Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
| циалната държава, която, впрочем, е символ, но и въплъщение на първата.
Нещо повече: стремежите на чистите теоретици да предоставят свобода- та на личността, особено на тази от нисшите класи, най-вече когато са в разрез с идеите и статута на частната собственост, се оказват илюзорни, безперспек- тивни, фалшиви и пагубни, защото са в конфликт с нормалното съзнание 80 . А то прави човека толкова по-силен, колкото е по-развит, но последното е възможно и практически достижимо само чрез притежанието на собственост. Обаче, това не е най-голямата трагедия, която, според мнението на фон Щайн, се състои в принуждаването на най-добрите, благородните и качествените хора в държавата и обществото, които, естествено, са тези от господстващите класи и притежава- щите значителна собственост, да се настроят отрицателно, а и да погледнат враждебно към всички социални и политически движения, възправящи се против собствеността. В този момент и контекст фон Щайн отива на още по-високо ни- во, не пропускайки да анализира същността и ефектите на масовите движения. Според него, масата винаги и навсякъде е еднаква; тя е опасна съвкупност от лишени от собственост и умствено образование индивиди 81 , които са или сери- озна, но потенциална, или са вече реална и голяма опасност за държавата. Съгласно логиката и панорамността на визията на фон Щайн, неспособни за проумяване на истинската същност и ценност на свободата, която е възмож- на само върху фундаментите на собствеността, представителите на масата са, заедно с това, и твърде склонни, а и наивно доверчиви към изкушенията на все- възможни шарлатани, меркантилни интриганти и безсъвестни лицемери, които ги заблуждават с визионерства, в които собствеността или напълно липсва, или не притежава онзи сакрален и вечен статус, които Л. фон Щайн винаги й отдава. Не е трудно да прозрем кого точно има предвид в тази странна и пъстра кохорта от шарлатани, интриганти и лицемери - либералите, социалистите, кому- нистите и анархистите, които твърдо отстояват възгледи, различни от неговите. 79 Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 г., с. LХⅤⅡ-LХⅤⅡⅠ. 80 Пак там, с. LХⅤⅡⅠ. 81 Пак там, с. LХⅤⅡⅠ. 90 Именно те се оказват най-опасни за статуса и авторитета на собствеността. Ос- вен това всички те преднамерено спекулират с умереността и благоразумието. В този аспект фон Щайн не пропуска да отбележи, че умереността във фило- софски, общеприет или всекидневно използван смисъл е нещо доста по-раз- лично от онова, което се влага в нейното съдържание и предназначение в сфе- рата на политиката, където тя не е само правилно разбиране на същността и значението на материалните и духовните условия за свободата на човека, но е и велика сила, към която трябва да се подхожда с внимание и солиден респект. Като имаме предвид, че зад умереността винаги надзърта собствеността, ясно е кому трябва да се отдава обществена почит и публичен авторитет. Затова не е трудно да проумеем и следващата теза на фон Щайн. Според нея щастлив край могат да имат единствено онези социални движения и личности, които са се посветили на каузата да осигурят на нисшите класи шансове и условия да се сдобият с определена собственост, чрез която да се издигнат в обществото, дър- жавата и класовите йерархии. В този контекст не би било излишно да отбележим, че за разлика от Маркс и Енгелс, виждащи светлото исто-рическо бъдеще в ги- белта на буржоазията и частната собственост, фон Щайн предлага алтернатив- на перспектива, в която щастието, свободата и хармоничното развитие на нисши- те класи е гарантирано само от гибелта на пролетариата; разбира се, чрез класо- вата му мобилност към по-висши от него класи, обусловена от собствеността. Както ясно се разбира, „смъртникът“ не е буржоазията, а пролетариатът, който трябва да бъде обуржоазен, за да има шансове за по-добър, свободен, достоен и хармоничен начин на живот. Всички други опции са илюзии и химери! Подобна достатъчно красноречива теза на фон Щайн отново го вкарва в капаните на разнородни - логически, методологически, теоретически - противо- речия. По-рано той на всеослушание беше оповестил своята кауза - да не се стига до кървави разправи, още повече и до убийства на определени социални класи. Тук и сега обаче, във въпросния текст той радикално, макар и завоалирано и неафиширано, сменя идейните си позиции като вече осъжда на предстояща жүктеу/скачать 2.13 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|