35
летие след нея ще последват и разрушителните
вълни на идеологическата и
философската кризи, които ще поставят съвършено нови проблеми и дилеми, в
т.ч. в социалната сфера, или относно статута и мисията на социалната държава,
но и които нямат какъвто да е прототип, или аналог по времето на Л. фон Щайн,
нито дори ще бъдат бегло, косвено, опосредствено засегнати в съчиненията му.
Нещо повече, въпреки че страстно апелира за осигуряване на
абсолютно
равенство на всички поданици на държавата, Л. фон Щайн въобще не може да
си представи държава и общество, в които съществува
истинско, реално, а не
само
формално, или фасадно равенство. За него, държава и общество, които са
лишени от класови йерархии, са абсолютно невъзможни и неприемливи. Именно
затова е толкова непримирим и последователен критик на анархо-комунистите,
страстно бленуващи за „хоризонтално общество“ без държава, или на социал-
либералите, които гледат пренебрежително към традициите, амортизираните со-
циални структури, авторитета и подчинението на властовите рангове в държава-
та. За него,
всеобщото истинско равенство е съблазнителна, а и практически
неосъществима
илюзия, или даже неимоверно изкусително, а, заедно с това, и
опасна
утопия, която изобщо няма място, нито трябва да играе първостепенна
роля в политиката, или, по-точно, в управлението на държавата. Точно обратна-
та визия, обаче, по-късно ще лансира, а и твърдо ще отстоява Пиер Розанвалон,
който е убеден, че всеобщото равенство е напълно постижимо, а и че истинската
социална държава е практически невъзможна без
общество на равни хора
25
.
Фанатично вярвящ, че социално-ангажираният и конституционен монарх е
единствено способен на всякакви чудеса в държавното управление и социалната
област, фон Щайн изобщо не може да допусне, че даже много по-развити и по-
силни (от неговата бленувана социална монархия) държави само след няколко
десетилетия ще се окажат в изключителни затруднения и няма да успеят да се
справят с тежките предизвикателствата на новите времена и реалности; затова
те ще загубят и своята публична легитимност, както и че решаването на тежкия
„социалния въпрос“ в новите исторически условия ще изисква и съвършено нов
тип демократическа легитимност в държавата, обществото и политиката
26
.
Таки-
ва опции, обаче, ще са в противоречие с неговите постулати или визионерства.
25
Виж:
Розанваллон, П. Общество равных. М., Московская
школа гражданского просвещения, 2014.
26
Виж подр.:
Розанваллон, П. Демократическая легитимность: беспристрастность, рефлексивность, бли-
зость. М., Московская школа гражданского просвещения, 2015.
36
Обратно на идеологическите визионерства, прокламиращи спасението на
Човека (като род, вид и индивид) посредством целенасочено създаване, истори-
ческо и всекидневно-публично утвърждаване и
развитието на специален тип
Гражданско общество, която трябва да продуцира и гарантира фатално необхо-
димата и полезната социална хармония в обществото и между хората, фон Щайн
поставя в авангардна позиция, но и с кардинална роля
Държавата, която следва
да носи цялата отговорност за ставащото в Обществото, или с Нацията. А това
реално е известна, при това и доста мащабна ревизия на Просвещенските иде-
али, които преимуществено залагат на ролята и значението на Гражданите, а не
толкова или единствено на Верноподаниците на монарха. И такова визионерство
доста прилича на особен тип
обществена религия, която, обаче, трябва да се
изповядва, а и спазва не от граждани, но от
поданици, които (фактически, истори-
чески и персонално-екзистенциално) притежават редица от бонусите на гражда-
ните в една реално демократична и просперираща държава.
Достарыңызбен бөлісу: