Защо беше написана тази книга

Защо беше написана тази книга

ЕДНА ОТ НАЙ-объркващите сцени в цялата Библия се намира в навечерието на разпъването на Христос. Въпреки че Исус знаеше много добре, че Го очаква неописуема агония и мъчение, Той се обърна към Своите ученици и говори за… радост! “Тези неща ви говорих,” каза Исус, ”за да може да остане Моята радост във вас, и вашата радост да може да стане пълна” (Йоан 15:11, NКJV, курсивът е добавен). Срещайки се с почти невъобразимо страдание, Исус можеше да мисли по-малко от Своите ученици да се наслаждава на радостта от това да се наслаждава на Бог.

Когато Сюзън най-накрая намери куража да получи помощ, тя беше на границата на пълно емоционално срутване. Това не е било първият път. Тя е била настанявана в болница веднъж преди това и е била уплашена, че ако това се случи отново семейството й ще я изостави и ще се отрече от нея. ”Аз загубвам контрол,” каза тя с ясно забележимо треперене от страх, ”и не зная какво да правя.”

Страшното нещо свързано с това да бъдеш пастор и съветник е, че знаех, че Сюзън очакваше аз да зная това, което тя не знаеше. Аз не бях напълно признателен за това показване на доверие! Докато слушах нейната история аз започнах да се чувствам толкова безпомощен колкото беше и тя .

Бащата на Сюзън бил егоистичен тиранин. Неговата така наречена “любов” към дъщеря му била жестоко и постоянно разклащана пред нея като пословичната примамка на пръчка. Обещанията му звучели възбуждащи интереса за Сюзън, но в края на краищата звънтели на кухо: ”Ако изглеждаш приятно, ще те обичам. Ако имаш добри оценки, ще те обичам. Ако си успешна и надеждна и не ме караш да се чувствам неудобно пред другите, ще те обичам.”

Чувал съм подобни истории преди това. Но това не прави нейните думи по-малко мъчни за издържане.

“Аз никога не бях достатъчно привлекателна, достатъчно стройна, достатъчно интелигентна,” каза тя. Сюзън никога не е получавала и частичка от това възнаграждение. Всичко, което тя можеше да си спомни беше горчивия вкус от пренебрежението и отхвърлянето на баща й.

Сюзън и аз прекарахме значително време справяйки се с разрушителните последствия от липсата й на преживяване на бащинска любов. Но не направихме голям напредък. Нищо нямаше въздействието, за което и двамата се надявахме докато не зададох въпроса: ”Какво чувства Бог когато те гледа?”

“Съжаление,” отвърна сопнато тя, без някога да е спирала да помисли за това.

“Защо?” попитах аз.

“Защото аз съм за съжаление. Аз съм покъртителна.”

За следващия час аз разяснявах на Сюзън колко много я обича Бог. Аз полагах усилия да намирам точните думи за да я убедя, че това е истина. Това беше трудна работа. Изпробвах образи, метафори, живи словесни картини. Всичко това не успя. Идеята за един любящ Баща, който й се наслаждава беше непонятна за Сюзън. Изглеждаше, че не е схванала нищо.

Тогава я помолих да прочете Софония 3:17, ”Господ, твоят Бог, е сред тебе, силният, който ще те спаси. Ще се развесели за тебе с радост, ще се успокои в любовта Си, ще се весели за тебе с песни ” (курсивът е добавен).

“Това е отношението на Бог към теб, Сюзън! Той гледа на теб, Той мисли за теб, и Той пее радостно за теб!”

Тя беше шокирана. ”Бог пее? Бог пее? За мен?”

След няколко мига на шокираща тишина започнаха да се надигат сълзи в очите й и да текат по бузите й. ”Сам, сигурен ли си?”

“Да, сигурен съм.”

“Но аз съм толкова патетична,” протестираше тя. ”Наистина съм. Аз съм с 30 паунда наднормено тегло, и бих умряла, ако някой види вътрешността на моя дом точно сега. Той е почти толкова разхвърлен колкото съм и аз! Съпругът ми ми е разярен отново. Не мога да върша нищо както трябва. И ти казваш, че Бог пее за мен с радост? Съмнявам се! По-вероятно е да крещи от възмущение. Моя татко имаше навик да прави това.”

Отново я помолих да прочете пасажа: ”Господ, твоят Бог, е сред тебе, силният, който ще те спаси. Ще се развесели за тебе с радост, ще се успокои в любовта Си, ще се весели за тебе с песни.”

Сълзите се върнаха. ”Само ако можех да повярвам, че е истина. Мисля, че тогава бих се изправила пред почти всичко. Само ако това беше истина.”

Реакцията на Сюзън към Софония 3:17 беше драматична, но не и необичайна. Виждал съм я отново и отново. Това ме е довело до просто, но потресаващо заключение: Единственото нещо, което прави живота поносим е да се наслаждаваш на радостта, която идва от това, че Бог изпитва удоволствие от теб.

Това не е начин да омаловажим нашата отговорност да обичаме Бога.. Най-голямата заповед в закона е да обичаме Господа с цялото си сърце и с цялата си душа и с целият си ум (Матей 22:37). Да не обичаме Бога следователно е най-лошият от всички човешки грехове. Това, което имам предвид, обаче, е Неговата любов към нас, Неговото дълбоко, емоционално, любящо раздвижване към хората, които е създал по Своя образ. Така че нека да не разместваме реда, който Библията поставя: ”В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни “ (1 Йоан 4:10, курсивът е добавен). Нашата любов към Бога е отражение на Неговата любов към нас. Той ни възлюби първи! Трябва да внимаваме да не обръщаме реда.

Аз съм християнин от 38 години Бил съм пастор за 24 години. Не се мисля за толкова стар или особено опитен, но съм видял повече отколкото искам за да запомня човешката болка и трудности. Съветвал съм бунтовни тийнейджъри и самотни по-стари граждани. Прекарвал съм часове с огорчени съпруги и с бездейни съпрузи. Ревал съм с жертви на сексуална злоупотреба и съм се радвал с тези, които са освободени от робство. Техните проблеми може да са различни. Някои са мъже; други са жени. Някои са възрастни, други млади. Но единственото нещо, което всички обикновено споделят е най-дълбоко усещаната нужда на човешката душа: Да знаят и да чувстват, че Бог ги обича и им се наслаждава.

Единственото нещо, което ни дава надежда, което побеждава отчаянието, и носи сила за мъчещите се е, че няма значение колко е лош проблема, Бог ни обича. Болката става поносима и утрешния ден повече не те плаши когато твоята душа е докосната с реалността на Божията наслада в теб. Това е причината, поради която написах тази книга.