Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
| социалното е на висока почит, даже със статут на безалтернативен ригоризъм.
Кардиналният обрат във властовите корелации и взаимодействия между държавата и обществото, упорито прокламиран от Л. фон Щайн, се допълва от друга опция, която също е органично и тотално противопоставена на стандарт- ните либерални визии, според които законодателната власт трябва да изразява обществените ценности и интереси, но и решенията й да бъдат задължителни за изпълнителните власти. Ето защо в политическата визия на немския аристократ се предлага алтернативна формула. Според нея, решенията на законодателната власт могат/трябва да станат легитимни, единствено ако съответстват на, изра- зявят волята на държавността, т.е. на изпълнителната власт (в конкретния слу- чай - на конституционния монарх). В тази специфична властова оптика е ясно, но и понятно, че единоначалието е с приоритетен статут и публичен авторитет пред тези на законодателните власти, които, обаче, трябва да са рекрутирани по де- мократични начини и процедури. Но хегемонията на владетеля не бива да има нищо общо с авторитаризма в управлението на държавата и обществото. Тя следва да бъде солидна, но, заедно с това, и трайна гаранция за опазването и възпроизводството на обществено-значимите интереси, ценности и норми. В прерогативите и задълженията на държавната власт, по-точно на изпъл- нителните й ведомства и дейности, се включват ангажиментите й, касаещи външ- ното и вътрешното управление. Към последното спадат не само отговорнос- тите и задълженията на държавата към стопанския живот, а също и тези, отна- сящи се до контрола и управлението на социалните обединения, сред които по- падат и политическите партии, организации с някаква цел на дейност, семейст- вото, като особено значима за държавата структура, както и управлението на 41 личния начин на живот на човека, поданик на тази държава. 28 Това реално е визия, която е съвършенно обратна на либералните визии, според които личният начин на живот на индивида трябма да бъде обявен за неприкосновен, а и за- коново легитимиран и солидно защитен. Но в идейната опция на Л. фон Щайн естеството и особеностите на персоналната екзистенция обаче съвсем не са ли- чен проблем, а - напротив, - те задължително са, или трябва да бъдан смятани за държавен и много значим обществен въпрос, които, на всичко отгоре, винаги притежава и съответни важни национални измерения и значения. По тази много съществена причина както духовното, така и физическото развитие на отдел- ното лице задължително се оказват приоритетна цел и важна ценност за държа- вата. Иначе казано/писано, в историчността и всекидневието на индивида липсва такава жизнена сфера, както и възрастов етап, в които надзорът на държавата да бъде непотребен, безсмислен или лишен от (обществена и персонална) цен- . ност. На това важно основание в жизнения свят на индивидите отсъстват такива ( социални, възрастови, полово-сексуални, материални, духовни, религиозни и пр.) отношения, а и зависимости, които могат/трябва да бъдат поставени извън контрола и регулацията на държавните власти. Защото всичко в личния живот на индивида засяга и този на държавата, обществото и нацията, поради което е наложително да бъде перманентно наблюдаван, контролиран, но и управляван. Подобна идейна опция на Л. фон Щайн е, меко казано, странна, особено като се вземе предвид и фактът, че в неговото време, но и общество идеите на Джереми Бентъм за паноптизма съвсем не са абсолютно непознати, нито са публично непризнати, или нецитирани от доста мастити научни изследователи. Вярно е, че през втората половина на ХХ век Мишел Фуко ще вдъхне коренно нов живот, а и смисъл на паноптизма 29 , обаче в началото на същия този сложен век е непростимо, или необяснимо как теоретик от ранга на Л. фон Щайн е способен да го подминава, омаловажава или елиминира, особено що се касае до крайно опасните ефекти на паноптизма в живота на държавата и обществото. Странно е, че при такава впечатляваща откровеност на Л. фон Щайн за телеологията и мащабите на държавното управление никой изследовател на не- говото творчество и дело не го е заподозрял в тоталитаристки уклони. А нали 28 Виж подр.: Штайн, Л. фон Учение об управлении и право управления с сравнением литературы и зако- нодательств Франции, Англии и Германии. – СПб.: А. С. Гиероглифов, 1874. 29 Виж подр.: Фуко, М. Надзор и наказание. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 1998. |