Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох

45 
Лоренц фон Щайн за „моралността“ на визията си за конституционно и социал-
но-ангажираната монархия, те са предварително обречени да придобият статута 
на causa perduta. Защото в тях нравствеността винаги и практически реално се 
оказва в позицията на persona non grata, която няма истинско място и роля в жи-
вота на държавата, или на обществото от подобен тип. В такава одиозна консте-
лация Законът винаги се оказва не само фатално зависим, но и окаян пленник, 
заложник и дори вечен длъжник на Частната собственост, която винаги е 
безгранично, а нерядко и безобразно ненаситна, неутолимо лакома. А това вече 
означава, че всеки субект или опит, насочен против собствеността и базираното 
върху нея господство, е, или трябва да се счита задължително за престъпление. 
Едва ли е нужно да коментираме такава несъмнено аморална постановка, 
в която престъпници винаги са онези, които са лишени от собственост, а - обрат-
ното, - тези, които следва да бъдат защитавани от и чрез закона всячески заради 
притежанието на собствеността, никога не бива да бъдат смятани за престъп-
ници, но и да са оправдани независимо от това какви средства използват за опаз-
ване на собствеността си. И нещо повече даже: фон Щайн е безусловно ясен и 
пределно категоричен, че личностите, които посягат върху чуждата собственост, 
могат понякога да основават или да оправдават подобни свои опасни намерения 
и действия върху обществено популярни идеи, като например тези за свободата 
или равенствата на човешките личности, или за правото на всеки да има достоен 
живот и т.н. Такива мотиви и убеждения, обаче, според фон Щайн, ни най-малко 
не оправдават, нито снемат от подобни лица обвиненията, че те са престъпници, 
щом са посмели да посегнат на чуждата собственост, заради което, естествено, 
те би следвало и да понесат цялата сила, даже и жестокост на законите.
34
В този аспект е повече от очевадно и напълно разбираемо, защо Лоренц 
фон Щайн изпитва и демонстрира непрестанно такава органична омраза, или да-
же ненавист към противниците на Частната собственост, респ. към левите идео-
лози и политици, които я третират не само като опасна и даже гибелна, но и като 
неизбежно обречена на смърт в бъдещето на общочовешката история. А не са 
тайна острите критики на немския аристократ към комунистическата и анархи-
стката идеологии и ангажираните с тях партийно-политически формации. Защото 
тези две идеологии са най-категорични, а и непоколебими в преценките си за 
34
Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 года. ..с. LХⅤⅠ. 

46 
произхода, същността, особеностсите, последиците, ролята, но и значението на 
частната собственост в историята на човечеството, или в живота на индивидите. 
В този контекст е също вярно, че ако ортодоксалният марксизъм не прави ни-
какви ревизии или отстъпления от това свое изконно символ-верую, то в лагера 
на анархистите се появяват и мислители, а и политически дейци, които са доста 
склонни да ревизират, редуцират, или променят традиционното негативно мне-
ние за частната собственост, като даже й предлагат нови възможности за живот, 
комбинирани с други анархистки парадигми. Но видният немски мислител изоб-
що не може да си представи или да допусне, че в историята и живота на хората 
могат да съществуват такива ценности, или неща, които изобщо не предпоста-
вят, или да не изискват при всички случаи, на всяка цена наличието и ролята на 
собствеността. Такива идейни опции след време ще станат доста популярни.
35
Както ясно виждаме и добре разбираме, Лоренц фон Щайн обрисува и 
прокламира ужасяваща историческа картина, в която всичко е органично свърза-
но със и подчинено на Собствеността и на Господството, произтичащо от нея. В 
тази картина никакви човешки права и свободи реално нямат значение извън 
координатната система на Собствеността и Господството, които са, но и трябва 
да бъдат вечни спътници на историята на човечеството и еволюцията на поли-
тиката. Едва ли е нужно да подчертавам, че, според Лоренц фон Щайн, всичко 
се върти около собствеността и господството, и че този порядък следва да оста-
не завинаги исторически непроменен. Каквото и да ни говори/пише по-нататък в 
трудовете си видният мислител, каквито и съблазнителни визии да ни рисува за 
бъдещето и ползата от конституционната социално-ангажирана монархия, тази 
идея е ключова за тяхното разбиране и чрез нея всичко в тях следва да се деши-
фрира. В подобна картина на историята няма каквито и да са обнадеждаващи 
щрихи, или послания, защото всичко трябва да е подчинено на тези два главни 
феномена. (Може дори и да се каже/пише, че собствеността и господството в 
концептуалната рамка на фон Щайн, метафорично изразено, придобиват стату-
са на първородния грях в религиозно-теологическите наративи и тълкувания, с 
тази малка на пръв поглед, а всъщност неимоверно голяма разлика, че първо-
родният грях е натоварен винаги с отрицателна, докато собствеността - с поло-
жителна конотация.) Затова, вместо атрактивна, изкусителна, вдъхновяваща и 
35
Виж подр.: Сэндел, М. Чего нельзя купить за деньги. Моральные ограничения свободного рынка. М., 
Манн, Иванов и Фербер, 2013.  

47 
обнадеждаваща гражданска религия, Л. фон Щайн лансира, препоръчва и нала-
га като безалтернативен модус поданическа социална религия, чието практи-
ческо реализиране доста напомня на пресътворение на райски безметежен жи-
вот в земни (или светски) общества. (А както е известно, никой поданик не е нито 
свободен, нито необременен от съответни отговорнисти и задължения, нито е 
безгрешен - той винаги за нещо и пред някого е виновен, дори е грешник в най-
различни аспекти на проявленията си.) А този неимоверно съблазнителен об-
ществено-исторически рай е възможен, но и постижим единствено чрез радикал-

жүктеу/скачать 2.13 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: