Литература за 11 клас Забележка: Включени са всички произведения от задължителната програма за дзи
жүктеу/скачать 1.8 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Произведения
- Майце си
- Към брата си
- Елегия
- Борба
Убеждения и идеологияКато национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните. В международен план той защитава Парижката комуна, познава лично редица руски революционери от неговото време, чете Хърбърт Спенсър, Дарвин, Маркс, Бакунин и др. ПроизведенияЛитературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература… Майце сиТи ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела, та скитник ходя злочестен ази и срещам това, що душа мрази?
тебе ли покрих с дълбоки рани, та мойта младост, мале, зелена съхне и вехне люто язвена[1]?!
че с тях наедно и аз се смея, но те не знаят, че аз веч тлея, че мойта младост слана попари!
да му разкрия що в душа тая; кого аз любя и в какво — мечти и мисли — от що страдая.
ти си за мене любов и вяра; но тук вече не се надявам тебе да любя: сърце догаря!
щастие, слава да видим двама, сила усещах — що не желаях? Но за вси желби[2] приготви яма!
в прегръдки твои мили да падна, та туй сърце младо, таз душа страдна да се оплачат тебе горкана…
аз да прегърна искам без злоба, пък тогаз нека измръзнат жили, пък тогаз нека изгния в гроба! Бележки
[1] язвена — покрита с рани, наранена ↑ [2] желби — желания ↑ Към брата сиТежко, брате, се живее между глупци неразбрани; душата ми в огън тлее, сърцето ми в люти рани.
неговият завет пазя; но себе си, братя, губя, тия глупци като мразя.
са разпнали душа млада; ах, ръка си кой ще турне на туй сърце, дето страда?
нито радост, ни свобода; а безумно как играе в отзив на плач из народа!
над народен гроб печален; но, кажи ми, що да тача в тоя мъртъв свят коварен?
на глас искрен, благороден, пък и твойта й душа няма на глас божий — плач народен! ЕлегияКажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга зверски в ребрата, или тоз, що толкоз годин ти пее: „Търпи, и ще си спасиш душата?!“
Глухо и страшно гърмят окови, не чуй се от тях глас за свобода: намръщен само с глава той сочи на сган избрана — рояк скотове, в сюртуци[1], в реси[2] и слепци с очи.
кървав се лее над камък гробен; кръстът е забит във живо тело, ръжда разяда глозгани кости, смок е засмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости!
без срам, без укор, броиме време, откак е в хомот нашата шия, откак окови влачи народа, броим и с вяра в туй скотско племе чакаме и ний ред за свобода! Бележки
[1] сюртук — горна мъжка дреха ↑ [2] ресѝ — мн. число от расо ↑ БорбаВ тъги, в неволи младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде… На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди! Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: „Богат е“, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарят бога изамамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи. И на обществен тоя мъчител и поп, и черква с вяра слугуват; нему се кланя дивак учител, и с вестникарин зайдно мъдруват, че страх от бога било начало на сяка мъдрост… Туй е казало стадо от вълци във овчи кожи, камък основен за да положи на лъжи свети, а ум човешки да скове навек в окови тежки! Соломон, тоя тиран развратен, отдавна в раят найде запратен, със свойте притчи между светците, казал е глупост между глупците, и нея светът до днес повтаря — „Бой се от бога, почитай царя!“ Свещена глупост! Векове цели разум и совест с нея се борят; борци са в мъки, в неволи мрели, но кажи, що са могли да сторят! Светът, привикнал хомот да влачи, тиранство и зло и до днес тачи; тежка желязна ръка целува, лъжливи уста слуша с вяра: млъчи, моли се, кога те биять кожата ти да одере звярът и кръвта да ти змии изпият, на бога само ти се надявай: „Боже, помилуй — грешен съм азе“ думай, моли се и твърдо вярвай — бог не наказва, когото мрази… Тъй върви светът! Лъжа и робство на тая пуста земя царува! И като залог из род в потомство ден и нощ — вечно тук преминува. И в това царство кърваво, грешно, царство на подлост, разврат и сълзи, царство на скърби — зло безконечно! кипи борбата и с стъпки бързи върви към своят свещени конец… Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“ жүктеу/скачать 1.8 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|