Книга на царете, където е и летописът на българската държавност „Именник на българските кханове
Нововавилонската империя и Навухудоносор II
жүктеу/скачать 4.74 Mb. Pdf көрінісі
|
| Нововавилонската империя и Навухудоносор II.
Падането на Вавилон Събитията във Вавилония по време на управлението на цар Ашурбанипал сякаш с нищо не предизвестяват близкия край на Асирийската империя. Неговото царуване завършва през 627 г. пр. н. е. На престола се качват последователно синовете му Ашур-етел-илани и Син-шари- ишкун, успял да удържи властта до 612 г. пр. н. е. Наследниците очевидно не притежават Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 42 качествата на своя баща. Само една година след смъртта на Ашурбанипал във Вавилония се налага един от водачите на халдейските племена- Набопаласар. За да се справи с асирийците, той търси помощта на мидийците. Почти десет години са нужни на новия цар на Вавилон, за да прогони от страната си асирийските гарнизони. Той избягва открити сблъсъци с все още силната войска на противника и си служи главно с бързи набези. Набопапасар укрепва властта си преди всичко в се- верозападната част на Месопотамия, където векове наред живеят българите худони. Царят възстановява прочутия храм Есегал, наречен Дома на основаването на небето и земята, с голяма кула и седем стъпала - важно свещено число, свързано с вярванията и светогледа на вавилонци и българи. Съпротивата на официалната власт и тези, които я подкрепят, е силна, понякога и ожесточена. Един от проасирийските центрове е Урук, където през 614 г. пр. н. е. избухва въстание. На страната на Асирия е и Египет, който не иска ново преразпределение на сили и територии. И все пак през 614 г. пр. н. е. съвместните действия на халдеи и мидийци водят до успех. Превзети са няколко града в Асирия, между които и Ашур. На следващата година има нов сблъсък на противниковите войски. Асирийците минават в настъпление, избухва и бунт срещу Набопаласар по средното течение на р. Ефрат. Този път халдеите воюват сами. Мидийците не участват в бойните действия навярно поради страха от нападение на северните племена на скитите. В стигналите до нас вавилонски клинописни плочки те са наричани уманманди. Царят на мидийците Киаксар успява да привлече някои от скитските вождове и това наклонява везните в полза на новата коалиция - халдеи, мидийци и уманманди. През 612 г. пр. н. е. те тръгват в общ поход срещу столицата на Асирия Ниневия. След тримесечна обсада силно укрепеният град пада. При превземането му умира асирийският цар Син-шари- ишкун. Ниневия е опустошена и мнозина са отведени в робство. Войските на победените се прегрупират и изтеглят към Харан, където за цар е обявен Ашур- убалит. Владетелят на Вавилония използва това размирно време, за да завладее централната част на Асирия и земите по средното течение на р. Ефрат. Оформя се Нововавилонската империя. Племената на скитите се оттеглят на север с богата плячка. След две години обаче те отново се завръщат и атакуват асирийците в Харан. Към тях се присъединява и Набопаласар. Във военния конфликт са въвлечени и други държави. Новият египетски фараон Нехо II (610-595 г. пр. н. е.) е съюзник на Ашур- убалит. За да бъде отвлечено вниманието му, под въздействието на халдеите, в Палестина избухва въстание, а царят на иудеите (юдеите) Носия препречва пътя на египетските войски. Въпреки това фараонът Нехо превзема Юдея, Сирия и силите му се обединяват с асирийската армия. Следва известно затишие, но през 605 г. пр. н. е. военните действия се подновяват. Начело на вавилонците стои Навухудоносор II - син на Набопаласар, който успява да обърне в бягство силната египетска армия. Преследването, продължило до границите на Египет, е прекратено поради смъртта на Набопаласар. Царуването на Навухудоносор II (Набу Кудури Уцур II - 605-562 г. пр. н. е.) го превръща в една от най-ярките личности в Древния свят. По негово време Вавилон става естествен Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 43 притегателен център на множество народи и племена и всички съседни владетели бързат да засвидетелстват своето уважение към Навухудоносор II. Царят на Юдея Йехония се признава за негов васал, но по-късно отново ще се опита да търси помощ от Египет. Двуличието на юдеите кара Навухудоносор II да обсади столицата Йерусалим и да превземе града първо през 597 г. пр. н. е., а по-късно и през 586 г. пр. н. е., когато го срива до основи. Седекия, който е последен цар на Юдея, е ослепен и откаран в плен заедно с населението на Йерусалим във Вавилония. Владетелят на Вавилон е известен като един от най-големите строители в историята. По негово време в града и околностите му живеели около 500 000 души. Главната улица, по която минавали процесиите в чест на бог Мардук, била широка 23 метра. Навухудоносор II изгражда огромна градска стена около столицата си с височина 16 метра, великолепно изрисувана със свещени животни - жълто-бели лъвове, бикове, дракони на яркосин фон. Порталът представлявал две гигантски сгради с издигнати кули, украсен с изображение на бик и с митичния звяр - грифон на Мардук. Четириногото чудновато животно, познато като „сириуш", имало дълги крака и люспесто тяло. Задните му крака приличали на нокти на граблива птица. жүктеу/скачать 4.74 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|