Литература за 11 клас Забележка: Включени са всички произведения от задължителната програма за дзи

МИГ

не знам - ще се случи ли... Тъжен и морен,

аз плувах самин из тълпата огромна

на някакъв град огрешен и позорен.

небето немееше странно далече,

а долу се носеше музика шумна
от стъпки, от смях и преплетени речи.

Но горди и сластни очи не зовяха

на уличен пир мойте жажди смирени -

мъжете там хилави воини бяха,

жените - отвъргнати, неми сирени...

В миг глуха вълна над града се пронесе,

в миг всичко в заглъхналост странна потъна,

аз сетих и страх, и молитви в сърце си

и видех света като пропаст бездънна.

Незрими води, с глух и таинствен ромон,

заляха съня на безбрежия неми

и нямаше там ни надежда, ни спомен -

и нямаше там ни пространство, ни време...

И с поглед стъмен от предсмъртна замая

аз плахо превих колена прималняли,

помислих, че някакъв глас ще вещае

незнаен завет из незнайни скрижали,

че някакъв бог умилен ще разкрие,

след толкова дни на безумства метежни:

защо е тъй горд и надвластен, а ние -

тъй слаби, тъй горестни, тъй безнадеждни!

Напразно, уви! - Невъзпламнал угасна

нов суетен стрем из тълпата ме тласна,

"Пиян е, безумен е!" - някой прошушна...

Аз станах. - Небето бе празно и глухо...

Аз плачех. - Тълпата бе ледно-бездушна.

пЛОВДИВ

О, колко много сълзи спотаени!

Тук първи път се моя взор стъмни

и безпощадна буря сви над мене.

Тук първи път чух възглас: - престани:

на любовта плодът - и в зли страни

мечтите ти навек ще бъдат пленни.
И днес аз бродя в тоя скръбен град

едничък дом на мойта скръб бездомна -

аз бродя за утехата нерад -

и кат загубен в пустошта огромна.

че аз не искам нищо да си спомна.

ПОМНИШ ЛИ,

ПОМНИШ ЛИ ТИХИЯ ДВОР...

Помниш ли, помниш ли тихия двор,

тихия дом в белоцветните вишни? -

Ах, не проблясвайте в моя затвор,

жалби далечни и спомени лишни -

аз съм заключеник в мрачен затвор,

жалби далечни и спомени лишни,

моята стража е моят позор,

моята казън са дните предишни!

 

Помниш ли, помниш ли в тихия двор

шъпот и смях в белоцветните вишни? -

Ах, не пробуждайте светлия хор,

хорът на ангели в дните предишни -

аз съм заключеник в мрачен затвор,

жалби далечни и спомени лишни,

сън е бил, сън е бил тихия двор,

сън са били белоцветните вишни!

EДИН УБИT

Той не ни е вече враг -

живите от враговете

бурна ги вълна помете

нейде към отсрещний бряг.

 

Ето, в хлътналия слог

легнал е спокойно бледен

с примирена скръб загледан

в свода ясен и дълбок.
 

И по сивата земя,

топлена от ласки южни,

трепкат плахи и ненужни

с кръв напръскани писма.

 

Кой е той и де е бил?

Чий го зов при нас доведе,

в ден на вихрени победи

да умре непобедил?

 

Клета майчина ръка,

ти ли го в неволя черна

с думи на любов безмерна

утеши и приласка?

 

Смешна жал, нелепа жал,

в грохотно, жестоко време!

Не живот ли да отнеме

той живота свой е дал?

 

И нима под вражи стяг

готвил е за нас пощада? -

Не, той взе що му се пада,

мъртвият не ни е враг!

 СИРОТНА ПЕСЕН

Ако загина на война,

жал никого не ще попари -

изгубих майка, а жена

не найдох, нямам и другари.

 

Ала сърце ми не скърби -

приневолен живя сирака

и за утеха, може би,

смъртта в победа ще дочака.

 

Познавам своя път нерад,

богатствата ми са у мене,

че аз съм с горести богат

и с радости несподелени.
Ще си отида от света -

тъй както съм дошъл бездомен,

спокоен като песента,

навяваща ненужен спомен.

ТИХА ПОБЕДА

Денят за труд е отреден,

за сласт и мирен сън - нощта,

а що е нощ и що е ден

за нас, изгнани из света?

 

Сурова вярност на дълга

смени живота пъстролик

и сля се радост и тъга,

сроди се малък и велик.

 

Вървим под тежките крила

на буреносна, мощна бран

и върху хиледи чела

чер жъртвен кръст е начертан.

Но няма мраз да заледи

топлик жадуващия кълн,

нито ще трепне пред беди

обуреваемият чълн.
Че светли тайни дух прозря

и аз обикнах тоя път,

по който земните недра

тъй властно мамят и зоват.

- Ти наш си, твоят дълг

е дълг на хрупкавия злак -

в земята майка опознал,

при нея да се върне пак.

 

Венци от слънчеви цветя

в долини слънчеви плете

и в кротък унес чака тя

да дойде нейното дете.
 

- Дойди, но с подвиг увенчай

ти свойта бренна суета

и нека бъде твоят край

една усмихната мечта!

 

Ноще, тъй светло примирен,

аз гледам звездния покров

и тихом се струи над мен

и крепне земната любов.

 

Разстлала се е ясна шир

и в нея странникът недраг

след много бури най-подир

намира своя роден бряг.

 

Там родни сенки с родна реч

посрещат брата и сина,

а нейде гордо и далеч

плющят победни знамена!...

 

Проза

жүктеу/скачать 1.8 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: