Никол данева
жүктеу/скачать 2.72 Mb.
|
| - Саможертва? – попита Мария.
- Познание за хората? – предположи Магдалена. - Нещо повече от саможертва... И нещо повече от обикновеното познаване на отделния човек. Много тънък разчет на постъпките, много дълбоко вникване в съкровените тайни на психиката. Помните ли какво ви разказах за Аполоний от Тиана? Как насочил гнева на тълпата в нужната му посока? Исус е направил следващата крачка в овладяването на това многоглаво чудовище. Знаел е, че има само един начин да се справи – да открие вожда и да я управлява чрез него. Защото тълпата наистина е нетрайна и се разпада от само себе си, но само след като се задоволи с кръвта на жертвата си... И той много успешно постига това в епизода с жената прелюбодейка. Защото какво друго е фразата за първия камък, освен неутрализиране на лидера? Ако няма кой да се изяви като такъв – няма и колективно действие... - Има човек – има проблем... Няма човек – няма проблем... – промърмори Мария. - И все пак, Алекс, мисля, че е трябвало и още нещо, за да завладее Исус така умовете на хората – каза Магдалена. - Да, мили мои момичета, и вие знаете какво е... Всеотдайна, всепоглъщаща, всеобхватна любов. Пълно самоотричане и себеотдаване, подчиняване на цялата ти същност на една цел. На едно ново Учение, сриващо основите... Но най-вече на една огромна, неземна любов... Защото човечността му наистина е божествена, но не заради произхода му, а заради учението, с което идва да възвести, че божественото е вътре във всеки отделен човек. Само че теолозите не търсят човешкото в Христос, а точно обратното - припяват си за божествения му произход, като според тях цялата Библия е боговдъхновена и написана под диктовката на Оня отгоре. - В това може и да има нещо вярно, защото мъдростта й е непреходна, Алекс! - По-скоро тези, които са я писали, са открили Бога вътре в себе си, Маги, нищо че говорят за гласове свише... Но да се върнем пак на пророчествата и тяхното сбъдване. В Стария завет, в който е залегнала донякъде историята на еврейския народ, има толкова много най-различни описания – на ситуации, на отношения между хората, на отношението към Бога, има толкова много жестокости и възмездие, че винаги може да се намери някое съответствие. Например, за костите има и други варианти: да станат на прах, да бъдат разпилени... Но в случая от тълкувателите се избира онова място от Писанията, в което се казва, че няма да бъдат пречупени. А там дори не става въпрос за подобна екзекуция, просто в един от псалмите се заявява, че Господ ще защити праведния и няма да позволи костите му да бъдат строшени, а напротив, ще го избави от всичките му неволи*... И готово! Случва се така, че на Христос не му чупят костите на кръста, както е било прието тогава да се постъпва с разпънатите – и ето ти сбъднато пророчество, което евангелистите бързат да изтъкнат, а библиолозите - да прибавят към общия брой. Като оставим настрани тези, които са доста общи... Забележка под линия: * Пс.33:20 - Например? - Ами, сега се сещам за падането под тежестта на кръста, например. За него също уж било казано в един от псалмите*. Но като направих справка със съответния текст от Стария завет, се оказа, че там се говори за нещо съвсем друго! Изнемощял от пост, преданият Господу праведник бил станал за присмех от това, че коленете му се подгъвали, и всички клатели глави, като го виждали... Естествено, когато е било писано това - около четири века преди Христос, разпъването не е съществувало сред евреите като наказание и както виждате изобщо не се отнася до падането на Исус под тежестта на кръста. А богословските приказки пък, че разпятието, което носел в евангелските текстове по пътя към Голгота, трябвало да се приема като символ на вярата, като вярата на онзи праведник, направо са абсурдни, защото този уред за мъчения става религиозен християнски атрибут чак през шести век!... Изобщо, както ви казах, в Стария завет може да се намери всичко! Ако решим, и за нас ще открием нещичко... Така че само отчасти и с голямо старание някои от тъй наречените пророчества могат да бъдат приети. А има и недоказуеми, като сядането отдясно на Господа, например... Някой да го е видял, че седи там? Трябва да ви кажа, самите библиолози виждат тази възможност, затова са свели неизпълнимите до осем. Забележка под линия: *Пс.108:24 - А, олекна ми! – плесна с ръце Магдалена. - Осем е вече нещо друго. И кои са те? - Мястото и времето му на раждане, както и непорочното зачатие. После предателството, смъртта на кръста, поведението на хората при екзекуцията, пронизването на ребрата и погребението му. - Чакай малко! Едно предателство винаги може да бъде организирано! И разпъването на кръста е било нещо обичайно, знам, че било най-тежкото наказание... - Само ще ви напомня, че това е според римското право, и се прилагало към поданици на империята, които не са имали римско гражданство. А според еврейските закони се е предвиждало убийство с камъни за всеки, който ги престъпва. Който богохулства или е идолопоклонник, например. След пребиването е било възможно нещастникът да бъде допълнително обесен на някое дърво. Това пък означавало, че наказаният е проклет от Бога. Затова евреите възприемали разпъването на кръст като нещо сходно. Това била най-позорната и най-унизителна смърт, защото означавала още и Божие проклятие за грешника. - Но, Алекс, ако бяха го убили по друг начин, пак щеше да се намери някое пророчество... Ти си прав за Стария завет. И аз го поразгърнах, а там - колкото щеш насилствена смърт и какви ли не ужаси! - И още нещо, Маги. Самият Исус никъде не казва как точно ще бъде убит! Никъде! Говори само, че трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, че ще бъде предаден в човешки ръце, за да бъде поруган и убит, и на третия ден да възкръсне*. Забележка под линия: *Лук. 9:22, Марк. 10:34 - Ха! Но това повече от всичко означава, че е имал план! Дори им го е съобщил! Ясно и точно! Какво иначе би могло да означава едно такова изречение?!... Казал им е, че ще се организира предателство и че ще бъде убит – знаел е, че за неговите действия точно това ще го сполети... Дали е очаквал друга смърт? - Не знам, а и никой не може да каже... Би трябвало да предполага, че ще бъде пребит с камъни, защото основните обвинения към него били в богохулство и правене на магии. Съзнавал е това... Той не е подстрекавал народа към въстание, дори напротив, защото не борбата е била целта му. А и Пилат заявява, че не го намира за виновен. И още нещо: в съзнанието на противниците му дотолкова е бил свързан с магьосничество, че даже когато три века по-късно император Константин в най-решаващата битка за империята си наредил да се издигне флагът с лика на Христос и знака хи-ро*, армията на Лициний се втурнала да бяга, викайки, че това е магия... Така че, повтарям, обвиненията в богохулство и магьосничество съвсем естествено щели да доведат и до смъртно наказание, най-вероятно чрез пребиване с камъни. Знаел е, че ще умре... Но аз мисля, че за него все пак е било по-важно не как, а какво ще стане после... Забележка под линия: *Буквите Х и Р, изписани заедно, една върху друга. Кръстът като християнски символ се появява върху флаговете значително по-късно, чак при кръстоносците. - Именно... И погребението му във вече подготвена гробница не е неосъществимо, Алекс! Могло е да бъде предварително договорено! А поведението на хората пък е напълно обяснимо – разбира се, че като има тълпа, голяма част от нея ще възприема това като зрелище и справедливо наказание за богохулство, просто защото такова им е било мисленето... Кое остана? - Пронизването и обстоятелствата на раждането му – обади се Мария. – Аз не съм такъв спец като Маги, но знам, че за копието говори единствено Йоан... - Точно така, Мария – кимна със задоволство Александър. - Но това евангелие е различно в толкова много отношения, че трябва да бъде разглеждано от съвсем друга гледна точка. Не случайно и на Никейския събор много се е спорило за него. Най-накрая решили да го причислят към каноничните, защото само то описвало подробно Тайната вечеря, която в другите била едва спомената. А сега все по-често се чуват и някои предположения, които хвърлят нова светлина върху съдържанието му... - Знам – прекъсна го Магдалена, - говори се, че е написано от Мария Магдалина. Или поне по нейни думи... Наистина е най-страстното и най-поетично евангелие, от него направо струи любов! И обожание!... Дори някаква мистика... Вярно, като се замисля - ако е от нея, тя би могла да представи нещата така, че никой да не се съмнява в Исус и в мисията му... - Да, има нещо странно в това евангелие, не случайно и еретиците са го откроявали пред другите... А що се отнася до пронизването – това е част от онова същото пророчество, в което се говори за праведния и спасяващ цар, който влиза в Йерусалим на ослица, но е предаден за трийсет сребърника. Само че в Писанията накрая Господ отмъщава за това предателство и изтребва две трети от хората по цялата земя, като оставя само вярната му една трета, която провъзгласява за свой народ*... А това, както знаем, не е станало... Забележка под линия: * Пророк Захария - Ха, наистина не е станало! Обаче като се замислиш, точно такъв текст би трябвало да избере някой, който иска да го следват, нали?! Пророчество, което да гарантира победен и щастлив край! Щото нали евреите се смятат за богопомазани... Но какво ще кажеш за раждането му? - За него разказва само Матей, което е и причината да бъде поставен на първо място в Новия завет. Може би знаете, че няма стигнали до нас оригинали на евангелията, а само преписи от преписи... Те се появяват към края на първи век, представляват сбор от събрани истории, които са писани по устни предания, откъдето идват и различните трактовки на една и съща случка. Авторите им не са известни, едва впоследствие се приемат имената на евангелистите, затова и ние ще ги наричаме така, макар да са условни. И тъй, първо е това на Марко, появило се към края на 60-те години. Било е предназначено за гърците, затова най-много набляга върху служението, върху силата и властта. После горе-долу през десетилетие следват тези на Матей, Лука и Йоан. Публиката на Матей е била еврейска, затова и Исус е представен като очаквания цар-месия, сина на Давид от Авраамовото племе, там най-много се набляга и на пророчествата от Стария завет. Лука е най-космополитен, той пише за всички хора, решили да последват Учителя. При него Исус проповядва възвишен морал, но същевременно е и най-човечен, другар на хората... Но в крайна сметка думите, които са приписвани на Исус, са чисто и просто трактовка на авторите, вариация на устните предания... - А Йоан? – прекъсна го Магдалена. - Пак се хвана за него, Маги... Там нещата са най-интересни. Има епизоди, невключени в другите евангелия, има и коренно различна трактовка... И ти си права, че това евангелие, често наричано просто Четвъртото, най-много допринася за представянето на Исус като чудотворец, и Божи Син, и най-вероятно е написано вследствие на реакциите, възникнали от първите три. А те, както споменах вече, са ползвали някакъв общ източник, като с изключение на Марко всеки е добавял към текста и нещо от себе си. Но пък при Марко липсва познатият ни край, Исус не се явява на никого... - Значи няма и доказателство, че е възкръснал, така ли? - При Марко няма. Един ангел във вид на юноша седи при празния гроб и просто съобщава на дошлите жени, че Исус е възкръснал, а те уплашени избягват. Всичко друго в най-ранното евангелие е добавено допълнително, през четвърти век, и това е установен исторически факт. Друг факт е жестокото потушаване на еврейскто въстание. В края на шейсетте години на първи век съпротивата на евреите срещу Рим е окончателно смазана, те са разбити, прогонени и разселени за близо деветнайсет столетия, а Храмът им е разрушен, за тях това е било като идването на края на света. Нима биха могли тези толкова драматични събития да не намерят отражение в благовестията за Христос? Във вярата за неговото възкръсване и повторно идване, за да възцари справедливост? - Не, разбира се. - Ето, виждате ли? Това обяснява и апокалиптичните настроения в първите три евангелия, и засилените месиански очаквания, и наблягането върху Писанията. Ранните християни са вярвали, че той ще се върне още по тяхно време и пророчествата ще се сбъднат... Авторите може и да не са били евреи, но с изключение на Йоан непрекъснато се позовават върху Стария завет. И няма нищо чудно в това, че са го познавали добре, още през трети век преди Христа Петокнижието било преведено от юдейски на гръцки*... Забележка под линия: *Този труд бил известен като Септуагинта заради близо седемдесетте преводача, които го извършили. - Да, и аз забелязах това – потвърди Магдалена. - Йоан споменава само нещичко от Исайя тук-там, и то без да го цитира дословно като другите... - Нали? Сякаш авторът, представящ се за Йоан, не е тъй добре запознат с огромния брой пророчества и старозаветни текстове. Което би било странно, ако е бил евреин, любимият ученик-апостол, следвал го по петите три години... Дори оставаш с впечатление, че не е съпровождал Исус при обиколките му, защото почти не ги споменава. Сякаш е бил близо до него само в определени случаи... А началото е просто удивително! След кратко встъпление там се разказва не за друго, а за сватбата в Кана! После пък идва срещата на Исус със самарянката край кладенеца, която протича де факто без свидетели, там са само двамата. Кой и защо я е разказал на този „Йоан”? - Ха! – плесна с ръце развеселената Магдалена. - Едва ли е била самарянката... - Усещате ли какво изобщо става в това евангелие? – хвърли й усмихнат поглед Александър. - Ако се чете внимателно, се забелязва едно доста пренебрежително отношение от страна на Исус към собствената му майка по време на сватбата, едно отричане на Стария завет, на Мойсей и на пророците, а заедно с това многократно е декларирана борбата с Княза на тоя свят, който всъщност е демиургът, Създателят, старозаветният бог... Вижте и самата конструкция. Първата година от служението на Исус е отбелязана чрез онези два знаменателни епизода, после следват няколко кратки споменавания за чудеса и проповеди в Галилея, колкото да не е без хич... А същността на евангелието е в описанието на края, на свършека на живота му - последното пребиваване на Исус в околностите на Йерусалим, в близката Витания при сестрите Марта и Мария, Тайната вечеря, подробности около ареста, смъртта и възкресението. - Странно наистина... – обади се и Мария. – За една жена сватбата е най-важният ден в живота й. Както и смъртта на съпруга... - Именно! – прекъсна я сестра й, още по-възбудена, като се обръщаше ту към нея, ту към приятеля си. - За да започне така евангелието, със сватба... Да опише почти веднага след това сцената край кладенеца, при това доста пикантна сцена... за която само любимата съпруга може да е научила от мъжа си... Да прескочи почти всичките му ходения сред народа, и да завърши с последните му дни и с една вечеря, за която другите евангелисти не разказват, защото не са присъствали!... Докато любимата съпруга не само може, но и трябва да е била наблизо, това са били последните му мигове... Е, мисля, че е повече от ясно. Този текст не е писан в никакъв случай от мъж, който го е следвал в пътя му! Не е нито един от дванайсетте апостоли! Била е тя, най-посветената, тринайсетият апостол! - Правилно разсъждавате, душици... И на други им е правело впечатление. Не случайно е имало толкова много възражения срещу този текст в Никея! Страстен, със съмнителен произход, няма особена връзка с Писанията, някои дори определят това евангелие като маркионитско, еретично дълбоко в същността си... Докато синоптичните не пораждат такива въпроси. Там всичко, което и в най-малка степен съответства на казаното по-рано в Стария завет, е най-старателно изтъкнато. И дори нарочно добавено впоследствие... Като непорочното зачатие например, или Витлеемската звезда... А че всичко е било с цел да се укрепи вярата сред първите му последователи, дори за сметка на здравия разум, е видно от няколко прости факта, трябва само внимателно да се чете! Така например от самия текст е видно, че Исус се ражда не през зимата, както е било наложено от император Константин заради съчетаването на празника Рождество Христово с езическия празник на Слънцето, а през пролетта... През седма година преди новата ера на три пъти Юпитер и Сатурн са се сближили дотолкова, че са изглеждали като едно огромно ярко светило на нощния небосвод, а една година по-късно към тях се присъединил и Марс. Всичко това ставало на фона на съзвездие Риби. Не е нужно да обяснявам какво влияние е имало това астрономическо събитие върху тогавашното мислене на хората, и по-специално върху евреите, защото това съзвездие бил знакът на Израил... А пък що се отнася до зачатието, има предостатъчно коментари за неправилния превод на староеврейската дума от Писанията, означаваща просто „млада жена”, а не „девица”... Защото в пророчеството наистина било казано, че млада жена ще зачене и роди син, когото ще нарекат Емануил, което ще рече „Бог с нас”, но там най-вече се наблягало върху името му, а не върху начина на зачеване!... И това, че е бил необразован дърводелец, е пълна заблуда, защото старата гръцка дума tekton е била по-скоро термин за строител. Евангелията са били писани на стария гръцки вариант на езика, наричан коине, и тази дума е могла да означава още „майстор”, в смисъл на сведущ, вещ човек... Нещо като свръх-строител. Архи-строител, архи-тект на новата мисъл... Усещате ли разликата? - Огромна... – едновременно откликнаха близначките. - А нулевата година, от която започва християнското летоброене, почива всъщност на грешка в изчисленията, допусната през шести век от един много ревностен, но не толкова запознат с историята монах на име Дионисий... Защо се смееш, Маги? - Ами това негово име... Дали не е бил таен почитател на бога на виното? И да му се била позамаяла главата... - О, едва ли, макар че по произход бил скит, а те наистина са тачили този бог. Но той живеел в Рим, бил строг аскет, твърде добродетелен и смирен, и сам наричал себе си Малкия, подчертавайки своята незначителност като Божи слуга. От усърдие или по незнание, но той не взел под внимание някои исторически факти, пропуснал някоя и друга година, и така дал тласък на това недоразумение с началото на новата ера, определяйки неточно годината на раждането на Исус. Защото прословутото преброяване, заради което семейството му пътувало към Витлеем, е станало много по-рано! През седма-шеста година „преди Христа”, когато в Сирия управлявал споменатият от Лука римски протектор Квириний. Така че Исус е бил около 36-37 годишен, когато започва да проповядва, и около четиридесет годишен, когато издъхва на кръста! При това според еврейските закони никой мъж, който не е женен, не е могъл да стане равви, учител, и да поучава другите, защото никой нямало да го слуша. Особено пък на тази вече достойна възраст! Така че нито семейното му положение, нито възрастта, нито занаятът му отговарят на представата за него, съзнателно наложена от Църквата. И още нещо - за да няма съмнения в божествения му произход и съответно непорочността на майка му, в католицизма и в православието се отрича дори наличието на родни братя и сестри. За тях пише само първият евангелист, Марко, по-нататък те чисто и просто се игнорират, защото всичко около него трябва да е според Писанията и наложения канон! Но ако не ги четем буквално, ще забележим, че дори и пророчеството за раждането във Витлеем на Месията всъщност не се е сбъднало. - Как така?! – възкликнаха в един глас близначките. – Нали там, в яслите... - Да де, в яслите... Една красива приказка, която е съставена с единствената цел да доказва състоятелността на съответното пророчество, но... – вдигна пръст Александър. - Но тук има един интересен момент. Когато била сътворена, все още самата история не е била написана и евангелистът нямало как да знае бъдещите събития, които всъщност леко се разминават с внушенията! Защото според древния текст от Витлеем щял да произлезе онзи, който щял да стане цар в страната на Израел, именно на Израел! – натърти той. - И да спаси народа на Израел, което събитие всички чакали! Точно заради това пророчество при разпятието му били сложили и такъв надпис над главата, „Исус, Юдейският цар”... Но я помислете добре, момичета – сбъднало ли се е това предсказание? - Ха! Не, наистина!... Нито в буквалния... - ...нито в преносния смисъл. Самите евреи не са приели учението му! - Никакъв цар не им е станал, не са го разпознали нито като месия, нито като учител! - Нито ги е освободил, нито спасил... - Точно така – одобрително кимна Александър. - Евреите още си чакат месията... Е, мили момичета, виждате ли сега колко много неточности са се породили само от буквалното четене? - ...и повтаряне на едни и същи неща – каза Магдалена. – И на мен ми направи впечатление колко едностранчиви са коментарите в религиозните сайтове и книги. Тези, които са според каноните на Църквата... В крайна сметка, като се взреш по-внимателно, това са все едни увъртяни, многословни и усукани преразказвания на Новия завет! И тълкувания, от които можеш направо да подскочиш. Като например това, че доброто, ако не било направено от вярващ християнин, носело естеството на първородния грях и затова било всъщност проява на злото... Като вкусната храна, която била примесена с отрова. - Хайде, стига бе! – не повярва Мария. – Това си е чист фундаментализъм! - Сериозно ти говоря, не си измислям! Четох и не вярвах на очите си! - Много е писано по тези въпроси, мили момичета, но по-важно е нещо друго – намеси се Александър. - Хората винаги са имали и продължават да имат нужда да вярват в нещо свръхестествено, в някакво чудо, в избавление сякаш по самата воля Господня... - И колкото едно пророчество е по-трудно осъществимо, толкова по-голяма е вярата, че наистина е станало, нали така? Че самият Божи Син е ходил между хората и е дошъл да ги избави... - Така е – отвърна той. - А колко струва упованието, че Господ Бог ти е пратил своя възлюбен син да ти изкупи греховете? Не е ли твърде блазнещо и развращаващо само по себе си? Чувстваш се богоизбран, предпочетен пред хората от другите вероизповедания, обичан от самия Бог, и векове наред готов да се жертваш за някакви идеали... А ако те не винаги са правилни? Ако са ти внушени от безскрупулни хора, използващи именно тази твоя гореща вяра? И няма значение дали се кълнеш в името на Бог или Аллах, същността е една. - Мисля, че той е предвиждал и тази възможност – обърна се Магдалена към него. - Как ругае фарисеите и всички онези лицемери, които използват храмовете за свои користни цели! Говорил е за тогавашните, но май би казал същото и в наши дни... - Свети Августин го е резюмирал много простичко: обичай Бога и прави каквото ти се иска! Момичетата се засмяха и веднага го затрупаха с въпроси като как вижда той тази любов и какво е допустимо да ти се прииска... Възможността да си купиш толкова много свобода с нещо толкова достъпно не беше за изпускане. ************ Пето явление - ...И тогава, на четиридесетия ден, видях Сатаната да пада от небето като светкавица... Онзи, когото фарисеите, садукеите и книжниците величаят като бог и искат да изпълняват похотите му, а той си е открай човекоубиец, лъжец и баща на лъжата! А те самите са лицемери и слепи водители, като варосани гробници са, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота! Правят се пред хората на праведни, а отвътре са пълни с лицемерие и беззаконие! И искат от хората не милост, а жертви! И храмовете обърнаха на домове за търговия!... Да бих могъл, бих взел един бич, с който да ги прогоня, и мъртвешките им костници да разруша и разпилея! Но ми е даден не бич в ръцете, а слово в сърцето... И понеже аз идвам от светлината и говоря истината, те няма да ми повярват*... жүктеу/скачать 2.72 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|