­ки цензор по пе­ча­та мис­тър Ф. Е. Смит през 1907 г. - годината, ко­га­то Англия и Ру- сия подписах; договора, който га­ран­ти­ра­ше и под­ко­па­ва­ше не­за­ви­си­мос­т­та на Персия.

Същият ан­г­лийс­ки пи­са­тел пот­вър­ж­да­ва опи­са­ни­ето за япон­с­кия мили- таризъм, да­де­но нав­ре­ме­то от ко­респон­ден­та на "Таймс" На 21 Ноември 1894 г. япон­с­ка­та войс­ка щур­му­ва Порт Артур и че­ти­ри дни на­ред без­чин­с­т­ва­щи вой­ни­ци ко­лит ци­вил­но­то население, мъже, же­ни и де­ца с не­обуз­да­но варварство. "От ранни зо­ри до къс­на нощ дни­те ми­на­ва­ха в убийства, гра­бе­жи и осакатявания, във все­въз­мож­ни не­опи­су­еми жесто- кости, до­ка­то гра­дът зап­ри­ли­ча на та­ка­ва кош­мар­на картина, че все­ки ос­та­нал жив с ужас ще я помни до края на дни­те си."

Тези неща, ка­за­ни от Георг Брандес, кой­то не при­те­жа­ва на­й-д­реб­на­та "чер­ве­на птица" - чет­вър­та степен, ес­тес­т­ве­но са би­ли доб­ре из­вес­т­ни на човека, на­пи­сал думите: "Войната са­ма по­раж­да ужа­си­те на вой­на­та и ня­ма за­що да се учудваме, ко­га­то тък­мо на вой­на се из­пол­з­ват мо­дер­ни средства.*22 Неотдавна оба­че чух, че точ­но то­ва из­ре­че­ние от мо­ята бро­шу­ра е под­раз­ни­ло осо­бе­но мно­го някого. То мо­же да под­раз­ни са­мо хора, ко­ито изоб­що не поз­на­ват ис­то­ри­ята и на ко­ито не е из­вес­т­но пос­ле­ди­ца на как­во е ед­но та­ко­ва нещо. По-нататък Георг Брандес казва:

"Следователно въп­ро­сът не се свеж­да тол­ко­ва до това, от коя на­ци­онал­ност ми­ли­та­риз­мът по­лу­ча­ва ок­раска­та си - той нав­ся­къ­де е дос­та схо- ден. На мен ми се ще мис­тър Арчър да се за­поз­нае с бе­се­да­та за Герман- с­ка Африка, из­не­се­на от д-р Фьорингер*23 на 30 Януари 1915 г. в Хам- бург. От нея би на­учил как­во е трябва­ло да пре­пра­тят гер­ман­с­ки­те оби­та­те­ли на Камерун - пет­де­се­ти­на гос­по­жи и господа, из­не­на­да­ни там от обя­вя­ва­не­то на войната, - ко­га­то ан­г­лийс­ки офи­це­ри на­ка­ра­ли да ги зат­во­рят и ги ос­та­ви­ли под над­зора на чернокожи, ко­ито ги малтретирали. Те стра­да­ли от глад и жажда. Помолели ли за вода, да­ва­ли им я във вед­ра за нечистотии, а един бри­тан­с­ки офи­цер заявил: "Няма зна­че­ние да­ли гер­ман­с­ки­те сви­не имат во­да за пи­ене или не." Вода за ми­ене съ­що не по­лу­ча­ва­ли по вре­ме на пъ­ту­ва­не­то си от Лаго до Англия."

В бро­шу­ра­та си не съм отег­ча­вал ни­ко­го с опис­ва­не­то на та­ки­ва факти; при все то­ва ме упрекнаха, че не приг­ла­сям в съ­щия тон, в кой­то се приг­ла­ся навред. Оспорваше се не ка­за­но­то от мен в брошурата, ами се роптаеше, че в нея лип­с­ва онова, ко­ето се го­во­ри повсеместно. Към бро­шу­ра­та се от­п­ра­вя­ше упрекът, че не ру­гае така, как­то се pyгae на вся­ка крачка. По-нататък Георг Брандес казва:

"Ето как из­г­леж­да ан­г­лийс­ки­ят милитаризъм. Да не би той да е зна­чи­тел­но по­-до­бър от пруския, ко­га­то у ан­г­ли­ча­ни­те­,как­то и у дру­ги­те на­род­нос­ти на земята, на­ци­онал­но­то чув­с­т­во бъ­де раз­па­ле­но до безумие?

IV

О horror horror, Ьопот! Топкие пот heart

Cannot conceive пот па­те thee..."*24

Воюващите са ненаситни. Нали в Париж бе ре­ше­но тър­гов­с­ка­та вой­на да се во­ди докрай, до­ри ако вой­ната на оръ­жи­ята бъ­де приключена. Ни- ма та­зи лу­дост ня­ма да бъ­де прекратена?

В края на вой­на­та при всич­ки слу­чаи ще тряб­ва да се склю­чи споразу- мение; и тъй ка­то тя има­ше ико­но­мичес­ки характер, ред­но е спо­ра­зу­ме­ни­ето съ­що да бъ­де икономическо. Като фак­тор в сво­бод­на­та тър­го­вия Англия по­со­чи пъ­тя на це­лия свят. Спогодбите по мит­ни­чес­ки въп­ро­си ще ста­нат неизбежни, не­ми­ну­емо ще тряб­ва да се пра­вят вза­им­ни отс­тъп­ки и да се тър­си по­-го­ля­ма свобода, та в край­на смет­ка да се стиг­не до све­тов­на сво­бод­на търговия.

Един мъж от страната, ко­ято по­на­ча­ло пос­т­ра­да на­й-м­но­го от войната, бел­гийс­ки­ят фаб­ри­кант от Шарлероа г-н Анри Ламбер*25, из­ре­че спа­си­тел­на­та дума, про­кар­ва­ща пъ­тя на мира, а именно, че един­с­т­ве­на­та бла­го­ра­зум­на и дал­но­вид­на политика, в слу­чая мит­ни­чес­ка­та политика, е да бъ­деш справедлив, поз­во­ля­вайки на про­тив­ни­ко­ва­та стра­на да живее. Той обър­на вни­ма­ние на това, че трай­но по­доб­ря­ва­не на по­ло­жени­ето в Европа мо­же да се пос­тиг­не са­мо ако стре­мя­ща­та се към мир част бъ­де при­ну­де­на да пре­мах­не или по­не да на­ма­ли митата, но при оси­гу­ря­ва­не на на­пъл­но спра­вед­ли­ва взаимност. Премахването на мито­то из­г­леж­да един­с­т­ве­но­то ра­зум­но и ефи­кас­но сред­с­т­во за ели­ми­ни­ра­не на из­вес­т­ния в ико­но­ми­чес­ка­та над­п­ре­ва­ра ме­тод на борба, кой­то ан­г­ли­ча­ни­те на­ри­чат дъмпинг и в кой­то раз­го­ре­ще­но уп­рек­ват гер­ман­ците. Митниче- ски кон­вен­ции ще бъ­дат не­из­беж­ни до­ри в не­ве­ро­ят­ния случай, че вой­на­та про­дъл­жи до ед­на уни­що­жи­тел­на за про­тив­ни­ка победа, за ко­ято би тряб­ва­ло още ми­ли­они и ми­ли­они хо­ра да се по­жер­т­ват по фрон­то­ве­те или да по­ги­нат от рани, бо­лес­ти и ли­ше­ния в тила. Ако приемем, че по­бе­ди­те­лят ре­ши да на­ло­жи (как­то го изис­к­ва Парижката ико­но­ми­чес­ка конференция) на по­бе­де­ния та­ко­ва онеп­рав­да­ва­не по от­но­ше­ние на ми- тата, с ко­ето да го при­ни­зи на по­-нис­ко сто­пан­с­ко равнище, то­га­ва то­ва

Тогава потиснатият, раз­би­ра се, ще се стре­ми с все си­ла да се из­п­ра­ви на крака, ще из­пол­з­ва вся­ка раз­п­ра меж­ду по­бе­ди­те­ли­те и в те­че­ние на по­ло­вин век ще се е освободил. Съюзите ни и­мат до­ри по­ло­вин­ве­ков­на трайност.

Следователно мир­но­то бъ­де­ще на Европа се ба­зи­ра на сво­бод­на­та тър- говия. По ду­ми­те на Кобдън сво­бодна­та тър­го­вия е на­й-­доб­ри­ят миро- творец. Нещо по­ве­че до­ри - тя е един­с­т­ве­ни­ят въз­мо­жен миротворец. В пре­диш­ни вре­ме­на на ста­ри­те коне, ко­ито тряб­ва­ло да вър­тят мел­нич­ни­те камъни, им из­бож­да­ли очите.

Точно така, със зас­ле­пе­ни за за­оби­ка­ля­ща­та ги ре­ал­ност очи, не­щас­т­ни­те на­ро­ди в Европа вър­тят се­га по при­ну­да и доб­ро­вол­но мел­нич­ни­те ка­мъ­ни на войната."

Трябва да сме на­пъл­но наясно, че е ред­но стру­па­но­то в Централна Евро- па на­се­ле­ние да се оце­ня­ва под съвсем друг зри­те­лен ъгъл, тъй ка­то там чо­веш­ко­то е притеснено, до­ка­то об­к­ръ­же­ни­ето му под­ле­жи единстве­но на дър­жав­на и по­ли­ти­чес­ка оцен­ка - по­не още дос­та време, пре­ди евен­ту­ал­но да са нас­тъ­пи­ли оп­ре­де ле­ни обстоятелства, в слу­чай че вой­на­та се про­то­чи го­ди­ни наред. По от­но­ше­ние на Централна Европа въпро­сът за­ся­га ду­хов­но­то богатство, ду­шев­но­то развитие, всич­ко онова, ко­ето е би­ло съз­да­ва­но в те­че­ние на столетия. Пълна не­ле­пост би би­ло да се смята, че в пе­ри­фе­ри­ята би мог­ло да ста­ва ду­ма за не­що сходно; без­с­мис­ли­ца би би­ло да се твър­ди та­ко­ва нещо. Безспорно е, че нав­ся­къ­де има как­во да се укорява, ала не е все ед­но да­ли се уко­ря­ват неща, ко­ито - за да съ­пос­та­вим раз­ли­ка­та във ве­ли­чи­ни­те - се из­вър­ш­ват в об­са­де­на крепост, или такива, ко­ито ста­ват сред об­саж­да­щи­те я войски. От пе­ри­фе­ри­ята все още не съм чул оценка, ко­ято под ня­как­ва фор­ма да се е съ­об­ра­зи­ла с по­доб­ни неща.

За да не бъ­да едностранчив, не­ка нак­рая да по­со­ча още нещо. Когато ня­кой ис­ка да бъ­де справедлив, той ви­на­ги си въобразява, че оце­ня­ва две­те стра­ни еднакво, ка­то казва: тук е така, там е та­ка и прочее. Никога оба­че не си пос­та­вя въпроса: А да­ли в дейс­т­ви­тел­ност е така? - Неотдавна един швейцар­с­ки вес­т­ник публи­ку­ва статия, ко­ято - за да бъ­де спра­вед­ли­ва към две­те стра­ни - по­соч­ва но съв­сем аб­с­т­рак­тен начин, че и тук, и там се лъжело. Ами ако се окаже, че ка­за­но­то в нея е невярно? Говореше се за не­дос­то­вер­нос­т­та в све­тов­на­та вой­на­,а са­ма­та ста­тия тък­мо по на­чи­на­,по кой­то бе написана, бе­ше недостоверна. Сега ис­кам да Ви про­че­та - до­ня­къ­де със страх и бо­язън - нещо, взе­то про­из­вол­но от ня­как­во гер­ман­с­ко списание, за да из­тък­на разликата; пи­са­но­то в съ­сед­ни­те
страни не­съм­не­но е дос­та­тъч­но из­вес­т­но и съ­що та­ка дос­та­тъчно из­вес­т­но е, че то дейс­т­ви­тел­но не се пи­ше с бла­го­раз­по­ло­же­ние към на­ро­ди­те от Централна Европа. Защото до­ри там, къ­де­то се сре­щат мал­ко или, да кажем, по­-мал­ко хап­ли­ви оценки, там въп­ре­ки то­ва в пре­дос­та­тъч­но ко­ли­чес­т­во са на­ли­це по­ве­че от не­лю­без­ни не­ща за народността, ро­ди­ла все пак Гьоте, Шилер, Лесинг и други.

В ръ­це­те ми слу­чай­но по­пад­на ед­на ста­тия за чо­веш­ко­то дос­тойн­с­т­во от Александер фон Глайхен-Русвурм*29. Повод за на­пис­ва­не­то и е да­ло то- ва, че гер­ман­ци­те би­ли на­ре­че­ни варвари, а в пе­ри­фе­ри­ята и сега ги на­ри­ча­ли така. Глайхен-Русвурм, прав­нук на Шилер, не се за­ся­га осо­бе­но от из­пол­з­ва­не­то на ду­ма­та варвари. Напротив, той съв­сем лю­без­но по­соч­ва как­во са раз­би­ра­ли гър­ци­те и рим­ля­ни­те под наз­ва­ни­ето "варвари" и че в не­го по­ло­жи­тел­но не са вла­га­ли лош смисъл. Но не на то­ва ис­кам да се спра. По-нататък той се из­каз­ва за раз­лич­ни­те народи; то­ва е ед­на от мно­гоб­рой­ни­те днеш­ни статии, на­пи­са­ни от хора, които в Централна Европа би­ха съ­от­ветс­т­ва­ли нап­ри­мер на Метерлинк. Моля да ме изви- ните! Глайхен-Русвурм пра­ви раз­ли­ка меж­ду на­ро­ди и правителства, и то по­ня­ко­га с думи, ко­ито - аз са­мо ги предавам, не ги из­каз­вам лич­но - мо­же би са страшни, ако чи­та­те­лят или слу­ша­те­лят се по­чув­с­т­ва уяз­вен ка­то член на съ­от­вет­ния народ; но аз не вяр­вам меж­ду нас да има та­къв - всич­ки ние сме ан­т­ро­по­со­фи и има­ме раз­би­ра не за те­зи неща.

Пък и ще че­та не ду­ми­те за правителствата, а статията, за да по­ка­жа как Глайхен-Русвурм, кой­то не е тол­ко­ва известен, но по ин­те­ли­гент­ност поч­ти не отс­тъп­ва на Метерлинк, дейс­т­ви­тел­но не се бои да каже на сво­ите хо­ра в кре­пос­т­та как­во­то има да ка­же един смел, се­ри­оз­но мис­лещ и прям чо­век на своите, ко­га­то цел­та му не е да хвър­ля прах в очи­те им. От са­мо се­бе си се разбира, че каз­ва­но­то в кре­пос­т­та всъщност не за­ся­га околността, тъй ка­то то по­на­ча­ло изоб­що не се от­на­ся за нея. При мал­ко по­-так­тич­но мис­лене все­ки ще схва­не как­во ис­кам да кажа. Глайхен-Русвурм пише:

"Руският на­род е доб­ро­ду­шен и благ, как­во­то и да из­вър­ш­ват не­род­с­т­ве­ни­те му казаци. Престъпното прави­тел­с­т­во на ца­риз­ма пре­диз­ви­ка вой- ната, но на­й-­ве­ли­ки­ят по­ет на стра­на­та - Толстой, кой­то за нас ви­на ги ще бъ­де дос­то­ен за ува­же­ни­е­,п­ро­по­вяд­ва­ше с въл­ну­ва­щи ду­ми от­в­ра­ще­ние към войната. Жестокостите на френ­с­ка­та тълпа, глу­пос­т­та на ней­ни­те ми­нис­т­ри и нес­ко­пос­ни­те изяв­ле­ния на па­риж­ки­те жур­на­листи и пи­са­те­ли не обез­сил­ват факта, че Франция е оте­чес­т­во на све­те­ца на лю­бов­та към ближ­ния - Венсан дьо Пол, кой­то и днес има последователи, и изоб­що не са преч­ка на­ро­дът в по­-го­ля­ма­та си част да бъ­де тру­до­лю­бив и мирея.

Англия си ос­та­ва ро­ди­на­та на Шекспир, тя е да­ла на све­та неж­ни поети, жер­т­во­го­тов­ни човеколюбци, фило­со­фи от на­й-­ви­сок ранг, но при все то­ва се уп­рав­ля­ва от лъж­ци и мошеници, а англичаните, ко­ито на­й-м­но­го се гор­де­ят с кул­ту­ра­та си, дос­тиг­на­ха чрез своя на­чин на во­де­не на вой­на вър­ха на на­й-г­нус­но­то съв­ре­мен­но варварство.

Безхарактерното бан­дит­с­ко пра­ви­тел­с­т­во на Италия зас­лу­жа­ва презре- ние. На при­яте­ли­те на стра­на­та също бе неп­ри­ят­но и про­тив­но всич­ко свър­за­но с Италия, но от Гьоте на­сам за древ­на­та кул­ту­ра­,ху­дожес­т­ве­но­то чув­с­т­во и кра­со­та­та и, по­лу­чих­ме та­ка­ва съкровищница, че я па­зим в сър­це­то си не­заб­ра­ви­ма и все та­ка плодоносна.

Ненавистта на на­ши­те вра­го­ве спа­си мо­же би на­й-­цен­но­то от същ­нос­т­та ни. Огорчението, ко­ето пре­жи­вях ме, усе­ща­не­то за не­би­ва­ла ан­ти­па­тия от вси стра­ни на­пом­ня предупреждението, ко­ето ро­бът е тряб­ва­ло да на­шеп­не на триумфатора: "Не забравяй, че си смъртен!"

Макар и из­ре­че­но от ус­та­та на нисш, то ни пред­паз­ва да не би ве­ли­ко­ду­ши­ето да до­ве­де до гор­де­ли­вост и ху­ба­ва­та ра­дост от по­бе­да­та да не се из­ро­ди в "хиб­ри­с"­, си­реч в самонадеяност, за ко­ято гръц­ки­те по­ети пре­дуп­реж­да­ва­ли ге­ро­ите си.

Загрижен за дос­тойн­с­т­во­то на хората, Шилер смятал, че бла­го­род­ни­те лю­де пла­щат не са­мо с онова, което вършат, но и с онова, ко­ето са."

Виждате, че мо­гат да се да­ват край­но от­ри­ца­тел­ни оцен­ки за учас­т­ни­ци­те в се­гаш­ни­те съ­би­тия и въп­ре­ки това да не се из­па­да в ху­ле­не на це­ли народи. Оценки от то­зи род мо­гат да се при­ве­дат със стотици, а ако се нап­ра­ви ста­тис­ти­чес­ко срав­не­ние как са ока­чес­т­вя­ва­ни дру­ги на­ро­ди от Август 1914 г. насам, как е става­ло то­ва в Централна Европа и как в окол­ни­те региони, ще се по­лу­чи стран­на пред­с­та­ва по от­но­ше­ние исто­ри­ята на ду­хов­на­та култура! Засега оба­че все­ки е да­леч от та­зи мисъл. Засега мис­тър Ледбийтър*30 се е зало­вил да съ­пос­та­вя ста­тис­ти­ки­те за прес­тъп­нос­т­та в Германия и Англия и в "Тиъсофикъл ривю" с го­ле­ми бук­ви пи­ше кол­ко пъ­ти по­ве­че прес­тъп­ни­ци има­ло в Германия в срав­не­ние с Англия. Но в един от след­ва­щи­те бро­еве ня­кой отбелязва, че в ста­тис­ти­ка­та си е про­пус­нал да взе­ме под вни­ма­ние ед­на цифра, ко­ято прос­то е би­ла при­ве­де­на в дру­га руб­ри­ка и ко­ято пра­ви всич­ко на пух и прах. Струва ми се, че за Англия при­веж­да двайсет и де­вет хи­ля­ди пре- стъпници, а про­пус­ка сто че­ти­рийсет и шест хиляди; за Германия са приве­де­ни всичките. Но до­ка­то статистиката, по­со­че­на от него, за да пред­с­та­ви Германия ка­то стра­на с на­й-м­но­гоб­рой­ни­те престъпници, из­ли­за в "Тиъсофикъл ривю" със съв­сем ед­ри букви, оп­ро­вер­же­ни­ето в след­ва­щия брой стои на­й-­от­до­лу с дреб­нич­ки букви. Един ден по­доб­ни ста­тис­ти­ки ще бъ­дат за­мес­те­ни от дру­ги и то­га­ва част от ка­за­но­то в ­

онази наг­ра­де­на в Берн пуб­ли­ка­ция "Към ис­то­ри­ята на из­бух­ва­не­то на войната" на­ис­ти­на ще се ока­же вярно:

"Историята оба­че не мо­же да се фал­ши­фи­ци­ра веч­но­,ле­ген­да­та не е спо­соб­на да ус­тои пред на­уч­но­то изследване, тъм­ни­те ком­би­на­ции из­ли­зат на бил свя­т, ­кол­ко­то из­кус­но и фи­но да са би­ли замислени."

Длъжен бях да дам те­зи пред­ва­ри­тел­ни пояснения, щом ско­ро въз­на­ме­ря­вам да го­во­ря за това, ко­ето някои очак­ват с не­тър­пе­ние и което, от­бе­ляз­вам го още веднъж, съв­сем не би­ва да се пред­ла­га в удо­бен вид, как­то ня­кой мо­же би си мисли. На мен не ми е не­об­хо­ди­мо да зас­тъп­вам ед­но или дру­го мнение. Окултистът свик­ва да виж­да и да пред­с­та­вя фак­ти­те чис­ти и не­под­п­ра­ве­ни и аз мно­го доб­ре знам как­во днес не­забав­но би въз­ра­зил ес­тес­т­ве­но не чо­век от на­шия кръг, а ня­кой вън­шен от­нос­но из­вес­т­ни зло­де­яния и дру­ги неща, ко­ито имен­но без не­об­хо­ди­ма­та за цел­та пер­с­пек­ти­ва неп­рес­тан­но се по­де­мат и разказват. Тези въз­ра­же­ния са ми познати, но аз знам съ­що та­ка кол­ко не­дал­но­вид­но е те да се пра­вят и кол­ко мал­ко пра­ве­щи­ят ги има по­ня­тие как сто­ят не­ща­та в дейс­т­ви­тел­ност и как­во мяс­то за­емат въп­ро­си­те за раз­лич­ната вината.

По вре­ме на нашия, ако мо­га та­ка да се изразя, спор с ми­сис Безант*31 тя ус­пя да ни при­пи­ше ця­ла­та вина. По дан­ни на ед­но до­то­га­ва пре­да­но и, но в он­зи мо­мент ве­че от­це­пи­ло се от нея лице, по оно­ва вре­ме тя е пос­тъп­ва­ла спо­ред принципа: Ако ня­кой бъ­де на­пад­нат от дру­ги­го и на­пад­на­ти­ят ви­ка "Помощ!", то на ви­ка­щия за по­мощ се казва, че вър­шел не­що неправомерно, по­не­же не се ос­та­вил доб­ро­вол­но да бъ­де заклан. От по­доб­но ес­тес­т­во са и ня­кои оценки, ко­ито се пра­вят понастоящем. В то­ва от­но­ше­ние чо­век мо­же да се сблъс­ка с на­й-­не­ве­ро­ят­ни неща. Доб- ронамерени, бла­го­раз­по­ло­же­ни хора, ко­ито в обик­но­вения жи­вот ни­ко­га не би­ха пре­це­ня­ва­ли по та­къв начин, да­ват оцен­ки от по­до­бен род от­нос­но по­ли­ти­чес­ки неща, за ко­ито не зна­ят нищо. На те­зи хо­ра им лип­с­ва яс­но­та в оцен­ки­те и за­то­ва въп­ро­сът ка­то че ли опира до ня­как­во глав­но ус­ло­вие за вся­ко оце­ня­ва­не въобще, но не и до да­ва­не­то на ед­на или дру­га оцен­ка в ед­на или дру­га насока.