На Блайт, Дължа благодарност на Емили Бестлър, Джейсън Ка

ще почака до завръщането на госпожа Ветра. Смятам,

че й дължа поне тази малка дискретност.

Кьолер завъртя ключа. ^

Когато вратата се отвори, в коридора със свистене блъв-

на леден въздух. Лангдън озадачено отстъпи назад. Отвъд

прага се намираше чужд свят. Апартаментът пред

него тънеше в гъста бяла мъгла. Тя се завихряше около

мебелите и обгръщаше поме1цението в непрозрачно покривало.

- Какво... - запелтечи Лангдън.

- Фреонова охлаждаща система - отвърна Кьолер. -

Замразих апартамента, за да запазя трупа.

Професорът закопча сакото си. „Наистина съм в страната

на Оз - помисли си той. - И съм си забравил вълшебните

пантофки."

Трупът на пода беше ужасен. Покойният

Леонардо Ветра лежеше по гръб, чисто

гол, със синкавосива кожа. Счупените

кости на врата му стърчаха, главата му беше извита на

сто и осемдесет градуса. Лицето му бе притиснато към

пода и не се виждаше. Физикът лежеше в заледена локва

от собствената си урина. Космите около свитите му

гениталии бяха заскрежени.

Като се мъчеше да преодолее обзелото го гадене, Лан-

гдън плъзна поглед към гърдите на жертвата. Макар че

десетки пъти беше проучвал симетричната рана на факса,

да види изгарянето с очите си бе много по-въздейст-

ваш;о. Изпечената плът беше идеално очертана... символът

бе безупречно оформен.

Лангдън се зачуди дали дълбокият студ, от който се

беше вцепенил, се дължи на климатичната система, или

на пълното му изумление от значението на думата.

Сърцето му туптеше бясно. Той обиколи трупа и прочете

надписа наопаки, за да се убеди за пореден път в

гениалната му симетричност. Сега, когато го виждаше

със собствените си очи, той му се струваше още по-непонятен.

- Господин Лангдън?

Професорът не чуваше нищо. Намираше се в друг

свят... в своя свят, в своята стихия, свят, в който се сливаха

история, митове и факти и заглушаваха сетивата

му. Колелата се въртяха.

- Господин Лангдън? - Кьолер го гледаше въпросително.

- Какво успяхте да научите досега? - без да вдига

очи, съсредоточено попита Лангдън.

- Само онова, което имах време да прочета във вашия

уебсайт. Думата „илюминати" означава „просветени".

Така се казвало някакво древно братство.

Лангдън кимна.

- Преди чували ли сте това име?

- За пръв път го видях жигосано на гърдите на господин

Ветра.

- И сте го потърсили в Мрежата.

- Не се съмнявам, че сте открили стотици сайтове,

където се споменава.

- Хиляди - поправи го Кьолер. - Във вашия обаче се

говореше за Харвард, Оксфорд, имаше уважаван издател,

цитираха се сродни публикации. Като учен, знам,

че информацията струва точно толкова, колкото нейни-

ят източник. Вашите сведения ми се сториха автентични.

Очите на Лангдън продължаваха да са приковани към

трупа.

професорът да хвърли някаква светлина върху сцената

пред тях.

Лангдън вдигна очи и попита:

- Дали не може да поговорим някъде на по-топло?

- Тази стая е най-подходяща. - Кьолер сякаш не забелязваше

студа. - Ще разговаряме тук.

Лангдън се намръщи. Историята на илюминатите в

никакъв случай не беше кратка. „Ще замръзна от студ,

докато я разказвам." Вниманието му. се върна към клеймото

и той отново изпита страх.

Въпреки че разказите за знака на илюминатите бяха

легендарни в съвременната наука за символите, никой

учен не го беше виждал. Древните документи го описва-

ха като амбиграма - надпис, който може да се чете и

обърнат наопаки. Макар че амбиграмите бяха често срещан

символ - свастики, ин и ян, Давидови звезди, обикновени

кръстове — идеята за написване на дума във формата

на амбиграма изглеждаше неосъществима. Съвременните

специалисти по символите години наред се бяха

опитвали напишат думата „илюминати" в идеално симетричен

стил,, но не бяха успели. Днес повечето учени

смятаха, че съществуването на този символ е мит.

- Е, кои са тези илюминати? - попита Кьолер.

„Да - помисли си Лангдън, - кои са наистина?" И

започна разказа си.

- От памтивека съществува дълбока пропаст между

науката и религията. Прямите учени като Коперник...

- Били убивани - прекъсна го физикът.- - Убивани от

Църквата, защото разкривали научни истини. Религията

винаги е преследвала науката.

- Да. Но в началото на шестнайсети век група мъже в

Рим нанесли ответен удар на Църквата. Едни от най-

просветените хора в Италия - физици, математици, астрономи

- започнали тайно да се срещат, за да споделят

загрижеността си за лъжовното църковно учение. Те

се опасявали, че монополът на Църквата върху „истината"

застрашава научната просвета. Затова основали

първия научен център в света и се нарекли „просветените".

- Илюминатите.

- Да - потвърди Лангдън. - Най-образованите умове

в Европа... посветили живота си на диренето на научната

истина.

Кьолер мълчеше.

илюминатите. Учените осигурили безопасността

си единствено чрез спазване на изключителна секретност.

Сред научните кръгове постепенно се разчуло за това и

братството на илюминатите обхванало учени от цяла Европа.

Срещали се в Рим в свръхтайно скривалище, което

наричали Храм на просвещението.

Директорът се закашля и се разшава на количката

си.

- Мнозина илюминати искали да воюват с църковната

член ги разубедил - продължи Лангдън. - Той бил

пацифист, един от най-известните учени в историята.

Професорът беше сигурен, че Кьолер знае името му.

Дори обикновените хора бяха чували за злощастния астроном,

който бил арестуван и едва не го екзекутирали,

задето твърдял, че не Земята, а Слънцето е център на

слънчевата система. Въпреки че заключението му било

безспорно, той бил сурово наказан, защото намеквал, че

Бог не е поставил човечеството в центъра на Своята вселена.

- Казвал се Галилео Галилей.

Кьолер го погледна.

- Галилей ли?

- Да. Галилей бил илюминат. И същевременно набожен

католик. Той се опитвал да смекчи отношението на

Църквата към науката, като твърдял, че науката не отхвърля

съществуването на Бог, а дори го доказва. Галилей

писал, че когато гледа с телескопа си въртящите се

планети, чува Божия глас в музиката на сферите. Според

него науката и религията не били врагове, а съюзници —

два различни езика, разказващи една и съща история,

история за симетрия и хармония... рай и ад, нощ и ден,

зной и студ. Бог и дявол. И науката, и религията се наслаждавали

на божествената симетрия... на безкрайната

борба между светлината и мрака. - Лангдън замълча за

миг и запристъпва от крак на крак, за да се стопли.

Кьолер просто седеше на количката си и го наблюдаваше.

- За съжаление. Църквата не се стремяла към единство

между наука и религия - прибави професорът.

- Не, разбира се - прекъсна го Кьолер. - Това единство

би обезсмислило твърдението на Църквата, че е единственото

средство, с помощта на което човек може да

разбере Бога. Затова Църквата осъдила Галилей като еретик

и го поставила под вечен домашен арест. Добре поз-

навам историята на науката, господин Лангдън. Но това

се е случило преди векове. Какво общо има с Леонардо

Ветра?

„Това е въпросът." Лангдън премина по същество.

смут. Били допуснати грешки и Църквата се добрала до

четирима от членовете на братството, заловила ги и ги

разпитала. Но те не разкрили нищо... дори под изтезания.

- Изтезания ли?

Професорът кимна.

- Били жигосани живи. На гърдите. С кръст.

Кьолер се ококори и неспокойно стрелна с поглед трупа

на Ветра.

- После учените били жестоко убити и труповете им

били хвърлени на римските улици като предупреждение

за онези, които се готвели да се присъединят към илюминатите.

Останалите членове на братството усещали, че

Църквата е по следите им, и избягали от Италия.

Лангдън замълча за миг, за да подчертае думите си, и

се втренчи в мъртвите очи на директора.

- Илюминатите преминали в дълбока нелегалност и

започнали да се обединяват с други групи, бягащи от

католическите чистки - мистици, алхимици, окултис-

ти, мюсюлмани, евреи. През годините те приемали нови

членове. Появили се нови илюминати. По-мрачни илю-

минати. По-силно антихристиянски настроени. Станали

изключително могъщи, имали загадъчни обреди, действали

в пълна тайна, заклели се някой ден отново да се

надигнат и да отмъстят на Католическата църква. Могъществото

им нараснало до такава степен, че Църквата ги

смятала за най-опасната антихристиянска сила на Земята.

Ватиканът обявил братството за шайтан.

- Какво е „шайтан"?

- Това е ислямски образ. Означава „враг"... враг на

Бога. Църквата избрала арабското'име, защото смятала

този език, езика на исляма, за нечист. - Лангдън се поколеба.

- „Шайтан" е от един корен с еврейската дума...

„сатана".

На лицето на Кьолер се изписа тревога.

Гласът на Лангдън прозвуча мрачно.

- Господин Кьолер, не знам как се е появил на гърдите

на жертвата този знак... нито защо.... но това е отдавна

изчезналият символ на най-стария и най-могъщ сата-

нински култ в света.

Тясната уличка пустееше. Хашишинът

крачеше бързо, черните му очи бяха изпълнени

с очакване. Докато се приближаваше

към целта си, в ума му отекваха прощалните

думи на Янус: „Скоро ще започне втората фаза. Почини

си."

мислеше за сън. Сънят бе за слабите. Той беше воин като

предците си, а неговият народ никога не спеше, щом започне

битката. Тази битка определено бе започнала и на

него се беше паднала честта да пролее първата кръв. Сега

имаше два часа да се радва на славата си преди да се

върне на работа.

„Да спя ли? Има много по-добри начини да си почина..."

Жаждата за хедонистични наслади му бе вродена.

Неговите предци бяха задоволявали страстите си с хашиш,

но той предпочиташе друг вид удоволствия. Гордееше

се с тялото си - идеално оформена машина за смърт,

която въпреки произхода си отказваше да замърси с наркотици.

Беше се пристрастил към нещо по-здравословно

от опиатите... и много по-приятно.

Обзет от познатото нетърпение, хашишинът закрачи

още по-бързо. Стигна до невзрачна врата и натисна звънеца.

През хоризонталния процеп го погледнаха две меки

кафяви очи. После вратата се отвори.

- Добре дошъл - поздрави го облечената с вкус жена,

после го въведе в слабо осветена, безупречно обзаведена

чакалня. Носеше се ухание на скъп парфюм. - Позвъне-

те ми, когато изберете. - Жената му подаде албум със

снимки и изчезна.

Хашишинът се усмихна.

Докато седеше на плюшения диван с албума в скута

си, той усети, че плътската му жажда се събужда. Въпреки

че неговият народ нe празнуваше Коледа, хашишйнът

предполагаше, че така се чувства дете, седнало пред

купчина коледни подаръци. Той разтвори албума и разгледа

снимките. От тях го гледаше цял свят от сексуални

фантазии.

Мариса. Италианска богиня. Огнена. Млада София

Лорен.

Канара. Смайващо чернокожо видение. Мускулеста.

Екзотична.

Мъжът два пъти разгледа целия албум и направи избора

си. После натисна бутона на масата. След малко се

появи жената, която го беше посрещнала. Той посочи

снимката. Жената се усмихна.

- Последвайте ме.

След като уреди финансовия въпрос, тя проведе кратък

телефонен разговор, изчака няколко минути и го

поведе по спирално мраморно стълбище. Стигнаха до

разкошен коридор.

- Златната врата в дъното - каза жената. - Имате

скъп вкус.

„Така и трябва - помисли си хашишйнът. - Аз съм

познавач."

Той мина по коридора като пантера, предвкусваща

отдавна закъснял пир. Когато стигна до вратата, се усмихна.

Тя вече бе открехната... и го мамеше вътре. Хашишйнът

я побутна и вратата безшумно се отвори.

Когато видя избраницата си, той разбра, че е преценил

правилно. Тя бе точно както беше поискал... гола,

легнала по гръб, с ръце, завързани за страничните стълбове

на балдахина.

Хашишйнът прекоси стаята и прокара тъмния си показалец

по белия й като слонова кост корем. „Убих -

помисли си той. - И ти си наградата ми."

- Сатанински култ ли? - Кьолер избърса

устните си и се размърда неспокойно.

- Това е символ на сатанински култ,

така ли?

Лангдън закрачи из ледената стая, за да се стопли.

- Илюминатите били сатанински култ. Но не в съвременния

смисъл.

сатанинските култове като маниаци, боготворящи дявола,

докато исторически сатанистите били образовани хора,

които се противопоставяли на Църквата. Шайтан. Слуховете

за сатанински жертвоприношения, черни магии и

ритуали с пентаграми не били нищо друго освен лъжи,

разпространявани от Църквата, за да опетнят нейните

врагове. С времето противниците й, които искали да подражават

на илюминатите, започнали да вярват на лъжите

и да ги възприемат. Така се родил съвременният сата-

низъм.

- Всичко това е древна история - внезапно изсумтя

Лангдън дълбоко си пое дъх.

- Самият символ,е създаден през шестнайсети век от

анонимен художник, член на братството, в чест на любовта

на Галилей към симетрията - нещо като свещен

знак на илюминатите. Братството го запазило в тайна и

според "слуховете щяло да го разкрие едва когато придобие

достатъчно могъщество, за да изпълни крайната си

цел.

На лицето на Кьолер се изписа загрижено изражение.

се връща на сцената?

Лангдън се намръщи.

- Не е възможно. Още не съм ви обяснил един момент

от историята на илюминатите.

- Разказвайте - напрегна се директорът.

Професорът потърка ръце и мислено запрехвърля стотиците

документи за илюминатите, които беше чел.

- Илюминатите били бегълци - каза той. - Когато

напуснали Рим, обиколили цяла Европа в търсене на1

сигурно убежище, където да се прегрупират. Приело ги

друго тайно общество... братство на богати баварски каменоделци,

които се наричали свободни зидари.

- Масоните ли? - сепна се Кьолер.

Лангдън кимна. Не се изненадваше, че Кьолер е чувал

за'тях. В момента братството на масоните наброяваше

над пет милиона члена в целия свят, половината от

които в Съединените щати и над един милион в Европа.

- Масоните определено не са сатанинска секта - скептично

заяви физикът.

- Категорично. Масоните станали жертва на собствената

си благосклонност. След като в началото на осемнайсети

век приютили бягащите учени, те неволно станали

тяхно прикритие. Илюминатите навлезли сред тях

и постепенно заели водещи позиции в ложите. Тайно установили

научното си братство дълбоко в масонството -

нещо като тайно общество в друго тайно общество. После

използвали световните връзки на масонските ложи,

за да разширят влиянието си. .

Лангдън вдиша глътка леден въздух и продължи.

- Основна цел на илюминатите било унищожаването

на католицизма. Братството вярвало, че суеверните догми

на Църквата са най-голям враг на човечеството. Те се

бояли, че ако религията продължава да разпространява

набожните митове като абсолютен факт, научният прогрес

ще спре и човечеството ще бъде обречено на невежество

и безсмислени свещени войни.

- На каквито сме свидетели днес.

Професорът се намръщи. Кьолер имаше право. Свещените

войни все още бяха по първите страници на вестниците.

„Моят Бог е по-велик от твоя." Изглежда, че

винаги имаше тясна връзка между истински набожните

и големия брой жертви.

- Продължавайте - каза директорът.

- Илюминатите станали могъщи в Европа и отправили

поглед към Америка. Мнозина от нейните първи ръководители

били масони - Джордж Вашингтон, Бен

Фраклин - честни, богобоязливи мъже, които не подозирали

за влиянието на илюминатите върху масонството.

Илюминатите помагали за основаването на банки, университети

и промишлени предприятия, за да финансират

осъществяването на крайната си цел. - Професорът

замълча за миг. - Създаването на една обединена световна

държава - нещо като мирски Нов световен ред.

Кьолер не помръдваше.

- Нов световен ред - повтори Лангдън, - основан на

научната просвета. Нарекли тази идея Луциферова доктрина.

Църквата твърдяла, че Луцифер е синоним на дявола,

но според братството неговата същност се разкривала

от буквалното му латинско значение - „носител на

светлина". Пак на латински - „илюминатор".

Директорът въздъхна и гласът му внезапно прозвуча

официално.

- Моля, седнете, господин Лангдън.

Професорът колебливо седна на един от покритите със

скреж столове.

Кьолер приближи инвалидната си количка към него.

- Не съм сигурен, че разбирам всичко, което току-що

ми разказахте, но знам следното. Леонардо Ветра беше

един от най-ценните учени на ЦЕРН. Той ми беше и приятел.

Искам да ми помогнете да открия илюминатите.

Лангдън нямаше представа какво да му отговори.

- Да откриете илюминатите ли? - „Майтапи се, нали?"

- Боя се, че това е абсолютно невъзможно, господине.

Кьолер сбърчи чело.

- Какво искате да кажете? Нима...

- Господин Кьолер. - Лангдън се наведе към домакина

си. Не бе сигурен как да му го обясни. - Още не съм

свършил разказа си. Въпреки че наистина изглежда така,

това клеймо едва ли е било оставено от илюминатите. От

над половин век няма никакви- свидетелства за тяхното

съществуване и повечето учени са единодушни, че братството

от дълги години е изчезнало.

Думите му бяха посрещнатите мълчание. Кьолер втренчено

се взираше в мъглата и лицето му изразяваше смесица

от изумление и гняв.

- Как може да твърдите, че тази група не съществува,

след като името й е прогорено върху гърдите на моя приятел,

по дяволите!

Самият Лангдън цяла сутрин .си беше задавал този

въпрос. Появата на амбиграмата бе поразителна. Специалистите

по символика в света щяха да се смаят. И все

пак ученият в Лангдън съзнаваше, че клеймото не доказва

абсолютно нищо за илюминатите.

- Символите в никакъв случай не потвърждават съществуването

на истинските си създатели - отбеляза той.

- Какво искате да кажете?

- Когато изчезват организации като тази на илюминатите,

техните символи остават... и могат да бъдат възприети

от други групи. Наричаме го „прехвърляне". Често

се среща в символиката. Нацистите възприели свастиката

от индуистите, християните възприели разпятието от

египтяните...

- Когато сутринта въведох думата „илюминати" в компютъра,

получих хиляди съответствия - възрази Кьолер.

- Явно много хора смятат, че тази организация все

още съществува.

- Привърженици на теориите за конспирациите - отвърна

Лангдън. Винаги го бяха дразнили многобройните

фантасмагории, които циркулираха в съвременната популярна

култура. Медиите драпаха за апокалиптични

сензации и разни набедени „специалисти по култовете"

продължаваха да трупат пари с измислени истории, че

илюминатите съществуват и строят своя Нов световен

ред. Неотдавна в „Ню Йорк Таймс" бяха публикували

материал за зловещите масонски връзки на безброй известни

мъже - сър Артър Конан Доил, херцог Кент, Пи-

тър Селърс, Ървинг Бърлин, принц Филип, Луис Армс-

тронг, както и повечето прочути съвременни промишленици

и банкови магнати.

Кьолер гневно посочи трупа на Ветра.

- Като се имат предвид веществените доказателства.

смятам, че привържениците на теориите за конспирациите

имат право.

- Знам как изглежда - колкото може по-дипломатично

рече Лангдън. - И все пак е много по-правдоподобно

друга организация да е възприела знака на илюминатите

и да го използва за своите цели.

- Какви цели? Какво доказва това убийство?

„Основателен въпрос" - помисли си професорът. Не

можеше да си представи, че след четиристотин години

някой е заимствал символа на илюминатите.

- Ясно ми е само, че дори все още да съществуват,

макар да съм убеден, че това не е вярно, илюминатите по

никакъв начин нямаше да се замесят в смъртта на Лео-

нардо Ветра.

- Нима?

- Да. Те може да са вярвали в унищожаването на християнството,

и финансови средства, а не с терористични актове.

Нещо повече, илюминатите имали строг морален кодекс,

който ясно посочвал техните врагове. Отнасяли се с изключително

уважение към хората на науката. За нищо на

света нямаше да убият свой колега учен като Леонардо

Ветра.

Очите на Кьолер се вледениха.

Ветра беше всичко друго, но не и обикновен учен.

Лангдън търпеливо въздъхна.

- Господин Кьолер, убеден съм, че Леонардо Ветра е

бил блестящ в много отношения, но е факт...

Кьолер без предупреждение обърна инвалидната си

количка и напусна стаята, като остави следа от вихреща

се мъгла.

„За Бога" - простена Лангдън и го последва. Физикът

го чакаше в малка ниша в отсрещния край на коридора.

- Това е кабинетът на Леонардо - каза той и посочи

плъзгащата се врата. - Когато го видите, може би ще

разберете. - Кьолер с пъшкане се надигна и вратата се

отвори.

в една друга държава пред редица скъпи

видеомонитори търпеливо седеше млад

служител и гледаше менящите се пред

очите му образи от стотици безжични камери, наблюдаващи

огромния комплекс.

Разкошен коридор.

Частен кабинет.

Обществена кухня.

Докато кадрите се редяха, служителят се мъчеше да

пропъди дрямката си. Наближаваше краят на смяната

му и въпреки това той все още беше нащрек. Службата

бе чест за него. Някой ден щеше да бъде възнаграден.

Докато мислите му блуждаеха, образът на един от

мониторите го сепна. Той инстинктивно подскочи, ръката