ЧИТАЛИЩЕ „ВЪЗРАЖДАНЕ - 1928” – село Искрец – Читалище „Възраждане” в село Искрец е създадено през 1928 г. Поддържа богата художествено-творческа и библиотечна дейност.
На територията на община Своге функционират общо 14 читалища.
-
ФОЛКЛОР:
Автентичният местен фолклор е смесица от шопски и северняшки фолклор, поради граничното местоположение на община Своге – между двете големи фолклорни области – Северняшка и Шопска. Тук се играят Дайчово хоро, Ганкино хоро, Еленино хоро, Дунавско хоро, но и Шопска ръченица и се пеят двугласни песни, с характерното шопско „исо” на един тон. Предпочитаните народни инструменти в недалечното минало са били гайдата, гъдулката, кавалът, дудукът и тъпанът, а в по-близки времена и днес – акордеонът и духовите инструменти.
Фолклорът заема достойно място в живота на жителите на общината, пък бил той и от други фолклорни области. Читалищата поддържат фолклорният дух жив и неугасим, доказателство за което са самодейните танцови и певчески колективи към повечето от тях. Танцовият състав „Балканче” към читалище „Градище-1907” в град Своге е лауреат на много награди от фестивали, младежкият танцов състав „Веселие” към читалище „Христо Ботев-1929” в село Церово – също. Женската формация за обработен фолклор към читалището в село Церово показва с изпълненията си сложността и многогласието на българските фолклорни песни. Колективите са от всички възрастови групи, което показва приемствеността и желанието на най-малките и подрастващите да поддържат българския дух чрез фолклора.
-
ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ:
Много от съществувалите преди обичаи чезнат във времето, заради променения начина на живот на хората. Празнично-обредната дейност – традиции, обичаи, празници, обреди, ритуали, церемонии, в по-голямата си част e съхранена чрез читалищата.
Празнуването на „Трифон Зарезан” е традиционно за село Церово. Обичай е децата от групата за автентичен фолклор „Сладкопойна чучулига” към читалище „Христо Ботев”, облечени в народни носии, да обикалят домовете, като пеят за здраве и берекет на всички членове от семейството – на стопанина, на стопанката, на децата, за да е здрава годината, за да е весело в душите и да има обич и разбирателство през цялата година. Стопаните се отблагодаряват с лакомства, орехи, сушени плодове. След това се извършва ритуалното подрязване на лозите на площада на селото и по дворовете на хората. Народното веселие продължава със задължително черпене с вино, около богато наредени трапези.
Лазаруването е един от живите обичаи, който се възпроизвежда в Бовския край. Населението в общината празнува почти всички християнски празници. Пресъздавенето на стария български обичай Лазаруване е традиция в село Гара Бов и село Бов. По стар обичай в деня на Лазаровден да дадат своята благословия тръгват момите, нагиздени с пъстри лазарски премени. По тях греят нанизи от парички, мъниста, а по главите им пъстреят венци от цветя. Щедри стопани, облечени с извадени от старите ракли традиционни носии, посрещат лазарките в домовете си и ги даряват с това, което е родила земята в този край. Къща, в която са влезли лазарки е честита през цялата година. Интересното за този обичай в бовския край е т. нар. “мятане” на кърпа от лазарките на рамото на стопаните при наричането за здраве и берекет. В кърпата домакините връзват желязна пара, за да е здрава годината като желязото и я дават на лазарките. Възпроизвеждането на обичая Лазаруване се организира съвместно от настоятелството на читалище “Светлина” с кметството на село Бов и Гара Бов.
Всяка година на Тодоровден в село Зимевица се провеждат конни състезания – кушии. По стар обичай конете се захранват с хляб и захар, а участниците с хляб и мед. Състезанията обикновено се провеждат на два етапа – надбягвания с коне и надбягвания с магарета. Седем поредни години вече кушиите се провеждат под патронажа на Посланика на Монголия в Република България.
Празници на Искърското дефиле
Градовете и селата, разположени по поречието на река Искър, имат богати културни и спортни традиции и са място за перспективни бизнес инвестиции. Това е и една от предпоставките район „Нови Искър” и общините Своге и Мездра всяка година да организират Празници на Искърското дефиле с разменно гостуване. Тези празници, които се организират в края на май или началото на юни, са своеобразен форум за изява на населението от региона, с творчески постижения в различни сфери на културата, изкуството и спорта.
Празниците на Искърското дефиле са красноречив израз на стремежа за общуване и сътрудничество. Те доказват, че хората от дефилето не само обичат родния си край, но са готови да го съхранят все така хубав и привлекателен за всяко поколение
Официалният празник на град Своге е Петровден. На този ден църквата чества Светите апостоли Петър и Павел, а за Своге това е и храмов празник. Той води началото си от построяването на храма на града „Св.св. Петър и Павел” през 1927 г., когато апостолите стават негови покровители. В източноправославния свят те са наречени още „стълбове на православната вяра". Денят на светите равноапостоли Петър и Павел е един от най-почитаните летни празници в традициите на българския народ. Според народните вярвания Св. Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в роя. На този ден не бива да се върши важна земеделска работа. В черквата се носят петровски хлябове и ябълки-петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи. Две седмици преди празника църквата е определила да се пости. В този период не се ядат блажни ястия. Едва след края на светата литургия в памет на апостолите, когато свещеникът причестява богомолците, се слага край на Петровия пост. Всички свогенци приготвят трапези и посрещат роднини и близки, канени и неканени, за да се повеселят заедно. След това всички излизат на площада, където ги очаква подготвена от Общината програма и народно веселие. На празника обикновено гостуват пътуващи панаири, които предлагат забавления за децата – люлки, батути, влакчета, както и любимия захарен памук. Така преминава съборът на Петровден.
В Своге се празнува още един събор – всяка година, от 40 години насам, Туристическо дружество „Искърски пролом” организира събор на връх Грохотен (1045 м). Той се провежда в средата на месец август и продължава от петък вечер до неделя вечер. Ентусиастите, да изкачат върха и да прекарат две нощи на палатки, са много. За тях има организирана програма от спортни състезания, много музика и фойерверки. И другите селища в община Своге имат своите храмови празници, всяко според своя Светия-покровител. Много популярни са и курбаните, давани в деня на някой християнски светец или на голям народен празник. В община Своге има десетки каменни оброчни кръстове, наречени на различни светци, при които всяка година, на определена дата, се правят тези курбани.
ІІ. СЕЛИЩА И НАСЕЛЕНИЕ:
Община Своге е с население от 21697 души.
Град Своге е с население 8562 души.
В останалите селища живеят общо 13135 души.
Населени места в община Своге:
-
Бакьово
-
Батулия
-
Бов
-
Брезе
-
Брезовдол
-
Буковец
-
Владо Тричков
-
Габровница
-
Гара Бов
-
Гара Лакатник
-
Губислав
-
Добравица
-
Добърчин
-
Дружево
-
Еленов дол
-
Желен
-
Завидовци
-
Заноге
-
Заселе
-
Зимевица
| -
Искрец
-
Лакатник
-
Левище
-
Лесковдол
-
Луково
-
Манастирище
-
Миланово
-
Огоя
-
Оплетня
-
Осеновлаг
-
Реброво
-
Редина
-
Свидня
-
Своге
-
Томпсън
-
Церецел
-
Церово
-
Ябланица
|
Достарыңызбен бөлісу: |