ТЕМА 8 ЕКОЛОГИЧНА ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА

1. 
   Мотиви за въвеждане на екоданъци в развитите държави.
   
2. 
   Основни характеристики на екоданъците.
   
3. 
   Търговията с вредни емисии – пазарна алтернатива на екоданъчната политика;
   
4. 
   Финансови инструменти, търгувани на климатичните борси;
   
5. 
   Екоданъци или търговия с вредни емисии?
   

- да е устойчив, т.е. да не се накъсва от периоди на стагнация или криза

- да е споделен, т.е. прираста на благосъстояние и БВП трябва да се усвоява, както от най-богатите, така и от средната класа и най.бедните

- икономическия растеж – трябва да държи сметка за щетите, които причинява на природата и околната среда, както и на общественото здраве

2) Принципът “замърсителят плаща” – изисква едновременно постигане на справедливост и ефективност.

3) Преодоляване на пазарния дефект “отрицателни външни ефекти” – отразява външните ефекти. Тези отрицателни външни ефекти представляват страничен продукт, който съпътства производството на иначе полезни блага. В натурално-веществено изражение отрицателните външни ефекти се свързват с влошено качество на живот и на околната среда. Чрез данъците на Пигу , представляващи фиксирана сума, която облага всяка стока или услуга, причиняваща отрицателни външни ефекти. Държавата се опитва да ги направи от външни – вътрешни за текущия причинител. Разходите за справяне с тези отрицателни външни ефекти, вместо да се понасят от трети лица, които не участват в производството или потреблението на замърсяващите блага да се превърне в част от себестойността на замърсителя. По този начин ще се намали количеството на потребяване на замърсяващи блага, поради оскъпяване на производството респективно – потреблението, но ще се намалят щетите върху екологията и човешкото здраве. Ето защо е най-ефективно замърсителят да плаща.

4) Публичният (обществен) избор – свързва се с факта, че в средата и края на 90-те години идеите за устойчиво развитие и за замърсителят плаща стават основополагащи за зелени граждански движения и политически партии. Поради атрактивността тези партии стават парламентарно представени, в резултат на което могат да упражнят влиянието си в посока на възприемане на еко данъци, които са нетрадиционни за данъчната система на съвременната държава.

5) Разтоварване на данъчното бреме от конвенционални към неконвенционални икономически бази

6) Повече справедливост и ефективност в данъчното облагане – екоданъците са свързани с добива и обработката на природните ресурси, които са разположени неравномерно.

Лекция № 12, 18.04.2011
2. Основни характеристики на екоданъците.

Екоданъчната политика е свързана с преструктуриране на данъчната система от традиционни или конвенционални към неконвенционални данъци, които се черпят от пределно широка икономическа база, каквато е замърсяването и щетите върху общественото здраве, които то нанася. В дългосрочен план екоданъчната политика цели промяна в поведението на икономическите субекти, за да осъзнаят „цената” на природата и здравето и да ги разглеждат като икономически оскъдни блага в своите решения. Дългосрочната цел се свързва с ограничаване на замърсяването и довеждането ме до оптимален размер, който обществото е склонно да толерира. Дългосрочната цел влиза в противоречие с краткосрочната, а именно осигуряването на допълнителни данъци, с които да се разтовари данъчно осигурителното бреме върху труда. С намаляване на замърсяването, намаляват и еко данъчните приходи. Не е необходимо да се измислят нови данъчни реформи. Ето защо в ролята на еко данъците най-често се ползват косвените и имуществените данъци. От косвените данъци най-много е разпространен специфичния акциз (от публичните финанси) и ДДС и по-специално като редуцирана ставка към техника, технология, водеща до енерго и въглеродоспестяващо производство.

В имуществото на предприятията и домакинствата има активи, които с употребата си замърсяват. Имуществените данъци също успешно изпълняват ролята на екологични данъци – обикновено това са данък за употребяването на леко или тежкотоварни МПС при покупко-продажба.

Най-много, като относителен дял са екоданъците при потреблението на ел. енергия. Те заемат най-голям относителен дял в структурата на еко данъчните приходи. Имат регресивен характер, който е закрепен с европейска директива. Според нея минималната акцизна ставка на мегават часа ел енергия за домакинствата е 1€, докато за същото количество енергия за бизнеса е 0,5€. В редица развити страни се говори за феномена енергийна бедност. Така във Великобритания енергийно бедни са онези домакинства, които плащат за ел енергия и отопление 10% или повече % от доходите си.

На второ място като относителен дял е транспорта, като екоданъчното бреме там също е неравномерно разпределено. Основно с екоданъци е обременен сухопътният транспорти в по-малка степен авиационният и водният.Това довежда до изкривяването на цените въобще в отрасъл транспорт, следователно екоданъците внасят свръх данъчно бреме. Освен това те тежат също регресивно и в транспорта, тъй като водният и въздушният са използвани от фирмите. Най-нисък е екоданъка при добиване на природни ресурси и върху същинското замърсяване. Причината затова е че природните ресурси са неравномерно разпределени и замърсителите като икономическа база са твърде разнообразни.

Най-доброто данъчно политическо решение би било екоданъците директно да облагат замърсяванията колкото различни по своята същност да са те. Тъй като прецизното измерване на тяхната база е затруднено технологично, това води второто най-добро данъчно политическо решение, при което екоданъците облагат замърсяванията по косвен път, като се облагат благата които предизвикват, като страничен продукт тези замърсявания. По дизайн еко данъците са закрепени в повечето развити държави – те са целеви.

Екоданъците понастоящем не стоварват сериозно бреме върху икономиката на развитите държави, които ги прилагат. Средно те тежат в БВП на 27-те държави членки на ЕС м/у 2 и 2,5%. Това означава че не е постигната целта на екоданъчната за намаляване на замърсяването и разтоварването на данъчното бреме върху труда, дохода и т.н. Строителството също се облага с екоданък, но значенето му е символично.

Бремето на екоданъците в ЕС-27

1. 
   Тежестта на екоданъците в БВП – 27 е между 2-3%;
   
2. 
   Най-висока е тежестта в Дания (5,7%), Холандия – (3,9%), България и Малта – (3,5%), Кипър – 3,1%, Словения – 3,0%;
   
3. 
   Като дял от общите данъчни приходи екоданъците са м/у 6-7%;
   

1. 
   Доминират екоданъците върху енергията, следвани от транспорта, добива на ресурси и емисиите на вредни вещества в атмосферата, водите, почвите;
   
2. 
   Данъчната политика е антинеутрална и внася деформации в относителните цени;
   
3. 
   Затруднения при измерване на икономическата база на вредните емисии/замърсяването ⇒ второто най-добро решение;
   
4. 
   Неравномерно разпределение на екоданъчното бреме м/у индустрия (бизнес) и домакинства;
   
5. 
   Индустрията настоява за данъчни облекчения на екоданъците и дори необлагане с тях;
   
6. 
   Целеви (закрепени) данъци;
   

През 1997г. повечето страни членки на ООН подписват протокол от Киото за мерки за климатичните промени. Влиза в сила от 2005г. Той поставя амбициозни цели пред индустриалните държави – най-вече от Европа. През 2012г. да намалеят емисиите на парникови газове спрямо 1990 средно със 5,2%, а до 2020г. със средно 20% спрямо нивото от 1990г. В България – 8% спрямо 1990г. Съществуват три механизма за постигане на целите по протокола Киото:

1) Европейска схема за търговия с вредни емисии – започва през 2005г и преминава през три етапа.

І етап – 2005г. – 2007г.

ІІ етап – 2008г. – 2012г.

ІІІ етап – 2013г. – 2020г.

Европейската схема предвижда максимално допустимото количество тонове CO₂ или парникови газове, които се изхвърлят в атмосферата и касаят ЕС на 27-те страни членки. Ето защо тази европейска схема е от типа “cap and trade” – ограничавай и търгувай. В рамките на това общо европейско количество CO₂ всяка страна членка получава квоти или разрешителни определящи максимално допустимото количество тонове CO₂, които тя може да изхвърли в атмосферата през годината. За целта екелегичното ни министерство разработва национален план за квоти CO₂. Една квота (разрешително) дава право на съответната страна да изхвърли един метричен тон CO₂ през период от една година или етап. След като квотите или разрешителните за емисия на CO₂ са определени по страни членки, еко министерството на свой ред трябва да ги разпредели по инстанции – замърсителни предприятия. Тези фирми са в следните отрасли – нефтопреработка, производство на ел. енергия от ТЕЦ, битова химия, фармацевтика, черна и цветна металургия, стъкло-керамично производство и др.

От 2013г. се предвижда авиацията и корабоплаването да бъдат обхванати в тази схема. От 2013г. ще се издават квоти или разрешителни за други парникови газове, които вредят на околната среда.

Големият проблем при първите два етапа се явява администрирането или безплатното разпределяне на квотите CO₂ между замърсителите. Това провокира 2 дефекта:

- пазарен дефект – свързан с информационната асиметрия

- държавен (непазарен) – свързан с лобизма.

Разпределението на квотите за CO₂ от еко министерствата по инстанции-замърсители става по два документа:

• 
  Първият документ е доклад самооценка – какво количество CO₂ е изхвърлило предприятието през минал референтен период. В този доклад се изисква прогноза и какво количество счита, че ще изхвърли през следващата година или в бъдеще до 2012г.
  
• 
  Вторият документ, който се изисква е одиторски доклад от компанията карбонов одитор. Именно тя одобрява или отхвърля отчета и прогнозата за тонове CO₂ в атмосферата. (доклада за самооценка).
  

2) втори механизъм – механизъм за чисто развитие. Той предвижда компаниите от 27-те страни членки направили инвестиции във въглеродо- и енерго-спестяващи тежнологии и производство в третия свят – Китай, Индия, Бразилия, Африка да могат да получават т.н. Киото кредит.Един Киото кредит означава че със зелените си инвестиции европейските компании са намалили CO₂ с един тон в третият свят. Certified Emissions Reduction (CER) – сертификат на намелени емисии. Присъжда се в електронен регистър който се води от секретариата от протокола от Киото, който е в Бон.

Европейските квоти се явяват карбонови активи(въглеродни) при които е възможно да не се прави карбонов арбитраж. Компании, които притежават сертификати, са намалили CO₂ в развиващите се страни, но те притежават европейски квоти за изхвърляне на CO₂. Тези квоти са напълно свободни, ето защо те могат да ги продадат по текущата пазарна цена на спот пазара на европейски квоти. Така ще получат допълнителни приходи. Другата възможност е те да имат производства както в развиващите се така и в страни от ЕС. Направени са инвестиции в развиващите се страни и са получили сертификати. Регистрират дефицит на европейски квоти за изхвърляне на CO₂. Европейската комисия разрешава да се заместят квотите за CO₂ в определено съотношение от сертификатите. Това съотношение на заместване за България е 12,55% от европейските квоти за замърсяване. Така че вместо да купуват скъпите европейски квоти, те могат да покрият дефицита си със зачислените им сертификати. Това е особено изгодно, когато имат малък дефицит на европейски квоти. Възможна е и трета ситуация – дадена компания въобще да не разполага с квоти и да има дефицит от европейски квоти за замърсяване с CO₂. Тогава тя може да си купи сертификат от компании с причислени такива сертификати и с вторичните такива да покрие дефицита или част от него на европейските квоти.

3) Третият от механизмите в рамките на протокола от Киото е международната търговия с емисии (IET). В този механизъм участник е националната държава членка. Обикновено държавите с излишни квоти за CO₂ ги продават на държави с дефицитни квоти или с големи разходи за преодоляване на замърсяването.

1. 
   Монополна структура на пазара – доставките на петрол и петролни продукти предимно от “Лукойл Нефтохим”;
   
2. 
   МЮЛ – вносители и дистрибутори на горива са “извън играта” най-вече заради:
   

• 
  Сериозни административни и технически изисквания за регистриране на данъчен склад. Самата регистрация се свързва с подаването на 21 броя документи. Само писменото заявление до директора на А-я “Митници” изисква описание на операциите, вида акцизни стоки, които ще се произвеждат/складират, прогнозен обем на производството/търговия, точно местонахождение, описание, предназначение на помещенията на ДС, вида на предоставеното обезпечение на акциза, имената на упълномощените лица да подписват придружителните административни документи/ЕАД
  
• 
  За да се лицензира лице като складодържател: то следва да е търговец по смисъла на българския ТЗ или аналогичните европейски разпоредби. Ако е производител или капиталово ТД – с регистриран и изцяло внесен капитал поне 0,5 млн. Лв., да не е в производство по несъстоятелност, да разполага със собствени или наети помещения, отговарящи на изискванията за сигурност, да използва автоматизирана с-ма за отчетност, която позволява контрол в реално време на суровините, произведените, складираните количества акцизни стоки, да осигурява интернет достъп на “Митници”-те за преглед на автоматизираната система за отчетност и пр.
  
• 
  Тежка процедура за регистрация като “регистриран получател” на акцизни стоки;
  
• 
  Задължение преди дистрибуция акцизните стоки непременно да се разтоварват в данъчен склад;