Лекции изнесени в Щутгарт от 21. 12. 1919 г до 1920 г по стенографски записки



бет2/6
Дата18.07.2016
өлшемі318 Kb.
1   2   3   4   5   6

Трябва да развием възела на нашия духовен, политически и стопански живот така, че да можем да видим какво всъщност се съдържа в него, тъй като живеем в една хаотична цивилизация. В нея работят три потока, и ние трябва да ги отделим един от друг.

Третият поток, дошъл в нашата хаотична цивилизация, произлиза повече от север. Също много е проникнало в него, но по друг начин. Този поток е бил запазен до днес, особено в социалното устройство на Англия и Америка. Ще говоря за този поток като за "мистериите на Земята", мистериите на Севера или на Земята. Този поток, развил се най-напред като примитивна духовност от мистериите на Земята, поел по различен път от онзи на съществения духовен живот на Изтока. Аз казах, че на Изток пътят водел отгоре надолу, първо разкривайки се като мистерии на небесата и на светлината, и после преминавайки надолу в политика и стопанство. Тук на север нещата възникнали от стопанството, от индустриалния живот. Източникът, разбира се, е изчезнал от обичайния съвременен живот. Ние го забелязваме най-вече в древните обичаи, които още оцеляват тук и там; такива обичаи, като описаните в разказите на древната скандинавска цивилизация, на която английската цивилизация е разклонение, например шествията през селата в определено време на годината с бик, който трябва да оплоди стадото крави, украсени с венци. Това ще рече, че отгоре надолу възниквал копнеж по духовния живот. Пътят води отдолу нагоре. Всичко, дори и онова, съществувало като примитивна духовност, било взето от индустриално-стопанския живот. Всички празненства били свързани със стопанския, индустриален живот, всичко изразявало нещо от значението на стопанския живот. Точно както в източната цивилизация пътят водел отгоре надолу, така тук на север пътят трябвало да води отдолу нагоре. Посредством правния живот човечеството трябвало да бъде издигнато отдолу, от стопанството, до мистериите на духа. Човечеството още не е напреднало много по този път отдолу нагоре.

Ако изследваме правния живот, живота на законите и справедливостта, какъвто се е развил в областта на Западна Европа, ние го намираме изцяло обърнат към Рим. Ако изследваме духовния живот, ние не го намираме така просто насочен на Изток както онази индийска теософия, за която вече говорих. Но ние намираме, че онова, което е оцеляло като вроден духовен живот, което не било взето от Изток и не било наситено със законности от Рим, често намираме този своеобразен духовен живот борещ се да се освободи от стопанския живот, и с тежък труд работейки да се освободи.

Нека вземем характерен пример. Такива философи, такива учени на естествената наука като Нютон, Дарвин, Хюм, Мил, Спенсър могат да бъдат разбрани само ако видим как те са се развили от стопанския живот, как са се стремели да поемат път нагоре. Мил, например, като държавен икономист, може да бъде разбран само ако разберем обкръжаващото го икономическо положение. Можем да разберем английските философи само ако ясно схванем икономическата основа на тяхната среда. Тази основа е нещо неделимо от третия поток, потокът на "мистериите на Земята", потокът, който движи своя път отдолу нагоре. Този, третият поток, засега е съвсем непречистен.

И така тук, във възела на т.н. цивилизация ние имаме трите нишки, работещи хаотично. В известен смисъл винаги е имало недоволство срещу тази плетеница, най-малкото на Запад. В Америка, където икономическият живот е извлечен от мистериите на Севера, ние намираме теории, изградени научно, но лишени от дух, чужди на духа. Америка получи своя правно-политически живот от Рим. Духовните неща бяха взети от Изтока. В централна Европа също е имало много недоволство, и бяха направени различни усилия да се схванат тези неща в простата им яснота; в духовния живот с най-голяма проницателност в онова, което трябва да нарека Гьотеанизъм. Гьоте, който се опитваше да се избави от правната система в сферата на естествената наука, е показателен за този бунт срещу чисто източния духовен живот. Тъй като правният елемент бе навлязъл също и в естествената наука. Ние говорим за "природни закони". Изтокът никога не би говорил за закони на природата, а за властта на космическата воля. Терминът "природен закон" произлиза от страничния поток на юриспруденцията. Той пропълзя в природознанието като през прозорец и стана "природен закон". Гьоте искаше да улови чистото явление, чистия факт, основното явление. Докато не прочистим нашата естествена наука от нейната зависимост от юриспруденцията, никога няма да постигнем изчистен културен живот. По тази причина духовната наука навсякъде почива на факти, и посочва т.н. "закони" само като вторични явления.

Също откриваме и определен бунт срещу римската правна система, бунт който още в умовете на много хора клони към социализъм. Например пруският министър Вилхелм ван Хумболд в своя хубав трактат "Ограниченията на държавната дейност" показва вълнуващо се в него нещо от този импулс да се освободят културния и стопанския живот от чисто държавния живот. В тази малка книжка живее импулсът да се отдели политическото от другите ръководни сили. Така също и в немската философия живее този бунт срещу онова, което просто е "старо". Но само чрез здрав усет за онова, което науката на посвещението може да даде относно произхода на настоящия ни културен живот, хората могат да добият сигурна опора; само посредством такова разбиране в еволюцията на човешката цивилизация може да навлезе лечебното, може да навлезе здравето.

Особено в Източна Европа винаги е имало чувство на необходимост от правилно взаимодействие на тези три елемента на настоящия ни културен живот. От тези три потока най-отличителен в изразяването си е онзи, дошъл на Запад от севера. На Запад всичко е подчинено на икономическо-индустриалния живот. От правния елемент има много в Централна Европа, докато много от възникналото от мистериите на Изтока, от мистериите на светлината, може да бъде намерено в Източна Европа и Азия. Там, където още господства системата на кастите, намираме нещо в смисъла на онзи стар феодализъм, произлязал от Духа. Животът, проникнат със законности е отгледал съвременната буржоазия. Буржоазията е резултатът на потока на правата. Тези неща трябва да се виждат сега с пълна яснота; и импулсът към това ясно разпознаване вече лежи в несъзнателната част на човека, но само духовната наука може да изведе този копнеж, този импулс до пълна яснота.

През XIX век отново и отново можем да видим как сред цялата бъркотия от съвсем неопределени импулси хората се бореха да постигнат идеали за бъдещето. Хората особено желаеха да сложат край на отвлечените отношения, които преобладават днес между хората. Духовният живот е толкова отслабнал, че живее в нас като абстракция; а икономическият живот се бори и се мъчи да намери пътя отдолу нагоре.

В Източна Европа, където сега се изработват неща от такава тревожеща, унищожителна значимост, за пръв път в объркания XIX век бе показано как някои хора се опитваха да се подготвят за бунта срещу този хаос на цивилизацията. Руските революционери от втората и последната третина на XIX-то столетие се опитваха в частност да обогатят остатъка, останал на Изток на ранен етап на духовен живот, с онзи елемент в Централна Европа, който вече се бе разбунтувал срещу традицията. Сред тези руснаци намираме в тяхната кореспонденция един с друг как те изтъкват, че вече в Централна Европа интелектът, чисто абстрактният живот на разума се старае да пропие себе си с определена духовност. Отново и отново се появява твърдение като следното: "В немската философия е бил направен опита още веднъж интелекта, изгубил своето древно душевно виждане, да бъде издигнат до определена духовност." В Източна Европа те искаха да направят себе си интимно запознати с този опит в Централна Европа, и това интимно познание се отразява в начина, по който тези руски революционери си пишат един на друг. Те много ценят философът Иван Петрович. Те говорят много от неговата философия, как той е издигнал себе си до чистата мисъл, опитвайки се да внесе отново Духа в диалектическата игра на мисли на Западната култура. Те се опитваха да правят изводи от неговата философия. За да изразят по-добре своето собствено чувство на близост с него, те не го наричаха "Хегел", а "Иван Петрович". В техните стремежи виждаме предизвестено онова, което по-късно трябваше да работи толкова разрушително.

В нашата епоха ясното мислене трябва да обхване цялата Земя. Трябва да се направи всичко, за да се помогне за победата на ясното мислене. Но трябва да бъдем напълно съзнателни за всичко, което е срещу нас, когато правим опити да достигнем това ясно мислене, и че измежду многото други неща имаме срещу нас и човешката любов към леснотата. Ние трябва да отклоним себе си от навика да се грижим за удобството на хората. Тъй като човечеството се нуждае от Духа, и триумфът на Духа не се докарва от удобните пътища, по които толкова често се върви днес. Днес хората се борят срещу навлизането на посвещението с най-забележителни средства.

Наскоро бях информиран за нещо, което е знаменателно в историята на културата. Ще ме поправите ако сбъркам, понеже самият аз не съм бил там. На събрание, на което председател бил протестантски свещеник, един от нашите приятели направил няколко цитата от Библията. Тяхната истина не се харесала на председателя, който тогава използвал изразът "Тук Христос греши"! Правилно ли го пресъздадох? (Съгласие.) Днес, когато някой вече не може да докаже правотата на своя собствен възглед, самият той е безпогрешен, а Христос не бил прав! Стигнахме дори и до това.

Всички тези неща свиделстват за истинския характер на онова, което го има като духовен живот днес в човечеството. Там, където духовният живот е достигнал до най-крайна абстракция, той повече не може да остане в сферата на истината. Но ние трябва да забелязваме онова, което действително съществува.

Списанието "Троичният социален организъм" наскоро публикува съобщение за проведено събрание тук в Щутгарт, където от Римо-католическа страна, но в съгласие с протестантсвото, е била направена съпротива на учението, дадено от духовната наука. И е записано, че водещият духовник е казал, че не била необходима дискусия, защото хората могат да се информират за доктрината на д-р Щайнер от писанията на неговите опоненти, а трудовете на самия д-р Щайнер не може да бъдат четени, защото папата ги е забранил. Всъщност, това е последният указ на Светото папство и той важи особено за католиците указът, че на католиците се забранява да четат антропософски съчинения. римо-католиците, следователно, официално са задължени да търсят информация за онова, което преподавам, в писанията на моите опоненти, и не им е позволено да четат написаното от самия мен. Всеки от другата страна, който познава цялото устройство на Римо-католическата църква, как индивидът е така намесен в нея, че той е само представител на цялата организация, трябва с цялата си добросъвестност, от дълбините на своята душа да зададе въпроса, касаещ моралния аспект на такъв похват. Може ли по някакъв начин такъв метод да бъде съгласуван с човешкия морал? Не е ли той дълбоко неморален? Такива въпроси трябва да бъдат задавани смело днес без никаква милост. Живеем в сериозно време и не може да продължим да спим по лесен, обичащ удобството и ленив начин. Трябва да се изказваме открито за тези неща. Ако покажем неморалността на съвременната неистина в правилната светлина, това ще подейства оздравително.

Неотдавна ми бе донесена статия на един доктор по социология. Започваше горе-долу така: "Каква разлика има между ясните мисли на Ваксвайлер и неясните мисли на д-р Щайнер! Но този д-р Щайнер бе близък приятел на Уилям II и се предполага, че е помогнал на Уилям II с важен съвет, особено в последните години. Така че някой може дори да нарече този човек Распутинът на Уилям II." Следващото изречение продължава: "Ние няма да направим себе си проводници на такъв слух." И днес има много хора с този манталитет, хора изоставени от всеки дух на правдивост и каквото и да казват те, то е извън сферата на истината.

Тук виждаме две неща. Първо, моралната деградация на човек, който прави себе си преносител на тази мълва, и след това чудесната му логика, когато казва: "Понеже разпространявам този слух сред моите читатели, аз не правя себе си разпространител на този слух." Безброй хора мислят по този начин. Онова, което те казват, няма истинност в себе си. Не мога да кажа "Аз казвам нещо, защото не го казвам". Но това се казва от мосю Фериере, човекът написал статията, от която току-що четох. Не можем да влезем във взаимоотношения с толкова изкривени морално хора. Мога само да твърдя, и се надявам, че това ще бъде внесено при тази авторова бележка, че имах следните взаимоотношения с Уилям II. Веднъж около 1897 год. бях седнал в един театър в Берлин, в средата на предната редица, и Уилям II седна в кралската ложа и аз го видях на разстояние колкото от тук до края на тази стая. Вторият път бе, когато той вървеше зад ковчега на гранд-дукесата на Ваймар, и тогава бе доста далеч от мен. Третият път бе на Фридрихщрасе в Берлин, когато със своята свита и с маршалския жезъл в ръка той яздеше през улиците и целият народ викаше "ура" след него. Това са всички взаимоотношения с Уилям II, които съм имал. Никога не съм имал други, нито съм ги търсил. Така възникват днес твърденията и много от онова, което четете на хартия с печатарско мастило няма повече стойност от долния слух, използван да направи антропософията ерес в католическите страни. Днес такива неща трябва да се проследяват до техния произход. Не е достатъчно те да се вземат само като думи. Хората трябва да свикнат да отиват до източника на онова, което се твърди.

Чувство за истинския произход на фактите във външния свят ще се развие в човечеството само от задълбочаване в истинската духовна наука.


ВТОРА ЛЕКЦИЯ

25.12.1919 год

Когато съм имал повод в последните години да говоря по някой от големите годишни празници Коледа, Великден или Петдесятница, съм се чувствал длъжен да кажа, че нямаме право, особено при съществуващите днес условия, да честваме тези събития по стария обичаен начин; нямаме право да забравяме ширещото се страдание, ширещата се болка на времената и само да си припомним най-великото Събитие, случило се в земната еволюция. Наш дълг е, стоейки на основата на нашето духовно схващане за света да осъзнаем така пълно всичко, посочващо упадъка на човешката цивилизация днес, че това осъзнаване да насити нашите мисли дори около Коледната елха. Несъмнено е наш дълг да приемем раждането на Христос Исус в нашите сърца, в нашите души, и да не затваряме очите си за страшния упадък, връхлетял т.н. култура на човечеството.

Това за нас е времето да породим следния въпрос: "Мисълта за Коледа не е ли понесла съдбата също да бъде обхваната от силите на всеобщия упадък?" Когато се говори за Коледа днес, още ли съзнаваме онова, което човек би трябвало да съзнава, когато издига своите мисли и чувства към съзерцаване на празника на Христос? Изобщо осъзнават ли хората истинското значение на онова, което навлезе в човешката еволюция при Мистерията на Голгота?

Ние украсяваме своите елхи, повтаряме обичайните думи и фрази свързани с Коледния празник, но всички ние твърде често избягваме да отворим напълно своите очи, избягваме да пробудим напълно съзнанието си за нуждата да си кажем: "- Тук също има упадък. - Къде си Ти, о Христова сила, Ти, която можеш живо да предизвикаш нов възход?" Тъй като трябва да ви е достатъчно ясно от лекциите, изнасяни от много години в нашите кръгове, че само чрез силата на Христос ще бъде възможно да се прониже залязващата цивилизация с онзи импулс, който може да й даде ново възраждане.

В тези дни трябва често да си помисляме за хората от средата на XIX век, или от последната му третина, които от определен материалистичен манталитет говореха съвсем различно от начина, по който много хора говорят днес. Те говореха по-честно отколкото повечето хора днес. Бих искал да ви припомня една личност, един истински материалистичен ум Давид Фридрих Щраус. Вие знаете, че неговата книга "Старата вяра и новото" е нещо като Библия на материализма.

Сред въпросите, зададени от Щраус в тази книга, стои следният: "- Можем ли още да бъдем християни?" Той отговаря на този въпрос и забележителното в неговия отговор е това, че той идва от ум, в основата си материалистичен, но в същото време честен.

Давид Фридрих Щраус изгради световна сграда от мисли, от идеи, формирана изцяло според материалните, физични закони. Той постави човека в нея в световен ред, в който човешката природа съдържа само физични закони. От тези убеждения Щраус отговори на въпроса "можем ли още да бъдем християни" с категорично "не". Защото хората, верни на възгледите на естествената наука, които Щраус поддържаше в съгласие със съзнанието на своето време, не могат да бъдат християни.

Така в това "не" на Давид Фридрих Щраус се изразява едно фатално, но изцяло честно мнение, и в нас днес често възниква чувството: Дали обществените защитници на тази или онази религиозна вяра са толкова честни, колкото бе Давид Фридрих Щраус? Нима те не виждат, че макар и да използват името на Христос, всъщност са дейни противници на християнството?

Скъпи приятели, ние не смеем да се отдадем в тези дни на безгрижието, нито да затворим очите си за съществено важните събития на настоящото време. Може да не ви изглежда свързано с Коледа, въпреки че за мен действително е така, че се насочих към опитност, която дойде до мен чрез един вид духовно изследване като действителен факт на днешния ден.

Всички познавате онези личности, които до голяма степен са отговорни, особено в Централна Европа, за ужасните условия, в които сме въвлечени, доколкото някое човешко същество може да се нарече отговорно за тези неща. Какво направиха тези хора, когато бедата се стовари върху Европа? Те написаха книги! Ние имахме книги, написани от всякакъв вид хора.

С помощта на духовната наука може да се направи следният опит. Може да бъде зададен въпросът, но напълно в съгласие с духовната наука: "- Какви форми на мисълта ни говорят от по-голямата част на тези оправдаващи себе си книги?" Опитвал съм се добросъвестно да отговоря на този въпрос от всички страни. Питал съм се: "- От какъв вид са мисловните форми на тези хора, от които зависи толкова много съдбата на Централна Европа?" Ако не преминем в абстрактното, а навлезем в тези неща в реалността, ние сравняваме две неща. По този начин стигнах до едно сравнение, когато си зададох въпроса: "- През кой период в нормалния ход на еволюцията в Европа са били развити мисловни форми като онези, които намираме у водещите личности по време на световната война?" След добросъвестно подробно разглеждане на фактите ми стана ясно, че хората са мислили по този начин около времето на римлянина Юлий Цезар. Няма разлика между душевният и мисловен живот на Юлий Цезар по времето, да речем, на неговите войни в Галия и начина, по който такива съвременни личности формират своите мисли. Това означава, че тези хора са останали в мисловния си живот напълно незасегнати от християнството, тъй като Цезар е живял преди Мистерията на Голгота да се състои в еволюцията. Дори и името на Христос Исус да е понякога в устите им, душевният живот на тези хора се е развил по такъв начин, че той няма нищо общо с истинското християнство.

Като резултат от нашите многостранни проучвания ние знаем, че ако нещо се развие в собствения си период, то по принцип е добро за човечеството, но и че нещата стоят по друг начин, когато това нещо остане неподвижно и излезе на преден план по-късно. Когато това се случи, когато например подходящото за времето на Цезар играе роля в XIX век, то онова, подходящо за дните на Цезар, се преобразува в нещо луциферическо. Защото онова, което би трябвало да е работило правилно в друг период, ако остане в застой, става луциферическо. То наистина е в основата си луциферическо.

Сега може да попитаме: "- Как става така, че хора, чиято съдба ги е поставила във водеща позиция, имат в своя живот нещо, останало назад по такъв начин?" Ако на този въпрос ще бъде отговорено, то ние трябва да обърнем вниманието си към онези, които твърдят, че са изпълнили своя духовен живот с Христовия импулс, но които всъщност работят в анти-Христова насока. Нека обърнем нашето внимание на много официални представители на религиозни вероизповедания, хора претендиращи да говорят според Евангелията, но които в наши дни са против всичко, което всъщност се казва за живия Христос в тях. Най-анти-Христовите личности често се намират днес сред духовенството, сред проповедниците на т.н. християнски вероизповедания.

Ако сред другите трудове хората изследват една книга считана от мнозина за диктуваща модата озаглавена "Das Wesen des Christentum" ("Същността на християнството") от Адолф Харнак, те биха намерили отговор на този въпрос. Ако в тази книга името на Христос беше задраскано и заменено с името на един Бог, общо взето малко познат, един Бог, който контролира и прониква в човешкия живот точно както контролира и прониква в природата; ако името на Христос беше задраскано и заменено с името на Яхве от Стария завет, тази книга щеше да бъде по-близо до истината, отколкото е сега, и тогава щеше да има някакъв смисъл.

Фактите са, че Адолф Харнак не знае нищо за истинското Христово същество, че няма и най-бегла идея за истинската същност на Христос, че почита универсален неопределен Бог и обозначава този универсален неопределен Бог с името Христос. А кой е Адолф Харнак? Адолф Харнак бе станал модерния богослов на кръговете, подготвили почвата за духовните наклонности на онези личности, за които говоря. Понеже вече не идва никакво истинско откровение за Христос от представителите на тези вероизповедания, ние не можем да намерим в събитията на днешния ден, сред хората свързани с тези събития, никакво разбиране за истинското откровение на Христос.

Едва ли означава много за хилядите, за милионите хора в настоящето, когато те говорят за Коледния празник; защото те не знаят нищо за

Христовото същество в смисъла, който е толкова необходим на нашето време. Трябва да се вгледаме в тези неща ако желаем да разберем истинските причини за падението в съвременните събития, и в живота на човечеството вътре в тези събития.

Често съм ви говорил тук за онова важно събитие, което се случи в последната третина на XIX век, събитието, чрез което бе установена една специална връзка между Архангелската, сила, онова същество, което наричаме Архангел Михаил и съдбата на човечеството. Напомнял съм ви, че от ноември 1879 год. Михаил е регент, така да се каже, на всички онези, които се опитват да дадат на хората целебните сили, необходими за техния здравословен прогрес.

Скъпи приятели, днес ние знаем, че когато се посочва такава тема, посочването се отнася за две неща: първо за обективния факт, и второ за начина, по който този обективен факт е свързан с онова, което хората желаят да приемат в своето съзнание, в своята воля. Обективният факт е просто този, че през ноември 1879 год., отвъд сферата на сетивния свят, в свръхсетивния свят се състоя събитие, което може да се опише така: Михаил е добил за себе си силата, когато хората стигнат дотам да го срещнат с цялото жизнено съдържание на своите души, така да пронижат себе си с неговата сила, че да бъдат способни да преобразуват своята стара материалистична интелектуална сила която по онова време бе станала силна в човечеството в духовна интелектуална сила, духовна сила на разбиране. Това е обективният факт; това се случи. Относно него можем да кажем, че от ноември 1879 год. Михаил влезе в други отношения с човека спрямо онези, в които той бе по-рано. Но от хората се изисква те да станат служители на Михаил.

Какво имам предвид с това, ще ви стане съвсем ясно от следното обяснение. Вие знаете, че преди Мистерията на Голгота да бъде завършена на Земята, евреите на Стария завет почитаха своя Яхве (или Йехова). Онези сред еврейските свещеници, които поглеждаха в пълно съзнание към Яхве добре знаеха, че не могат да го достигнат направо с човешките възприятия. Държеше се самото име Яхве да бъде непроизносимо и ако то трябваше да се изговори се правеше знак, знак който наподобяваше определена комбинация от знаци, които опитваме в изкуството евритмия. Еврейското духовенство обаче добре съзнаваше, че хората можеха да се приближат до Яхве чрез Михаил. Те наричаха Михаил "Лицето на Яхве". Точно както ние се учим да опознаваме човека, когато погледнем лицето му, точно както си вадим заключения за добротата на неговата душа от неговото изражение и за характера му от начина, по който той ни гледа, така духовниците на Стария завет, чрез атавистичното ясновидство, което в сънищата им нахлуваше в техните души, желаеха да получат от лицето на Яхве, от Михаиловата връзка с Яхве онова, което още не бе възможно човечеството да получи.




Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6


©dereksiz.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет