Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох

126 
кламирането на класови принципи, организирането на класово-ориентирани мероприятия и събития. Ос-
вен това в сферата на икономиката дистрибутизмът разчита на наследството на Прудоновия мютюелизъм 
и визията на Едгар Юлиус Юнг за низовия корпоративизъм. Доста интересен факт е, че подобно инспи-
рирано, вертикализирано и контролирано от държавата създаване, публично легитимиране и официално 
гарантирано функциониране на различни формати на гилдийни, или пък на корпоративни структури е из-
ползвано по времето на фашисткия режим на Салазар в Португалия, също и при Третия райх в Германия.
Например, Беллок убедено твърди, че обречеността на капитализма е сигурана и подобен факт може само 
да се приветства. Според него, разпадът на капиталистическото общество може да се осъществи по два ос-
новни начина. Първият е изграждането и развитието на общество на всеобщото благоденствие, чрез което 
фактически ще бъдат публично дискредитирани и исторически унищожени ценностно-нормативните фун-
даменти и принципите на капитализма, поради което и неговата система ще претърпи несъмнен и тотален 
провал. Обаче, десетилетия по-късно историята и политиката ще ни демонстрират, че подобно общество 
на благоденствието не само, че не унищожава капитализма, неговият начин на производство и на живот, 
но - обратното, - му дава шанс да се преобрази и издържи на тежките изпитания и предизвикателства на 
историята от втората половина на ХХ век. Вторият начин е чрез създаването и утвърждаването на моно-
полистическо общество, в което са въведени и стриктно осъществявани изключително строги изисквания 
и санкции в сферата най-вече на търговията, в която основно стават и най-крупните спекулации, заблуди 
и измами на масите. Подобно на първата, тази втора опция на Беллок също се оказва не само теоретически 
несъстоятелна и погрешна, а и практически неосъществима. В контекста на депозирането и обосновката 
на тези два варианта, Беллок прокарва идеята си за историческата перспективност и значимост на социа-
лизма, който той нарича колективизъм и чиято основа се гради върху принципите на дистрибутизма, т.е. 
на максимално разпределение на собствеността. Тези идеи, обаче, не са особено значими само в историчес-
кото минало от началото на ХХ век, но също така и за съвременната историческа (постмодерна) епоха, в 
която отново и твърде мащабно се възкресяват и публично рекламират (макар и, разбира се, съответно 
конюнктурно модифицирани и идеологически контекстуализирани) идеите за оптимално превръщане на 
хората в собственици на акции в предприятията, в които те работят. По този начин „дисперсията“ на част-
ната собственост се превръща в солиден катализатор и гарант за мащабно смаляване на реално същест-
вуващи в съответното общество разнородни неравенства и несправедливости. В известен смисъл подобни 
идейни опции могат да се забележат и в условията, обществените реалности и нрави при особено тежки, 
или даже кризисни периоди на някои европейски социалистически общества от втората половина на ХХ 
век. В този аспект не бива да забравяме и пренебрегваме спомените на по-възрастните поколения в Бъл-
гария за „спасителните операции“ на управлението на Тодор Живков, които бяха свързани с идеята му за 
„държавата-собственик и колективите като стопани“, чрез която той силно се надяваше да предотврати 
настъпващата агония на своя режим, както и за фиаското на криминалната „масова приватизация“, прове-
дена от кабинета на Иван Костов с тази разлика обаче, че Костов никога честно не е изповядвал разпреде-
лението на държавната собственост чрез механизмите и процедурите на държавно организираната и кон-
тролирана приватизация, тъй като последната за него винаги, макар и публично неспоменато, е била най-
сигурния начин за прикрито и „узаконено“ разграбване на държавната и обществената собственост и при-
свояването й от тези, които в момента я осъществяват. Ин-тересното в случая с Т. Живков е, че подобни 
идеи се прокламираха успоредно с други - с тези за революционното мислене и действие в новите условия, 
което донякъде би трябвало да означава, че въпросната революция, прокламирана от Живков, не може да 
бъде друга освен консервативна, тъй като се базира на принципи, процедури и операции, които са вече ис-
торически познати, а и провалили се. В известен смисъл идейните опции на някои съвременни (леви, но и 
дясно-центристки) партийно-политически форма-ции за гарантиране на нормално и перспективно разви-
тие на дребния и средния бизнес могат да бъдат отнесени и към дискретното реанимиране на визията за 
„дисперсията“ на собствеността, която не бива да бъде съсредочена единствено в ръцете на конюнктурно 
изплувалите или задкулисно действащите олигархични слоеве и котерии, а да бъде реално и непосред-
ствено обвързана също така и с реалното, но и масово участие на колкото може повече хора в сферите на 
икономиката и публичния живот на социума. В този контекст никак не е случайна, нито произволна или 
идеологически неутрална постоянната натрапчива опция на Корнелия Нинова относно нормализацията и 
гарантирането на дребния и средния бизнес в България, която определено предизвиква известни смущения 
и недоволство както сред редовия партиен членски състав, така и сред различните кохорти на червения 
електорат. Защото в някои нейни публични изказвания тя доста солидно пренася акцента, или фокуси-
рането на вниманието на обществеността главно към тези бизнеси, за сметка на изконно наложителните 
ангажименти на левата партия с наемния труд, с работниците. Не случайно в едно свое интервю от нача-
лото на март Татяна Дончева (пред Калина Андролова за „Гласове“) в прав текст заявява, че хората на на-
емния труд ще бъдат главният приоритет на Левицата в изборната кампания и след нея, което, фактически, 
означава, че „ахилесовата пета“ на сегашното ръководство на БСП - да се ангажира преди всичко с проб-
лемите на средния и дребния бизнес, - не само, че е твърде добре разпозната и осъзната, но пък е и целе-

127 
популярността на визията на консервативния социализъм имат несъмнен принос 
и редица минали, или даже и съвременни теоретически разработки, тясно свър-
зани с руския комплекс сред западно-европейците, който в наши дни се обвързва 
вече почти напълно и с опцията за натрапчивата русофобия.
139
В годините на съветската власт, при тоталната хегемония на марксизма и 
най-вече на ленинизма (по напълно обясними и разбираеми причини) темата за 
социал-консервативна беше целево и преднамерено извадена от „дневния ред“ 
на научните изследвания и политическите коментарии. А там, където тя все пак 
по някакъв начин е присъстваше, винаги беше и солидно аташирана, или даже 
(
и по-скоро) „конвоирана“ от доста остри критични анализи и интерпретации на 
визиите на нейните (западни и даже руски) представители. Но, същевременно, 
тази деликатна, за да не кажем/пишем и „взривоопасна“ проблематика косвено 
се промъкваше, а и тайно се прокарваше не само във всекидневната реч, но и в 
политическото говорене/писане във връзка с етикирането на определен исто-
рически период от развитието на СССР като застоен, т.е. като консервативен.
В годините на „перестройката“ и особено след разпадането на СССР, те-
мата за необходимостта и полезността от ориентация към левия консерватизъм 
бързо набира скорост, а и популярност като се превръща и в една от най-об-
съжданите в научната, политическата и публицистичната литуратура. За този ра-
дикален обрат има редица сериозни причини, които едва ли си заслужава тук и 
сега да анализираме както в пълния им обем, така и в детайлизиран аспект. 
Дискредитацията на комунистическата идеология и съветската история, както и 
политическата импотентност на все още съществуващите остатъци на различ-
ни леви партии са в основата на контрастно забележимия и обяснимо растящия 
интерес към идейните визии и евентуалните практики на левия консерватизъм. 
Тъкмо затова се увеличава и броят на авторите, обръщащи му специално вни-
мание, но и предлагащи коренно нови аналитични, или интерпретативни логики, 
насочено експлоатирана от представителите на Левицата - откъснали се от БСП. Не бива, обаче, „камъни-
те“ да се хвърлят единствено „в градината“ на Нинова, защото и преди нея други лидери на социалисти-
ческата партия напълно целенасочено и мащабно се ангажираха повече с опциите за средната класа, 

жүктеу/скачать 2.13 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: