Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох

185 
но и огромно, но и истински вдъхновяващо и разностранно мобилизиращо русна-
ците по този неимоверно сложен и труден исторически нов път, който е орга-
нично свързан не само с радикални промени в страната, но и в целия свят, който, 
обаче, следва да бъде кардинално изменен чрез новата роля на Русия в него.
„Катехизисът“ на социал-капитализма, или на консервативния социализъм 
във визионерството на М. Озеровски засяга и темата за кредитно-ипотечната 
система, която, според него, трябва да се ревизира като се премахнат лихвите, 
защото те правят богатите още по-богати, а бедните още по-бедни.
213
Такъв под-
ход, а и инструментариум не правят социал-капитализма сходен, приличащ или 
тъждествен на ляво-радикалната опция за социализма, понеже той не залага на 
утопична класова революция, а единствено на еволюционно и реформистко по-
вишаване на благосъстоянието на масите, успоредно, с известно и контролирано 
намаляване на богатствата и властта на „силните на деня“. А в този контекст се 
налагат редица сериозни реформи като тази за повсеместна и безпрекословна 
национализация на земята и банките; задължителна национализация на природ-
ните ресурси, особено на тези от сферата на енергоизточниците, енергопроизво-
дителите, енергоснабдителите и пр.; коренно нова данъчна система за бизнеса; 
фискални облекчения, стимулиращи раждаемостта и образованието; катализи-
ране на инициативността и предприемачеството; задължителна продажба на се-
мейни жилища чрез държавата, за да контролира тя ефективно подобни сделки. 
Изпълнението на такава радикална и мащабна икономическа програма нагледно 
ще демонстрира, че социализмът не е пръв стадий на комунизма, но е, колкото 
и да звучи странно, или необичайно, последен стадий на нов тип капитализъм, 
който ще бъде хуманен, демократичен и напълно противоположен на всичко 
онова, което до този исторически момент Западът е демонстрирал, а и налагал. 
Що се отнася до религиозния фундамент на консервативния социализъм, 
той изисква публична легитимация и сигурни гаранции на официалната религия 
чрез законово уреждане на статута на религиозен национализъм, който да бъде 
общовалиден за конкретната страна. А този особен национализъм изисква со-
лидна и добре функционираща надстройка, в която приоритетно място и роля 
213
В известен смисъл тази идейна опция на Озеровски донякъде напомня за теоретическите изследвания и 
решения, които далеч преди него лансира Силвио Гезел, който убедено и с помощта на различни доводи и 
аргументи твърди, че запазването на процентите в различните парични или кредитни операции неминуемо 
води към изостряне на социалните противоречия, конфликти, или даже и към войни (виж подр. Геззель, 
С. Естественный экономический порядок. М., Концептуал, 2015) . 

186 
трябва да има религията. При него, обаче, не се допуска конкуренция между или 
фаворизиране на едни (за сметка на други) религиозни вероизповедания. Този 
религиозен национализъм предполага и стимулира добри и мирни разбирател-
ства, а и взаимодействия между различните (конфесионално определени) нации, 
народности, или етноси, без да обуславя противоречия, или репресии между тях. 
А практическата реализация на такива високи цели може/трябва да стане по два 
главни начина - чрез политизация на религията и посредством въздействието на 
религията върху политиката на държавата. Ето защо, според Озеровски, първият 
вариант е по-добър за консервативния социализъм, затова и чрез него трябва да 
се гради и развива националното съзнание и новото руско самосъзнание. Него-
вата практическа реализация трябва да избягва или предотвратява възможнос-
тите за преминаване на държавата на „релсите“ на теократичен режим, понеже 
в Русия той следва да бъде мултитеократичен, а подобна констелация е много 
опасна и вредна заради потенциала си да взриви, дори да унищожи държавата. 
Тя не бива да се извършва чрез фаворизацията на една религия и налагането в 
държавата и обществото на нейния конфесионален фундаментализъм. Още по-
вече, защото и генералната цел на религиозния фундамент на консервативния 
социализъм е да ограничи или дори премахне всички предпоставки и условия за 
разкол в обществото, държавата и между отделените нации, народи, етности. А 
за да не се стигне до такъв одиозен развой на нещата, социалният капитализъм 
трябва да заложи на, а и солидно да гарантира левия национализъм с отчетливо 
прозиращ конфесионален характер и ангажимент. Този особен национализъм, 
обаче, не бива да има нищо общо с типичните десни национализми, които са тяс-
но обвързани с всевъзможни опции на расизма, сегрегационизма, ксенофобията, 
шовинизма, антисемитизма и др. под. Точно обратното - той следва да проклами-
ра и стабилно исторически да гарантира истинско равенство, мирно съжител-
ство, активно и ползотворно взаимодействие между отделните нации, религиоз-
ните вероизповедания, етнокултурните наследства, социокултурните традиции и 
исторически утвърдените съкровищници на всички общности в новата държава. 
И негова висша кауза е да гарантира народния суверенитет, а не този на отделни 
общности. Затова той следва да бъде национализъм по земята, а не по кръвта. 
В този аспект М. Озеровски изповядва кредото и на Щипков, който също е твърдо 
против етническото дефиниране и манипулиране на нацията, вместо което убе-
дено залага ва банк на гражданското и национално-религиозното определение 

187 
на идентитета й. Освен това религиозният национализъм задължително трябва 
да е местен по генезис, функциониране и влияние, но така също и доброволен. 
Фундаментът в политическата сфера на консервативния социализъм ка-
сае външно- и вътрешно-политическите му измерения и ангажименти. Външно-
политическите са свързани основно с два телеологически вектора - антиамери-
канизма и утвърждаването на специфичния руски консервативен социализъм 
като главна алтернатива в световното историческо развитие, която обаче зави-
си от ролята и мощта на руската държава, от успехите на възстановяването на 
СНГ в пределите на бившия СССР, от стабилността и авторитета на президент-
ската институция с пределно ясно изразени и твърдо отстоявани авторитарни 
компоненти като навременен и ефективен контраверс на перверзната западна и 
фалшива либерална демокрация, опитваща се да подчини и господства над све-
та чрез неолибералния глобален сценарий, мултикултурализма, джендър идео-
логията, масовата култура и други, отдавна и добре познати „бонуси“ на Запада.
Съществен акцент в панорамата на външно-политическата опция на рус-
кия консервативен социализъм е умерената форма и технология на автори-
таризма в държавното управление, която не бива да възкресява спомените, ни-
то да прилича на исторически вече погребания тоталитаризъм в СССР, или пък 
да предизвиква отново страховете, или отчуждението в гражданите на страната.
Интересен щрих от „портрета“ на външно-политическите фундаменти на 
руския консервативен социализъм, обвързан с възстановяването на териториал-
ния мащаб на СНГ, е зависимостта на тези стратегически процеси от разширя-

жүктеу/скачать 2.13 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: