Лекции изнесени в Щутгарт от 21. 12. 1919 г до 1920 г по стенографски записки



бет4/6
Дата18.07.2016
өлшемі318 Kb.
1   2   3   4   5   6

Какъв е резултатът? Ако попитаме някой геолог, физик, химик или някой здравомислещ научен изследовател за неговото честно мнение, на него често няма да му се иска да ви даде последното следствие от неговото схващане за света. Но попитайте го дали не мисли, че Земята, каквато я познаваме камъни, растения и също много животни щеше да се развие по начина, по който го е направила, ако ги нямаше хората, и той ще отговори: "- Разбира се. - От кравите и биковете нямаше да бъдат построени къщи, машини, нямаше да бъдат направени летателни апарати и т.н, но всичко останало, което виждаме и не е работа на човека, щеше да присъства от началото до края точно същото, както ако човекът го нямаше, защото във външната природа има верига от причини и следствия." Онова, случило се после, е резултат от онова, протекло преди това. Според днешния начин на мислене човекът няма нищо общо с образуването на веригата. В този възглед се съдържа точно същата грешка като следната: Пиша дума на дъската. Всяка буква се появява само защото съм я написал, а не защото предишната буква е породила следващата. Ще бъде пълна безсмислица да кажем: - От предходната буква възниква следващата. Изцяло непредубеденото изследване на същественото в процесите на природата ни убеждава в грешката, която правим, когато се предаваме на голямата илюзия на съвременната наука: Последствията са резултати от техните причини. Това не е така. Трябва да търсим другаде истинските причини, точно както трябва да търсим в нашия интелект причината за буквите, всяка следваща другата. Взето в широк смисъл, къде лежат най-важните причини за външните събития в природата? Това може да бъде определено само чрез духовно изследване; тези причини лежат в човечеството. Знаете ли къде трябва да гледате, ако желаете да проникнете в същината на наистина основните причини за развитието на природата на Земята? Вие трябва да изследвате как човешката воля, изцяло непозната на съвременното съзнание, може да бъде намерена в центъра на тежестта в човека, т.е в най-ниската част на неговото тяло. Само част от волята е активна в човешката глава; главната част от волята е центрирана в останалата част от неговия организъм. Онова, което възниква в развитието на външната природа, зависи от отношението на човека към неговата несъзнателна воля. До тук ние сме били способни да се позовем само на един значителен пример за пътя на природата, но той се отнася за пътя на природата като цяло. Често съм изтъквал, че през атлантската епоха човекът се отдаде на един вид черна магия. Последствието от това бе заледяването на цивилизования свят. В широк смисъл, целият път на природата всъщност е резултат от дейността на волята, не в отделните индивиди, а в различните сили на волята, работещи в човечеството като цяло; сили, възникващи от центъра на тежестта на човека. Ако едно съответно развито същество, да кажем същество от Марс или Меркурий желаеше да изучи развитието на Земята, т.е желаеше да разбере какъв е бил пътят на природата, това същество нямаше да опише природата така, както биха го направили някои от учените мъже, а гледайки надолу към света, щеше да каже: Земята е там под мен; аз виждам много точки; в тези точки са центровани силите, от които произлиза развитието на природата. Но тези точки за него няма да лежат във външната природа, а винаги вътре в човека. То, гледайки отвън ще открие, че трябва да гледа в центъра на човека, ако желае да намери причината за случващото се в развитието на природата. Този поглед във връзката на човешката воля с хода на природата като цяло в бъдеще трябва да стане за човечеството неразделна част от естествената наука. С такава естествена наука човекът ще чувства своята отговорност по съвсем различен начин от този, по който прави това днес. Човекът ще се издигне от това да бъде гражданин на Земята до това да бъде гражданин на Космоса. Той ще се научи да гледа на Космоса като на част от самия себе си.

