Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох



Pdf көрінісі
бет62/81
Дата08.04.2023
өлшемі2.13 Mb.
#471904
1   ...   58   59   60   61   62   63   64   65   ...   81
Мизов, М. Що е консервативен социализъм и има ли той почва у нас. Първо елект. изд. С., 2023

левия национализъм, отколкото на ляво-ориентирания консерватизъм. Затова и 
Вождът на народите и световния пролетариат (след Ленин) непреклонно, а пък 
и системно е залагал на патриотичната карта без обаче да допуска хипертрофия 
на чувствата, умонастроенията, етническите или дори на междунационалните 
самоусещания и идентичности в пределите на огромната съветска държава.
За разлика от други идеологии, които се основават само на едни парадиг-
ми, идеологията на социал-консерватизма се гради върху няколко фундамента
икономически, религиозни, национални, политически и социални. Тяхната съд-
бовна роля и значимост се доказва с много родни и чуждестранни примери. На-
пример, М. Озеровски застъпва тезата, че Й.В.Сталин е градил икономически 
социализъм, постигнал е огромни успехи за определен исторически период, след 
което обаче е настъпило забавяне и изчерпване на употребените от него идеи. 
„Плюсовете“ на новооткритото сталинско наследство в този контекст Озе-
ровски вижда не само в контурите на миналата и днешната руска история, но и в 
изненадващи сравнения или асоциации, отнасящи се до днешното време и заре-
дено с огромни противоречия и конфликти историческо битие на други страни. 
Той, например, твърди, че съвременен Китай върви също по пътя на историче-
ски преход от икономически социализъм към държавен капитализъм, но при на-
личието и действието на много здрава, даже безкомпромисна социалистическа 
надстройка, донякъде сходна с тази от времето на сталинизма в СССР, при което 
се получава особен социал-капиталистически микс. Както в някошния велик 


183 
СССР, така също и в Китай е налице специфично централно-планиране, но и 
стриктно контролиране на цялостния (стопански и обществен) живот на Китай. 
Затова успехите на държавния пред либералния капитализъм, според Озерски, 
са в предотвратяването на сериозни кризи от типа на Голямата депресия, която 
застигна САЩ през 1939 г. поради свободния и неконтролирания им пазар.
За разлика от Китай, след разпада на СССР Русия тръгва по пътя на нео-
либерален олигархичен капитализъм, който напълно съсипва държавата, раз-
гражда обществото и срива общественото самочувствие на нацията в икономи-
ческо, социално, културно и демографско отношение. Но с идването на В. Путин 
започва реверсивен процес на радикален, плавен и контролиран преход от ли-
берална икономика към държавен капитализъм, който засега се оказва доста 
ефективна трансформация на държавата и обществото. Но за да успеят тези ра-
дикални и мащабни реформи, обществената надстройка задължително трябва 
да бъде социалистическа по дух. Затова и Озеровски смята, че ефективността и 
историческата перспективност на социал-капитализма се дължат на умението му 
да принуди и подчини собствениците на предприятията да работят не само за 
собствена изгода, а и в полза на държавата. При такава специфична констела-
ция, обаче, собствениците неизбежно се превръщат в посредници между държа-
вата и предприемачите, които подпомагат реализацията на държавните планове 
и гарантират стабилност на икономическата сфера. Освен това социал-капита-
лизмът умишлено редуцира както „източването“ на капитали от страната в чуж-
бина, така и намаляването на импорта, а чрез него и на зависимостта от външния 
свят, от съперниците и противниците на руската държава. Тази икономическа 
система не премахва изцяло различията между богатите и бедните, но, за смет-
ка на това, предполага много по-добри жизнени шансове, повече спокойствие, 
увереност и сигурност на наемната сила, повишавайки жизнения стандарт най-
вече на средната класа и намалявайки доходите на капиталистите значително в 
сравнение с онова, което те могат да печелят при напълно освободения, без-
надзорния и неконтролируем от държавните институции пазар, както действи-
телно става при господството на принципите и ценностите на неолиберализма и 
при неговия пагубен модел за глобализация и господство над човечеството.
В политическата област социал-капитализмът се характеризира и с едно-
партийна система, която непременно трябва да притежава и системна опозиция, 
за да се демонстрира и използва плурализъм, който обаче е добре контролиран. 


184 
Според визията на Озеровски, успехите на тази обществено-икономическа 
и политическа система зависят във висша степен не толкова от либерално или 
прокомунистически ориентираните маси, а от социално-консервативните й адеп-
ти. Освен това идеолозите на социал-капитализма са уверени, че поддръжката 
на социално уязвимите и бедни слоеве е от голямо значение и за повишаване на 
производителността на труда. В подобна обществено-политическа и социално-
икономическа констелация е от огромно значение идеологическият базис да бъ-
де солидно импрегниран със социалистически и патриотични елементи, които да 
вдъхновяват, мобилизират и сплотяват новото руско общество. Това обаче не е 
път или начин за реставрация на комунистическата идеология и характерната за 
нея управленческа практика, защото комунизмът вече исторически се е дискре-
дитирал, заради което вече не представлява нещо значимо както в миналото. 
Затова на кормилото на държавата и обществото трябва да застане партия, има-
ща социално-консервативна ориентация и функционален ангажимент. А реали-
зацията на тези сложни и трудни задачи може/трябва да се ускори чрез своевре-
менна, правилна селекция и комбинация на най-добрите страни на социализма 
с най-атрактивните и най-полезните референции на консервативното (по своите 
манталитети и маниери) общество. Доминиращата идеология трябва да бъде с 


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   58   59   60   61   62   63   64   65   ...   81




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет