90
Именно те се оказват най-опасни за статуса и авторитета на собствеността. Ос-
вен това всички те преднамерено спекулират с умереността и благоразумието.
В този аспект фон Щайн не пропуска да отбележи, че
умереността във фило-
софски, общеприет или всекидневно използван смисъл е нещо доста по-раз-
лично от онова, което се влага в нейното съдържание и предназначение в сфе-
рата на
политиката, където тя не е само
правилно разбиране на същността и
значението на материалните и духовните условия за свободата на човека, но е
и
велика сила, към която трябва да се подхожда с внимание и солиден респект.
Като имаме предвид, че зад умереността винаги надзърта собствеността,
ясно е кому трябва да се отдава обществена почит и публичен авторитет. Затова
не е трудно да проумеем и следващата теза на фон Щайн. Според нея щастлив
край могат да имат единствено онези социални движения и личности, които са
се посветили на каузата да осигурят на нисшите класи шансове и условия да се
сдобият с определена собственост, чрез която да се издигнат в обществото, дър-
жавата и класовите йерархии. В този контекст не би било излишно да отбележим,
че за разлика от Маркс и Енгелс, виждащи светлото исто-рическо бъдеще в ги-
белта на буржоазията и частната собственост, фон Щайн предлага алтернатив-
на перспектива, в която щастието, свободата и хармоничното развитие на нисши-
те класи е гарантирано само от гибелта на пролетариата; разбира се, чрез класо-
вата му мобилност към по-висши от него класи, обусловена от собствеността.
Както ясно се разбира, „
смъртникът“ не е буржоазията, а пролетариатът,
който трябва да
бъде обуржоазен, за да има шансове за по-добър,
свободен,
достоен и хармоничен начин на живот. Всички други опции са илюзии и химери!
Подобна достатъчно красноречива теза на фон Щайн отново го вкарва в
капаните на разнородни - логически, методологически, теоретически - противо-
речия. По-рано той на всеослушание беше оповестил своята кауза - да не се
стига до кървави разправи, още повече и до убийства на определени социални
класи. Тук и сега обаче, във въпросния текст той радикално, макар и завоалирано
и неафиширано, сменя идейните си позиции като вече
осъжда на предстояща
Достарыңызбен бөлісу: