82
това безправно, несвободно и безскрупулно експлоататорско общество Л. фон
Щайн нарича
абсолютно, защото в и чрез него е очевидно и реално отъждест-
вяването на господстващата класа с държавата, с нейните функции и закони, с
прерогативите и ангажиментите, които трябва да има към поданиците си, но кои-
то са в пълна зависимост и подчинение от интересите на господстващата класа,
превърнала държавата, а и нейните институции в свои одиозни оръдия.
69
(
Вече
съзряхме и разбрахме, че господстващите класи не само искат, но и всячески се
опитват да се сравнят с божествено покровителствани или специално избрани,
но и като отъждествяващи своите интереси с тези на държавата. Така се оказва,
че самообожествяващите се господстващи класи/съсловия привеждат като до-
пълнителен аргумент сходството или тъждеството между техните с тези на дър-
жавата интереси.) Доколкото грандиозните изменения на обществото и държава-
та не протичат в рамките на едно човешко поколение, а винаги са разпростряни
в биографиите на няколко генерации, дотолкова и хората не са в състояние лес-
но, бързо и вярно да се ориентират в органиката и механиката на историческите
процеси.
70
Затова угриженият и затънал в своите проблеми човек не винаги раз-
бира своевременно, ясно и напълно какво започва, става в, или около неговия
жизнен свят, поради което може да бъде лесно заблуждаван и каран да понася
неимоверно тежки изпитания, мъки и страдания, които други му причиняват, но
то и живота на хората дискретно, но неотвратимо утвърждават и по своему легитимират подобно кастово
разделение. В този контекст тя дори говори/пише за обусловени и легитимирани чрез дигатализацията на
живота в държавата и обществото концентрационни лагери, в които хората
са лишени от много права,
даже са подложени на гнета на съвършенно нов, исторически непознат досега дигитален тоталитаризъм
(виж подр.:
Четверикова, О. Разрушения будущето: кто и как уничтожает суверенное образование в сов-
ременной России. М., 2015, а също от нея и: Цифровый тоталитаризм. М., Книжный мир, 2019). А в днешна
България, която в своя злополучен „демократичен преход“ се пръвръща в неоколониална, компрадорска,
примитивно капиталистическа страна от бананов, латиноамерикански тип, или е ярък символ на безумията
и безчовечността на периферния капитализъм, също релефно демонстрира отвратителни и гибелни за на-
рода и обществото социални разслоения, формирането и безскрупулната легитимация на своеобразна кас-
това система, уподобявана у нас с местен, регионален или национален феодализъм. А това не е изненадва-
що, тъй като постмодерността е вдигнала бариерите пред и е дала „зелена карта“ за свободно и безкон-
тролно движение по магистралата на Историята на особен съвременен неофеодализъм, на Ново средно-
вековие. В този аспект, обаче, е крайно необходимо и даже задължително да се отбележи, че каквито и ва-
рианти на кастова диференциация на съвременното общество да съществуват, при всички случаи те са без-
спорен индикатор за реалното наличие и своеобразното действие на особено
съвременно затворено обще-
ство, което няма абсолютно нищо общо с иначе гръмогласно прокламираното „отворено общество“ (в По-
пърова контекстуалност или семантика) в западния свят, или пък дори и като изкусително благоприятна
историческа перспектива за развитието на социума. Не случайно кастовото разделение на обществото и
кастовите йерархии в държавата вече се описват и тълкуват не като извънредноопасни и крайно зловредни,
а - тъкмо обратно - като позитивни и многообещаващи феномени, но и инструменти, стимулиращи и гаран-
тиращи бъдещето на държавите, обществата и нациите, в които те господстват (виж подр-:
Крол, А. Теория
каст и ролей. М., Эксмо, 2020).
69
Срав.:
Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 г., с. LⅠ.
70
Пак там, с. LⅠⅠ.