Пряко нашето внимание е насочено към такива неща, познанието за които ни завладява. Това познание не работи по такъв неясен начин, както прави нашето интелектуално знание. То е взето далеч повече от реалности, и следователно работи по много по-жив начин. И понеже начинът, по който то работи е толкова по-реален от смътното знание на съвременния човек, е необходимо още повече той да вземе насериозно онова, което му се разкрива чрез това познание. Човек не може да бъде гражданин на Космоса от една страна в описания по-горе смисъл, а от друга страна да си остава старият филистър (прен. еснаф бел. пр.), в когото за последните няколко столетия, т.е. периода от средата на XV век, се е превърнал днешния човек. Ние не можем от една страна съзнателно да искаме да участваме в процесите на Космоса, и от друга страна да желаем да клюкарстваме с нашите приятели, както се прави толкова често в ресторантите и клубовете в тази буржоазна епоха след XV век. В същото време в човечеството трябва да се надигне друга етика, друг морален импулс, ако науката на посвещението ще навлиза наистина сериозно. Тъй като всичко това подготвя по лош начин, тъй като явяването на Ариман на нашата Земя, както ви казах, работи особено много като сила, затваряща навлизането на науката за посвещение. Наскоро говорих по тези факти, за да дам някакви насоки за духа, който трябваше да обхване нашия Коледен празник тази година. Сега само ще обобщя накратко.



Връщайки се назад в еволюцията на нашата Земя ние откриваме, предхождаща нашата материалистична цивилизация, гръко-латинската цивилизация, продължаваща назад до VIII в. пр.н.е. Ние виждаме, около две хиляди години преди началото на тази гръко-латинска епоха да се случва нещо, което можем да опишем така, сякаш старият живот на мъдростта от ранните времена прониква в гръцките земи. Ницше е почувствал това в забележителна степен, дори и патологично. От началото на своята духовна дейност той се е чувствал опонент на Сократ, и никога не се уморяваше да говори за по-голямата стойност на пред-сократовата Гърция отколкото на след-сократовата. Несъмнено е вярно, че със Сократ за човечеството настъпва велика епоха, епоха която достига своят връх през XIV-XV век. Но тази епоха на Сократ сега е извървяла своя път, завършила е правилно. Сократовата епоха е тази, в която чистата логика и чистата диалектика възникнаха от по-ранната инстинктивна мъдрост. Възникването на чистата логика, на чистата диалектика от древната ясновидска мъдрост е главната характеристика на Западната култура. Тази логика, тази диалектика, е оставила своя отпечатък също и върху християнството, защото теологията на Запада е една диалектическа теология. Но възникналото в Гърция като диалектика, като мисъл сведена до абстракция, продължава назад до мистериите на Изтока. Сред тези мистерии бяха онези, основали цивилизацията, която по-късно се превърна в китайската. През ранната китайска цивилизация Луцифер се въплъти в човешка форма. Не трябва да скриваме от себе си факта, че Луцифер е живял веднъж във физическо тяло, както и Христос по времето на Мистерията на Голгота ходеше по Земята във физическо тяло. Но е само тесногръдо неразбиране на луциферовото въплъщение, ако гледаме на всичко, идващо от Луцифер, като "да не се докосва". От Луцифер, например, е възникнало величието на самата Гръцка култура, уникалното древно изкуство, артистичният импулс на човечеството, какъвто самите ние все още го виждаме. Но в Европа всичко това бе втвърдено в прости думи, лишени от съдържание. Отначало християнството беше схващано в Европа чрез луциферическата мъдрост. Важният момент е този, че в гръцката мъдрост, развила се като Гнозис, за да разбере Мистерията на Голгота, старата луциферическа мъдрост бе съдействала, бе придала на стария Гнозис неговата форма. Фактът, че Мистерията на Голгота облече себе си в онова, което Луцифер бе дал на човечеството на Земята, бе най-великата победа на християнството по онова време. Но когато отслабваше тази луциферическа култура, на която чрез въплъщението на Луцифер бе предаден човекът, постепенно навлезе онова, което подготвяше идващата инкарнация на Ариман в Западния свят. Когато назрее времето а то се подготвя Ариман ще се въплъти в човешко тяло в Западния свят. Това събитие трябва да се състои, точно както са се случили и другите например, че Луцифер се е въплъщавал и че Христос се е въплъщавал. Това събитие е предопределено в еволюцията на Земята. Най-важното нещо е просто това: да не забравяме факта, че трябва да се приготвим правилно за него, защото Ариман няма да работи само когато е инкарниран в човешко тяло; той и сега подготвя своето явяване от свръхсетивния свят. Оттогава той вече работи в еволюцията на човечеството. Оттам той търси своите средства, чрез които се приготвя за онова, което трябва да стане.

Крайно необходимо за благоприятното въздействие на онова, което Ариман ще донесе на човечеството а той ще донесе полезни дарове, също както направи и Луцифер е това хората да заемат правилното отношение. Най-важното нещо е човекът да не пропусне, спейки, идването на Ариман. Когато се състои въплъщението на Ариман в Западния свят, ние просто ще видим вписано в местния регистър раждането на Джон Уилям Смит (разбира се, името няма да бъде това), и хората ще гледат на детето като на гражданин с обикновено положение като всеки друг, и ще проспят какво се е случило в действителност. Нашите университетски професори определено няма да се разтревожат дали хората проспиват това или не. За тях случващото се ще бъде просто раждането на Дж. У. Смит. Но в ариманическата епоха е крайно важно хората да знаят, че тук имат работа само външно с Дж. У. Смит, че вътрешно присъства Ариман и че не трябва да се заблуждават с приспивна илюзия за това какво се е случило. Дори сега не можем да отстъпим пред никаква заблуда. Тези неща се подготвят. Сред най-важните средства, с които Ариман трябва да работи от другата страна, е подпомагането на абстрактното мислене в човека. И понеже днес хората се придържат толкова много към това абстрактно мислене, те работят по начин, най-благоприятен за идването на Ариман. Трябва да осъзнаете, че няма по добър начин да се подготвим за факта, че Ариман се стреми коварно да плени цялата Земя за своята еволюция, от това човекът да продължи да живее абстрактен живот, напоявайки себе си с абстракции, както той прави в днешния социалния живот. Това е една от хитрините, един от изкусните способи, чрез които Ариман се приготвя по свой собствен начин за своето господство над Земята. Вместо да покажат на човека днес от убедителен опит какво трябва да се случи, водачите му предлагат теории по всички теми, включително и по социалния въпрос. За измислящите тези теории познанието, придобито чрез опита е абстрактно, защото те си нямат представа за това какво е истинският живот. Всичко това е подготовка от Ариманическа гледна точка.

Но има също и друга подготовка за Ариман, която се състои в погрешен възглед за Евангелията. Това също е нещо, което трябва да се оповестява в наше време. Знаете много добре, че днес има наистина много хора, особено сред официалните представители на тази или онази форма на религиозно изповедание, които се борят докрай срещу онова ново Христово познание, което се надига сред нас от науката за Посвещение. Такива хора, ако не засвидетелстват вярност към простия рационализъм, приемат Евангелията; но какво знаят всъщност тези хора за истинското естество на Евангелията? Това са хората, които през XIX век приложиха спрямо Евангелията историческо-научния метод на външния свят. Какво е дошло от Евангелията чрез научния метод на последното столетие? Нищо друго, освен че схващането за Евангелията постепенно е станало напълно материалистично. Вниманието ни първо бе привлечено от противоречията в четирите Евангелия. След това, от признаването на тези противоречия дойде свличането надолу. И най-накрая, какъв е резултатът от това изследване на Евангелията? Какво друго освен, бих могъл да кажа, измъкване на Евангелията от пантите им? Какво търси в Евангелията такъв изследовател като теологът проф. Шмидел? Той се опитва да докаже, че те не са просто плод на фантазията, създадени само за да възхваляват Христос Исус. И така следва ограничен брой посочвания, неблагоприятни за Христос. Те, твърди той, би трябвало да са били пропуснати, ако Евангелията са били написани само за възхвала на Исус. Следователно ние оставяме с чувството, че той признава всички възражения, направени към Христос Исус, така че накрая да запази за Евангелията малък етикет на тази световна наука. Дори този малък етикет ще даде път. Човекът няма да спечели нищо от тази светска наука. Той няма да добие нищо, що се отнася до автентичността на Евангелията от начина, по който ги разглеждат тези хора. За да имаме правилно отношение към тези Евангелия, трябва да знаем защо са възникнали те, т.е трябва да знаем истинското им предназначение. Това познание може да бъде получено само с разбиране, оплодено от духовната наука.

Ако се потопим в Евангелията, ако усвоим тяхното съдържание и сила, тогава добиваме от тях една душевност. Никаква външна историческа наука няма да обясни загадките на Евангелията; но ние можем да се потопим в Евангелията, и тогава получаваме едно душевно съдържание. Това душевно съдържание обаче, е една голяма халюцинация определено най-одухотворената халюцинация, халюцинацията на Мистерията на Голгота. Най-висшето, което може да се добие от Евангелията, е халюцинация за Мистерията на Голгота, нито повече, нито по-малко. Точно тази е тайната, позната на по-голямата част на съвременната католическа църква. По тази причина не се допуска Евангелията да се изучават от миряните, защото има страх, че хората ще открият, че не могат да имат историческо познание за Христовата Мистерия, а само халюцинация на тази Мистерия на Голгота. Мога също да кажа имагинация; защото халюцинацията е толкова одухотворена, че е същинска имагинация. Но няма да се придобие повече от имагинация от съдържанието на Евангелията.

Какъв е пътят от имагинацията до реалността? Пътят ще бъде открит чрез духовната наука, не чрез онова, което е външно духовната наука, а чрез самата духовна наука. Това означава, че имагинацията на Евангелията ще бъде издигната до реалност чрез духовната наука. От най-голяма важност за Ариман е така да подготви своето въплъщение, че хората да не последват този път на духовната наука от имагинацията на Евангелията до реалността на Мистерията на Голгота. Точно както е от най-голям интерес за Ариман човекът да поддържа любовта като абстракция, така е от негов най-голям интерес и хората да таят все повече и повече форма на набожност, изградена само върху Евангелията. Когато обмислите това ще осъзнаете, че голяма част от съществуващите днес вероизповедания са предварителната работа на Ариман за целите му в това земно съществуване. По какъв начин би могъл някой да служи по-добре на Ариман от това, да вземе решение да използва външна власт, налагайки на вярващите да се подчинят на тази власт, и да не четат никаква антропософска литература? Не може да се направи по-голяма услуга на Ариман от това да се осигури голям брой хора да не четат духовно-научната литература. Вече споменах в тези лекции кои са хората, решили се на този начин на действие. Единственият начин да се представят определени факти днес е те безрезервно да се поставят в светлината на истината. Днес трябва да се осъзнае, че напредъкът на света има определена връзка с космическите периоди, ограничени от луциферовата инкарнация, която по време и място стои преди Мистерията на Голгота. Но по пътя на този напредък се случва въплъщението на Ариман на Запад, така че противодействащите сили са увеличени. Инкарнацията на Ариман, която не е много далеч в бъдещето, може да бъде подпомогната в своя път също и от помрачено почитане на Евангелията, както и от абстрактното мислене.

Много хора днес изживяват вътрешно чувство на удобство, затваряйки се за тези сериозни факти. Антропософите не трябва да се чувстват по този начин, напротив, те трябва да развият определен устрем да правят колкото се може повече, за да разпространят духовната наука сред човечеството. Напълно погрешно е да се мисли, както се прави често, че ние трябва да стигнем до разбиране с хора като онези, за които говорих. Глупаво е да се вярва, че можем да се разберем с тези хора, защото те не го желаят. Смисълът е в това да изясним на останалото човечество какъв вид хора са те. Ние трябва да говорим за такива хора. Всичко възможно е било направено, така че те могат да стигнат до разбирателство с нас. Нужно е само те да прочетат без предразсъдъци онова, което е тук, да му отдадат сериозното си внимание. Ние трябва строго да различаваме онези хора, които вредят на прогреса на човечеството от другите, при които трябва да отидем и да им кажем как се причинява подобна вреда. Опитът да стигнем до разбиране с първите изобщо няма смисъл и цел; защото тези хора външно ще бъдат склонни на съгласие, ако вече нямаха последователи, които да ги подкрепят. Тогава те за себе си биха били готови да стигнат до разбиране. Спешната нужда пред нас е точно това, да отворим очите на хората. Само че, за съжаление, твърде често в нашия собствен кръг се правят усилия да се стигне до компромис в това отношение и липсва куражът, необходим за безусловно подвърждаване на истината. Не трябва да живеем с илюзията, че можем да стигнем до разбирателство с този или онзи, който не желае по никакъв начин да се разбере с нас. От нас се изисква решително да защитаваме истината докато сме способни. Специално това за мен изглежда резултат от разбиране на онова, което е свързано с еволюцията на човечеството.



ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

31.12.1919 год.

В навечерието на Нова година винаги е подходящо да се напомни как миналото и бъдещето са свързани заедно в живота и в съществуването на света, как миналото и бъдещето са свързани в целия живот на Космоса, от който е част човекът, как миналото и бъдещето са свързани във всяка част на живота, с който нашето индивидуално съществуване е свързано, е преплетено чрез всичко, което сме могли да направим и помислим през изминалата година, и чрез всичко, което можем да планираме за идващата година.



Мислите, които най-вече в отговор на вътрешна нужда, извикваме пред своите души с преглеждането на това, което сме направили през изминалата година, и на онова, което възнамеряваме да направим през следващата година, трябва да бъдат проникнати със съответната сериозност и възвишеност в съгласие с духа на антропософската духовна наука, така че да можем чрез съзерцание на великите космически събития да просветлим тези мисли с висшата светлина, която можем да получим от духовната наука. Как стои този наш човешки живот по отношение на миналото и бъдещето? Той е като огледало. Наистина, сравнението с огледало се доближава до реалността много повече, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Стремежът да добием малко себепознание е като стоене пред огледало. Ние стоим, гледайки в огледалото и там в това огледало лежи миналото, за което знаем, че отражението му е в огледалото. Зад огледалото лежи онова, в което отначало не можем да погледнем, точно както в пространството е невъзможно да видим онова, което лежи зад едно огледало. Може би тук трябва да се повдигне въпросът: - Какво е онова, което в нашия свят-огледало съответства на среброто, покриващо отзад, което превръща прозрачното стъкло в огледало? В обикновеното огледало стъклото е покрито отзад, така че не можем да видим през него. Какво съставлява покритието на света-огледало, който отразява миналото отдалечено от нас, и отначало пази бъдещето скрито от погледа ни? Света-огледало е покрит с нашето собствено същество, със собственото ни човешко същество. Трябва само да не забравяме, че с обичайните средства на познание наистина сме неспособни да видим себе си, да видим какво сме ние самите. Ние не можем да погледнем през себе си, ние гледаме през себе си точно толкова малко, колкото виждаме през едно огледало. Когато се вгледаме в себе си, много неща се отразяват обратно към нас, неща които сме преживели, неща които сме научили, но собственото ни същество остава скрито от нас, защото отначало можем да виждаме през себе си точно толкова малко, колкото можем да виждаме през обикновено огледало. Гледайки на въпроса общо или, бих искал да кажа, в абстрактното, може да разгледаме това сравнение с огледалото, както току-що го описах. Но когато стигнем до детайли, са необходими изменения. Опитвайки се да разгледаме назад своя живот чрез този огледален процес (защото разглеждането на нашия живот, на онова, което вътрешната ни душа отразява, е един огледален процес), ние трябва да признаем: Онова, което виждаме отразено там, е само част от нашите преживявания. Когато се опитате да разгледате назад своите изживявания, вие ще намерите, че те постоянно са подложени на прекъсвания. Вие виждате какво ви е донесъл денят; но не виждате какво ви е донесла предишната нощ. Изживяванията през нощта са прекъсвания. Вие разглеждате вчерашния ден, но не разглеждате нощта преди него, и т.н. Непрекъснато се вмъкват периоди през време на нощта, незапълнени с мисли върху изживяванията ни. Илюзия е да се мисли, че обхващаме целия си живот, когато си спомняме за него; ние само съединяваме до някаква степен какво съдържат дните ни. В действителност, ходът на нашия живот застава пред нас с постоянни прекъсвания.

Сега можем да попитаме: - Тези прекъсвания в течение на нашия живот необходими ли са? Да, необходими са. Нямаше ли такива прекъсвания в хода на нашия живот или, говорейки по-конкретно, в ретроспекцията върху жизнения ни път, тогава, като човешки същества, ние щяхме да бъдем изцяло неспособни да възприемем своя аз. Щяхме да виждаме живота си изпълнен просто със света отвън, и в нашия живот изобщо нямаше да има азово съзнание. Това, че сме способни да изживеем, да усетим аза си, зависи от факта, че нашият жизнен път мъдро бива прекъсван постоянно. Днешното човечество е изправено пред критичен период във връзка точно с това възприятие на аза, породено от прекъсванията в течение на живота. Когато едно човешко същество гледа назад към живота и, както току-що бе обяснено, достига своя аз чрез това гледане назад, този аз на днешния човек в определено отношение е празен, ние знаем само това, че имаме аз. В ранните периоди на земната еволюция хората знаеха повече. Точно както в обичайния всекидневен живот сънищата на индивида смътно се надигаха от неговите нощни опитности, така и ясновидско-атавистичните възприятия на човешките същества от ранните епохи се надигаха от аза. Тези ясновидско-атавистични възприятия бяха сънища само в своята форма; онова, което те съдържаха, беше реалност. Може да кажем: - Азът на днешния човек е бил опразнен от ясновидско-атавистичното съдържание, което е било опора на хората от миналите епохи, прониквайки ги с убеждението, че имат нещо общо с един божествен елемент, че са свързани с нещо божествено. От тези атавистично-ясновидски виждания възникна в човешкия съзнателен живот онова, което се превърна в религиозно чувство и религиозно благоговение към съществата, към които бяха отправени религиозни култове и религиозни жертвоприношения. Как стоят нещата днес? Днес азът е опразнен от тези атавистично-ясновидски виждания и когато погледнем назад към аза, той е повече или по-малко една точка в нашия душевен живот. Съдържанието на този аз е здрава опорна точка, но въпреки това е само точка. Сега обаче живеем в епоха, в която точката отново трябва да стане кръг, една епоха, в която Азът трябва отново да приеме съдържание. От последната третина на XIX век духовният свят прави мощно нахлуване в нашия сетивен свят, за да може азът отново да приеме съдържание. Ето защо от 70-те години на XIX век духовният свят желае да навлезе отново в нашето физическо битие посредством откровения по нов начин. Онова, към което се стремим в антропософската духовна наука, е следното: С готовност да приемем всичко онова, което се опитва да навлезе чрез духовно откровение от един друг свят свят, който обаче носи в себе си нашия свят и да облечем тези откровения в термини, чрез които те да могат да бъдат съобщени на човека. Тези откровения не са нищо по-малко от онова, което определено (в известен смисъл) отговаря за бъдещето на човечеството. Това наистина не е бърз поглед зад огледалото, а е осигуряване за бъдещето, например, че когато като човешки същества ние бързаме да посрещнем бъдещето, т.е. бързаме да пристъпим зад огледалото което означава да се изправим пред бъдещето тогава онова, с което ще си имаме работа в бъдеще, ще може да се случи с пълна сила, ако първо сме проверили своите сили, ако първо сме ги укрепнали с онова, което чрез духовната наука ни се разкрива от духовния свят.

Точно както в миналото човешкият аз бе изпълнен с атавистично ясновидско съдържание, което му осигуряваше връзка с божественото, така днес нашият аз трябва да се изпълни с ново духовно съдържание, получено в пълно съзнание, съдържание, което ни дава отново връзката, обединяваща душата ни с божествената душевна същност. Хората на миналото притежаваха атавистично ясновидство. Последното наследство на това атавистично ясновидство е едно абстрактно отражение, абстрактната сила на познание, притежавана от съвременните хора. Тя е един много размит остатък от ранното ясновидство. Човекът на днешния ден може да почувства, че това размиване, това логическо диалектическо размиване на предишното атавистично ясновидство вече не може да поддържа душата му. Тогава в него ще възникне копнежът да получи нещо ново в своя аз. Но онова, формирало края в еволюцията на човечеството от примитивните времена до настоящето, сега трябва да се направи отправна точка. В стари времена човекът имаше ясновидски откровения и не ги разбираше. Днес човекът трябва първо да разбере, трябва да напрегне докрай своите интелектуални сили, трябва да упражни в най-голяма степен своя разум. Ако го използва така чрез намиращото се пред него в духовната наука, човечеството отново ще развие силата за приемане на духовното ясновидски. Това определено е нещо, което повечето хора днес желаят да избегнат, например, да използват своя здрав човешки разум за разбиране на духовната наука. Ако беше възможно да се избегне употребата на човешкия разум, то също щеше бъде възможно и напълно да се избегне навлизането на духовни откровения в нашия земен свят.




Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6


©dereksiz.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет