Древните българи, Шумер и Вавилон
Владимир Цонев
68
Безмер - три години. Родът му Дуло. Годината му шегор вечем.
Тези 5 князе царуваха 515 години от другата страна на Дунава с остригани глави. А след
това дойде Исперих от тази страна на Дунава, както е и досега.
Исперих- шестдесет и една година. Родът му Дуло. Годината му верени алем.
Тервел - 21 години. Родът му Дуло. Годината му теку читем.
Твирем-28 години. Родът му Дуло. Годината му дван шехтем.
Севар- 15 години. Родът му Дуло. Годината му тох алтом.
Комирсош- 17 години. А родът му бе Вокил. Годината му шегор твирем. Този княз измени
родът Дулов, сиреч вихтун.
Винех- 7 години. Родът му Вокил. Годината му именшегор алем.
Телец- три години. Родът му Угаин. А годината му сомор алтем.
Умор- 40 дни. Родът му Вокил. Годината му дилом тутом."
Този важен летопис на българската държавност е открит от
Руския славист Андрей Попов
през 1866 г. в сборник от древни исторически текстове „Елинский летописец".Представлява
своеобразен списък с имената на българските владетели от средата на II в. до втората
половина на VIII в. (от Авитохол до Умор). Според изследователите той е създаден върху
основата на старо предание по времето на цар Симеон (913-918 г.), когато българският
владетел отправя своите искания пред Византия за царска титла и корона.
Познати са три
преписа - Уваров, Московски и Погодински. „Именникът" е поместен в Старозаветната Четвърта
книга на царете, без никакъв надслов. Първи негов кръстник е хърватският историк Франьо
Рачки, който през 1870 г. в Rad Jogoslovenske Akademie, том II го нарича „Именник на първите
български князе". По-късно, поради липса на пълно съответствие между думата „княз" и „хан"
(„кхан"), летописът е назован от своите изследователи (главно български и руски историци)
„Именник на българските ханове".
Интересно е
тълкуването на титлата княз, предложено от Р. Рачев. Според него тя е
съставена от две части - КАН + A3 = КАНАЗ, в смисъл на „господар", „помнещ", „знаещ".
При един внимателен прочит на този паметник се забелязва, че хронологията на царуването
на владетелите е свързана със самобитен календар, който се движи по определен повтарящ се
цикъл от 12 години. Отделната година носи името на животно, което всъщност е название на
небесно съзвездие. Интересното е, че събитията около всеки кхан се посочват два пъти.
Веднъж с помощта на месеца и годината на заемане на властта и втори път чрез указване
срока на годините, през които държи властта.
Летоброенето според древните българи:
Първа година - сомор (година на мишката)
Втора година - шегор (година на вола)
Трета година - неизвестна (година на тигъра)
Четвърта година - дван (година на заека)
Пета година - верени (година на дракона)
Шеста година - дилом (година на змията)
Седма година - теку или именшегор (година на коня)
Осма година - неизвестна (година на овцата)
Девета година - неизвестна (година на маймуната)
Десета година - тох (година на петела)
Единадесета година - етх (година на кучето)
Дванадесета година - дохс (година на свинята)
Название на месеците:
Първи месец - алем
Втори месец - тутом
Трети месец - читем
Четвърти месец - твирем
Пети месец – вечем
Шести месец - шехтем
Седми месец - неизвестен
Осми месец - неизвестен
Девети месец - неизвестен
Десети месец - неизвестен
Единадесети месец — неизвестен
Дванадесети месец - алтем, алтом
Древните българи, Шумер и Вавилон
Владимир Цонев
69
Подобни
циклови
календари се
срещат при
два
древни
народа
-
асирийци и еламци, които са
съседи на древните българи
във Вавилония.
За да успеем да вникнем
в древната ни история и
посланията,
завещани
в
„Именника", трябва да се
опитаме
да
Достарыңызбен бөлісу: