Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох



Pdf көрінісі
бет21/81
Дата08.04.2023
өлшемі2.13 Mb.
#471904
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   81
Мизов, М. Що е консервативен социализъм и има ли той почва у нас. Първо елект. изд. С., 2023

си, ценности и ползи за всички членове на държавата, обществото и нацията. В 
този ракурс историческата мисия на държавата, според фон Щайн, е органично 
свързана с неимоверно трудния и единствено спасителен градеж на такъв обще-
ствен съюз, който чрез своето развитие и легитимно утвърждаване в държавата 
и обществото трябва да предпоставя и обуславя нормално, спокойно, безметеж-
но, безконфликтно и безопасно реализиране на заветната цел - социална хармо-
ния между класите. А постигането на тази крайна цел не изисква, нито гарантира 
радикално преобръщане на социално-класовата пирамида в контекста на влас-
товите роли в държавата и социума, нито предпоставя възможности за търсене 
и налагане на класови възмездия. Тя - точно обратното, - осигурява историчес-
кото присъствие и спокойното развитие на класите, без обаче тези процеси и тен-
денции да са заредени с тъмните енергии на опасни, или даже гибелни класови 
противостояния, напрежения, кървави баталии, който предвещават понякога и 
смърт на държавата. Обаче, практическото осъществяване на бленуваната со-
циална хармония може да се гарантира единствено от оптимален и ефективен 
синхрон на разделените власти на държавата - законодателната, изпълнител-
ната и княжеската, която е най-важна и властово йерархизирана над другите две 
власти в и на държавата. В този контекст фон Щайн донякъде следва идеите на 
Хегел за конституиране, а и взаимодействие на разделените власти в монархи-
ческата държава. В нея единствено монархът има статут на недосегаем субект 
в държавата и обществото, а обезпеченият му разкошен начин на живот предпо-
лага, или изисква неговата пълна отдаденост и ангажираност с проблемите на 
верноподаниците му. Затова политически и морален дълг на владетеля е съзна-


53 
телно и всеотдайно да се грижи за своя народ, да ограничава и даже отстранява 
произволите, несправедливостите и неравенствата, които притежаващите голя-
ма собственост и обвързаната с нея власт слоеве могат да, или реално оказват 
върху препитаващите се с наемен труд индивиди, слоеве, класи. И съвсем не е 
случаен фактът, че значителна част от лоялните към монархията идеи на Лоренц 
фон Щайн биват радушно възприети, а пък и мащабно вкарани в практически 
оборот при някои от важните реформаторски иновации на Ото фон Бисмарк.
Ако внимателно се взрем и по-надълбоко замислим, ще установим, че в 
опцията на фон Щайн присъства един много важен рефрен, който и в нашата 
смутна и преломна обществено-историческа съвременност отново се превръща 
в моден шлагер. Става дума за доста натрапчиво присъстващата, а и всекиднев-
но перфидно, или директно експлоатираната от новите елити на различни видо-
ве партийно-политически фамилии опция, че нормализацията и прогресивното 
развитие на управлението на държавата и обществото са реално постижими 
само ако на „кормилото“ на властта застанат много богати персонажи, или типа-
жи, които са достатъчно задоволени, че да разчитат на корупцията, или на бру-
талните грабежи на държавно и обществено богатство, но пък са и, успоредно с 
това, длъжни най-съзнателно и отговорно да се грижат за своя народ. А подобна 
опция никак не е чужда и на немалко леви - възродени или сътворени в годините 
на злополучния демократичен преход - партийни формации. Не бива да забра-
вяме, че този рефрен години наред се „въртеше като грамофонна плоча“ дори в 
средите на БСП, доколкото беше използван като аргумент от страна на някои от 
нейните представители в новата, а и самозвана политическа класа. В този ракурс 
може да се и отстоява тезата, че опцията на консервативния социализъм вече е 
пребивала, макар в непълен вид и с кристално очертан образ в битийността и 
идеологическата визия на някои - нови леви - партийни елити, които страстно 
пледираха за наложителни изменения в и на социалните представи, нагласи и 
оценки за имуществения статус на хората в новото общество. 
Едва ли е необходимо да отбелязвам, че подобни казуси, а и становища, 
изискващи радикална промяна в отношението към собствеността, днес са без-
спорни символи и въплъщения на отдалечаването и отчуждаването на идейните 
парадигми и на свещените завети, върху фундаментите на които е родена, а и 
осъществявала своя - противоречив и много сложен - исторически път и БСП. 
Нещо повече: те са най-ясно и безспорно доказателство за сбогуването на ре-


54 
дица представители от няколкото поредни елитни вълни в БСП с теорията и 
идеологията на марксизма, по-точно, с неговата иманентна противопоставеност 
към частната собственост и на различни форми и средства за господство и ко-
релацията му със собствеността. 
Лансираната и прокламираната от фон Щайн социална хармония се гра-
ди върху фундамента на известни мащабни промени и трансформации най-вече 
в съзнанието на класите, в тяхната психика и духовно-моралното им „прераж-
дане“ в нещо различно от исторически познатото и свързаното с класовите про-
тивостояния. В практическата й реализация не бива да се стига никога до ис-
торически вече познатите от миналото класови смъртни присъди и публични ек-
зекуции, които да ознаменуват и гарантират „смяната на караула“ във властовите 
институции и кадрови състави на съответната държава, а и на нейното общество.
Дискретната цел на подобна (кардинална) обществено-държавна транс-
формация на фон Щайн се разкрива мащабно в неговия императив държавата 
да се превърне в институционално-властови фактор и механизъм, който трябва 
да бъде солидно отдалечен, противопоставен на класовите интереси и афекти. 
Успоредно с преследването и реализацията на тази заветна цел обаче, държа-
вата не бива да бъда тотално ограничавана, притеснявана и омаломощавана. 
Точно обратно, - тя следва да бъде всячески подкрепяна, одобрявана, подсил-
вана и енергично насърчавана в своите видими и незрими властови действия, 
които обаче са посветени на осъществяването на социалната хармония в нея. 
Ето защо в противовес на визията за слабата държава, или за държавата „нощен 
пазач“, ревностно прокламирана и всячески отстоявана от либерализма, или на 
исторически осъдената на неизбежна смърт от марксизма държава, фон Щайн 
лансира изкусителна визия за силната и дълготрайна държава, в органиката на 
която няма пропасти между минало, настояще и бъдеще, а има последовател-
ност, взаимодействие и жива приемственост, стабилно гарантиращи социалната 
хармония между класите, социалните слоеве и различните елити. А този солиден 


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   81




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет