102
и държавата винаги са израз на определено противоречие, неразбиране несъг-
ласие с и оборване на валидността на подобен модус на описание и трактовка
на властовите процеси и зависимости в обществото и държавата. И тази предна-
мереност на видния немски мислител се разобличава още повече, когато и къде-
то той упорито отстоява възгледа, че държавното господство на висшите класи
има свои дълбоки, непоко-лебими основания в същността на държавата
100
.
Този
възглед като че ли фактически исторически увековечава и социално-нравствено
оправдава класовото господство. Но предусещайки, че такова становище неиз-
бежно ще провокира несъгласия и критики, Л. фон
Щайн веднага се опитва да
компенсира, или да прикрие „ахилесовите си пети“, като допълва идейната си по-
зиция с аргументите, че подобно господство трябва да има определени рамки,
форми и степени, които обществото, на свой ред, трябва да бъде склонно да въз-
приеме, оцени и най-прилежно спазва в живота и практиката на своите членове.
Изглежда абсурдна, или даже като пародоксална тезата, според която „на
кормилото“ на държавното управление стоят най-добрите и най-способните
личности, които, естествено, трябва да са по произход
или принадлежност от
най-висшите класи, или от най-изявените съсловия, но въпреки това работите в
държавата и обществото вървят не към добро, а обикновено към лошо, не удов-
летворяват, нито успокояват психиката, или съзнанието на поданиците, особено
на тези, които са родом или принадлежат към зависимите, или нисшите класи.
Единственият спасителен вариант в подобна крайно заплетена ситуация е да се
представят нисшите и зависимите класи като съвършено неспособни, дори увре-
дени в психично или ментално отношение, след като изобщо не са в състояние
да проумеят, че живеят във възможно най-добрия свят. А това, естествено, е без-
спорно унизително, обидно или даже оскърбително за тези класи. Но логиката
на Л. фон Щайн не само допуска, но и легитимира подобни инвективни актове.
Странната и перфидната теоретическа логика на фон Щайн, че в основата
на духовното обогатяване/усъвършенстване на личността се крие ламтежът й
към материални богатства, се оказва единственият магически ключ, способен да
отвори мистериозните катинари на загадките на генеалогията и феноменоло-
гията на политическите движения. Ако човек се стреми и бори всячески, за да
придобие известна частна собственост, то е защото природата му го налага, или
100
Срав.:
Штейн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 г., с. LХⅠⅤ.
103
понеже е непреодолима присъщата му генерална и
фатална потребност - да
господства над материята, в т.ч. над материалното в обкръжаващата го - природ-
на, а и социална - действителност. В този ракурс визионерството на фон Щайн
за консервативния социализъм не би трябвало да има каквито и да било
адепти
от средите на екологически ориентираните и ангажираните съвременни индиви-
ди, или социални общности. Нещо повече, историческият залез на изкусителната
опция, че човек непременно трябва да господства над природата (т.е. над мате-
рията), е не само вече произнесена, но и в твърде много случаи даже е реално
приведена в изпълнение присъда и то доста нагледно, т.е. публично. А по този
повод следва да се отбележи, че дискретно прокарваната от фон Щайн визия, че
човекът е венец на Божието творение, че следва да бъде господар не само над
Природата, а и в Обществото на себеподобните си, е очевидно погрешна.
Впрочем, такива идеи, концепции, доктрини или теории след определено истори-
ческо време и в съвсем различни обществени реалности, нрави и условия ще
бъде вече и теоретически символно развенчана, аргументирано изобличена.
101
Съвременните философски, антропологически, културологически или до-
ри юридически дискурси, сериозно и многопланово ангажирани с тезата за
при-
Достарыңызбен бөлісу: