РУСКО-ПРАВОСЛАВНИ МОДАЛНОСТИ НА КОНСЕРВАТИВНИЯ

119 
това и в доста солидни размери, поради което много съществено обстоятелство 
те не могат/следва да бъдат пренебрегнати, омаловажени или напълно елимини-
рани при изследването на генеалогията и феноменологията на левия консерва-
тизъм в съвременния етап от историческото развитие на двете страни, както и 
на двата братски народа. Четвърто, както в България, така и в Русия поредните 
опити за модернизация на държавата и обществото в последното десетилетие 
на ХХ, но и в първите десетилетия на ⅩⅪ век, този път по западен модел, до-
ведоха до катастрофални резултати, които в наше време се оценяват твърде 
критично. И, пето, както комунистическата партия на Г. Зюганов, така и нашата 
БСП се третират в почти всички съвременни руски политологически издания като 
ярки символи и въплъщения на консервативно политическо мислене и действие, 
което, разбира се, съвсем не точно или коректно, тъй като между двете партии 
съществуват прекалено много и твърде големи, даже фрапиращи различия. Не 
бива обаче да пропускаме или пренебрегваме и немаловажното обстоятелство, 
че и у нас редица представители както на десни, така и псевдо-леви формации 
обвиняват БСП в консервативност на своята идентичност и поведенческа линия 
- 
най-вече в контекста, а и на инструментално вкараната в публичен оборот опо-
зиция „съвременни демократични - бивши недемократични политически органи-
зации“, в преднамерено налаганата опозиция „модерни“, или „партии на статук-
вото“, която опозиция напълно елиминира или забравя за дългогодишните поли-
тически битки на БСП срещу авторитаризма, корупционното и авторитално уп-
равление на ПП ГЕРБ чрез правителствата на нейния лидер Бойко Борисов. А в 
актуално пулсиращия исторически момент подобни умишлени критики, упреци 
или обвинения се базират и мултиплицират на базата на конюнктурни атаки и 
сравнения, лансирани в публичното пространство най-вече от страна на дясно и 
десно-центристки партийни формации, според които участието на БСП в коа-
лиционното правителство на Кирил Петков, чрез участието на нейния предсе-
дател - Корнелия Нинова, създало в обществеността впечатлениято, че БСП се 
е отърсила от дълготрайно налаганите й стигми като консервативна политиче-
ска сила, но сега (с противоречията и дистанцирането си от редица изисквания 
на ПП Промяната продължава и ПП Демократична България) сякаш лявата пар-
тия отново се завръщала в лоното на старата си - консервативна - битност. А те-
зи различия се основават преди всичко на категоричните откази на БСП да уча-
ства в ангажирането на страната ни във въоръжаването на Украйна или в про-

120 
карването на джендър идеологията, която днес отново набира мощна сила. Ос-
вен това в няколко поредни свои публични изяви и медийни интервюта предсе-
дателят на БСП - Корнелия Нинова, отново директно повдига въпроса за съд-
бовната необходимост за нашата държава и, по-специално, за нейните управ-
ляващи да направят избора между глобалното и либералното, или в полза на 
консервативното и националното. С такива публични изказвания, естествено, се 
дават отново „козове“ на противниците на БСП и самата Нинова лявата партия 
да бъде упреквана, обвинявана и стигматизирана като консервативна сила. А не 
бива да забравяме или пренебрегваме и факта, че в своя доклад пред 50 конгрес 
на БСП Корнелия Нинова на няколко пъти лансира тезата си за фаталната не-
обходимост от извършването на подобен важен исторически избор, чрез което 
тя отново възкресява и затвърждава впечатленията (най-вече в средите на ля-
воориентираната българска общественост и „червения електорат“), че тя - К. Ни-
нова, не само не си е извлякла поуки, или отказала от предишните си опити на 
публично лансиране на идеята за консервативния социализъм, но сега отново 
търси подходящи начини и форми как тази идея може да се легитимира.
Йдейното визионерство в посока на консервативния социализъм не е рож-
ба и приоритет само на мислители от Запада - европейския и американския. То 
има своите корени, но и разпространения и в другия край на Стария свят - в Из-
точна Европа, преди всичко в политическата и културната история на Русия. 
Именно там възникват и се популяризират едни от най-атрактивните и влия-
телни теории, концепции, или доктрини, посветени на този особен социализъм, 
които освен всичко друго притежават не само ретроспективен характер и нацио-
налнокултурна значимост, но и съответно актуално измерение, а пък и влияние. 
Освен това те са и много по-разнородни, но и по-разнообразни в сравнение с 
идейната продукция и реалната обществено-политическа практика по този въп-
рос в емблематични държави и общества от Западна Европа. При това и био-
графиите са им твърде впечатляващи, неимоверно богати, пък и нелишени от 
противоречия, или шокиращи обрати. Някои от тях шестват по протежение на по-
вече от два века - родени са през ⅪⅩ век. Други са рожба на ХХ, а трети - са 
идейни откровения и на прехвърлилия вече две десетилетия ⅩⅪ век. Но във 
всички тях има нещо съвършено различно, неприсъщо, а и органично чуждо на 
западните опции, теории за консервативния социализъм. Едни от тях залагат на 
„силната ръка“ на лидерската фигура в държавата, други - на единството на на-

121 
рода, трети - на безспорния примат на религията над всичко друго, четвърти - на 
социалистическия заряд, преформатиращ значително всичко в идеологията, 
политиката, икономиката, културата и пр. в конкретно взета страна, и т.н.
По отношение на първата опция, Русия е безспорен еталон, защото исто-
рическото богатство и траене на народните, а и на обществените настроения и 
нагласи към съдбовната потребност и полза от „силната личност“ и „здравата ръ-
ка“ в държавното управление имат особена голяма стойност в историята и кул-
турното развитие и на руския, а и на българския народ. Макар историческите 
съдби на двата братски народа да са твърде различни, техният особен пиетет 
към авторитарните ръководители и силовите прийоми в държавните дела никога 
не еа изчезвал, нито е преставал да въздейства в и на обществото. Показателен 
в този аспект е взривният интерес към реанимация на монархията сред опреде-
лени части на двата народа след историческата трагедия с тяхното развитие, 
свързано с етапите на социалистическия градеж на тези две страни. И в Русия, 
а и в България все още може да се чуят гласове, призоваващи към въстано-
вяване на монархическото устройство и управление на техните страни. И в двете 
страни на монарха се приписват огромни месиански роли, очаквания. Такива наг-
ласи не са рожба само на високонаелектризираната обществено-историческа 
конюнктура от последните десетилетия на ХХ и първите на ХХⅠ век. Те прите-
жават много по-дълги, а и доста по-сложни исторически биографии от това, което 
всекидневният разсъдък на простосмъртните хора би си представил. Защото, 
например, в Русия още през ⅪⅩ век изгряват визии, според които царят или им-
ператорът трябва да се ангажира с радикално и тотално преобразуване на 
държавата и обществото в името, а и за благото на страната и народа, в които 
мащабни и кардинални трансформации обаче трябва да се съзира прокарва-
нето, или утвърждаването в обществеността и историята на опцията за консер-
вативния социализъм, или на тази за симбиозата на християнството със социа-
лизма, която може да възроди по особен начин интереса към лявата идея, есте-
ствено, чрез утвърждаване на монархическите институции и практики. Такъв, 
примерно, е Константин Леонтиев, който още в 1880 г. публично огласява упо-
ванието си, че спасението на Русия е само в по-скорошната победа на монархи-
ческия социализъм. Той съвсем чистосърдечно си признава, че „Понякога пред-
чувствам, че руският цар ще оглави социалистическото движение и ще го органи-
зира така, както някога Константин е съдействал за организацията и популяриза-

122 
цията на християнството“
122
. А в този интересен контекст не бива също да се 
забравя, че - обратно на Л. Тихомиров, категорично подчертаващ органичната 
връзка на левите идеи с деспотизма в управлението и необходимостта от безпо-
щадни елити, - К. Леонтиев е виждал особени (и то големи) бонуси в комунисти-
ческата диктатура, които можели ефективно да се използват и при градежа, и за 
легитимацията на бъдещо консервативно-социалистическо общество.
123
Дълбоките корени на връзката и зависимостта между консервативния со-
циализъм и особената руска съборност се формират и легитимират от славяно-
филите, най-напред от А. Хомяков, а впоследствие и от други от тяхната общ-
ност. Затова и граф Н. Трубецкой оприличава принципа на съборността с мета-
физически социализъм, С. Франк го сравнява с „философията на Ние“, Г. Фло-
ровски привижда в дълготрайните и страстни увлечения по комуните подсъзна-
телна, но и неизличима жажда за съборност, докато Н. Бердяев тълкува събор-
ността през оптиката на странното, а и жестоко спасение на душите от сорта на 
онова, което някога (преди векове) Тома Аквински е завещал на християните, а 
именно за блаженството на праведниците измежду тях в рая, които са длъжни-
ци на грешниците в мъчещите се в преизподнята.
124
Ето защо иконографията и 
тълкуванието на консервативния социализъм в Русия винаги са били тясно об-
вързани с представите за особено духовно-нравствено подвижничество, имащо 
даже и формата на мащабна социална аскеза, която в определени случаи е била 
обвързана с представите и ангажиментите на особен месианизъм. Не случайно 
испанският учен Мануел Саркинянц разкрива мистериите на „отиването сред и 

жүктеу/скачать 2.13 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: