Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г



бет6/8
Дата18.07.2016
өлшемі0.62 Mb.
#207148
1   2   3   4   5   6   7   8

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ


Дорнах, 11 Декември 1916

Продължавайки за­поч­на­ти­те пре­ди осем дни разсъждения, бих ис­кал още вед­нъж да отбележа: за да не въз­ник­ват недоразумения, не­ка ка­за­но­то да се схва­ща така, че един или друг на­род ка­то ця­ло или на­ро­дът ка­то та­къв в ни­ка­къв слу­чай да не се за­ся­га от ед­на оценка, ко­ято тряб­ва да се нап­ра­ви въз ос­но­ва на фактите. Всеки ще­ше да бъ­де раз­би­ран на­пъл­но погрешно, ако при вся­ко ед­но обоб­ще­ние се сти­га­ше дотам, че ва­лид­нос­т­та на каз­ва­но­то по от­но­ше­ние на действителни, ре­ал­ни еле­мен­ти - при­мер­но за лич­нос­ти - бъ­де­ше от­на­ся­на към народи. Повечето хо­ра изоб­що не зна­ят за как­во соб­с­т­ве­но ста­ва дума, ко­га­то - казвай­ки "Аз съ­що съм от то­зи народ!" - се отъж­дес­т­вя­ват с ед­на или дру­га личност, ко­ято в из­вес­тен сми­съл е пред­с­та­ви­тел­на или по­не из­г­леж­да пред­с­та­ви­тел­на за то­зи или онзи народ. Казват го, без да имат ня­каква представа. А как­во ще се пос­тиг­не с оцен­ки­те на хората, ако те би­ват давани, без оцен­ка­та всъщ­ност да за­ся­га не­що по друг на­чин ос­вен сло­вес­но чрез фразата, до­ка­то в дейс­т­ви­тел­ност не мо­же да за­сег­не нищо, тъй ка­то при та­ко­ва оце­ня­ва­не чо­век въ­об­ще не се до­би­ра до реалните, ис­тин­с­ки­те факти?

Доколкото ми е възможно, въз­на­ме­ря­вам да на­со­ча ду­шев­ния Ви взор в три направления. Първо, към из­вестно раз­би­ра­не (ос­вен из­вес­т­но раз­би­ра­не дру­го ес­тес­т­ве­но не мо­же да има) на онова, ко­ето под фор­ма­та на ве­ли­ки ду­хов­ни те­че­ния ле­жи в ос­но­ва­та на съв­ре­мен­ни­те съ­би­ти­я­;сет­не към въпроса, как те­зи те­чения се изя­вя­ват на ед­но или дру­го място, как те в из­вес­тен сми­съл про­низ­ват с дейс­т­ви­ето си чо­ве­ка би­ло пос­ред­с­т­вом общества, братс­т­ва и т.н., би­ло по­ве­че или по­-мал­ко осъз­на­то чрез са­ми­те ин­ди­види. И нак­рая ми се ще да по­ка­жа как тряб­ва да се гле­да на ха­рак­тер­ни­те неща, на оне­зи неща, ко­ито при­доби­ват важност, ко­га­то ни- ­кой ис­ка да раз­бе­ре как из­вър­ш­ва­що­то се във фи­зи­чес­кия план мо­же да се обясни въз ос­но­ва на го­ле­ми­те взаимовръзки.

Ако за мо­мент за­емем ед­но по­-ви­со­ко гле­ди­ще и спрем вни­ма­ни­ето си вър­ху го­ле­ми­те взаимовръзки, то­гава ня­кои не­ща ще се от­к­ро­ят по-ина- че, от­кол­ко­то при oгле­да на без­раз­бор­но стру­па­ни­те от­делни фак­ти във вида, как­то те зас­та­ват пред нас. Защото ис­то­ри­ята на чо­ве­чес­т­во­то вед­но с на­й-­тя­гос­т­ни­те съ­би­тия се на­соч­ва и нап­рав­ля­ва от ду­хов­ни импул- си. Но те­зи ду­хов­ни им­пул­си си и противодействат, а хо­ра­та са вклю­че­ни в те­че­ния с не­ряд­ко про­ти­во­по­лож­ни тенденции. Лекомислено е, ­


кога­то ня­кой все си въ­об­ра­зява, че пре­мъд­ри­ят все­ми­рен ред си зна­ел работата. Ако бе­ше така, в ши­ро­кия фи­зи­чес­ки об­х­ват на све­та ще­ше да лип­с­ва онова, ко­ето се­га все пак го има - ед­на чо­веш­ка свобода. От дру­га стра­на пък не­съ­мн­ено съ­щес­т­ву­ват им­пул­си на необходимостта, го­ле­ми кар­ми­чес­ки импулси, дейс­т­ва­щи във всичко, и не­ка тъкмо при те­зи раз­съж­де­ния да взе­мем под вни­ма­ние как дейс­т­ват кар­ми­чес­ки­те импул- си. Но то­га­ва ве­че човек ще тряб­ва да нав­ле­зе в подробностите, ще тряб­ва да на­со­чи пог­лед към това, ка­къв вид при­емат не­щата, ко­га­то е на­ли­це оп­ре­де­ле­на го­ля­ма противоположност, ко­ято оказ­ва ня­как­во зна­че­ние вър­ху хо­да на неп­рес­тан­но­то раз­ви­тие на човечеството. От та­къв род е противоположността, съ­щес­т­ву­ва­ща меж­ду Запада и Изтока на ев­ро­пейс­ка­та кул­ту­ра и аз ве­че из­тък­нах как­во се е по­лу­чи­ло на за­пад и как­во би­ту­ва на изток ка­то на­род­нос­тен еле­мент на бъдещето. Това са ре­ал­но съ­щес­т­ву­ва­щи сили. Вярно е, че по­ве­че­то хо­ра не зна­ят ни­що за те­зи ре­ал­ни сили, ала от­дел­ни ли­ца ви­на­ги са опоз­на­ва­ли не­щич­ко от тях.

И ето че има две възможности: Едната е хо­ра­та да не зна­ят ни­що за те­зи ре­ал­ни сили; то­га­ва лес­но мо­же да се слу­чи те да се пре­вър­нат в не­съз­на­тел­ни инструменти, ка­то по нев­ни­ма­ние - без са­ми да са в оби­чайния сми­съл осо­бе­но ви­нов­ни за то­ва - се ос­та­вят да бъ­дат из­пол­з­ва­ни от дру­ги хора, ко­ито по­ве­че или по­-мал­ко са би­ли във­ле­че­ни в те­че­ния и чи­ето дейс­т­вие пред­с­тав­ля­ва сво­его ро­да ре­зул­тан­та от съ­щин­с­ки­те те­че­ния и от соб­с­т­ве­ния им егоизъм, от соб­с­т­ве­но­то им честолюбие. Тези хо­ра при­те­жа­ват спо­соб­нос­т­та да въз­дейс­т­ват су­гес­тив­но на други, ко­ито са невнимателни. Възможно е оба­че да се по­лу­чи и второто, което е от осо­бе­на важ­ност и зна­че­ние имен­но за жи­во­та в Европа през пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия - да се на­мерят от­дел­ни хора, ко­ито чрез окул­т­ни­те братс­т­ва ни­как си уз­на­ват не­що за съ­щес­т­ву­ва­що­то във вид на духов­ни си­ли и съз­на­тел­но злоупотребяват, съз­на­тел­но из­пол­з­ват в ня­ка­къв сми­съл то­ва свое знание. Може би не съв­сем в смисъл, за кой­то е до­пус­ти­мо да се каже, че зас­лу­жа­ва да по­лу­чи уни­що­жи­тел­но мо­рал­но осъждане, но все пак иг­ра с огъ­ня е, ко­га­то хора, ко­ито не зна­ят как се бо­ра­ви с ду­хов­ни импулси, да­ват из­вес­т­на на­со­ка на та­ки­ва импулси, и на­й-­ве­че ко­га­то се сти­га до не­ща ка­то нап­ри­мер слу­чи­ли­те се по­ради това, че през вто­ра­та по­ло­ви­на на XIX век в Централна Европа въз­ник­на­ли раз­лич­ни по­ве­че или по­-малко окул­т­ни братства, ко­ито би­ли сил­но пов­ли­яни от пе­ри­фе­ри­ята на Европа и до го­ля­ма сте­пен ра­бо­те­ли с окул­т­ни средства, как­то нап­ри­мер "Омладина", ко­ято чрез би­ту­ва­щи­те в нея им­пул­си пос­тиг­на­ла не­малко*75. "Омладина" би­ла корпорация, ко­ято сред сво­ите при­вър­же­ни­ци си слу­же­ла с оп­ре­де­лен кул­т,­ка­къв то ина­че сред окул­т­ни­те братс­т­ва се из­пол­з­ва при ранговете. В Централна Европа тя ос­но­ва­ла из­вън­ред­но по­тай­ни братства, ко­ито би­ли раз­п­рос­т­ра­не­ни по раз­лич­ни­те сла­-


вян­с­ки земи, как­то и в бал­кан­с­ки­те страни, и ко­ито на­ис­ти­на си слу­же­ли с окул­т­ни сред­с­т­ва дотолкова, до­кол­ко­то има­ли свой церемониал. Голя- ма дейност раз­ви­ли те, до­ка­то един ден чрез онова, ко­ето обик­но­ве­но на­ри­ча­ме случайност, но прос­то само та­ка го наричаме, а имен­но чрез един със­то­ял се в Чехия процес, ра­бо­та­та из­ляз­ла наяве. Тези сдру­же- ния, ко­ито под­дър­жа­ли връз­ка по­меж­ду си, под­мол­но раз­ро­ви­ли мно­го не­що и, бих казал, под мас­ки­ров­ка от­но­во про­дъл­жи­ли съ­щес­т­ву­ва­не­то си. Една та­ка­ва мас­ки­ров­ка би­ла прос­ло­ву­та­та "Народна отбрана" в Сър- бия, която мно­гок­рат­но би­ва­ла на­зо­ва­ва­на в на­ча­ло­то на се­гаш­ни­те тя­гос­т­ни събития. От то­ва течение, ко­ето ве­че би­ло пре­ми­на­ло през нещо, слу­же­що си с окул­т­ни средства, и в чий­то об­сег има­ло как­то хора, пос­ве­те­ни в ка­уза­та­,та­ка и такива, ко­ито не зна­ели ни­що за нея, би­ли им­пул­си­ра­ни мно­го неща, ра­зиг­ра ли се през пос­лед­ни­те де­с­ети­ле­тия в ев­ро­пейс­кия югоизток. И ко­га­то през пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия на XIX век в за­пад­ни­те и по­-с­пе­ци­ал­но в ан­г­лийс­ки­те братс­т­ва се го­во­ре­ло за пред­с­то­яща­та го­ля­ма све­тов­на война (а как­то Ви съобщих, за нея ви­на­ги се е говорело), не­из­мен­но се под­чер­та­ва­ла важ­нос­т­та на онова, което тряб­ва­ло да се ра­зиг­рае в бал­кан­с­ки­те страни.

Позволете ми в на­ча­ло­то да до­ба­вя още не­що тък­мо в та­зи насока. За- щото, от­п­ра­вим ли пог­лед един­с­т­вено към духовното, ко­ето про­низ­ва нещата, ще лип­с­ва ос­но­ва­ни­ето за пос­та­вя­не на пра­вил­ни­те въпроси. То- гава ня­ма да се знае как ду­хов­но про­ти­ча­що­то се от­ра­зя­ва до­лу във фи­зи­чес­кия план. И точ­но то­зи важен въп­рос ис­кам да раз­вия в раз­съжде­ни­ята си пред Вас, след ка­то вче­ра Ви при­зо­вах да по­раз­миш­ля­ва те вър­ху го­ля­мо­то про­ти­во­ре­чие на Мистерията на Голгота. При то­ва спе­ци­ал­но ис­кам да под­чер­тая следното: пред­с­та­вяй­ки чрез увод­ни­те си ду­ми онова, ко­ето по­-сет­не ще ни пос­лу­жи ка­то ба­за за дру­ги неща, аз Ви мо­ля да не смятате, че каз­ва­но­то от мен се от­на­ся за ня­кой на­род ка­то та- къв. Никой не мо­же да из­питва по­ве­че сим­па­тии към зло­щас­т­ния сръб­с­ки на­род от мен; не са­мо за­що­то в пос­лед­но вре­ме той стра­даше тол­ко­ва болезнено, но пре­ди всич­ко затуй, за­що­то ка­то на­род той де­се­ти­ле­тия на­ред е бил иг­рач­ка на на­й-­раз­лич­ни интриги, на на­й-­раз­лич­ни елемен- ти, ко­ито с би­ту­ва­що­то в то­зи на­род са си слу­жи­ли за неща, за ко­ито мо­жем един­с­т­ве­но да кажем: в ос­но­ва­та ле­жи ед­но не­поз­во­ле­но на­соч­ва­не в оп­ре­де­ле­но направ­ле­ние на онова, ко­ето в Петия сле­дат­лан­т­с­ки пе­ри­од съ­щес­т­ву­ва във вид на ре­ал­ни им­пул­си за ево­люци­ята на човечест- вото.

Няма да се връ­щам във вре­ме­то по­-да­леч от вто­ра­та по­ло­ви­на на XIX век. Днес съв­сем ряд­ко се про­веждат обсъждания, ко­ито дейс­т­ви­тел­но мо­гат да имат прос­ве­ти­тел­с­ки характер. Предлаганото от мен е са­мо скица, а в ски­ца­та ес­тес­т­ве­но ня­кои не­ща все още са оз­на­че­ни е кон­ту-­
рни линии. Знам кол­ко мал­ко чо­век е пред­раз­по­ло­жен да раз­г­леж­да ре­ал­ни факти, но с ня­кои от тях той без­с­пор­но тряб­ва да е запознат. И та- ка, бих же­лал да се вър­на на­зад са­мо до Михаил Обренович*76, кой­то ка­то вла­де­тел в Сърбия е иг­рал важ­на ро­ля през вто­ра­та по­ло­ви­на на XIX век, бил е сим­па­тич­на лич­ност и за не­го на­ис­ти­на не мо­же да се каже, че е на­соч­вал по ня­ка­къв не­поч­тен на­чин импулсите,виждани, раз­би­ра се, пре­ди всич­ко от човек, кой­то при­над­ле­жи към да­ден народ. Им- пулсите на един на­род мо­гат да се нап­рав­ля­ват така, че ня­кой по­ра­ди на ро­ден или ли­чен его­изъм да ги пре­нап­рег­не и в из­вес­т­на сте­пен да не дви­жи им­пул­си­те на на­ро­да така, че да дейс­т­ват в хар­мо­ния с им­пул­си­те на ця­ло­то човечество. В то­ва от­но­ше­ние е из­вън­ред­но труд­но да се улу­чи вярното. При Михаил Обренович по­ло­же­ни­ето би­ло такова, че със сво­ите идеи той всъщ­ност об­що взе­то след­вал - раз­ре­ше­те ми да упот­ре­бя то­зи из­ра­з, ­ма­кар да е мо­же би мал­ко ед­нос­т­ран­чив - ду­ха на доб­ри­те ев­ро­пейс­ки импулси. Но от те­зи доб­ри ев­ро­пейс­ки им­пул­си той се нуж­да­ел са­мо дотолкова, до­колко­то мо­жел да дейс­т­ва ка­то ис­тин­с­ки сръб­с­ки патриот. Човек тряб­ва да съ­умее да за­еме сръб­с­ко ста­но­вище, за да из­пи­та раз­би­ра­не от­нос­но час­тич­на­та ед­нос­т­ран­чи­вост у Михаил. Но то­ва не е важно. Може да се каже, че ко­га­то един мъж ка­то Михаил Обре- нович изя­вя­ва пат­ри­отиз­ма си по та­къв начин, то то­ва изявя­ва­не по­ло­жи­тел­но е по­нят­но за всеки, кой­то по рождение, по­тек­ло и въз­пи­та­ние тряб­ва да има друг патриотизъм. Достатъчно е са­мо с ня­кол­ко ду­ми да Ви пре­дам как­во е за­явил за иде­ала на Михаил Обренович човек, кой­то го е поз­на­вал добре. Милан Пиротшанац казва:

"Крайната му по­ли­ти­чес­ка цел бе­ше не съз­да­ва­не­то на ве­ли­ка Сърбия, а из­г­раж­да­не­то на югос­ла­вян­с­ка кон­фе­де­ра­ция под хе­ге­мо­ни­ята на Сър- бия."

И тъй, Михаил за­мис­лял бал­кан­с­ка конфедерация. За та­ка­ва кон­фе­де­ра­ция го­во­ре­ли съ­що та­ка ос­ве­до­мени­те и дейс­т­ва­щи в на­й-­по­ло­жи­те­лен сми­съл на ду­ма­та окул­тис­ти на Западна Европа в доб­ри­те вре­ме на за­пад­но­ев­ро­пейс­кия окултизъм. И ма­кар то­зи иде­ал на­вяр­но да не е бил по вку­са на някого, все пак тряб­ва да се каже, че е бил идеал, кой­то сто­ял във вза­имов­ръз­ка с оп­ре­де­ле­ни ре­ал­ни им­пул­си на Петата сле­дат­лан­т­с­ка епоха.

Но ето че сре­щу то­зи иде­ал на Михаил Обренович се на­диг­на­ло онова, ко­ето мо­же да се ока­чес­т­ви ка­то го­ля­ма част от сръб­с­ка­та интелигенция, и то под пред­во­ди­тел­с­т­во­то на Йован Ристич*77. Тази сръб­с­ка ин­те­ли­ген­ция прив­нес­ла друг елемент, раз­ли­ча­ващ се от онова, ко­ето во­де­ло на­ча­ло­то си от Михаил. Дока­то той ис­кал да съз­да­де бал­кан­с­ка фе­де­ра­ция със си­ли­те на бал­кан­с­ки­те сла­вя­ни и без по­мощ­та на Русия и Авст- рия, за ония, към чи­ито во­да­чи се чис­лил Йован Ристич, цел­та би­ла да


пос­та­вят Сърбия на всяка це­на в ус­лу­га на во­де­що­то на­ча­ло­то си от Русия, та чрез су­гес­ти­ра­не на сла­вян­с­ка­та ду­ша пос­ред­с­т­вом за­ве­ща­ни­ето на Петър Велики да съз­да­дат рам­ка за русизма.

От то­зи друг, на­ми­ращ се под вли­яни­ето на "Омладина" еле­мент по оно­ва вре­ме из­ля­зъл при­зи­вът да се по­ло­жат ос­но­ви­те на дви­же­ние за про­ти­во­дейс­т­вие на стре­ме­жи­те на Михаил, ка­то Русия на вся­ка це­на тряб­ва­ло да изиг­рае за Сърбия съ­ща­та роля, как­ва­то Франция изиг­ра­ла за Пиемонт при из­г­раж­да­не­то на но­ва Италия. Както Франция из­вър­ши­ла ус­лу­га при пре­рас­т­ва­не­то на Пиемонт в съв­ре­мен­на Италия, та­ка и Ру- сия тряб­ва­ло да ус­лу­жи на Сърбия да се пре­вър­не вър­ху от­въд­на­та стра­на на Адриатическо мо­ре в нещо на Балканите, но са­мо под ръ­ко­вод­с­т­во­то на онова, ко­ето тряб­ва­ло да се във­ле­че в тайн­с­т­ве­ни­те им­пулси на за­ве­ща­ни­ето на Петър Велики.

Сърбите оба­че наб­ро­яват об­що око­ло шест ми­ли­она­.­ От тих са­мо три и по­ло­ви­на ми­ли­она жи­ве­ят в Сър бия и Черна гора; в ста­ри вре­ме­на два и по­ло­ви­на ми­ли­она са се пре­се­ли­ли в Австрия. Те от­в­ся­къ­де са за оби­ко­ле­ни и раз­ме­се­ни с че­ти­ри ми­ли­она ка­то­ли­ци и от по­ло­вин ми­ли­он по­мо­ха­ме­дан­че­ни юж­ни сла­вяни. Разбирате, че от то­ва тряб­ва да про­из­те­кат сблъсъци. Представете си ка­къв ду­хо­вен ха­ос жи­вее и се срас­т­ва там и как­во оз­на­ча­ва да вка­раш в то­зи ха­ос оп­ре­де­ле­но движение, как­во­то би­ло "Омладина" Може да се вър­ши как­во ли не, сти­га не­ща­та да се из­пол­з­ват по пра­ви­лен начин. А хората, ко­ито при­ла­гат таки­ва средства, ка­къв­то е слу­ча­ят с "Омладина", ви­на­ги нас­т­ройват ед­но­то те­че­ние сре­щу другото, та­ка че от то­ва да про­из­те­че нещо.

Получило се така, че Михаил Обренович се на­тък­нал на стра­хот­на неп­ри­яз­не­ност и че та­зи неп­ри­яз­не­ност се сдо­би­ла с въз­мож­ност да дейс­т­ва ефи­кас­но сре­щу него, ка­то из­вън Сърбия - в Унгария, би­ло ор­га­ни­зира­но враж­деб­на дви­же­ние с враж­деб­на преса. Ако сте разбрали, че "Омла- дина" не би­ла са­мо в Сърбия, ами има­ла връз­ки с всич­ки дър­жа­ви в Цен- трална Европа, ще схванете, че щом се ока­же­ло необходимо, "Омлади- на" в Сърбия мо­же­ла да бъ­де на­ка­ра­на да зам­лък­не и в за­мя­на на то­ва от­вън да се ор­га­ни­зи­ра какво ли не. По та­къв на­чин се под­дър­жа­ла от­к­ри­та възможността, ако ра­бо­та­та ня­как си се разчуела, да се каже: Чуж- дата дър­жа­ва го е организирала. Тази въз­мож­ност пос­то­ян­но тряб­ва­ло да се под­дър­жа открита.

Към всич­ко то­ва се прибавило, че Михаил Обренович бил мно­го оби­чан сред на­ро­да и че то­ва дейс­т­ви­телно би­ла еле­мен­тар­на обич. Това съ­що е окул­т­на сила. На та­зи на­род­на обич тряб­ва­ло да се про­ти­во­пос­тави или рав­нос­той­на обич, ко­ето не би­ло тол­ко­ва просто, или пък не­що револю- ционизиращо. Получило се така, че в раз­лич­ни­те свър­за­ни с "Омладина" до­мог­ва­ния се на­ме­си­ла ди­нас­тич­на­та враж­да меж­ду Обренови­чи­те и
Карагеоргевичите. Карагеоргевичите жи­ве­ели в Женева, би­ли нап­ра­ви­ли дъл­го­ве в на­й-­раз­лич­ни час­ти на Европа и пре­тен­ди­ра­ли за сръб­с­кия трон. Отдала им се въз­мож­ност да се за­поз­на­ят с вся­как­ви общества, чий­то брой в Европа е голям, как­то и с дейс­т­ва­щи­те в те­зи об­щес­т­ва им- пулси. Чрез из­вес­т­на задружност, осо­бе­но пък ко­га­то се раз­по­ла­га със сред­с­т­ва ка­то спо­ме­на­ти­те от мен, чо­век мо­же да пос­тиг­не много. За цел­та об­с­то­ятел­с­т­ва­та се под­гот­вят така, че от раз­лич­ни места, ко­ито тряб­ва да са раз­по­ло­же­ни в раз­лич­ни държави, да мо­гат да се пре­диз­ви­кат вся­как­ви неща. Така Александър Карагеоргевич*78 упълно­мо­щил чо­век от ун­гар­с­кия град Сегед да уп­рав­ля­ва иму­щес­т­во­то му. Управля- ващият ес­тес­т­ве­но бил банкер. Нямало ни­що осо­бе­но за управляване, но един ден той въз­дейс­т­вал на не­кол­ци­на зат­вор­ни­ци - в та­ки­ва слу­чаи се из­пол­з­ват зат­вор­ни­ци или по­доб­ни еле­мен­ти - и на 10 Юни 1868 г. те уби­ли Михаил. Това бил пър­ви­ят етап, за да се про­дъл­жи в оп­ре­де­ле­на посока. И тъй на 10 Юни 1868 г. Михаил Обренович бил убит.

Единственият нас­лед­ник на Михаил от мъж­ки пол, ня­ка­къв племенник, бил край­но бе­ден чо­век и ос­вен туй още поч­ти момче*79, та­ка че ця­ло­то вли­яние ми­на­ло в ръ­це­те на спо­ме­на­тия по­-п­ре­ди Йован Ристич, кой­то бил ти­пи­чен пред­с­та­ви­тел на из­вес­тен вид по­ли­ти­ци - го­лям по­ли­тик от оп­ре­де­ле­на глед­на точка. Тъй ка­то Ристич е пред­с­та­вил всич­ко и в съ­чи­не­ни­ята си, чо­век мо­же да прос­ле­ди външ­ни­те пътища, по ко­ито е ис­кал да осъ­щес­т­ви вът­реш­ни­те си намерения. На пър­во мяс­то той из­ди­гал ка­то висш прин­цип положението, че Сърбия не­из­мен­но тряб­ва да след­ва са­мо им­пул­си­те на Русия, без да е нуж­но то­ва да ста­ва ви­на­ги явно. Ако за рус­ки­те им­пул­си щя­ло да бъ­де по­-по­лез­но да се нап­ра­вят из­вес­т­ни отс­тъп­ки и да се тръг­не към доб­ро­съ­сед­с­ки спо­ра­зу­ме­ния с Хабсбург- ската монархия, в та­къв слу­чай съв­мес­т­но с Австрия спо­кой­но мо­же­ло да се пред­п­ри­еме ед­но­-д­ру­го сре­щу Русия. Защото в дейс­т­ви­тел­ност ста­ва­ло ду­ма всичко да се вър­ши в пол­за на Русия. За та­зи цел по­ня­ко­га тряб­ва­ло при­вид­но да се вър­ви с другите. Ето кое той смя­тал за свой висш принцип.

Сега глав­на­та за­да­ча на Ристич би­ла да се ук­ре­пи и да пе­че­ли привър- женици. Това се ока­за­ло трудно, поне­же сър­би­те оби­ча­ли Милан Обре- нович, а и ни­кой ес­тес­т­ве­но не би­ва­ло до­ри да по­до­зи­ра за тай­ни­те ниш- ки, чрез ко­ито са­ми­ят Ристич бил свър­зан с убийс­т­во­то на Михаил Об- ренович. Човек мо­же да стои да­лече от та­ки­ва ра­бо­ти и въп­ре­ки то­ва да се на­ми­ра в бли­зост до тях. Тогава ниш­ки­те тряб­ва да се заличат. Това му се удало, след ка­то по ня­ка­къв на­чин пос­тиг­нал в Сърбия да бъ­де разгласено, че убийс­т­во­то на Михаил Обренович ста­на­ло в ре­зул­тат на под­к­лаж­да­не от Унгария, си­реч ви­на­та за не­го но­се­ли ун­гар­ците. Напъл- но му по­вяр­ва­ли и кръговете, на ко­ито осо­бе­но разчитал.
По-нататък в по­со­че­но­то от мен тук те­че­ние се вля­ло още едно, ос­но­ва­но през 1880 г. от де­сет души. То тряб­ва­ло да дейс­т­ва в съз­ву­чие с дру­ги ев­ро­пейс­ки те­че­ния и за­туй би­ло ос­но­ва­но в Цюрих. Един от де­сети­ма­та със­та­вил прог­ра­ма­та на то­ва "Братство на десетката", към ко­ето при­над­ле­жал и Никола Пашич. В прог­ра­ма­та се казвало.

"Обединяването на всич­ки сър­би пред­по­ла­га раз­г­ро­мя­ва­не на Турция и раз­г­ро­мя­ва­не на Австрия, пре­махва­не на дър­жав­нос­т­та на Черна го­ра и на­род­на сво­бо­да в Сърбия.*80

Следователно из­ра­бо­те­на­та през 1880 г. прог­ра­ма на та­зи де­сет­ка би­ла съв­сем категорична. По-нататък целта би­ла та­зи прог­ра­ма все по­ве­че и по­ве­че да се вграж­да в ра­ди­кал­но­то те­че­ние на Ристич, кой­то ве­че бил под­хо­дя­ща­та лич­ност на под­хо­дя­що­то мяс­то - имен­но той,Ристич, дър­жал вед­но с ма­ло­лет­ния Милан властта. Така не­ща­та се схож­да­ли мно­го добре. При ня­кои те­че­ния въп­ро­сът ви­на­ги опи­ра до това, да се спе­че­ли под­хо­дя­щия чо­век на под­хо­дя­що­то място, та чрез не­го да се пос­тиг­не всич­ко възможно.

Университетският про­фе­сор Йован Скерлич, кой­то под­дър­жал връз­ки с то­ва ра­ди­кал­но направление, писал например: "Свободата на сръб­с­кия на­род и съ­щес­т­ву­ва­не­то на Австро-Унгария се из­к­люч­ват вза­имно." Държа да пре­да­вам фак­ти и ни на­й-­мал­ко не оспорвам, че за един сър­бин - от не­го­ва глед­на точ­ка - ед­на та­ка­ва прог­ра­ма е на­пъл­но възможна. И ко­га­то Милан Обренович на­вър­шил пълнолетие, об­с­то­ятелства­та по­ро­ди­ли же­ла­ни­ето му да се ос­во­бо­ди от то­ва ра­ди­кал­но течение. Той ис­кал да про­веж­да сръб­с­ки патриотизъм, но в раз­би­ра­тел­с­т­во с Австро-Унгария. Оттам на­сет­не не прес­та­на­ли да се вплитат, от ед­на страна, слабите, ала без­с­пор­но съ­щес­т­ву­ва­щи импулси, ко­ито из­хож­да­ли от Ми- лан Обренович, а от дру­га - всич­ко свър­за­но с пре­тен­ден­тс­т­во­то на Ка- рагеоргевичите. Заслужава да се отбележи, че за ко­ро­на­ци­ята на рус­кия им­пе­ра­тор Александьр ІІІ*81 не бил по­ка­нен ни­кой от ди­нас­ти­ята Обре- новичи, а при­със­т­вал пре­тен­ден­тът Петър Карагеоргевич, кой­то по­-къс­но се въз­ка­чил на сръб­с­кия престол.

Връзките меж­ду Русия и Балканите тряб­ва­ло да ста­нат още по­-тес­ни с това, че в да­ден мо­мент Петър Караге­ор­ге­вич бил оже­нен за на­й-­го­ля­ма­та дъ­ще­ря на чер­но­гор­с­кия вла­де­тел Никита, от ко­ето пос­лед­ни­ят не бил осо­бе­но очарован, тъй ка­то след Обреновичите той са­ми­ят се ка­нел да за­еме сръб­с­кия престол. От руска стра­на оба­че му да­ли един ми­ли­он зестра, кой­то ста­ри­ят Никита ес­тес­т­ве­но прибрал; той про­явя­вал извес­т­но раз­би­ра­не за по­доб­ни трикове. Повече с външ­на­та ис­то­рия ня­ма да Ви отегчавам, а са­мо ще спо­мена, че по оно­ва вре­ме се сти­га до не­ус­пе- ш­на­та вой­на на Сърбия сре­щу България*82 и че след ка­то Сърбия за­гу­би­ла та­зи война, са­мо бла­го­да­ре­ние на ре­ши­тел­но­то зас­тъп­ни­чес­т­во на
Австро-Унгария за Сърбия тя мог­ла да за­па­зи те­ри­то­ри­ал­на­та си цялост. Но към всич­ко то­ва пар­ти­ята "Омладина" би­ла без­раз­лич­на - за нея важ­но би­ло един­с­т­ве­но да под­к­ре­пя течението, ко­ето щя­ло да вка­ра сла­виз­ма в русизма. Тази партия мо­же­ла да ра­бо­ти добре. Сърби, нечу­жен­ци са из­гот­ви­ли ед­на за­бе­ле­жи­тел­на статистика, ко­ято впрочем е по­-с­ко­ро "статистика" и мно­го в нея мо­же да бъ­де пренебрегнато; но до­ри са­мо по­ло­ви­на­та там да е истина, тя про­дъл­жа­ва да бъ­де показателна. Твърди се, че от 1883 до 1887 го­ди­на та­зи ра­ди­кал­на пар­тия на ом­ла­ди­нис­ти­те ус­пя­ла да се раз­рас­не мно­го силно, за­що­то в то­зи пе­ри­од из­вър­ши­ла трис­та шейсет и че ти­ри по­ли­ти­чес­ки убийства, да не би - ко­га­то щя­ла да про­дъл­жи да се раз­рас­т­ва - да и пре­чат ка­то на­руши­те­ли на спо­койс­т­ви­ето онези, за ко­ито ня­ма­ло мяс­то във фи­зи­чес­кия план. Както казах, дан­ни­те не са от чужденци, а от са­ми­те сърби: трис­та шейсет и че­ти­ри по­ли­ти­чес­ки убийс­т­ва от 1883 до 1887 година! Дори са­мо по­ло­ви­на­та да е истина, пак е предостатъчно.

Нов го­лям по­дем та­зи пар­тия пре­жи­вя­ла през де­вет­де­сет­те години. След ка­то дъл­го вре­ме се ра­бо­ти­ло систематично, бил пос­тиг­нат мо­щен нап- редък, ко­га­то един ден през де­вет­де­сет­те го­ди­ни всич­ки сръб­с­ки градо­ве се ока­за­ли оки­че­ни със знамена. В Австрия то­ва пре­диз­ви­ка­ло стъпи- сване. Какво се би­ло случило? Това ста­на­ло в деня, ко­га­то бил склю­чен съ­юзът меж­ду Русия и Франция! През съ­ща­та сед­ми­ца зад гър­ба на ди­нас­ти­ята Обреновичи във Франция би­ли по­ръ­ча­ни сто хи­ля­ди пуш­ки за ра­ди­кал­на­та партия. Било по съ­що­то време, ко­га­то на сце­на­та из­ляз­ла ед­на личност, чрез ко­ято се про­кар­ва­ло мно­гос­т­ран­но въз­действие, но за чи­ето из­пол­з­ва­не мо­же­ло из­вън­ред­но труд­но да се по­лу­чи съг­ла­си­ето на ме­ро­дав­ни­те кръ­гове. От Русия та­зи лич­ност се пред­виж­да­ла за оп­ре­де­ле­ни цели. Обаче партията, нас­ле­ди­ла "Омладина", се сму­ща­ва­ла да пре­вър­не във ва­жен ин­с­т­ру­мент точ­но ед­на та­ка­ва лич­ност в та­ко­ва поло- жение. За сър­би­те то­ва въп­ре­ки всич­ко би­ло пре­ка­ле­но много. Става ду­ма за Драга Машин*83, ко­ято Александър Обренович през 1886 го­ди­на мо­жел на пър­во вре­ме да из­диг­не в своя метреса. Та то­га­ва та­зи лич­ност се по­яви­ла в пла­на на съ­би­ти­ята и един при­ятел на ди­нас­ти­ята Обре- новичи - Владан Георгевич, е на­пи­сал солидна, ху­ба­ва книга, от ко­ято мо­же да се на­учи много: "Краят на Обреновичите". Особено Ви пре­по­ръч­вам ед­на гла­ва от нея, къ­де­то ще ви­ди­те - ма­кар и на­мек­на­то от Геор- гевич, та­ка да се каже, с не­съз­на­тел­на пред­пазли­вост - кол­ко стран­но про­ти­чат ниш­ки­те на све­тов­на­та история. Там Георгевич раз­каз­ва за не обик­но­вено­то посещение, ко­ето тряб­ва­ло да нап­ра­ви на Драга Машин ка­то из­тък­на­та личност, и по­соч­ва как обаянието, ко­ето ти дейс­т­ви­тел­но уп­раж­ня­ва­ла вър­ху онзи, вър­ху ко­го­то то тряб­ва­ло да бъ­де упражнено, се из­лъч­ва­ло чрез точ­но оп­ре­де­ле­на пар­фюм­на смес, на­го­де­на при вси-­



Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет