183
СССР, така също и в Китай е налице
специфично централно-планиране, но и
стриктно контролиране на цялостния (стопански и обществен) живот на Китай.
Затова успехите на държавния пред либералния капитализъм, според Озерски,
са в предотвратяването на сериозни кризи от типа на Голямата депресия, която
застигна САЩ през 1939 г. поради свободния и неконтролирания им пазар.
За разлика от Китай, след разпада на СССР Русия тръгва по пътя на нео-
либерален олигархичен капитализъм, който
напълно съсипва държавата, раз-
гражда обществото и срива общественото самочувствие на нацията в икономи-
ческо, социално, културно и демографско отношение. Но с идването на В. Путин
започва реверсивен процес на радикален, плавен и контролиран преход от ли-
берална икономика към държавен капитализъм, който
засега се оказва доста
ефективна трансформация на държавата и обществото. Но за да успеят тези ра-
дикални и мащабни реформи, обществената надстройка задължително трябва
да бъде социалистическа по дух. Затова и Озеровски смята, че ефективността и
историческата перспективност на социал-капитализма се дължат на умението му
да принуди и подчини собствениците на предприятията да работят не само за
собствена изгода, а и в полза на държавата. При такава специфична констела-
ция, обаче, собствениците неизбежно се превръщат в посредници между държа-
вата и предприемачите, които подпомагат реализацията на държавните планове
и гарантират стабилност на икономическата сфера. Освен това социал-капита-
лизмът умишлено редуцира както „източването“ на капитали от страната в чуж-
бина, така и намаляването на импорта, а чрез него и на зависимостта от външния
свят, от съперниците и противниците на руската държава. Тази икономическа
система не премахва изцяло различията между богатите и бедните, но, за смет-
ка на това, предполага много по-добри жизнени шансове, повече спокойствие,
увереност и сигурност на наемната сила, повишавайки жизнения стандарт най-
вече на средната класа и намалявайки доходите на капиталистите значително в
сравнение с онова, което те могат да печелят
при напълно освободения, без-
надзорния и неконтролируем от държавните институции пазар,
както действи-
телно става при господството на принципите и ценностите на неолиберализма и
при неговия пагубен модел за глобализация и господство над човечеството.
В политическата област социал-капитализмът се характеризира и с едно-
партийна система, която непременно трябва да притежава и системна опозиция,
за да се демонстрира и използва плурализъм, който обаче е добре контролиран.
184
Според визията на Озеровски, успехите на тази обществено-икономическа
и политическа система зависят във висша степен не толкова от либерално или
прокомунистически ориентираните маси, а от социално-консервативните й адеп-
ти. Освен това идеолозите на социал-капитализма са уверени, че поддръжката
на социално уязвимите и бедни слоеве е от голямо значение и за повишаване на
производителността на труда. В подобна обществено-политическа и социално-
икономическа констелация е от огромно значение идеологическият базис да бъ-
де солидно импрегниран със социалистически и патриотични елементи, които да
вдъхновяват, мобилизират и сплотяват новото руско общество. Това обаче не е
път или начин за реставрация на комунистическата идеология и характерната за
нея управленческа практика, защото комунизмът вече исторически се е дискре-
дитирал, заради което вече не представлява нещо значимо както в миналото.
Затова на кормилото на държавата и обществото трябва да застане партия, има-
ща социално-консервативна ориентация и функционален ангажимент. А реали-
зацията на тези сложни и трудни задачи може/трябва да се ускори чрез своевре-
менна, правилна селекция и комбинация на най-добрите страни на социализма
с най-атрактивните и най-полезните референции на консервативното (по своите
манталитети и маниери) общество. Доминиращата идеология трябва да бъде с
Достарыңызбен бөлісу: