Литература за 11 клас Забележка: Включени са всички произведения от задължителната програма за дзи



бет2/25
Дата23.06.2016
өлшемі1.8 Mb.
#155245
түріЛитература
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25

Убеждения и идеология 


Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните. В международен план той защитава Парижката комуна, познава лично редица руски революционери от неговото време, чете Хърбърт СпенсърДарвинМарксБакунин и др.

Произведения 


Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература…

Майце си


Ти ли си, мале, тъй жално пела,

ти ли си мене три годин клела,

та скитник ходя злочестен ази

и срещам това, що душа мрази?

 

Бащино ли съм пропил имане,



тебе ли покрих с дълбоки рани,

та мойта младост, мале, зелена

съхне и вехне люто язвена[1]?!

 

Весел ме гледат мили другари,



че с тях наедно и аз се смея,

но те не знаят, че аз веч тлея,

че мойта младост слана попари!

 

Отде да знаят? Приятел нямам



да му разкрия що в душа тая;

кого аз любя и в какво —

мечти и мисли — от що страдая.

 

Освен теб, мале, никого нямам,



ти си за мене любов и вяра;

но тук вече не се надявам

тебе да любя: сърце догаря!

 

Много аз, мале, много мечтаях



щастие, слава да видим двама,

сила усещах — що не желаях?

Но за вси желби[2] приготви яма!

 

Една сал клета, една остана:



в прегръдки твои мили да падна,

та туй сърце младо, таз душа страдна

да се оплачат тебе горкана…

 

Баща и сестра и братя мили



аз да прегърна искам без злоба,

пък тогаз нека измръзнат жили,

пък тогаз нека изгния в гроба!

Бележки


[1] язвена — покрита с рани, наранена 

[2] желби — желания 


Към брата си


Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани;

душата ми в огън тлее,

сърцето ми в люти рани.

 

Отечество мило любя,



неговият завет пазя;

но себе си, братя, губя,

тия глупци като мразя.

 

Мечти мрачни, мисли бурни



са разпнали душа млада;

ах, ръка си кой ще турне

на туй сърце, дето страда?

 

Никой, никой! То не знае



нито радост, ни свобода;

а безумно как играе

в отзив на плач из народа!

 

Често, брате, скришом плача



над народен гроб печален;

но, кажи ми, що да тача

в тоя мъртъв свят коварен?

 

Нищо, нищо! Отзив няма



на глас искрен, благороден,

пък и твойта й душа няма

на глас божий — плач народен!


Елегия


Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз рабска люлка люлее?

Тоз ли, що спасителят прободе

на кръстът нявга зверски в ребрата,

или тоз, що толкоз годин ти пее:

Търпи, и ще си спасиш душата?!“

 

Той ли, ил някой негов наместник,

син на Лойола и брат на Юда,

предател верен и жив предвестник

на нови тегла за сиромаси,

нов кърджалия в нова полуда,

кой продал брата, убил баща си?!

 

Той ли? — кажи ми. Мълчи народа!



Глухо и страшно гърмят окови,

не чуй се от тях глас за свобода:

намръщен само с глава той сочи

на сган избрана — рояк скотове,

в сюртуци[1], в реси[2] и слепци с очи.

 

Сочи народът, и пот от чело



кървав се лее над камък гробен;

кръстът е забит във живо тело,

ръжда разяда глозгани кости,

смок е засмукал живот народен,

смучат го наши и чужди гости!

 

А бедният роб търпи и ние



без срам, без укор, броиме време,

откак е в хомот нашата шия,

откак окови влачи народа,

броим и с вяра в туй скотско племе

чакаме и ний ред за свобода!

Бележки


[1] сюртук — горна мъжка дреха 

[2] ресѝ — мн. число от расо 


Борба


В тъги, в неволи младост минува,

кръвта се ядно в жили вълнува,

погледът мрачен, умът не види

добро ли, зло ли насреща иде…

На душа лежат спомени тежки,

злобна ги памет често повтаря,

в гърди ни любов, ни капка вяра,

нито надежда от сън мъртвешки

да можеш свестен човек събуди!

Свестните у нас считат за луди,

глупецът вредом всеки почита:

Богат е“, казва, пък го не пита



колко е души изгорил живи,

сироти колко той е ограбил

и пред олтарят бога изамамил

с молитви, с клетви, с думи лъжливи.

И на обществен тоя мъчител

и поп, и черква с вяра слугуват;

нему се кланя дивак учител,

и с вестникарин зайдно мъдруват,

че страх от бога било начало

на сяка мъдрост… Туй е казало

стадо от вълци във овчи кожи,

камък основен за да положи

на лъжи свети, а ум човешки

да скове навек в окови тежки!

Соломон, тоя тиран развратен,

отдавна в раят найде запратен,

със свойте притчи между светците,

казал е глупост между глупците,

и нея светът до днес повтаря —

Бой се от бога, почитай царя!“



Свещена глупост! Векове цели

разум и совест с нея се борят;

борци са в мъки, в неволи мрели,

но кажи, що са могли да сторят!

Светът, привикнал хомот да влачи,

тиранство и зло и до днес тачи;

тежка желязна ръка целува,

лъжливи уста слуша с вяра:

млъчи, моли се, кога те биять

кожата ти да одере звярът

и кръвта да ти змии изпият,

на бога само ти се надявай:

Боже, помилуй — грешен съм азе“



думай, моли се и твърдо вярвай —

бог не наказва, когото мрази…

Тъй върви светът! Лъжа и робство

на тая пуста земя царува!

И като залог из род в потомство

ден и нощ — вечно тук преминува.

И в това царство кърваво, грешно,

царство на подлост, разврат и сълзи,

царство на скърби — зло безконечно!

кипи борбата и с стъпки бързи

върви към своят свещени конец…

Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“




Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет