Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох



Pdf көрінісі
бет50/81
Дата08.04.2023
өлшемі2.13 Mb.
#471904
1   ...   46   47   48   49   50   51   52   53   ...   81
Мизов, М. Що е консервативен социализъм и има ли той почва у нас. Първо елект. изд. С., 2023

    Бұл бет үшін навигация:
  • Кошен
сила в духовния живот на човека, то реално не е възможно откриването и съ-
ществуването на неутрални спрямо религията индивиди. Освен това рели-
гията се оказва не само най-стария, неоспорим и ефективен фундамент на об-
ществеността, но и най-здравата и най-трайната спойка между общественото и 
индивидуалното. Затова тя лежи като основа в органиката на всяка обществена 
надстройка. Даже нещо повече: не съществува такъв човек, в душата на когото 
да не се води тежката и нерядко неосъзнатата битка между Христос и тъмния 
княз на света и живота - Сатаната. А това положение не изключва дори и такива 
заклети атеисти като Карл Маркс. Затова вече, според С. Булгаков, и самата 
историческа плът на социалистическата идея, както и практическото й съще-ст-
вуване, но и доказване на социалистическото движение не могат да не се въоду-
шовявят, или вдъхновяват от определени духовни сили, които могат да са или 
на страната на Христос, или на онази на Дявола. В този особен контекст социа-
лизмът притежава не само свое историческо тяло, но и своя душа и свой дух, 
които в битността и битийността на адептите му придобиват значението на осо-
бен сурогат на религията, който им предлага, или налага определено светоусе-
щане, т.е. мироглед към реалностите и случващото се, ставащото в техния пуб-
личен и частен начин на живот в дадено общество. А тази особеност превръща 
човечеството в специфичен мравуняк, чиито действия, но и разпространение не 
могат да бъдат възпрени в конкретното време. Тези опасни и зловредни процеси 
не могат да бъдат цялостно и своевременно ограничени или напълно забранени, 
тъй като духът на социалистическата идея и обслужващото я социалистическо 
движение са по своето естество и историческо предназначение езически, а ду-
шата на социализма, както съответно и на движението му са богоборчески, зара-
ди което те се „изливат“ в живота на социума и изповядващите го във войнствен 
151
Виж подр.: Булгаков, С. Карл Маркс като религиозен тип. Пловдив, 1909. 


134 
атеизъм. Съответно на това има два вида исторически и екзистенциално-пер-
сонални есхатологии. Едната е свързана с и обслужва материалистическо-рево-
люционното възприемане и действие към другите хора и околната действи-
телност, поради което винаги отвежда до стигматизирания, покварен, блуден и 
развратен град Вавилон, докато втората е изцяло посветена на религиозно-идеа-
листическия светоглед и начин на живот, заради което тя е напълно отдадена на 
божийте дела и отвежда към Божия град. Тъкмо с втората, обаче, е свързан 
християнският социализъм. Ето защо Земният рай, който този особен социали-
зъм прокламира и се опитва практически да изгради, трябва да е винаги в унисон 
с християнските ценности и традиции, а не да бъде в синхрон с гибелните пага-
нистичните и богоборческите опции и прояви на марксизма.
152
Защото револю-
цията винаги и навсякъде ражда само безсмислие и безсъдържателност в и на 
човешкия живот, тъмни мотиви, неконтролируеми страсти и ужасяващи склон-
ности към примитивни нагони, или низки инстинкти на човешката природа, не-
скончаеми изкушения, или гибелни съблазни, развращаващи пристрастия към и 
безотговорно, даже безнаказано извършване на всевъзможни смъртни грехове, 
нравствено порочни и човеко-ненавистни деяния, гибелни помисли, наклоннос-
ти към аморални, противозаконни простъпки, или даже към опасни, непростими 
криминални и ред други (обществено и противодържавно) отрицателни прояви. 
Ако революцията винаги и навсякъде поставя под въпрос, или даже в смъртна 
опасност държавността, законността, нравите и порядките, статуса и патоса на 
гражданството и обществеността, то християнската религиозност - тъкмо обрат-
ното, - се превръща в истински стожер, но и в сигурен гарант за нормално функ-
циониране на държавата и обществото, за материално благополучие и духовно 
благоденствие, за реално съхранение и устойчиво развитие на най-доброто и 
най-полезното в душевността и жизнения сват на техните членове. На крайно от-
рицателния или даже отблъскващ типаж, който раждат и налагат революциите, 
С. Булгаков убедено противопоставя впечатляващия или дори трогателния об-
раз на истински вярващия християнин, който е дълбоко морално почтен, духовно 
извисен и душевно-благороден, истински, а не привидно и меркантилно, конюнк-
турно-ситуативно смирен и действително уважителен към другите човек, отлича-
ващ се с безкористна грижовност, съпричастие, великодушие, благоразумие и 
152
Виж подр.: Булгаков, С. Два града. Исследование о природе общественных идеалов. М., Путь, 1911. 


135 
благопристоен начин на живот, отдаден безпределно на истински, а не на ко-
нюнктурни, фалшиви ценности, гибелни илюзии или химери. Затова истински 
здраво, стабилно функциониращо и исторически перспективно общество може 
да бъде изградено, пък и впечатляващо утвърдено единствено върху крепката 
основа и позитивните качества, реалните добродетели и несъмнените достойн-
ства на истинския християнин. Тъкмо в този смислов, но и интерпретативен ключ 
С. Булгаков развива своите идеи за особената природа и обществено-истори-
ческата мисия на руската интелигенция, която следва да възприеме и житейски 
осъществи своеобразно морално-духовно подвижничество, което обаче трябва 
да придобие очертанията, но и значенията на героизъм, aко е интимно свързано 
и всеотдайно посветено на защитата и разпространението на православно-хри-
стиянските ценности и традиции, дори когато (или където) те могат да са външно 
посветени, или тясно ангажирани и със социалистическите идеи, принципи, ви-
зионерства, с антимонархически, или пък с антибуржуазни движения.
153
И ако 
революцията се поражда и поддържа от стихийни пориви, мотиви и настроения, 
тя неизбежно превръща човека, който се оказва свързан с, или зависим от нея 
като особена стихия, която е не само неконтролируема, а и гибелна за него. Тази 
пагубна стихия разбужда зверското или дори сатанинското в човека, превръща 
го в безсъзнателно и смъртоносно оръдие на зли сили и безумия, отмъстителна 
злоба и неутолима завист. Подобно на замърсеността и помътняването, неиз-
бежно родени от или съпровождащи природните стихии, революцията изважда 
(
на повърхността като очевадна пяна) низостта на човешката същност, страстта 
към осквернения и разрушения, дори варваризацията на всичко, което ясно се 
вижда, или е дълбоко спотаено в пластовете на живота, културата и т.н. Ето защо 
революцията винаги е символ и въплъщение на разриви, или на цялостни, но и 
преднамерени унищожения на връзките, зависимостите и тъканите на живота и 
историята на определени човешки общности или индивиди, на биографиите им. 
Тя е практическо олицетворение на безцеремонно нихилистично въстание про-
тив историческите наследства и традиции, което иска да погребе всичко в заб-
рава и, вместо него, да съгради измамни и зловредни (за човещината) светове. 
Тя е не само обществена, но и персонално-душевно патология, която, обаче, е 
солидно „гарнирана“ с привлекателна, съблазнителна апокалиптика, увличаща 
153
Виж подр.: Булгаков, С. Героизмъ и подвижничество (Изъ размышленнiй о религiозной природе рус-
ской интеллигенцiи // Вехи, М., типография В.М. Саблина, 1909, с. 23-70).


136 
безразсъдно и неотвратимо гибелно всичко добро в човешката душа и личност. 
Освен това революцията има ограмна или даже фатална потребност от неистови 
утописти, защото утопията е вътрешният нерв на динамиката на историята, която 
е изцяло насочена към някакво изкусително примамливо и умозрително бъдеще. 
Ето защо историята се прави не от трезви реалисти или от отявлени прозаици, а 
от мечтатели, хора на вярата, убедени, или от истински пророци, а и най-вече от 
всевъзможни типове на утописти, която намират в нея своята обетована земя и 
безгранични възможности за гибелните си намерения. А в рамките и смисъла на 
истинското християнство, особено на православната му деноминация няма мяс-
то и роля за месианския рай с неговата апокалиптика, нито за привидния, или 
измамен „земен рай“ на социализма, въпреки и независимо от впечатляващите 
сходства на отделни негови атрибути, силно наподобяващи на ценности и прин-
ципи на православието. Затова революционната есхатология винаги е привидна, 
измамна и гибелна за човешката автономност, автентичност и личностна реали-
зация. Освен това революцията само външно обединява, но реално атомизира 
хората, което е противопоказно, даже смъртоносно за православието, което е 
органично свързано и с особен вид съборност. Ето защо социалистическото уче-
ние и движение фактически, макар завоалирано и публично неогласено, веге-
тират върху някои от митовете, ценностите и откровенията на християнството, 
което - в границите на православието, чиито теологическата логика и метафо-
рика доста лесно и умишлено могат да се заимстват и употребят за противопо-
ложни цели, - дава особена привлекателност, а и солидна въздейственост на ан-
тирелигиозни сценарии, користно експлоатиращи християнската символика
154
.
Уникалността на идейните позиции на С. Булгаков може да се открие и в 
неординерното му творческо мислене и неговата оригинална аргументация. За 
разлика от много други адепти на християнския социализъм, Булгаков е непоко-
лебим в убедеността си, че този вид социализъм не може да се основава върху
принципите и аргументариума на материализма, респ. на марксизма, а че той е 
възможен и практически осъществим единствено на базата на идеализма, още 
по-точно върху фундаментите на определено конфесионално мислене. Затова и 
Булгаков смята, че социалистическото учение, изградено върху темелите на ма-
териалистическото разбиране за историята, е погрешно, защото то не е нищо 
154
Срав.: Булгаков, С. Христианство и социализмъ. М., Типография Товарищества Рябушинских, 1917. 


137 
повече от елементаризиране, деформиране и опошляване на стария юдейски 
хилиазъм, върху когото целево се гради и футурологията за „земния рай“
155

А 
целево присвоявайки и преформатирайки християнската есхатология, марксиз-
мът, социалистическото визионерство и инженерство фактически се сдобиват и 
публично рекламират като своя тази преработена есхатология, обвързвайки я с 
иконографията и посланията на земния рай в бъдещето - плод на Революцията. 
Така значителна част от християнската митология се преобразува и експлоатира 
в и чрез марксисткото визионерство и социално инженерство - като сатана е оли-
цетворен капитализмът, за богоизбран народ е пролетариатът, истинските месии 
се привиждат и рекламират в образите на вождовете на революцията, а земният 
рай се оказва осъщественият на практика комунистически идеал, заради която 
перфидна инструменталност трябва да се измисли и публично наложи визията 
за единствено истинската, а и безспорна мартирология на светите мъченици на 
революцията, за нейните местта на паметта, а и доброволни, или задължителни 
паломничества към тях, за да се опази и почете святата памет, както и да се из-
градят и социокултурно утвърдят всевъзможни квази-иконостаси, които да съ-
храняват и прославят (във вечността) идеите и делата на велико-мъчениците на 
свещенния идеал и революционната му митология, биография. А всичко това е 
съдбовно необходимо, защото социализмът реално е особено средство за прак-
тическо осъществяване на сакралните завети и ригоризми на християнската ети-
ка, немалко от чиито ценности и норми са дълбоко залегнали в семантиката и в 
символиката на социалистическото учение и движение, а пък и които револю-
ционната демагогия винаги експлоатира по различни, но и твърде пошли начини. 
Разбира се, има и редица други емблематични руски мислители освен Г. 
Бердяев и С. Булгаков, творили в края на ⅪⅩ и първите две десетилетия на ХХ 
век, които също поставят и разглеждат по много оригинален, но и характерен, 
или типичен за руската душевност и руския манталитет твърде сложната проб-
лематика за корелацията между християнството и социализма, или за възмож-
ностите, реалностите, перспективите и ефектите на социал-консерватизма. Тук 
и сега, обаче, няма възможност, нито е фатално наложително техните идеи да 
бъдет фокус или предмет на обстойно, или пък на детайлно анализиране. За 
нашите съвременници е далеч по необходимо, а и полезно да бъдат запознати 
155
Срав.: Булгаков, С. Два града. Том 2, М., 1911, с. 116. 


138 
с някои от най-популярните описания и трактовки на социалконсерватизма, които 
са рожба или своеобразна „визитна картичка“ на някои от най-известните, нашу-
мели в медиите, или пък със оригинални разработки днешни руски мислители. 
Една от най-ярките и популярни фигури на съвременния руски консерва-
тивен социализъм е Александър В. Щипков. Подобно на емблематичния за ⅪⅩ 
век Лоренц фон Щайн, той също не е маргинална фигура, непризнат ерудит или 
персона, на която е отказан достъпът до активното, а и пряко участие във най-
висшите държавни учреждения и дела, решаващи съдбата на Отечеството. Ос-
вен това А. Щипков е и много популярна медийна, а и православно-християнска 
фигура, чиито проницателни откровения и впечатляващи тълкувания се ценят 
изключително високо от най-различни слоеве на съвременния руски народ. Не-
малка роля и значение за огромната му публична известност има неговият стил 
на изложение - прям, откровен, честен, директен, убедителен, неконформистки, 
а и неразчитащ на злоупотребата с всевъзможни лингвистични фалшификати. 
Не случайно и неговият страстен призив към хората да разчитат на прями изрази 
е мото и на една от неговите доста интригуващи, но и често цитирани творби.
156
В нея той отстоява идеите, че феноменът и терминът гражданско общество са 
се превърнали в енигма, фалшификат и умишлено конструирани, но и упорито 
натрапвани илюзии, които съвсем преднамерено и инструментално крият исти-
ната за реално протичащи - минали или актуални - събития, процеси и т.н. В то-
зи ракурс Щипков пледира, а и обосновава тезата си за разделяне на това об-
щество на малко и голямо, като последното исторически или актуално живее и 
более с националните ценности и задачи в потоците на историческото време и 
обществената събитийност, докато малкото се рекрутира почти изцяло от сред-
ната класа, или най-вече от нейната върхова прослойка, която е най-тясно, но и 
мащабно обвързана с властовите институции и мрежите на техните отношения, 
но и която се опитва да се представи като единствен изразител, а и пазител на 
всеобщите ценности и интереси на държавата, обществото и нацията без, обаче, 
в действителност тя да има такова право, или подобен статут.
157
Но в този кон-
156
Виж подр.: Щипков, А. Прямое высказывание. М., ТД Абрис, 2019. 
157
А не притежават ли валидност тези анализи на Щипков и за съвременните български реалности? В кои-
то, от една страна, протече радикален и мащабен процес на декласификация, съзнателно дискредитиране 
и преформатиране на някогашните класически социални класи, но и - от друга страна, - на целенасочено 
депозиране и инструментално фаворизиране на средната, или най-вече на самозваната политическа кла-
са, която е плътно ангажирана с властовите ресурси и отношения, т.е. с управлението на държавата. 


139 
текст непременно би следвало да се отбележи, че такава диада не е 100% чисто 
авторско творение на А. Щипков, защото тя твърде много прилича на две пред-
шестващи я деления, само че не спрямо гражданското общество, а относно наро-
да, който бива разделен на голям и малък. Подобна диференциация, обаче, се 
появява за пръв път в научния дискурс във връзка с твърде популярната творба 
на френския историк Огюстен Кошен
158
, а след това в Русия от възползващия 
се от нея съвременнен руски изследовател Игор Шафаревич
159
. Иначе, атрибу-
тите от „портрета“ и ролевите характеристики на „малкото“ и „голямото“ граж-
данско общество на Щипков почти огледално възпроизвеждат редица признаци, 
които О. Кошен и И. Шафаревич анализират обстойно в двата типа народи. 
Специално внимание, а и много сериозен теоретически анализ в този ра-
курс А. Щипков отделя на ролята на съвременната интелигенция. В този аспект 
той следва отдавна известната традиция в Русия да се коментират реалните, 
желаните или дължимите роли и позиции, които интелигенцията трябва да иг-
рае в обществено-исторически живот, а пък и особено в политическата сфера. 
Разкривайки потайностите на историята и публичната феноменология на руска-
та, съветската и постсъветската интелигенции, той лансира редица интересни 
тези, касаещи съдбата на интелигенцията и в други страни и народи. За левия 
консерватор интелигенцията твърде често играе незавидната роля на декор или 
куха химера на идеологическото здание в държавата, или в обществото.
160
Тя 
интуитивно, но винаги и меркантилно усеща, а и се опитва да се възползва от 
натрапчивата потребност на властта от нейните услуги, солидно разчитайки и на 
създадени от нея разнообразни митове за нейната важна месианска роля. По-
учавайки или дори назидавайки народа, тя никога не се чувства органична част 
от него. Освен това интелигенцията е неспособна, а и нежелаеща да се излекува 
напълно от „вечната си болест“ - страстта да бъде близо до и даже във властта, 
да се облагодетелства от познанствата и услугите си на властниците като дели-
катно, или безцеремонно им повелява какво и защо трябва да правят. Ето защо 
както спрямо народа, така и относно властта интелигенцията обичайно се въз-
ползва от екстрите и услугите на амбивалентен политически език, който в зави-
симост от контекста, конюнктурата и пр. се формира по съответни начини. В тази 
158
Виж подр.: Кошен, О. Малый народ и революция. М., Айрис-Пресс, 2014. 
159
Виж подр.: Шафаревич, И. Русофобия. М., Родина, 2019. 
160
Срав.: Щипков, А. Прямое высказывание. М., Абрис, 2019, с. 128. 


140 
двойствена позиция - да бъде едновременно и във, но и отвън на властта, - 
интелигенцията прибягва до всевъзможни трикове, блъфове и манипулации. На 
всичко отгоре, интелигенцията си изработва и експлоатира безскрупулно своя 


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   46   47   48   49   50   51   52   53   ...   81




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет