Книга на царете, където е и летописът на българската държавност „Именник на българските кханове
Походът на Александър Македонски към Азия
жүктеу/скачать 4.74 Mb. Pdf көрінісі
|
| Походът на Александър Македонски към Азия.
Вавилон - столица на неговата империя През 334 г. пр. н. е. Александър Македонски минава през Хелеспонта (Дарданелите) и на малоазийския бряг спира близо до гр. Троя, където отдава почит на гроба на Ахил. Този основен герой от Троянската война всъщност е идеалът на македонския цар по време на похода му към Индия. Вече отбелязахме, че македоните и мирмидоните, водени от Ахил и наречени българи, са част от една голяма племенна общност. Ще добавим, че според древни автори (Хеланик и др.) македоните живеели с мизите. Други сведения говорят, че мизите обитавали Олимп, като езикът им бил полуфригийски и полулидийски. Интересни сведения за Александър Македонски откриваме в животоописанието на Плутарх за великия пълководец: „... Когато Александър тръгнал на поход, сред знаменията, които му известило божеството, било и ето какво: през тези дни от намиращата се 8 Либетра дървена статуя на Орфей обилно капела пот. Всички се плашели от това знамение, но Аристандър призовал да не губят мъжество, казвайки, че Александър ще извърши подвизи, достойни за песни и предания, и с това ще застави да се потят и трудят певците и съчинителите на химни..." Същественото тук е, че Александър Македонски и обкръжението му са търсели благосклонността от статуя на Орфей, което е явен белег, че древният певец е бил обожествяван от тях. Когато река Сис съборила стените на Либетра и издавила жителите му, именно македоните от Дион (названието е почти идентично с името Дионис - „звездата на Дион") занесли като скъпоценна реликва костите на Орфей в своя град. До нас е достигнало и едно твърде любопитно историческо сведение. В него се казва, че българите около 500 г. от н. е., предвождани от Либерт I (име почти идентично с гр. Либетра), завладяват Мизия и се заселват в нея. В предишната глава споменахме за духовното родство между Александър Македонски и Дионис, когото мнозина противопоставят на Орфей. Възможна ли е тогава тази търсена близост на македонския цар с Орфей? Почитта към Дионис е сходна с елинското мислене и те лесно и умело успяват да го нагодят към своята култура и божествен пантеон. Не така обаче стои въпросът с Орфей и тракийския Орфизъм. Затова елините (предгръцко население) противопоставят Дионис на Орфей. Разкъсването на Орфей от Дионисиевите вакханки е едно твърде явно послание, което трябва да бъде недвусмислено разчетено - над- мощието на елините. Интересно е обаче, че при траките преклонението към двамата - Дионис и Орфей, не се противопоставя, а по-скоро се допълва, като част от вечния кръговрат на живота. Важно е мнението на Страбон, който в „География" отбелязва, че от фригийските тържества водят началото си и орфическите празници. Като тракиец (по-точно е мизиец), а не елин и още по-малко грък, естествено е Александър Македонски да почита и Дионис, и Орфей. Предполага се, че величествената гробница на Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 52 карийския цар Мавзол в Халикарнас (едно от седемте „чудеса на света") не е завършена от неговата жена Артемизия, която очевидно трябва да се причисли към мизите, а от Александър Македонски през 333 г. пр. н. е. Вавилон отваря вратите си пред македонския цар в края на 331 г. пр. н. е., който защитава местните религиозни традиции. Великият пълководец спечелва доверието и с дейността си по възстановяване на храмовете и преди всичко на прочутия зикурат Етаменанки. Във Вавилон Александър Македонски престоява около месец, преди да продължи на югоизток към Суза - лятната столица на персийските владетели. През зимата на 324 г. пр. н. е. след множество битки македонският цар отново е във Вавилон. Там той приема различни пратеници и продължава строителната дейност - възстановен е полуразрушеният храм на Бел - Мардук. На следващата година Александър Македонски извършва във Вавилония огромни строителни работи. Част от блатата са пресушени и земята се използва за земеделие. В същото време старите канали са поправени и се копаят нови. Неговият замисъл е да свърже по вода Средиземно море и Индийския океан, като се прокопаят множество канали по поречието на Ефрат. Така Вавилон - новата столица на империята, ще стане не само голям търговски център, но и важно пристанище. Плановете на Александър Македонски пропадат, защото се разболява и след кратко боледуване умира през лятото на 323 г. пр. н. е., преди да навърши 33 години. Със смъртта му започва разпадането на огромната империя. Вавилония се поема от Селевк, който носи прякора Победител. Той взема участие в целия поход на Александър Македонски и е част от обкръжението му. Също като своя цар, Селевк се жени за бактрийка. Легенди говорят, че Селевк слага на главата си лента за коса, носена от великия пълководец. При Пердика - наследник на македонския цар, той стига до висшата военна длъжност хилиарх. Неуспешният поход на Пердика в Египет е последван от заговор и убийството му, за което се смята, че важна роля изиграва Селевк. В разделянето на империята на Александър Велики през 321 г. пр. н. е. участва и Селевк, който получава Вавилония. Отначало той не се ползва с голям авторитет, но постепенно неговата завоевателна политика довежда до завладяването на Месопотамия, Армения, Партия, Согдиана, Бактрия, Хиркания и др. Влиянието му се простира и до земи по поречието на Инд. Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 53 С Чандрагупта - индийския цар, Селевк поддържа добри взаимоотношения. Всичко това му позволява през 307 г. пр. н. е. той да носи вече титлата цар. През 301 г. пр. н. е. Селевк е част от съюза на Лизимах, Птоломей и Касандър, които се противопоставят на Антигон (смятащ се за върховен управител на Азия). Битката между двете страни е при Ипса (Фригия) през 301 г. пр. н. е., където войските на Антигон и сина му Деметрий са разбити. Заслуга за това определено има Селевк, който вкарва в боя добре обучени слонове. Победите позволяват на владетеля на Вавилон да получи Сирия, Северна Месопотамия и излаз на Средиземно море. До устието на р. Оронт той основава своята нова столица Антиохия, смятана за част от така наречената селевкидска Сирия. Селевк следва политиката, водена преди това и от Александър Велики -строи множество градове и се опитва да обедини местното население с неговите традиции и култура с тази на дошлите завоеватели от Балканския полуостров. Борбата за власт и влияние изправя един срещу друг доскорош- ните съюзници - Селевк и Лизимах. Амбициите на последния порас- тват неимоверно след пленяването на Деметрий от Селевк и смъртта му през 283 г. пр. н. е. Лизимах се обявява за цар на Македония, като изгонва цар Пир. През 281 г. пр. н. е. той нахлува в територии, които се владеят от Селевк. Срещата на армиите става при гр. Куропедион (Лидия). Войската на Лизимах е сразена, а нейният предводител - убит. Победата на Селевк го подтиква да предприеме поход към европейските владения на Лизимах - Тракия и Македония. През септември 281 г. пр. н. е. близо до Лизимахия (намираща се на Тракийския Херсонес) той намира смъртта си. жүктеу/скачать 4.74 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|