Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
| ното трансформиране на държавността. Само с тази привидно малка, а всъщ-
ност твърде съществена разлика, че в този рай не са премахнати насилията и заплахите към обитателите на рая, които имат дързостта и наглостта да посегнат върху статуса на имуществените класи. Такава опция връща много назад в исто- рията като приравнява напълно фон Щайн с древни митове и мислители, които повеляват, че раят е за богатите, а пъкълът за бедните, защото нямат и понеже гледат със завист 36 към чуждата собственост. С подобна дихотомия, разделяща хората не по техните природни или социално придобите качества и добродетели, а единствено, изхождайки от това, дали и колко собственост притежават, каквито идеи, доводи и аргументи да ни засипва впоследствие Л. фон Щайн, няма защо, а и как да му повярваме. За да не изглежда или звучи подобна констатция като теоретически абстрактна, или дори като нравствено-менторска, ще добавя и още една негова мисъл. Според нея, ако някога на зависимите класи е съдено да се въздигнат, но и да придобият обществена самостоятелност, а чрез нея и дър- жавна свобода, това може да стане единствено ако преди това е предшествано от придобиване от тях на някакви имущества или пък на дадена собственост, без които никога и никъде не е възможна, нито е реална каквато и да било самостоя- 36 Фигурата на завистта също не е творческо прозрение или откритие на Лоренц фон Щайн, защото тя е много по-стара и с доста богата историческа, пък и функционална биография. В случая е твърде важно да се отбележи една много съществена особеност на капиталистическото общество: че завистта е не само индивидуално-екзи-стенциален феномен и инструмент, но може да бъде също така и много сериозен, но и опасен с последствията си институционален феномен и властово средство, чрез които да се настройват, или експлоатират спекулатив-но, инструментално и манипулативно настроенията, вкусовете и нагласите на определени социални общности в полза на други, или дори на трети субекти (срав.: Шёк, Г. Зависть. Теория социального поведения. М., ИРИСЭН, 2008). А Лоренц фон Щайн всячески избягва въпросът за истинските причини и фактори, пораж-дащи, но и възпроизвеждащи в историята и обществото завистта, свеждайки я преди всичко до персонално-прагматични нейни модалности в живота на отделни поданици. Хелмут Шьок много аргументирано разкрива същността и мисията на институционализираната чрез съответни властови апарати и процедури завист, осо-бено в качеството й на блокиращо, или екзекутиращо перспективите и нормалния ритъм на живот в сферата на икономиката, търговията, общуването средство. 48 телност на човешките същества. 37 И едва ли е необходимо да отбелязвам, че подобна иконография, а и интерпретация на ролята и значението на частната собственост се оказват исторически и обществено-непреодолими препятствия, с които никой индивид, нито даже някаква социална общност трябва да се справя като напълно публично развенчае и практически унищожи подобна собственост. Фактически се получава неразкъсваем или неразрешим омагьосан кръг: всяка промяна в държавата и обществото е съдбово обусловена от, но и орга- нично свързана с частната собственост и с произтичащото от нея господство; затова никаква промяна не е възможна, приемлима и допустима за фон Щайн, ако тя преди това не е изявила по безспорен и категоричен начин своята лоял- ност и ангажираност към Собствеността. Извън тези корелации не съществуват абсолютно никакви шансове за исторически, социален или човешки прогрес, ни- то за облагородяване и усъвършенстване на човешката природа. На практика се получава особен парадокс: творението на Човека - Собствеността, - се оказва по-силно и по-властно от самия него; предпределя всичко в неговия (публичен и частен) начин на живот и превръща човека в роб, или поне в тотално зависим от собствеността. И нещо повече: крайният извод, до който може да отведе подобна странна логика е, че Човекът (като творение на Бога) не е истински господар на всичко в неговата (природна и обществена) действителност, понеже такъв статут или прерогатив може/трябва да има единствено Собствеността, но и Господство- то, което органично произтича от нея, а и всячески обслужава нейните интереси. Така всъщност се оказва, че историята на Човечеството е история на Собстве- ността, която е доста по-значима от, или поставяща в сянката си тази на Човека. Колкото и парадоксално, или абсурдно да звучи, или да изглежда, но Л. фон Щайн предлага изненадваща опция за същностните отлики между живите същества и хората, която се състои в знаменателния факт, че за разлика от всич- ки живи същества, хората притежават собственост, която е най-важна за тях. От тази гледна точка, съвсем не е неочаквано, или изненадващо да изглежда, че ключът за тайните на човешката история е в знанието за частната собственост. Впрочем, тя се оказва и единственото „истинско“ мерило за качествата и особе- ностите, за странностите, или мистериите на човешката природа по принцип. А в този контекст фон Щайн придава на частната собственост исторически веко- 37 Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 года. ..с. ХLⅤⅡ. 49 вечен статут, който не може, или не трябва да бъде елиминиран по никакъв на- чин. Така едва ли не се получава и доста странна формула: за да съществува личността, необходима и дори съдбоносна е частната собственост, понеже без нея човек не може да притежава, нито да утвърждава, или усъвършенства своята индивидуалност и личност, своята автономност и автентичност. В този аспект жүктеу/скачать 2.13 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|