29
Напротив, демокрацията, според Л.
фон Щайн, съществено вреди на социал-
ната държава. Въпреки това, обаче, според него демокрацията не трябва да се
отхвърля с „лека ръка“, тъй като някои, присъщи за нея, елементи могат да се
окажат твърде важни и ценни за функционирането на социалната държава.
Правовата държава, която е изобразена, а и обяснена в теоретическите
дискурси на фон Щайн, се оказва, всъщност, доста безправна от гледна точка на
общочовешката нравственост,
защото изначално, но и докрай, неизменно се
гради и развива единствено върху два вековечни, а и непреодолими фундамента
-
свещенната и неприкосновенна частна собственост и неизлечимото в човеш-
ката природа чувство за господство. Такава идейна опция едва ли би се харесала
и одобрила от съвременните хора, които са свидетели, а даже и жертви на вър-
луването, или даже на бесуването на тези два одиозни феномена в публичния и
частния им живот. Още по-малко тя би била привлекателна или импонираща за
ляво-ориентираните хора, особено за тези, които вече са приели кръщението да
изменят света и живота на човечеството чрез радикални - революционни - инс-
трументариуми. Но тя може да представлява определен интерес, а и ценност
единствено за онези, които гравитират към, или пък са включени в лагерите на
опортюнистите и реформаторите, т.е. на противниците на радикалните опции.
Тази правова държава изобщо не се стреми към премахване на неравенствата и
несправедливостите в обществото, а единствено към тяхното възприемане, а и
преживяване в поносими рамки, или към тяхното частично редуциране, за да не
предизвикат те някакви брутални отговори, или опасни действия на жертвите им.
Аналогична е историческата мисия и на социалната държава, за която впо-
следствие ще стане дума много по-обстойно и по-детайлно в настоящия анализ.
Колкото и да негативно, или даже критично
да е настроен към демокра-
цията, Лоренц фон Щайн не може да си позволи лукса или безумието да ели-
минира всички нейни елементи от държавното и общественото управление, още
повече когато вижда и разбира, че някои от тях „работят“ за него, макар и да
функционират в доста префасониран, или даже в по-труден за проумяване вид.
Въведеният в научно-теоретически и социално-практически оборот тер-
мин „
народно-изборно управление“, според лансираните от Лоренц фон Щайн
доводи и аргументи по нищо не бива да прилича на, или пък да се отъждествява
с традиционните представи и процедурни инструментариуми на либералната де-
мокрация. Той е особена кристализация на изконната за немския мислител цел
30
на държавата да създава и гарантира благоприятни условия и порядки за ця-
лостното развитие на поданиците й чрез оръдията на властта и управлението.
Народно-изборното управление реално представлява фикция, която е не
само твърде чужда, но и дискретно ориентирана срещу нормалното и ефектив-
ното участие на народа в управлението на държавните и обществените дела. То
е привидност, своеобразен „смокинов лист“, който деликатно и спекулативно-ма-
нипулативно прикрива липсата на реални възможности за участие на народа в
управлението. На всичко отгоре, то се намира и в смъртен антагонизъм относно
пряката демокрация, обаче е зависимо от представителната такава, разбира се,
в само в определени нейни форми. Ето защо днес, когато все по-често и все по-
оглушително в целия свят избухват мощни и основателни граждански недовол-
ства, протести и публични съпротиви срещу недостътъците, слабостите, дефек-
тите и пороците на представителната либерална демокрация, а и спешно се нас-
тоява за спешно и безусловно преминаване към режими на управление на пря-
ката демокрация, възкресението на идейните опции за консервативния социали-
зъм се оказва като съвсем непотребно, безполезно и даже като
явен нонсенс.
17
Според Л. фон Щайн победата на буржоазните и анти-буржоазните рево-
люции само фиктивно, привидно, или илюзорно дава изкусителни възможности
и обещания за просперитет, сигурност, стабилност и благополучие на общест-
вото. Вместо да раздвижат и оптимизират обществените процеси и
богатства,
буржоазните и антикапиталистическите леви революции и обществени радикал-
ни трансформации единствено гарантират неизбежен исторически застой и еска-
лиращо социално разложение. За да бъде нормално и прогресивно функциони-
раща, държавата има фатална потребност от монархическо устройство и ръко-
водство, което обаче трябва непременно и да е
социално ангажирано. Сама по
себе си буржоазната/капиталистическата класа, според визиятан на фон Щайн,
не е генератор, нито безусловен и сигурен гарант за стабилността, просперитета
и бъдещето на държавата, защото тя не може да се откъсне от, или да ограничи
(
в разумни и морални рамки) своите властови и други апетити, които фактически
обуславят социалните неравенства и несправедливости. Такава радикална и ма-
17
Срав.:
Бло, И. Прямая демократия. Единственный шанс для человечества. М., Книжный мир, 2015;
Достарыңызбен бөлісу: