181
употребата на термина консервативен социализъм неизбежно поражда впечат-
ления за известна парадоксалност, защото социализмът - по силата на прогре-
сивността си - не може да се представя и тълкува като консервативен феномен.
Освен това признава, че наличните библиографски източници по тази пробле-
матика в съвременна Русия са твърде оскъдни. На тази база, обаче, той прави
категоричното си заключение, че консервативният социализъм е
противодейст-
вие на социал-либерализма, който видимо процъфтява в Западния свят. Но в
неговата специфична руска версия, този вид социализъм е предназначен изця-
ло да бъде радикален антипод и единствено ефективно идеологическо оръжие,
което трябва да се използва срещу западната идеология на либералния импе-
риализъм. Но, за разлика от много други привърженици на символ-веруюто на
консервативнния социализъм, които тотално го противопоставят като органично
несъвместим и иманентно противоположен на сталинизма, Озеровски твърдо
отстоява позицията, че този идеологически и политически феномен е познат, а
дори и присъщ още от времето на управлението на Й.В. Сталин. Големият му ар-
гументативен „коз“ в този аспект е сериозното разминаване между В.И. Ленин и
Й.В.Сталин по въпросите за интернационализма и националните наследства. А
това съвсем не е маловажна проблемно-тематична сфера, тъй като и днес неед-
нократно виждаме, слушаме или четем редица официални изказвания на В. Пу-
тин, в които той остро критикува Ленин и деликатно защитава Сталин по въп-
росите за изграждането на
националната държава в пределите на СССР, в т.ч.
и в контекста на развиващата се Специална военна операция в Украйна. А не-
вижданата доскоро зависимост между все по-забележимо спадащият публичен
рейтинг на Ленин и - обратното, - на все по-растящия такъв на Сталин впечат-
ляващо се демонстрира и чрез провежданите през годините демоскопски и со-
циологически изследвания на доста популярни социологически агенции. Тези из-
следвания нагледно
показват също една тенденция, която е в пълен разрез с
всевъзможните опити от времената на Горбачовата перестройка Й.В. Сталин да
бъде напълно и безвъзвратно исторически отречен, опозорен и забравен. За ес-
калацията на тази неочаквана тенденция днес спомага и кървавата баталия меж-
ду Русия и НАТО, въпреки арогантните и цинични твърдения на Запада, че не
воюва директно с Русия, а че подпомага само нападнатата от нея Украйна. В опи-
тите на евро-атлантическия Запад безскрупулно да отрече и пренапише наново
историята на Втората световна война като без всякакво основание лиши Русия
182
от нейните огромни заслуги и победи, той няма какво друго да срещне от про-
тивоположната страна освен решителна съпротива и
ново възкресение на па-
метта за Сталин - нещо, което западният свят най-малко е желал или очаквал.
Като символ на триумфа на Червената армия и СССР Сталин се оказва твърде
необходим, полезен и мащабно въздействащ върху паметта и въображението не
само на хората от най-старите, но и на тези от младите поколения, които в се-
гашните, крайно-изострени и тежки, отношения между Запада и Русия придоби-
ват неочакван интерес и радикално изменят представите си за Сталин в спрямо
тези, които Горбачовата перестройка и Елциновските бандитски времена, но и
реалности са се опитвали да затвардят в масовото съзнание на руснаците. А що
се отнася до темата за консервативния социализъм или за православно-патрио-
тичния социализъм, Озеровски смята, че в дискретното прокарване и отстояване
на визията за този особен социализъм, Й. Сталин е акцентирал много повече на
Достарыңызбен бөлісу: