Грижа ли Го е наистина Бог?

Грижа ли Го е наистина Бог?

МНОЗИНА ЩЕ ПРОТЕСТИРАТ: ”Но Бог не е възможно да ме обича. Аз съм толкова малък, толкова незначителен. Защо Му е на Твореца на тази необятна вселена да мисли за мен? Аз съм нищо. Никога не съм направил нещо значително. Аз нямам талант. Никой няма да забележи когато умра. Не покровителствай с набожни изказвания за Божията любов – чувал съм всичко това преди.”

Ако никога не си си мислил по този начин, прескочи тази част. Искам да кажа накратко на тези, които разклащат главите си докато четат предния абзац. Вие знаете кои сте. Вие сте тези, които ходите незабелязани на църква. Никой не си дава труда да ви поздрави или да ви каже здрасти, освен формално. Вие не вярвате, че те го имат в предвид. Никой не ви раздрусва ръката, много по-малко пък ви прегръща. Вие рядко питате за обяд освен ако не сте част от група, която е била поканена. Никой не ви пита за мнението ви. Никой не сяда до вас освен ако това не е единственото свободно място.

Това е само естествено (дори спокойно мога да кажа греховно) да заключа, че ако хората се държат с мен по този начин, Бог вероятно прави същото. Ако това е всичко, което означавам за тях, съмнително е да означавам повече и за Бог.

Когато споменах на един приятел за темата на тази книга той се опита твърдо, но безуспешно, да прикрие своето разочарование. Аз го попитах за огорчението изписано на лицето му и го насърчих да бъде честен с мен. Той каза, че си има своите съмнения без значение дали една книга за любовта на Бог е наистина нужна. ”Всички знаят, че Бог ги обича. Защо не пишеш за пророчество или за нещо, което ще се продава по-добре?”

Той беше прав за едно нещо: Една книга за пророчество вероятно би се продавала по-добре! Той не можеше да греши повече за това как хората чувстват, че Бог се отнася с тях. Не дълго след нашия разговор аз вечерях с един друг близък приятел, Др. Джак Диър. Бивайки с учен като него, аз бях изненадан от простотата на нещо, което той каза. ”Мнозина в църквата днес,” каза той, ”са убедени, че Бог е разгневен на хората Си. Те нямат никаква идея колко е луд Той по тях!”

Трябва да призная, че звучи странно да се говори за Бог, че е луд по Своите хора. Но Той е! Умът Му е пълен с мисли за теб тъй като Той обмисля нови и вълнуващи начини да те обсипе с Неговата благодат. Когато се оттеглиш да спиш, Той мисли за теб. Когато се събудиш, Той все още е там мислейки за теб (Псалм 139:18).

Ако все още се бориш с това, чуй какво казва Исус. Мисля, че ще бъдеш по-малко склонен да спориш с Него за това отколкото с мен. Ти си този когото Той имаше в ума Си когато каза:

няма да падне на земята без волята на Баща ви. А на вас и космите на

главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от

врабчетата.

-Матей 10:29-31
Когато Джони Ериксън Тада била малко момиче, много преди злополуката да я остави парализирана, родителите й имали обичай да я водят в зоопарка Балтимор. Поради причини, които тя не разбирала напълно, нейния любим експонат бил птичарникът. Не били маймуните или лъвовете или мечките, но птиците, които грабвали вниманието й. Тя била очарована от “ярко оцветените папагали, смешно изглеждащите южно американски птици, грамадните, силни орли и всички птици от семейството на совите.” Но тогава, пърхайки около клетките, тя забелязала дузини двойки врабчета, търсещи дом за себе си навсякъде където могат.

Тези врабчета не били достатъчно важни за да им се даде специална клетка. Никой не идвал в зоопарка за да види врабчета. Те нямали забележителни белези или примамливи за окото цветове. Както Джони казва, ”Те не били окичени с обяснителна табелка. Снимките им не се виждат в зоологическия пътеводител. Обикновено те дори не са забелязвани.”

Врабчетата не са били по-ценни в дните на Исус отколкото в дните на Джони. В същност врабчетата понякога са били използвани като храна за бедните. Те били продавани две за едно пени, приблизително 1/16-та от средната дневна надница.

Кой може да го е грижа за врабчетата днес? От какво значение са те за някого? Все пак Исус каза, че нито едно, нито дори едно, не пада на земята без волята на Бог. Нито едно врабче не пада на земята незабелязано от своя Създател. Бог се грижи за Своите врабчета. Той ги е направил. Той ги е надарил със силата да летят. Той ги снабдява с червеи и буболечки да ядат. Има милиони и милиони врабчета в света, и Бог познава всяко по име.

Намирам за интересно, че Исус избра врабчето за да посочи колко важни сме ти и аз за Него. Както Джони казва, ”Той можеше да използва орли. Или ястреби, или соколи, или бели щъркели. Все пак от 9-те хиляди птици в света, Господ избра едни от най-незначителните, най-незабележими птици летящи наоколо. Мърлявото малко врабче.

Защо? Защото ако Бог е толкова лично заинтересуван за създание толкова не впечатляващо и незначително колкото е врабчето, колко повече трябва да се грижи за единствените създания, които създаде по собствения Си образ и изкупи със скъпоценната кръв на собствения Си Син! Ако Бог отделя време да наблюдава живота и смъртта на една мъничка птичка, колко повече действително трябва да наблюдава теб!

Исус постави това дори по-нагледно когато каза, ”А на вас и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчетата” (30-31ст.). Има повече от 140,000 косми на една глава! Вие можете да имате малко повече – аз случайно имам доста по-малко! Но Бог е силно съзнаващ за всички тях. Така че, ако докато преминавате през тази книга, откриете себе си питащи се дали Бог въобще знае кои сте, много по-малко да ви се наслаждава, спомнете си врабчетата .

Ние се нуждаем да знаем, че Бог ни обича. Едно нещо е да знаеш, че Той обича другите. Аз съм добър да казвам това на другите. Аз мога да приема факта, че Бог е любов и че Той се наслаждава да излива Своята любов върху нас. Но моето сърце копнее да усеща благата и успокоителна топлина на Неговата любов към мен с всички мои дефекти и провали, с всички тайни грехове, за които никой друг не знае освен Бог, без първо да се променя и да стана различен…или по-добър. Аз се нуждая да зная, че Бог ме обича точно какъвто съм сега…днес!

Аз се нуждая да се придвижа отвъд това да се надявам, че Той ме обича. Надяването няма да го направи. Искането няма да го направи. Изучаването на това няма да го направи. Аз се нуждая да зная, да бъда толкова непреодолимо убеден, че нищо да не може да издърпа тази истина от моята душа. Моята съпруга, Ан, казва, че ме обича. Нейните действия потвърждават това. Тя е стояла до мен за повече от 25 години. Все пак няма сигурна гаранция, че тя ще бъде на моя страна утре. Но Бог ще бъде. Неговата любов е сигурна, постоянна, подписана, подпечатана, и освобождаваща. ”Никак няма да те оставя,” казва Той; ”никак няма да те забравя “ (Евреи 13:5).