Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
| историческа смърт пролетариата, а не буржоазията, която е, или трябва да е
виновна за неговите исторически и ежедневни житейски страдания и мъки,а и за произтичащите от, свързаните с тях душевни колизии заради разни господства. Като заклет враг на революциите, Лоренц фон Щайн предлага, вместо на- силствени изменения на публичния статус на класите, целево и даже инструмен- 91 тално употреба на меки, даже на опиатни възможности и халюциногенни сред- ства за подобен трансфер, при който, обаче, буржоазията остава незастрашена и напълно сигурна в държавните институции и служители, които по презумпция непременно, или задължително трябва да работят винаги и само в нейна полза. Поставени в трудни и неясни за тях проблеми и дилеми, особено когато свободата и правата агонизират и умират, хората инстинктивно обръщат взор с упование и надежда към държавните власти, очаквайки помощ и закрила от тях. Те смятат, че държавата е не само особена кристализация, а и солиден гарант на свободите и правата им, затова трябва да се намеси и да реши по съответен начин (т.е. в тяхна полза) възникналите проблеми, конфликти и пр. Но, според фон Щайн, такива упования и надежди са безпочвени и даже илюзорни, защото прокарват идеята, че държавата е автономно способна ефикасно да се противо- постави на желанията и повелите на обществото и да разреши създадените от него тежки проблеми, дилеми, колизии в живота на народа. 82 Освен това държа- вата няма реално съществуване извън това на обществото. Затова тя не е спо- собна да отхвърли от себе си господството и влиянието на обществото, нито мо- же ефективно да се бори с него, противопоставяйки му своя принцип на свобо- дата против неговите принципи, умения, реалности и прояви на несвободата. 83 Едва ли има необходимост детайлно да се обяснява, че подобна форму- лировка ерозира тотално фундаментите на визията на Лоренц фон Щайн за при- оритетното място и роля на държавата спрямо обществото. А тъкмо в подобен контекст той развива идеята за историческата и публичната дискредитация на демократичната идеология и партия, които базират своите визионерства на умозрителни, или на спекулативни представи за „чистата“ държава. Според фон Щайн, демократичната идея и партийна практика доказват, че са рожба и дело на доста отвлечено абстрактно мислене и действие за държавата, които нямат съдбовно необходимите знания, умения и способности да разберат, а още пове- че и да притежават силите да противостоят на щенията на обществото, заради което се оказват безсилни да се справят с неговите искания, нрави и порядки. 84 Разчитайки преди всичко на обществото, на неговите латентни или реал- ни енергии, демократичната идеология и партия дълбоко се заблуждават, че са 82 Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 года..., с. LⅩ. 83 Пак там, с. LⅩⅠ. 84 Пак там, с. LⅩⅠ. 92 способни навременно и ефикасно да се справят с различните предизвикател- ства, или ребуси, които обществото им налага в различни времена и ситуации, особено залъгвайки се, че като се овладеят лостовете на държавата, неизбежно всичко може да тръгне в желаните от тях порядки, ритми, форми и мащаби. Още повече, че за Л. фон Щайн и обществото, и държавата имат своя изходна точка - личността, особено нейното крайно предназначение в историческите процеси. Но ако човешката личност е във висша степен и форма творение на Бога, освен това и притежава съответна важна мисия, т.е. съдбовно предназначение, тогава би следвало да се формулира и въпросът: защо Господ не се е погрижил човек да бъде изначално и докрай наясно със своето предназначение, както и по какви причини, или съображения Той му създава непрестанно всевъзможни пречки и трудности в неговото историческо и всекидневно изпълнение в различни ситуа- ции или жизнени области. На този въпрос фон Щайн не дава очаквания отговор, нито даже пожелава пряко и ясно да депозира въпроса, макар той да прозира. Вече нееднократно разбрахме от доводите и аргументите на видния нем- ски мислител, че личността не представлява нищо значимо без притежаването на частна собственост. Тя е нещо важно за себе си, в държавата и обществото, само ако притежава такава. (В известен смисъл би могло да се каже - по фило- софски, - че личността без собственост е „нещо в себе си“, а чрез придобиването и експлоатирането на собствеността тя вече става „нещо за себе си“, а и „нещо жүктеу/скачать 2.13 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|