Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох

128 
оценъчни оптики, както на специфични изследователски техники, каквито в по-
далечното, или в по-близкото историческо минало обикновено реално липсват. 
Тъй като не е практически възможно, нито пък фатално необходимо да се 
извърши цялостна, а пък и твърде детайлна ревизия, както и сериозна и много-
странна преценка на всички, ангажирани с тази интригуваща и актуална пробле-
матика, ще се ангажирам единствено с творбите само на някой от най-видните 
съвременни руски изследователи и страстни привърженици на консервативния 
социализъм, или по-често именуван в днешна Русия ляв консерватизъм. 
Преди това, обаче, непременно трябва да се подчертае знаменателният 
факт, че има две „имена-знамена“ на визиите за консервативния социализъм в 
Русия, без които „разшифроването“, но и обяснението на потайностите на този 
важен феномен са невъзможни не само в теоретически, а и в практически план. 
В случая иде реч за знаковите фигури на Николай Бердяев и Сергей Булгаков. 
Интересен техен общ биографичен признак е, че и двамата започват своя път 
като ентусиазирани поклоници и активни разпространители на марксизма, за да 
се превърнат впоследствие в едни от най-сериозните, но и ярките му критици. А 
интересен факт за подобни радикални идейни образи в творческата еволюция 
на двамата така също е, че Бердяев пише специална и твърде обширна рецен-
зия за радикалното идейното превъплъщение на Булгаков, в която освен това 
индиректно разкрива и немалко от своите идейни доводи, аргументи и позиции 
както спрямо болшевизма, така и относно връзките и зависимостите между хри-
стиянството и социализма в руските условия както в ретроспективен, така също 
и в актуален, но даже и в историко-перспективен план, който, обаче, е свързан и 
с особената идеологическа, а и политическа деонтология, която трябва да се 
следва в радикално и мащабно променените конкретно-исторически условия, 
или при тогавашните реалности и нрави в царска Русия.
140
Освен това Бердяев 
лансира и обосновава редица от своите виждения за генезиса, същността, ро-
лята и значението на руските модификации на консервативния социализъм в 
различни свои произведения, в които (пряко, или косвено) засяга и деликатната 
проблемно-тематична сфера за корелациите на християнството и социализма, 
които трябва да са противопоставени на болшевистката визия.
141
Естествено, 
140
Виж подр.: Бердяев, Н. Проф. С.Н. Булгаков. Карл Маркс как религиозный тип (из этюдов о религии 
человекобожества). СПб., изд. Д.Е. Жуковского, 1907, 55 с. 
141
Виж подр.: Бердяев, Н.

129 
идейните пристрастия и откровенното изповядване от Бердяев на идейните ви-
зии на христианския социализъм са твърде отчетливо противопоставени на со-
циализма в неговите марксистки (класови и революционни) контури и форми.
142
А оригиналната идея на Н.Бердяев за своеобразния теократически социализъм 
се ражда в полемиката му с Д. Мережковски
143
за ролята и значението на рево-
люционния феномен и инструментариум в историята и персонално-екзистенци-
алния живот на човешката личност. В смислово-съдържателната органика на та-
зи идея се реализира и особен тип на симбиоза на марксизма с мистицизма. В 
известен смисъл възгледите на Н. Бердяев за теократичния социализъм грани-
чат и с опцията за своеобразен аристократичен социализъм, разбиран най-ве-
че в духовно-нравствените му аспекти, измерения и форми на проявление. А та-
зи опция на пръв поглед изглежда като екстравагантен оксиморон, защото обеди-
нява в смисловата си конфигурация фундаментално противоположни или дори 
антагонистични феномени каквито са аристокрацията и социализма. Обаче по-
внимателното анализиране, а и доброто познаване на теоретическата логика на 
Н. Бердяев напълно разсейва и обезсилва подобни грешни представи. В случая 
иде реч за имаментно присъщата за творбите на този велик философ предубе-
деност към демокрацията, нейните възможности и реални постижения, която, 
обаче, релефно конфронтира с фаворизацията му на аристокрацията и особено 
на аристократизма в духовно-нравствените му измерения и форми. И даже нещо 
повече: той без всякакви условности и уговорки напълно оправдава Маркс и Ен-
гелс, че не са били демократи, а и че никога не са искали да бъдат смятани за 
социалдемократи, а са изисквали да бъдат считани за комунисти. В този контекст 
Бердяев отбелязва, че самата историческа генеалогия на научния социализъм 
не е органично свързана с демократичния патос и етос, а че е израз на съзна-
телна, целенасочена, последователна и неотстъпна борба срещу демокрацията 
в държавата и обществото. Освен това, според Бердяев, фундаменталната 
предпоставка и най-важният катализатор на демокрацията е крайния оптимизъм, 
даже нейният скептицизъм е също оптимистичен по природа.
144
Ето защо демо-
142
Срав.: Бердяев, Н. Новое религиозное сознание и общественность. М., 1999; от него също и: О социа-
лизме. Письмо девятое // Философия неравенства. М., Има-Пресс, 1990; Истоки и смысл русского комму-
низма. М., Наука, 1990; Социализм как религия // Вопросы философии и психологии. М., 1906, кн. Ⅴ(85), 
с. 508-545; Христианство и классовая борьба. Париж, YMCA-Press, 1931.
143
Виж подр.: Мережковский, Д. Религия и революция // Мережковский, Д., Гиппиус, З., Философов, Д. 
Царь и революция. М., 1990. 
144
Виж подр.: Бердяев, Н. Демократия, социализм и теократия. Берлин, 1924. 

130 
крацията никога и никъде в историческите си модалности не обръща никакво 
внимание, а и не страда от похищенията и загубите на Истината. Тя е напълно 
обсебена от фикцията, че формалното волеизявление на народа (т.е. механич-
ният сбор на гласувалите в нейна полза) е напълно достатъчно, защото е сигурна 
гаранция за движение към по-добри резултати в практиката. Именно по тази при-
чина Бердяев е пределно ясен и категоричен в тезата си, че в комунизма има не-
що здраво, вярно и напълно съгласно с христианското разбиране за истинския и 
пълноценния човешки живот, който следва да е посветен изцяло на служението 
на някаква свърхлична, висша и благородна цел; като всеотдайно служене в 
полза не на самия човек, а на нещо велико като идеал и като цяло.
145
Независимо от факта, че комунизмът (като идеология и практика) носи в 
себе си нещо много съществено - особен трансцедентализъм и даже месиани-
зъм, което го прави сроден, или сходен с християнската религия, той, същевре-
менно, е тотално атеистически настроен срещу религиозността и църковността. 
Затова войнствуващият му атеизъм е изцяло антихристиански по дух и проява. 
Въпреки това, Бердяев е твърдо убеден, че човекът е „религиозно животно“, 
което, ако не почита истинския Бог, а се опитва да го развенчава и обезсмисля, 
винаги разчита на изкуствено сътворени от и в съзнанието му божества, идоли, 
кумири, които обикновено са не само логически погрешни, но и много вредни.
146
Изповядвайки веруюто, че в икономическата и социалната област нравст-
веният и духовно-богатият човек не може да не бъде социалист, Бердяев е ка-
тегоричен спрямо зловредността в сферата на духовността, религията и пре-
връщането на социалистическата визия в масовите, а, още повече, и в тотали-
тарните й параметри и форми, особено когато това се отнася и за трансформи-
рането й в обществено или целенасочено, а и властово натрапван култ. Дори не-
що повече: опцията си за аристократичния социализъм Н. Бердяев обвързва и с 
възгледите си за неотвратимата вертикализация в социума, а оттам и с истори-
ческото, а даже и с месианското предназначение на аристокрацията. Неслу-
чайно той без всякакви уговорки и условности отбелязва, че „Всеки жизнен строй 
е йерархичен и притежава своя аристокрация; нейерархична е само купчината 
боклук и затова единствено в нея не могат да бъдат откроени каквито и да са 
145
Бердяев, Н. Истоки и смысл русского коммунизма. Париж, YMCA Press, с. 125. 
146
Пак там, с. 131. 

131 
аристократически качества“
147
. Тази идея съвсем очевадно, а пък и доста фла-
грантно влиза във фундаментален конфликт с примитивните идеи за равенст-
вото на човешките индивиди в условията на социализма. Освен това предста-
вите за истинската аристокрация, според Бердяев, която непременно трябва да 
бъде духовна, или аристокрация на духа, са органично и тотално свързани с ней-
ното историческо и духовно-нравствено-предназначение - да бъде истински из-
разител и защитник на интересите на народа, обществото и държавата; да служи 
всеотдайно в името и за благото на своя народ, на родната страна и т.н. Ясно, 
но и бързо понятно е, че подобни възгледи за същността, ролята и значението 
на аристокрацията нямат нищо общо с традиционните или всекидневно разпро-
страняваните представи за аристокрациите в историята и обществото. А тъкмо 
в подобен контекст Н. Бердяев развива идеите си за христианския социализъм, 
който трябва да е особена еманация и амалгама на религиозната етика с идеите 
и деянията в прокрамирането и защитата на социалната справедливост, но и в 
който всеотдайното или даже саможертвеното служение на аристократа на духа 
трябва да се превърне в смисъл и траен ангажимент на личността. В отличие от 
масово и традиционно разпространяваните и налагани представи за религията 
като символ и въплъщение на пасивно отношение и бездействие към случва-
щото се или ставащото в околната на човека действителност, Бердяев пледира 
за съзнателна, целенасочена, последователна, активна и неотстъпна активност 
на духовния аристократ в името, за благото на народа и страната му. Именно та-
къв - хуманистично и алтруистично настроен и ангажиран - човек би трябвало да 
бъде истинския, а не само формално, или на думи публично афиширащия се 

жүктеу/скачать 2.13 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: