Открий радостта от това да се

Мощта на Татко

НО КАКВО АКО този Бог не може да направи нищо за моите проблеми? Колко е добро Неговото присъствие, ако Той не е достатъчно силен да ми помогне да срещне моите борби?

Това е добър въпрос. Ето го отговора: Богът, който е с теб е също Бог на неограничена сила. Той е мощен воин, силен и победоносен герой, който се сражава в твоя полза.

Знам, че това звучи странно, но помисли за него въпреки това. Бог е воин! Той е облечен за битка, въоръжен и приготвен. Той е твоя шампион, твоя защитник.

Исая увещава Божиите хора да пеят песни на радостно хваление, защото “Господ ще излезе като силен мъж, ще възбуди ревнивостта Си като ратник, ще извика, да ще изреве, ще надделее над враговете Си” (Исая 42:13).

Страстта на Татко

БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ МЕ УТЕШАВА. Неговата сила ми дава увереност. Но Неговата страст ме съкрушава. Това може да те прави да се чувстваш неудобно да ме чуваш да казвам, че Бог e страстен към Своите хора, но просто няма никакъв начин да се избегне силата на тaзи тема. Бог ликува, наслаждава се, радва се, и пее изразявайки Своята любов.

Някои теолози твърдят, че Бог e “равнодушен,” че Той няма изблик на чувства. Аз съм чувствителен към тяхната загриженост. Те искат да наблегнат, че Бог не е слаб или непостоянен или обект на променливи чувства, които са предизвиквани от другите. Трябва да се съглася с тях в този смисъл. Но това просто не изхвърля текстове като следващите “фигури на речта” или ”антропопатизми.”
“Ефрем драг син ли Ми е? Мило дете ли Ми е? Защото откакто

говорих против него, все си спомням за него; затова се вълнува

сърцето ми за него, и Аз наистина ще му покажа милост, - казва

Господ.

Ми се обърна в Мене; милосърдието Ми се разпали. Няма да из-

пълня намерението на пламенния Си гняв, няма пак да изтребя

Ефрем.

Шерууд Уирт отива твърде далеч като предлага, че от радост Бог е направил вселената! Колкото до мен аз мисля, че той е близо до нещо. Когато четем Битие 1:1 и попитаме защо, библейският отговор е: ”За да може да изяви Своята слава.” Но защо Бог иска да изяви Своята слава? Отговорът трябва да бъде защото това Му доставя удоволствие. Това е друг начин да кажем, че това прави Бог щастлив.

Теолозите рядко говорят за радостта като божествен атрибут. Те вероятно чувстват, че тя е недостойна за Божието величие (или за тяхното). Но Уирт твърди, че “Божията природа изразява себе си най-характерно и отличително чрез радост.” Така че това е било “за собственото Му удоволствие и радост,” че “в началото Бог създаде небесата и земята.” Бог се наслаждаваше на делата на Своите ръце и така изговори, че то е, ”Добро!” Това, което Той прави Му доставя удоволствие.

Ако мисълта за Божието преживяване на “удоволствие” e разтърсване за твоята религиозна чувствителност, размисли за това, което Исус каза в притчата за талантите: ”Ела и сподели радостта на господаря си [на Бога]” (Матей 25:21, 23). Бог е щастлив Бог. Славата на небето е предадена изцяло на нас в самата радост, която приижда от сърцето на Татко. Не е ли това, заради което дойде Исус? Неговото желание е Неговата радост да стане наша (Йоан 15:11).

Някой може само да се чуди на дълбочините на божествена наслада в душата на Божия Син. Исус възнамерява същата тази радост да изпълни и да прелива от сърцата на Неговите хора (Йоан 17:13). Ние трябва да преживяваме не просто радост в Бог или дори радостта, която Бог дава, но самата радост, на която Самият Бог се радва. Божията радост става наша радост и по този начин Бог получава радост!

Всичко това е само друг начин да се каже, че Бог е възторжено щастлив в Своята любов към Своите малки. Ако все още се спъваш при такова говорене, върни се с мен на моята парафраза на Софония 3:17 и виж внимателно трите изявления в последната част на стиха.

Най-напред, Бог “ликува за теб в тържествена наслада и с голямо удоволствие.” Това, което е забележително е, че същия език използван в ст.14 за да опише нашата радост за Бог тук е използван за да опише Божията радост за нас.

Ние сме призовани да пеем. Бог също се радва с пеене! Ние трябва да преживяваме радост. Бог също ни се наслаждава с радост. Нагоре-надолу, както е било, Бог и Неговите хора се редуват да се радват един на друг!

Всеки от нас знае какво е да бъдеш възбуден за Бог. Ние четем в Исая 61:10, ”Ще се развеселя премного в Господа, душата ми ще се зарадва в моя Бог” (Исая 61:10). Но Бог има точно същата възбуда за теб, защото Самият Той казва, ”Аз ще се радвам на Ерусалим и ще се веселя за Моя народ” (Исая 65:19).

Бог ликува за теб в “празнична наслада” или с “голямо удоволствие.” Как иначе мога да кажа това? Когато Бог мисли за теб, Неговото дете, Неговото сърце експлодира в радостно празненство. Има божествено веселие и тържествуване отвъд думите когато всемогъщия Бог размишлява за Своите Си.

Ако мислиш, че аз просто съм надул това, погледни как термините в Софония 3:17 са използвани другаде; попитай себе си дали “радостно празнуване” и “веселие” и “тържествуване” са твърде силни термини.
А като си идваха при завръщането на Давид от поражението на

Филистимците, жените излизаха от всички израилеви градове с

песни и хора, за да посрещнат цар Саул с тимпани, с радост и с

кимвали.

свирки и се веселеше с бурно веселие, така че земята се цепеше

от виковете им.

3 Царе 1:40

Ако се безпокоиш за това, което изглежда да бъде непочтителна свадливост от страна на Бог, погледни внимателно това, което следва в текста. ”Той се успокоява когато отразява Своята дълбока обич към теб.”

Тук виждаме любов, която е толкова дълбоко чувствана, толкова проницателна, толкова съвършена, че думите са недостатъчни, и дори, излишни. Да я поставим без заобикалки, Бог е безмълвен! Всемъдрият Бог, ”никога не загубващият дума Бог,” Богът със съвършена проницателност във всяка ситуация, Богът, който винаги говори коректно и с божествена прецизност, тук е придвижен до пълно мълчание! Такова е въздействието на Неговата любов към теб.

Мълчанието често е плодът на задоволеност. Когато сме нещастни и незадоволени, ние се караме. Ние ревем и мърморим. Но когато всичко е добре, когато живота е това, което ние вярваме, че се предполага да бъде, ние почиваме в тихо мълчание. Щастието може да се изрази не само в силна веселба, но също и в тих покой. Бог е толкова изцяло потънал в теб, че чувства, че няма нужда да казва нищо!

След шумното, но духовно, празненство, това е сякаш Бог казва, ”Обичам те толкова много, че не мога да намеря думи да го изразя . Ти толкова съвършено задоволяваш всяко Мое желание и изпълняваш всяко Мое изискване, че Аз копнея просто та те прегърна с ръцете Си и тихо да Си почивам в твоето присъствие.”

Един ден говорих по телефона с една моя близка приятелка, която беше видимо възбудена за нещо, което беше открила в Божието Слово. Това изглежда беше отворило за нея изцяло нова перспектива на духовно прозрение.

Аз загубих представа за времето, но тя явно е говорила, без прекъсване, съвсем малко. Аз бях безмълвен. В същност тя мислеше, че аз се бях откачил! ”Сам, тук ли си още?” попита тя .

“Да. тук съм,” отговорих аз. ”Аз просто седя тук и ти се наслаждавам.”

Аз не премислих това, което току-що казах. Барбара, обаче, беше смаяна. Тя никога не беше мислила за идеята някой да й “се наслаждава” като личност. Това че някой може в същност действително да й се наслаждава беше ново и дори мъничко разстройващо. Тя никога не е възприемала себе си да може да породи такъв отклик в друг човек.

Има времена когато мислиш, че Бог се е “откачил” от теб. Той никъде не може да бъде открит. Вероятно ти предполагаш, че Той е отегчен от това, което си и от това, което правиш и се е преместил при по-интригуващи хора в Неговото царство. Не! Неговото мълчание не е отражение на незаинтересованост, но на наслада. Бог е искрено пленен в Своята обич към теб, и думите само ще ограбят преживяването.

Божият страстен копнеж за теб може да бъде както шумен и тих, така и празнуващ и спокоен. В един момент е парти, в следващия тишина и спокойствие.

Каква образност! Каква красота! Развълнуван съм от видението за един съпруг и една съпруга женени от пет години, седящи тихо вечерта, просто говорейки, единствения звук, който се чува идва от пращенето на дървата в камината. Те са тихи, не поради някаква емоционална бариери между тях, но понеже се познават един друг толкова добре и им е толкова удобно в присъствието на другия, че думите биха разрушили спокойствието и нежността на момента .

Развълнуван съм да мисля за майка, която нежно прегръща своето малко дете, люлеейки го внимателно, нежно милваща челото му, от време на време нежно целуваща бузата му, без дори и една сричка да нарушава интимността на нейната любов към това дете.

Такава е Божията любов към теб!

Палмър Робертсън е прав. ”Да се разглежда всемогъщия Бог спускайки се в размишление за любовта отвъд едно жалко човешко същество погълнато в човешкия ум.”